Р Е Ш Е Н И Е
№ 627 / 13.12.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря А. М. и в присъствието на
прокурора С.П. като разгледа докладваното от съдия Георги
Видев административно дело № 432, по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на Д.Г.Д., с която е предявен
против
Министерство на правосъдието и против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ солидарен иск за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен Арест – Пазарджик и в Затвор – Пазарджик в
периода от 15.01.2013 г. до момента на приключване на устните състезания в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2013 г. до
момента, т.е. до момента на приключване на
устните състезания.
Исковата молба се
подържа и в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител
на ищеца, който излага съображения за доказаността и основателността на
предявения иск.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”– чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
и в представени писмени бележки оспорва исковата молба. Счита, че по делото не
са доказани твърденията на ищеца, че са му причинени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ареста и на затвора. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че искът е
недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде оставен без
уважение. Алтернативно счита, че искът следва да бъде уважен в по-нисък
размер от претендирания.
Недопустим е искът против Министерството на
правосъдието. Това учреждение не е юридическото лице, представлявано от органа,
от чиите действия и бездействия са настъпили вредите. Такъв ответник е
единствено Главна дирекция изпълнение на наказанията.
Предявеният иск против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен:
По делото са установени следните обстоятелства:
Ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Пазарджик в периодите 22.02.2013 г. – 03.06.2014 г., 02.12.2014 г. до 26.05.2015 г.,
09.10.2015 г. – 17.03.2016 г. и от 05.05.2017 г. – до настоящия момент.
Бил е бил
задържан в Арест гр. Пазарджик в периодите 15.01.2013 г. – 22.02.2013 г., 03.10.2014 г. до 02.12.2014 г.,
20.08.2015 г. – 09.10.2015 г. и от 29.09.2016 г. – 07.10.2016 г., т.е. престоял
е там общо 4 м. и 26 дни.
От издадените от началника на затвора справки е
видно следното:
В периода от 22.02.2013 г. – 01.03.2013 г. ищецът е бил настанен в килия № 208, която е
с площ без санитарния възел – 27,87 кв. м. В килията е имало разположени 5
двуетажни легла, площта на всяко, от които е около 1,33 кв. м. От жизненото
пространството на ищеца и останалите обитатели на помещението следва да бъдат
изключени двойните легла, тъй като това пространство очевидно не би могло да
бъде използвано освен за сън и почивка в легнало положение. Това изключване е в
съответствие с § 231 от пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу
България“, според който „в оценката на наличното пространство трябва да се
вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията“.
Като се изключат само двойните легла (с площ
6,65 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на
килията 21,32 кв.м. В посочения период в тази килия са били настанени 10
човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено
пространство в размер на 2,13 кв. м.
В периода от 01.03.2013 г. до 01.11.2013
г. ищецът е бил настанен в килия № 207, която е с площ без санитарния
възел – 31,19 кв. м. В килията е имало разположени 8 двуетажни легла, площта на всяко от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 10,64 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 20,55 кв.м. В посочения период в тази килия са пребивавали 8 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,57 кв. м.
В периода от 01.11.2013 г. до 03.06.2014 г. ищецът е бил настанен в килия № 701, която е с площ без санитарния възел – 26,82 кв. м. В килията е имало разположени 6 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 7,98 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 18,84 кв.м. В посочения период в тази килия са пребивавали 10 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,88 кв. м.
В периода от 02.12.2014 г. до 05.12.2014 г. ищецът е бил настанен в килия № 701, която е с площ без санитарния възел – 27,87 кв. м. В килията е имало разположени 5 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 6,65 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 21,22 кв.м. В посочения период в тази килия са пребивавали 10 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,12 кв. м.
В периода от 05.12.2014 г. до 15.12.2014 г. ищецът е бил настанен в килия № 203, която е с площ без санитарния възел – 19,61 кв. м. В килията е имало разположени 4 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 14,29 кв.м. В посочения период в тази килия са пребивавали 4 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 3,57 кв. м.
В периода от 15.12.2014 г. до 26.05.2015 г. ищецът е бил настанен в килия № 909, която е с площ – 24,05 кв. м. В килията е
имало разположени 5 двуетажни легла, площта на
всяко, от които е около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 6,65 кв.м), дори без изключване на останалите мебели
е оставала нетна площ на килията 17,40 кв.м. В посочения период в тази килия са
пребивавали 9 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,93 кв. м.
В периода от 09.10.2015 г. до 16.10.2015 г. ищецът е бил настанен в килия № 203, която е с площ без санитарния възел – 19,61 кв. м. В килията е имало разположени 4 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 14,29 кв.м. В посочения период в тази килия са пребивавали 4 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 3,57 кв. м.
В периода от 16.10.2015 г. – 15.01.2016 г. ищецът е бил настанен в килия № 208, която е
с площ без санитарния възел – 27,87 кв. м. В килията е имало разположени 5
двуетажни легла, площта на всяко, от които е около 1,33 кв. м. Като се изключат
само двойните легла (с площ 6,65 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 21,32 кв.м. В посочения период в тази
килия са били настанени 9 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,37 кв. м.
