Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 23.11.2020 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 ноември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1439 по описа
за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД
.
Ищецът Н.С.С. твърди в исковата
си молба, че на 13.11.2019 г. паркирал личния си лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с ДКН *** в гр. Стара Загора, на ул.
“Св. Княз Борис“ № 74 на паркинга пред блока, в който живеел. Около 15:00 ч.
отивайки до автомобила си, видял че в близост до него стояла млада жена - ***,
която познавал по физиономия, понеже същата стопанисвала заведение
непосредствено до кооперацията, в която живеел. Тя му обяснила, че видяла как
жена, управляваща лек автомобил марка „Опел“, модел „Кросланд“
с ДКН ***, при опит да излезе от паркомясто
непосредствено до паркирания от него автомобил, блъснала автомобила му в
дясната му странична част. Погледнал лекия си автомобил и видял, че са увредени
задната броня, задният калник, предната и задната десни врати.
Влязъл
в магазина, намиращ се в блока, в който живеел, понеже знаел, че има охранителни
камери, за да прегледа записите. От там му предоставили записи от охранителни
камери, разположени пред него. От същите се виждало, че водачът на лек
автомобил „Опел Кросланд“ с ДКН *** при опит да
излезе от паркомястото със серия от маневри блъснал
няколко пъти автомобила му, а именно: при маневри даване ход назад водачът не
преценил правилно разстоянието между автомобилите, при което контактували
лявата странична част на автомобил „Опел Кросланд“ с
дясната странична част на паркирания автомобил „Сеат
Толедо“, което всъщност представлявал механизма на настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Непосредствено след като се запознал със записите отишъл в сектор
„Пътна полиция“, като съобщил на дежурния служител за случилото се и
предоставил регистрационния номер на автомобила. По него служителите открили
собственика на автомобила и му позвънили по телефона, като на обаждането
отговорил мъж. Първоначално той отрекъл да има нещо общо със случилото се, но в
последствие, след като служителя му обяснил, че имало и видеозапис от
ситуацията, последния признал, че съпругата му, Марияна ***, участвала в
описаното по-горе ПТП. Двамата дошли в сектор „Пътна полиция“ със същия
автомобил, който се виждал на видеозаписите от магазина. Бил съставен двустранен
протокол за пътнотранспортно произшествие, като в полето „забележки“ на
протокола *** собственоръчно вписала, че вината за настъпилото ПТП била нейна.
Тоест, безспорно било установено, че уврежданията на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН *** се намирали в причинно-следствена
връзка с виновното поведение на водача ***, която при извършване на серия от
маневри блъснала неколкократно автомобила. Служителят
от ОД на МВР Стара Загора, който присъствал на случилото се и провел разговор
по телефона със съпруга на *** се казвал К.М..
За
увреждащия лек автомобил „Опел Кросланд“ с ДКН ***,
управляван от водача ***, била налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРАНС ТРУП” АД, обективирана в
застрахователна полица № BG/03/l 19000672765 със срок на валидност от 00:00 ч. на 16.03.2019 г.
до 23:59 ч. на 15.03.2020 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 13.11.2019 г. същият имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 2 100
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, която сума
представлявала максималният размер на обезщетението за имуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на настъпване на ПТП.
В
тази връзка, непосредствено след инцидента, а именно на 14.11.2019 г., подал
пред ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ТРУП” АД
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. №52-05040-0214/19,
като било образувана щета № 471019191906978. Счита, че депозираното заявление
имало силата на застрахователна претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ. При
посещението в офиса на застрахователното дружество бил уведомен, че *** вече подала
информация до застрахователя за настъпилото ПТП, което го навело на мисълта, че
същата вероятно не отговаряла на действителното фактическо положение. Още същия
ден бил извършен оглед на автомобила, като бил съставен опис на увредените му
части, а именно облицовка на задна броня, панел на заден десен калник - ремонт
и боя, задна дясна врата - боя и труд, предна дясна врата - боя и труд. С писмо
изх. № 10204/21.11.2019 г. ответното дружество го уведомил, че не може да
определи справедлив размер на обезщетение и отказвали изплащането на такова
поради обстоятелството, че уврежданията на автомобила не отговаряли на
документирания начин на настъпване на застрахователното събитие и не се
намирали в причинно-следствена връзка с механизма на пътнотранспортното произшествие.
