Решение по дело №2605/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1264
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20203100502605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 126430.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502605 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 53899/07.08.2020 г. на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Витоша", № 89Б срещу Решение №
3192/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 8401/2019 г., на ВРС, XXХV с., с
което е отхвърлен искът за осъждане на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна ТауърсЕ“, при участието на
подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59, да
заплати: сумата 16863.56 лв., с ДДС, изплатено застрахователно
обезщетение, сумата 2075.95 лв., обезщетение за забава върху главницата за
периода 09.02.2012 г. - 26.04.2016 г., сумата 5070.82 лв., обезщетение за
забава за периода 01.03.2012 г. - 09.02.2015 г., сумата 3887.38 лв., съдебни
разноски по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС и в.т.д. № 93/2016 г., на ВОС,
сумата 15.00 лв. - ликвидационни разноски по щета № 11020311200801,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба – 18.04.2019 г. до деня на окончателното им изплащане и са присъдени
1
разноски, на осн. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД .
Въззивникът твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй
като не е постановено от родово компетентен съд, с оглед общия размер на
предявените искови претенции. Отправя искане за обезсилване на съдебния
акт и служебно изпращане за образуване на производството пред
компетентния Варненски Окръжен Съд. Счита решението за неправилно и
необосновано. Оспорва извода на първоинстанционния съд, с които е прието,
че настъпилата вреда не е обусловена от противоправното действие на
ответното дружество, както и че не е налице неизпълнение на задълженията
му по доставка на ел. енергия. Сочи, че този извод е в резултат на неправилен
анализ на заключението на вещите лица по тройната СТЕ и пренебрегване на
събраните в хода на производството 1 гласни доказателства. Счита, че
съвкупния анализ на доказателствата води до извода, че единствената
причина за щетите по процесната климатична инсталация са многократните
прекъсвания в ел. захранването в процесния район, дължащо се на
неправилно изграден трафопост. Сочи, че от страна на въззиваемата страна не
са били спазени задълженията да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и да доставя качествена ел. енергия, което неизпълнение
се намира в пряка връзка с настъпилото застрахователно събитие и щетите
нанесени на застрахованата вещ. По съществото на спора отправя искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, в който оспорва подадената
въззивна жалба и застъпва становище, че постановеното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно. Излага, че всеки съд сам решава
дали започнатото пред него дело му е подсъдно и при липсата на релевирани
възражения за неподсъдност, ВРС е разгледал и решил спора в съответствие с
разпоредбите на ГПК. Счита, че правилно е възприето в атакувания съдебен
акт, че след като увреждането 2 на климатичната инсталация не е настъпило в
резултат на прекъсване на ел. захранването, то не е налице неизпълнение на
задълженията на ответника да пренася към ползвателите ел. енергия с
номинално напрежение и с показатели за качество приети от КЕВР и не
следва да носи отговорност за изплатеното от застрахователя обезщетение.
Оспорва твърдението на въззивника, за многократни прекъсвания на
2
захранването, дължащи се на неправилно изграден трафопост като сочи, че
подобни доводи в първоинстанционното производство не са били навеждани.
Сочи, че в трафопоста енергията само се преобразува и той сам по себе си не
е съоръжение, което доставя ел. енергия. Сочи, че недоказана е останала
точната дата или период, когато е повредена инсталацията, а отделно от това
в представения от ищеца Констативен протокол от 18.02.2012 г. посочената
причина за повредата на инсталацията е „замръзнали вследствие на
необичайно ниските температури през зимния период“. Излага коментар на
заключението на едночленната СТЕ, тройната СТЕ и останалите събрани в
хода на производството доказателства. Излага още, че пострадалото лице не е
уведомило ответника по реда на чл. 56, ал. 1 от ОУ за пренос и констативен
протокол през 2012 г., не е бил съставен. Сочи, че при нулева консумация на
ел. енергия в имота, където се е намирала процесната климатична система се
налага извода, че имотът изобщо не е бил отопляван и замръзването се дължи
на ниските температури през зимния период. В заключение сочи, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му и отправя искане
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата въззиваемия, страна
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, депозира писмен отговор, в който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излага анализ на събраните в хода на
производството доказателства и пространни доводи в подкрепа на
правилността на постановения съдебен акт. По същество отправя искане за
потвърждаване на атакуваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС
3
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна
компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
съдебния акт се преценява като валиден. Макар и произнасянето на ВРС да
съответства на заявената за разглеждане претенция, решението е
недопустимо.