В периода от 15.01.2016 г. – 17.03.2016 г. ищецът е бил настанен в килия № 404, която е с площ без санитарния възел – 38,70 кв. м. В килията е имало разположени 10 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 13,30 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 25,40 кв.м. В посочения период в тази килия са били
настанени 16 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,59 кв. м.
В периода от 05.05.2017 г. – 12.05.2017 г. ищецът е бил настанен в килия № 206, която е с площ без санитарния възел – 11,37 кв. м. В килията е имало разположени 3 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 3,99 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 7,38 кв.м. В посочения период в тази килия са били
настанени 5 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,48 кв. м.
В периода от 12.05.2017 г. – 16.06.2017 г. ищецът е бил настанен в килия № 908, която е с площ без санитарния възел – 21,91 кв. м. В килията е имало разположени 3 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 3,99 кв.м), дори без изключване на останалите мебели
е оставала нетна площ на килията 17,92 кв.м. В посочения
период в тази килия са били настанени 4 човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с
жизнено пространство в размер на 4,48 кв. м.
В периода от 16.06.2017 г. – 21.07.2017 г. (датата на изготвяне на
справката) ищецът е бил настанен в
килия № 806, която е с площ – 21,85 кв. м. В килията е
имало разположени 4 двуетажни легла, площта
на всяко, от които е около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите мебели
е оставала нетна площ на килията 16,53 кв.м. В посочения
период в тази килия са били настанени 4 човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с
жизнено пространство в размер на 4,13 кв. м.
От гореизложеното е видно, че в продължение на
около 2 години, 2 месеца и 11 дни (от 22.02.2013 г. до
12.05.2017 г., със съответните прекъсвания,) ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото
му пространство е било значително под предвидените минимални стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.,
като в продължение на около
1 година това пространство е било под 2,60 кв.м., а именно 2,57 кв.м., а около
3 месеца в рамките на тази година е било дори 2,37 кв.м. Нещо повече през тези
2 години, 2 месеца и 11 дни е имало
около 10 месеца, през които жизненото му пространство е било повече от два пъти
под минималния стандарт, а именно под 2 кв.м., като над 2 месеца от тези около
10 месеца то е било дори под 1,60 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи.
Но в случая се събраха и други доказателства, от
които се установява, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение от страна на затворническата администрация:
Видно от показанията на разпитаният свидетел
килиите, в които е пребивавал ищеца по време на престоите му в Затвор Пазарджик са били негодни за
нормално човешко съществуване. В килиите е имало влага, а на места мухъл, стените са
били порутени, таваните – напукани. Килиите са били неремонтирани и е имало дървеници. Съдът кредитира тези
показания, тъй като от една страна, те не са опровергани с други доказателства,
а от друга – са в съответствие с показнията на множество други свидетели по
други служебно известни му дела, както и в съответствие с личните впечатления
на съда, добити по друго дело от извършения оглед на затвора през месец ноември
2017 г.
Видно от приложената по делото справка, е че по време на
престоите си в Арест Пазарджик, които са продължили приблизително 5 месеца е, че през процесните
периоди ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение:
Килиите са били постоянно заключени, включително през деня. Същите не са разполагали със самостоятелен
санитарен възел. Независимо, че не се доказаха твърденията на ищеца, че се е
налагало да ползва шишета и други приспособления за облекчаване на
физиологичните си нужди, несъмнено липсата на тоалетна в килите, които са били постоянно заключени, го е затруднявала в максимална степен. Както
килиите, така и целият арест е
бил разположен под нивото на земята, което несъмнено е затруднявало в максимална степен проникването на свеж
въздух и естествена дневна светлина. Ищецът е бил лишен и от много важния за физическото и психическото
му здраве ежедневен престой на открито, тъй като „раздвижването“ се е
извършвало в едно от помещенията на ареста. Тези обстоятелства, установени с приложената
от ответника справка са в съответствие с показнията на множество свидетели по
други служебно известни на съда дела, отнасящи се до условията в Арест
Пазарджик.
Следователно в процесните периоди на престой на ищеца в ареста, наброяващи
около 5 месеца, същият е бил подложен на
кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които несъмнено в
своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на задържаните
лица и представляват нечовешко и унизително отношение, съгласно чл. 3 от
Конвенцията. В този смисъл е практиката на Съда по правата на
човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“.
От всички изложени по-горе обстоятелства
безспорно се установява, че при престоите си в Затвор гр. Пазарджик и в Арест гр. Пазарджик в рамките на процесния период: от 22.02.2013
г. до 21.07.2017
г., а именно в периодите: 15.01.2013 г. – 22.02.2013 г.,
22.02.2013 г. – 03.06.2014 г., 03.10.2014 г. – 02.12.2014 г., 02.12.2014 г. – 26.05.2015 г.,
20.08.2015 г. – 09.10.2015 г., 09.10.2015 г. – 17.03.2016 г., 29.09.2016 г. – 07.10.2016
г. и от 05.05.2017 г. – 21.07.2017 г.,
т.е.. в продължение на значителния период от време –
2 г., 9 м. и 16 дни
ищецът е бил подложен на кумулативното въздействие на
множество изключително неблагоприятни обстоятелства представляващи както самостоятелно,
така и в своята съвкупност нечовешко и унизително отношение.