Останал изненадан предвид обстоятелството, че в писмото липсвало каквато и да е
конкретизация ,кое точно не отговаря на механизма и защо застрахователят
приема, че уврежданията по автомобила му не са в причинна връзка с виновното
поведение на водача ***.
В
следствие на инцидента и посочените увреждания по страничната дясна част на лек
автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН ***, произтичащи от
виновното поведение на водача ***, било наложително извършването на ремонт на
автомобила. Общата стойност на частите и труда за неговото възстановяване
възлизали на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, заплатени по фактура №
98/10.03.2020 г. Съставен бил и приемо-предавателен
протокол след ремонта на автомобила, видно от който по него били извършени
следните ремонтни и автобояджийски услуги: ремонт и
боядисване на облицовка на задна броня на стойност 240 лв. /двеста и
четиридесет лева/, ремонт на панел на заден калник на стойност 180 лв. /сто и
осемдесет лева/, боядисване на панел на заден калник на стойност 180 лв. /сто и
осемдесет лева/, ремонт и боядисване на задна дясна врата на стойност 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/, както и ремонт и боядисване на предна дясна врата
на стойност 240 лв. /двеста и четиридесет лева/.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н “Триадица“, пл. “Позитано“ № 5, ЕИК:
*********, представлявано от Недялко Димчев Чандъров,
Иво Ивов Груев, Пламен Ангелов Шинов,
Теодор Илиев Илиев и Никола Йорданов Памуков, да
заплати на Н.С.С., ЕГН: ********** ***, следните
суми:
1. 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие заплатен
ремонт на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН ***.
2.
Законна лихва върху сумите, считано от 21.11.2019 г., датата на която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП” АД отказало
да изплати обезщетение по заведената на 14.11.2019 г. застрахователна претениия по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на
сумата.
Претендират
направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Застрахователно акционерно
дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, с който заявяват,
че оспорват изцяло предявения иск по
основание и размер.
Заявяват,
че оспорват механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало
според исковата молба на 13.11.2019 г. в гр. Стара Загора, между лек автомобил
„Опел Кросланд” с peг. № ***
и лек автомобил „Сеат Толедо’’
с peг. № ***. Представените с исковата молба писмени
доказателства не можели да установят механизма на пътнотранспортното
произшествие, както и къде бил настъпил ударът между двете превозни средства,
поради което считат искът за неоснователен в тази му част.
Съгласно
представеният Двустранен констативен протокол бил настъпил удар между лек
автомобил „Опел Кросланд’’ с peг.
№ *** и лек автомобил „Сеат Толедо” с peг. № *** при паркирано състояние на едно от двете
превозни средства. Така посоченото в Двустранния констативен протокол събитие
било реализирано при особени обстоятелства и не се дължало на описаните в
Двустранния констативен протокол и в исковата молба причини, поради което
оспорват представения Двустранен констативен протокол относно съдържанието му.
Считат,
че наличните деформации по лек автомобил „Сеат
Толедо” с peг. № *** са реализирани при друг
механизъм и не отговаряли на механизъм на деформиране при взаимен контакт между
лек автомобил „Опел Кросланд” с peг.
№ *** и лек автомобил „Сеат Толедо" с peг. № ***.
Считат,
че реализираният удар между лек автомобил „Опел Кросланд”
с peг. № *** и лек автомобил „Сеат
Толедо" с peг. № ***, описан в Двустранния
констативен протокол и констатираните деформации не съответствали на механизма
на удара и направлението на движение на двата автомобила след удара. Ударния
процес не бил в съответствие с направлението на ударната сила, нейното
разположение и относително движение на двата обекта след удара в резултат на
процеса на удара и предприети конкретни действия на водача.
В
настоящия случай било налице значително несъответствие във височинното
разположение на двата автомобила като и в този смисъл били и оспорванията на представения с исковата молба Двустранен
констативен протокол по отношение на съдържанието му.
Оспорват
твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение
като при извършена проверка се установили различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства, какъвто бил настоящия случай, поради
което предявените искове били неоснователни и в тази си част.
Заявяват,
че с оглед на установеното от страна на застрахователя несъответствие между
уврежданията по двата леки автомобила и декларирания от страна на участниците
механизъм не би следвало да се изключва възможността за инсцениране на
застрахователното събитие и въвеждане в заблуждение, като в тази връзка
оспорват, че е налице такова.
