Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 08. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и пети септември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4699 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова
молба от Й.С.И. от гр. П. против
„Р. /Б.“ ЕАД гр. С. . В молбата
се твърди, че ищецът е работил
при ответника на длъжността „специалист- регион Северозападен, сектор „Регионални екипи“, отдел „Събиране на вземания“, дирекция
„Операции- банкиране на дребно“, област
на управление „Операции и ИТ“. Твърди се, че със
заповед № 36/ 21. 06. 2019 год.
на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за извършено нарушение
по чл. 187 т. 8 пр. 1 и 2 от КТ и чл. 187 т. 10 от КТ. Твърди се, че
със заповед № 2418/ 21. 06.
2019 год. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено. Ищецът
счита, че така издадените заповеди са незаконосъобразни,
като излага подробни съображения в тази насока. В заключение ищецът моли съда да
отмени заповеди № 36/ 21.
06. 2019 год. и № 2418/ 21. 06. 2019 год. на изпълнителния
директор и прокуриста на „Р. /Б.“ ЕАД гр. С. , да го възстанови
на заеманата преди уволнението длъжност и да му
присъди обезщетение по чл. 225 ал.
1 от КТ в размер на сумата от
8 000, 00 лв. за периода от 21. 06. 2019 год.
до 21. 12. 2019 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С
определение от 25. 09. 2019 год. е допуснато изменение на предявения иск с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, като е прието, че същият е за сумата от
общо 3 401, 96 лв., от които 1 535, 41 лв. представляващи обезщетение
по чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 24. 06. 2019 год. до 31. 07. 2019 год. и
1 866, 55 лв. представляващи обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода
от 22. 06. 2019 год. до 25. 09. 2019 год.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба
е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът
Й.С.И. е работил при ответника „Р. /Б./“
ЕАД гр. С. на длъжността „специалист-
регион Северозападен” до 22. 06. 2019 год., когато със заповед № 2418/ 21. 06.
2019 год. на изпълнителния
директор и прокуриста на ответното дружество е било прекратено
трудовото му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
с предходна заповед № 36/ 21. 06. 2019 год.
Основният спорен въпрос по
делото е законосъобразна ли е издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
При
налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил императивната
разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда определени изисквания
към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни реквизити-
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа
за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
трудовото. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на
предвидена в закона форма. Процесната заповед № 36/ 21. 06.
2019 год. отговаря на посочените по- горе изисквания. В същата подробно и
изчерпателно е описано съдържанието на твърдените от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в достъпване на информация в счетоводната
система на банката /“Майдас“/ за общо 16 юридически лица и еднолични търговци
/всичките корпоративни клиенти/ на посочените в заповедта дати и предоставяне
на поверителна информация, касаеща тези клиенти, на трети лица, които са
служители на конкурентна банка, с което са били нарушени множество задължения
на ищеца, отразени в цитираните в заповедта разпоредби от Кодекса на труда,
трудовия договор, длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов
ред в „Р. /Б./“ ЕАД и дъщерните дружества. Поради това съдът приема, че в тази
насока няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на
дисциплинарното производство.
При
издаването на заповедта работодателят е спазил и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете
за налагане на дисциплинарно наказание. Видно е, че първият сигнал до
работодателя за допуснатите нарушения е подаден на 03. 06. 2019 год. и следователно
до момента на налагане на дисциплинарното наказание /21. 06. 2019 год./ не е
бил изтекъл предвиденият в закона двумесечен срок и дисциплинарната отговорност
на ищеца не е била погасена.
Съдът
счита, че не е допуснато нарушение от страна на работодателя и на разпоредбата
на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно
наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. По
приложението на визираната по- горе разпоредба е налице изобилна и
непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения могат да се обобщат в
следното: при снемане на обясненията работодателят не е длъжен да уведомява
работника, респ. служителя, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010-
ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV
г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено
изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в
тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното
производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за
даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е посочено
в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са
„обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”.
Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на
дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните
нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени
признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010- ІІІ
г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че
на 07. 06.
2019 год. от Н.П.С. , завеждащ сектор „Регионални екипи“ в отдел „Събиране на
вземания“ при „Р. /Б./“ ЕАД, е внесено предложение за образуване на
дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарно наказание на
основание т. 31 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Р. /Б./“ ЕАД и
дъщерните дружества на ищеца Й.С.И.. Видно е, че във връзка с горното на 12.
06. 2019 год. ищецът е бил поканен в централния офис на ответника, находящ се в
гр. С. , ***, където след проведен разговор със свидетеля Р.Д. /началник отдел
„Нормативно съответствие“ и други двама служители на банката /*** и ***/ ищецът
е написал собственоръчно писмени обяснения по случая. Видно от показанията на
свидетеля Д. е, че при снемането на тези обяснения ищецът е бил уведомен, че
има създадена дисциплинарна комисия, която ще се свика след депозирането на
обясненията и до 30 дни ще има обратна връзка и ще бъде съобщен резултатът. При
тези обстоятелства съдът приема, че още с изискването и приемането на
обясненията на ищеца от 12. 06. 2019 год. от страна на работодателя е изпълнено
изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ: обясненията са дадени пред служители на
работодателя по негова поръка във връзка с образувана дисциплинарна проверка,
ищецът е бил информиран за какви нарушения на трудовата дисциплина се искат
обясненията, обясненията са снети преди налагането на дисциплинарното наказание,
достигнали са до знанието на работодателя и са били съобразени от него /видно
от л. 4 на процесната заповед № 36/ 21. 06. 2019 год./. Независимо от това, с
изрична покана от 21. 06. 2019 год. работодателят отново е поискал от ищеца да
даде обяснения във връзка с евентуално налагане на дисциплинарно наказание и е
получил писмени такива на същата дата. Поради
това следва да се приеме, че от страна на работодателя е спазена процедурата,
регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма основание за отмяна на
заповедта за дисциплинарно наказание без спорът да се разглежда по същество.