Неоснователни са възраженията, че не е доказано
ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не следва да се
счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на
ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Следователно следва да се приеме, че в резултат
на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на Затвора гр.
Пазарджик в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като е
бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Предвид горното съдът
намира, че с оглед значителния период, в който ищецът е бил лишаван от правата
си по чл. 3 от ЕПКЧ той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат
компенсирани по справедливост с обезщетение в размер от 7 800 лева, която сума е съизмерима и с обезщетенията, присъждани от
ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу България. Не
следва да бъде присъждана лихва, тъй като същата се претендира от датата 15.01.2013 г. до момента на на
приключване на устните състезания. Законната лихва поначало следва да бъде присъждана от датата, на която
изтичат три месеца от датата, на която съответното съдебно решение стане окончателно. Това разрешение за
началния момент, от който се дължи лихвата е в съответствие с практиката на
ЕСПЧ, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“. Но в случая се претендира
лихва за един по-ранен момент, който приключва преди влизане в сила на
настоящето решение, поради което претенцията е неоснователна.
Предвид
изводите на вещите лица, чиито заключения съдът намира за обосновани и
правилни, не се доказаха твърденията на ищеца за неадекватно лечение на
заболяванията му и за наличието на причинно-следствена връзка
между тези заболявания и нечовешките и унизителни условия, при които той е бил
поставен в затвора и в ареста.
С оглед изхода на делото разноските за платените
от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица в общ размер на 1 100 лв. следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Д.Г.Д. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7 800 (седем хиляди и осемстотин) лева, причинени му в
резултат на условията, при които е бил поставен в в Затвор гр. Пазарджик и в Арест гр. Пазарджик в следните периоди: 15.01.2013 г. – 22.02.2013 г.,
22.02.2013 г. – 03.06.2014 г., 03.10.2014 г. – 02.12.2014 г., 02.12.2014 г. – 26.05.2015 г.,
20.08.2015 г. – 09.10.2015 г., 09.10.2015 г. – 17.03.2016 г., 29.09.2016 г. –
07.10.2016 г. и от 05.05.2017 г. – 21.07.2017 г.
Отхвърля до размера 30 000 лв. над уважения размер 7 800 лв. иска, предявен от Д.Г.Д. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, като периода, в който ищецът претендира, че е търпял вреди е
от 15.01.2013 г. до момента на приключване на устните състезания, а претендираният
размер на обезщетението е 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2013 г. до момента, т.е. до момента на приключване на
устните състезания.
Оставя без разглеждане иска, предявен
срещу Министерството на правосъдието и прекратява делото в
тази му част.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да
заплати на Административен съд
Пазарджик разноски по делото в размер на 1 100 лв.
/хиляда и сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 15922 от 22.11.2019 г. по адм.
дело № 2070/2018 г. на ВАС - ОБЕЗСИЛВА Решение № 627 от 13.12.2017 г.,
постановено по адм. д. № 432 по описа на Административен съд – Пазарджик за
2017 г. В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена
да заплати на Д.Д. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.06.2017
г. до 21.07.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА делото в така обезсилената част.
ОТМЕНЯ Решение
№ 627 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 432 по описа на
Административен съд – Пазарджик за 2017 г. В ЧАСТТА МУ, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Д. Д.обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размера над 3000,00 (три хиляди) лв. до
присъдения размер от 7800,00 (седем хиляди и осемстотин) лв., претърпени в
резултат на условията, при които бил поставен в Ареста – гр. Пазарджик и в
Затвора – гр. Пазарджик в периодите, както следва: 15.01.2013 г. – 22.02.2013
г., 22.02.2013 г. – 03.06.2014 г., 03.10.2014 г. – 02.12.2014 г., 02.12.2014 г.
– 26.05.2015 г., 20.08.2015 г. – 09.10.2015 г., 09.10.2015 г. – 17.03.2016 г.,
29.09.2016 г. – 07.10.2016 г. и от 05.05.2017 г. – 12.06.2017 г. и вместо него
в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на условията, при които бил поставен в Ареста – гр.
Пазарджик и в Затвора – гр. Пазарджик в периодите, както следва: 15.01.2013 г.
– 22.02.2013 г., 22.02.2013 г. – 03.06.2014 г., 03.10.2014 г. – 02.12.2014 г.,
02.12.2014 г. – 26.05.2015 г., 20.08.2015 г. – 09.10.2015 г., 09.10.2015 г. –
17.03.2016 г., 29.09.2016 г. – 07.10.2016 г. и от 05.05.2017 г. – 12.06.2017 г.
за сумата в размер над 3000,00 (три хиляди) лв. до размера от 7800,00 (седем
хиляди и осемстотин) лв.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 627 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 432 по описа на
Административен съд – Пазарджик за 2017 г. в останалата обжалвана част.
Решението не
подлежи на обжалване.