Оспорват
също така стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Сеат Толедо” с peг. № *** вреди,
като считат исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава
действително претърпените вреди.
Също
така в исковата молба не се съдържали твърдения, както и не се представяли
доказателства, че ремонтът на лек автомобил „Сеат
Толедо” с peг. № *** е заплатен и извършен от ищцата,
което било абсолютна предпоставка за уважаване на исковата претенция, поради
което същата е неоснователна.
Оспорват
материалната и процесуалната легитимация на ищеца да води настоящите искове, а
също така и за наличие липса на правно основание да претендира заплащане на
застрахователно обезщетение.
Оспорват
твърденията на ищеца, че уврежданията по процесния
автомобил са настъпили по твърдения в исковата молба начин, като в тази връзка
оспорват вида и характера на уврежданията във връзка с деликта,
както и причинно - следствената връзка между твърдения деликт
и претърпените имуществени вреди
Оспорват
наличието и на виновно и противоправно поведение на
твърдения в исковата молба водач Марияна ***, тъй като с исковата молба не се
представяли доказателства за виновно и противоправно
нейно поведение.
Оспорват
твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно
обезщетение, като считат че дружеството не дължи застрахователно обезщетение
при „овехтяване (умора на материала) на отделна част или възел, конструктивен
дефект, скрита неизправност”, какъвто бил настоящия случай, като в настоящата
хипотеза бил налице и изключен застрахователен риск, съответно не бил налице и
покрит риск по застраховката, поради което предявените искове били
неоснователни.
Оспорват
исковата претенция за заплащане на законна лихва като се претендира
присъждането й от датата на плащане на застрахователното обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължал законна лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405
от КЗ, поради което оспорват исковата претенция относно началната дата, от
която се претендира заплащането на законна лихва.
Оспорват
всички фактически обстоятелства и твърдения, съдържащи се в исковата молба,
относно настъпилия деликт, уведомяване на
компетентните органи, както и относно извършени действия от същите по
установяване на пътнотранспортното произшествие.
В
исковата молба се твърдяло, че е налице видео запис на процесното
произшествие, от който се установявало настъпването му, както и участниците в
същото, като в т. 9 от приложенията към същата се посочвало, че се представя
компактдиск, съдържащ запис охранителни камери за настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Следвало да се има предвид, че към връчената им искова молба,
както и в приложенията към същата, не се съдържал компактдиск, поради което не
можели да вземат отношение по тези твърдения. В случай, че се съдържал към
приложенията към исковата молба компактдиск, молят същият да не бъде приеман в
настоящото производство като според процесуалните правила той не представлявал
доказателство, поради което молят съда да не бъде приеман в производството.
Молят
съда постанови решение, с което да отхвърли предявеният в размер на 1 080 лева,
от Н.С.С. иск срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило според ищеца на 13.11.2019 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на 21.11.2019 г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и за
присъждане на направените по делото разноски като неоснователен и недоказан. Молят
съда да им бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Фактическият състав на така
предявеният осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ.
Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т. е
след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг
от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен
искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на
увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
размер на разходите нужни за тяхното отстраняване; настъпил падеж на
задължението за плащане на застрахователно обезщетение. Ответникът пък следва
да установи наведените от него положителни правоизключващи
отговорността му възражения по иска, в т. ч., че е изпълнил точно задължението
си за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът приема за безспорни ненуждаещи се от доказване фактите, а именно
че между собственика на лек автомобил „Опел“, модел „Кросланд“
с ДКН *** и ответника е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на валидност от 16.03.2019
г. до 15.03.2020, както и че в срока на действие на застраховката е настъпило
на 13.11.2019 г. ПТП с участие на застрахования лек автомобил „Опел Кросланд“ и този собственост на ищеца, за което ответникът
е уведомен на 14.11.2019 г. и за което е изготвил опис на претенция № 52-05040-0214/19/14.11.2019
г.
Между страните е нямало спор, а и
от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
собственик на л. а „СЕАТ Толедо“, с рег. № ***, което обуславя извод за материалната му
легитимация по така предявения иск.