Първоначално производството е образувано пред ВОС по предявен иск
от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за осъждането на „Електроразпределение
Север“ АД да заплати сумата 16863.56 лв., с ДДС, изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.04.2019 г. до деня на окончателното изплащане, сумата 2075.95
лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 09.02.2012 г. -
26.04.2016 г., сумата 5070.82 лв., обезщетение за забава за периода
01.03.2012 г. - 09.02.2015 г., сумата 3887.38 лв., съдебни разноски по гр.д. №
1455/2015 г., на ВРС и в.т.д. № 93/2016 г., на ВОС, сумата 15.00 лв. -
ликвидационни разноски по щета № 11020311200801, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019 г.
до деня на окончателното им изплащане.
Видно от фактите изложени в исковата молба, ищецът твърди да е бил
осъден, на осн. Чл. 208 КЗ (отм.) да заплати застрахователно обезщетение на
застрахованото лице „Тебса“ ООД, по силата на влязло в сила Решение №
4784/27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС, XIV с. Сочи,
че с решението е осъден да заплати мораторна лихва върху дължимото
обезщетение, законната лихва от предявяването на иска до изплащането на
задължението, както и разноските по воденото дело. Още излага, че на
26.04.2016 г. по банковата сметка на застрахованото дружество е била
заплатена сумата 27897.71 лв., с което постановеното срещу него решение е
било изпълнено изцяло. Още излага, че с изплащането на застрахователното
обезщетение на застрахованото лице се е породило правото му по реда на чл.
213 КЗ (отм.) да претендира осъждане на прекия причинител на вредите –
ответника да заплати сумата.
Така образуваното производство е прекратено и изпратено по
подсъдност на ВРС. Пред последния съд е образувано гр.д. № 8401/2019 г., на
4
ВРС, XXХV с., решението по което е предмет на въззивна проверка.
В контекста на изложеното в исковата молба, въззивния съд достига до
извода, че се касае за осъществяването на регресни права, възникнали след
встъпване на застрахователя в правата на застрахованото лице, по реда на чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.). Касае се за една регресна претенция, заявена за
разглеждане в размер на 27912.71 лв. Този извод, не може да бъде разколебан
и от обстоятелството, че ищецът е посочил начина, по който претенцията е
формирана по размер, тъй като правопораждащия факт остава непроменен –
встъпване в правата на застрахования до размера на заплатеното за
възмездяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на твърдяното
противоправно поведение на ответника. Посоченото основание и размер на
отделните суми, заплатени от ищеца и формиращи размера на регресната
претенция, не могат да обосноват извод, че предмет на производството са
отделни обективно кумулативно съединени искове, всеки с цена под 25000.00
лв. Заявения за разглеждане иск е с цена 27912.71 лв., което предопределя
спорът да е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящият
въззивен състав не е обвързан от преценката по въпроса за родовата
подсъдност, извършена от предходен първоинстанционен състав на ВОС,
пред който претенцията е била първоначално заявена за разглеждане и, който
е изпратил делото за разглеждането му от ВРС, както междувпрочем не е бил
обвързан и първоинстанционния състав на ВРС.
В контекста на изложеното решението на ВРС като недопустимо, ще
следва да бъде обезсилено и делото задържано за разглеждане от
компетентния Варненски Окръжен Съд.
Отговорността за разноски за първоинстанционното и въззивното
разглеждане на делото подлежат на преценяване от компетентния исков съд
при новото разглеждане на делото и с голед изхода от спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Решение № 3192/16.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 8401/2019 г., на ВРС, XXХV с., като недопустимо.
ЗАДЪРЖА делото за разглеждане от Варненски окръжен съд по
предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша", № 89Б иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за осъждането на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна
ТауърсЕ“, при участието на подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Дондуков“, № 59 да заплати сумата 27912.71 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, лихви и разноски на
застраховано лице, по силата на влязло в сила решение Решение №
4784/27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1455/2015 г., на ВРС, XIV с.
Настоящото решение е постановено при участието на
подпомагащата страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, №
59
Решението подлежи на касационна проверка пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6