Що се отнася
до материалната законосъобразност на процесната заповед съдът счита, че изложените в последната
фактически основания се доказаха по безспорен и категоричен начин в хода на
съдебното дирене. Между страните не се спори, че работата на ищеца е била
свързана със събиране и управление на просрочени кредити в сегмент „Ритейл и
Микро, малки и средни предприятия“ в съответния регион. Не се спори и че на
различни дати- през периода м. януари- м. май 2019 год. ищецът е достъпвал
информация в счетоводната система на ответника за кредитната експозиция,
условията по сключените договори за кредит и други данни, касаещи клиенти на
банката от т. нар. Корпоративен сегмент. Причините за този достъп се изясняват
от обясненията на ищеца от 12. 06. 2019 год. В същите ищецът посочва, че
информацията за въпросните клиенти, която съдържа телефонни номера, кредити,
лихви и сметки, е предоставил на своята съпруга Д.Д.- И.и на Н.В. , които са
служители на „О.Б.Б.“ АД, като целта е била „да бъдат контактнати цитираните
клиенти във връзка с бъдещо кредитиране и провеждане на срещи“. В края на
обясненията си ищецът е посочил, че горепосоченото е собственоръчно и
доброволно и за верността му се е подписал. В хода на производството не се
събраха никакви доказателства, които да потвърждават доводите на ищеца, че бил
„подведен“ да даде горните обяснения, респ. че същите били написани под натиск
и заплахи. Показанията на разпитаните свидетели Д.В. и Р.Д. категорично са в
насока, че обясненията на ищеца са дадени доброволно, като на същия е било
указано, че това ще се разгледа като „смекчаващо обстоятелство“ от работодателя
при налагането на дисциплинарно наказание. Както се посочи и по- горе, така
депозираните обяснения са част от процедурата по чл. 193 от КТ, същите
представляват извънсъдебно признание за извършените нарушения и притежават
съответната доказателствена сила /така и решение № 694- 2010- IV г. о., решение № 112- 2015- IV г. о. и др./. В
конкретния случай тези писмени обяснения се подкрепят пряко от показанията на
свидетелите В. и Д., пред които ищецът е споделил, че е предоставял информация
за клиенти на съпругата си и на бившия си колега Н.В. , и косвено от
показанията на свидетелката Р.А., на която е бил препратен имейл от „А.“ ЕООД с
оферта, изпратена от Д.Д.- И. , и то непосредствено преди момента на
предоговарянето на условията по кредита. Поради това съдът приема, че защитната
теза на ищеца /че проверявал въпросните 16 търговски дружества и еднолични
търговци от чисто любопитство и получената информация ползвал за свои нужди/ се
опровергава изцяло от събраните по делото доказателства и нарушенията на
трудовата дисциплина са доказани по надлежния ред. В случая ищецът не е
изпълнил задължението си за лоялност към работодателя, разгласил е поверителна
информация, която му е станала известна при изпълнение на трудовите му
задължения, като с това са били увредени интересите на ответната банка. Налице
е хипотезата на злоупотреба с доверието на работодателя и разпространение на
поверителни за него сведения, но в случая от страна на ищеца са били допуснати
и други нарушения, свързани с неизпълнение на трудови задължения, вменени му от
трудовия договор, длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов
ред в „Р. /Б./“ ЕАД и дъщерните дружества. Касае се за многобройни нарушения,
извършени през един сравнително продължителен период от време, които са тежки и
сериозно засягат доверието, което следва да съществува между страните в
трудовото правоотношение. Ето защо и при съобразяване на критериите, въведени в
разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, се налага изводът, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание е съразмерно и съответства на тежестта на нарушенията, законосъобразно
е и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове, предявени за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените в настоящото производство деловодни разноски.
Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09. 07.
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника съдът приема, че са
налице условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК и размерът на това възнаграждение
следва да бъде намален от 3 129, 33 лв. на 1 290, 00 лв.
По горните съображения П. ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Й.С.И. от гр. П. , ЕГН **********, против „Р. /Б./ ЕАД гр. С. искове както следва:
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, с който
се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни заповеди № 36/ 21. 06. 2019 год. и № 2418/ 21. 06. 2019 год., и двете на изпълнителния директор и прокуриста на „Р. /Б./ ЕАД гр. С. ;
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, с който
се иска да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „специалист-
регион Северозападен“, и
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, с който
се иска в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от общо 3 401, 96 лв., от които 1 535, 41 лв.
представляващи обезщетение по чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 24. 06. 2019
год. до 31. 07. 2019 год. и 1 866, 55 лв. представляващи обезщетение по
чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 22. 06. 2019 год. до 25. 09. 2019 год.
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК-
възнаграждението на пълномощника на ответника адв. М.Б.- М. от Адвокатска
колегия гр. С. от 3 129, 33 лв. на 1 290, 00 лв.
ОСЪЖДА Й.С.И. от гр. П. , ЕГН **********,
да заплати на „Р. /Б./ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от А.В. А., О.Р., М.Й.П.,
Н.В.М. и Д. С. Д. , направените деловодни разноски в размер на 1 290, 00
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок
от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: