Номер 151109.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002353 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Лайтинг Къмпани“ АД, подадена против
Решение № 908 от 30.06.2020 г., постановено по т. д. № 6633/2015 г. на СГС, ТО, VI – 16 –
ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника искове за обявяване на
относителна действителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „БКС
Център“ АД /н/ на Договор за залог на търговско предприятие от 07.12.2011 г. и на Договор
за учредяване на договорна ипотека от 29.12.2011 г. и с което несъстоятелният длъжник е
осъден да заплати дължимата се за производството държавна такса в размер на 163 358, 69
лв. както и тази от 150 лв. в полза „Инвестбанк“ АД, представляваща съдебни разноски.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се, че
решаващият състав на СГС неправилно бил приел, че настъпилата неплатежоспособност на
„БКС Център“ АД била последваща сключването на атакуваните сделки поради което
същите не подлежали на отмяна. Твърди се, че Решението за откриване на производство по
несъстоятелност имало действие не само за кредитора и длъжника, а и за всички трети лица
като законът не провеждал разграничение между процесуалноправнте и
материалноправните последици на съдебни акт.
Моли се за отмяна на обжалваното Решение и уважаване на предявените искове,
както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Редовно уведомена, насрещната страна „Инвестбанк“ АД е депозирала в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва
1
същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, тъй като атакуваните
сделки не попадали в подозрителния период.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка
с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
обжалване.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с Решение № 1638 от 23.10.2014 г., постановено по т. д. н. № 804/2012 г.,
СГС, ТО, VI – 1 9 –ти състав, обявил неплатежоспособността на „БКС Център“ АД,
определил е за нейна начална дата 31.12.2010 г., открил е производството по
несъстоятелност на длъжника, както и е постановил е обща възбрана и запор върху
имуществото му.
С Решение № 1520 от 19.06.2018 г., постановено по т. д. н. № 3961/2017 г., САС,
ТО, 5 –ти състав, е отменил постановеното от СГС Решение в частта за началната дата на
неплатежоспособността, като е определил друга такава – 31.12.2012 г. С Определение № 244
от 30.07.2019 г., постановено по т. д. № 2878/2018 г., ВКС, ТК, II TO, e отменил свое
Определение от 21.05.2019 г., с което е даден ход на устните състезания, като е прекратил
производството по делото. Определението е потвърдено с Определение № 53 от 30.01.2020
г., постановено по ч. т. д. № 2986/2019 г. на ВКС, ТК, I TO.
За безспорно, на следващо място, се установява качеството „кредитор“ на
въззивника на масата на несъстоятелността доколкото вземането на същия в размер на общо
255 933, 90 лв. е прието на синдика Рашкова и включено в неоспорения списък на приетите
вземания от 11.12.2014 г.
Не е спорно между страните, а и от неоспорения и представен по делото Договор
за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ е видно, че длъжникът
„БКС Ценър“ АД /н/ е учредило на 07.12.2011 г. в полза на „Инвестбанк“ АД залог върху
търговското си предприятие за обезпечаване на всички задължения на „ВИБИ Консорциум“
ДЗЗД, произтичащи от договор за кредит № 014/2010-В от 18.08.2010 г., сключен с
кредитната институция.
Видно става, на следващо място, че по силата на Договор за ипотека,
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № акт № 96, том II, рег.
№ 13018, дело № 250 от 2008 г. на нотариус Механджийска с № 074 в регистъра на НК, на
29.12.2011 г. несъстоятелният длъжник е учредил в полза на „Инвестбанк“ АД ипотеки
върху собствените си недвижими имоти за обезпечаване задълженията на „ВИБИ
2
Консорциум“ ДЗЗД и солидарните длъжници „Ви Ти Ти Консултинг Къмпани“
ЕООД, „Виби Инженеринг“ ЕООД и „Крамекс-М“ ООД.
Останалите събрани доказателства, съдът намира неотносими към правилното
решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Доколкото ищецът има качеството на кредитор с прието вземане в горепосочения
размер, както и предвид безспорния факт, че атакуваните сделки с характер на вещни
обезпечения, гарантиращи изпълнение на чуждо задължение, увреждат масата на
несъстоятелността поради възможност на обезпечения кредитор да насочи изпълнението
спрямо същите, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на разгледаните искове.
Спорно между страните в конкретния случай е действието на Решението за
откриване на производството по несъстоятелност в частта му относно началната дата на
констатираната неплатежоспособност като отправна точка на течението на сроковете за
предявяване на отменителните искове за попълване масата на несъстоятелността.
Съгласно разпоредбата на чл. 634 от ТЗ Решението по чл. 630 от ТЗ подлежи на
незабавно изпълнение, което не може да се ограничава от съда – нито по реда на чл. 389 и
сл. от ГПК, нито по този на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Правното действие на Решението се
проявява преди формиране на силата на пресъдено нещо, а предвидените в закона
материалноправни последици настъпват преди необжалваемостта на Решението поради
влизането му в законна сила, което навежда на обоснования извод, че сроковете за
предявяване на отменителните искове започват да текат преди този момент. В този смисъл
посочената от решаващия състав на СГС с Решение № 1638 от 23.10.2014 г. начална дата на
неплатежоспособност е от значение за срока, в който следва да се предяви отменителният
иск, а при определянето на т. нар. „подозрителен период“ следва да бъде взета предвид
отмяната на първоинстанционното Решение в посочената част и определянето на друга дата
по реда на инстанционния контрол, какъвто е настоящият случай.
Предвид изложеното и доколкото двете атакувани сделки са сключени на
12.12.2011 г. и съответно 29.12.2011 г., а определената с влязлото в законна сила въззивно
Решение начална дата на неплатежоспособността е 31.12.2012 г., налага се обоснованият
извод, че предявените искове са неоснователни като предявени след изтичане на
едногодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстации, постановено следва да
бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК,
3
а разгледаната въззивна жалба – оставена без уважение.
При този извод на спора и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, несъстоятелният
длъжник „“БКС Център“ АД /н/ следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на
настоящата инстанция сумата от 81 679,35 лв., представляваща дължимата държавна такса
за настоящото производство, а на насрещната страна – сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 908 от 30.06.2020 г., постановено по т. д. №
6633/2015 г. на СГС, ТО, VI – 16 – ти състав.
ОСЪЖДА “БКС Център” АД/ н/, ЕИК: *********, да заплати по бюджетната
сметка на Апелативен съд – София сумата от 81 679,35 лв. (осемдесет и една хиляди
шестстотин седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща дължима
държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА “БКС Център” АД/ н/, ЕИК: *********, да заплати на „Инвестбанка“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85,
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението му до страните при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4