Ответникът като застраховател на
увреждащото МПС по полица "Гражданска отговорност" валидна към датата
на ПТП- 13.11.2019 г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения
иск.
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на ПТП. От
ангажираните по делото писмени доказателства и в частност двустранен протокол
за ПТП
от 13.11.2019 г., се установява, че на 13.11.2019
г. е настъпило ПТП с участието на собствения на ищеца л. а и л.а. „Опел“ ДКН ***.
Протоколът е подписан от двамата участници, като за Участник А /виновният/, от
водача на застрахования от ответника лек автомобил, като е отразена и „забележка – вината за ПТП е моя“. Ответникът
е бил уведомен за уврежданията по автомобила на ищеца и на 14.11.2019 г. е
образувал щета № 471019191906978. С писмо от 21.11.2019 г. ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение по щета №471019191906978 за МПС с ДКН № 0258 ВА, тъй като уврежданията
по автомобила не отговарят на декларирания и документиран начин на възникване на застрахователното
събитие. Същите не били в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
описано от ищеца в заявлението и скицата
на пътната обстановка и ПТП, като описаните детайли не могат да бъдат увредени
по посочения начин.
За установяване механизма на
настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността нужна за
отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на назначена съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, изготвено въз основа
събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни
актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото
застрахователно обезщетение.
В заключението си вещото
лице сочи, че механизмът на ПТП е отразен в Двустранен протокол за ПТП.
Произшествието е настъпило в гр.Ст.Загора, на тротоара на ул. „Св. Княз Борис“
до №74, на 13.11.2019г. около 15:00 часа. Лек автомобил марка Сеат Толедо с рег.№ СТ0258ВА, е бил паркиран на тротоара с
предна част насочена към сградата. В дясно от него е бил паркиран л.а.Опел Кросланд с рег.№ **, с предна част насочена също към сградата.
На тротоара е оформена зона за паркиране, която е ограничена от зоната за
движение на пешеходци с бордюр. Водачката на л.а.Опел - ***- е предприела
излизане, от положението в което е паркиран автомобила, на заден ход със завиване
на волана на дясно. При така зададената траектория с волана на автомобила,
частта от купето на автомобила, която се намира пред задната ос, се изнася
наляво. Водачката не е съобразила това и е продължила движението на заден ход.
Поради това предната част на преден ляв калник и страничната част на предна
броня на л.а.Опел са контактували с предна дясна и задна дясна врати на л.а. Сеат. За времето през което л.а.Опел се е движил на заден
ход, водачката е направила корекции с волана поради което контактната зона е с
прекъсване. Когато преден ляв калник на л.а.Опел е влязъл в контакт със заден
десен панел на л.а.Сеат и се е получило значително
триене между повърхностите, водачката Стоянова е спряла и е потеглила напред с
неподходящо завит волан, при което деформациите са се увеличили. Следите от
контакта по л.а.Сеат са получени в конкретния случай
освен от относителното движение между автомобилите в хоризонтално направление и
от вертикалното преместване на съответната част от калника на л.а.Опел. Това вертикално
относително преместване спрямо неподвижния л.а.Сеат,
се е получило в резултат на затихващите трептения на над ресорните маси в
следствие на последователното преминаване на предния мост/предните гуми/ през
бордюра разделящ двете зони на тротоара и слизането на задния мост/задните
гуми/ от бордюра ограничаващ тротоара от платното за движение.
Според вещото лице причините за
настъпване на ПТП са в това, че водачката на л.а.Опел- ***- е извършвала
напълно неправилно маневриране на заден ход при малка странична дистанция до
паркирания в ляво от нея л.а.Сеат. Вещото лице сочи,
че е установил уврежданията по двата автомобила от приложените по делото снимки
и от описа на щетите на л.а.Сеат направен от
специалисти на ЗК „Булстрад“, като щетите на л.а.Сеат са по: задна броня; заден десен панел; задна дясна
врата и предна дясна врата, а щетите на л.а.Опел са по: предна броня; вежда
калник преден ляв пвц и калник преден ляв. Съгласно
заключението на вещото лице водачката *** е имала техническа възможност да не
допусне настъпването на процесното ПТП. При
конкретната ситуация е било необходимо водачката да се съобрази с малкото
странично разстояние между автомобилите и да излезе от мястото където е бил
паркиран автомобила направо, без да завива волана на дясно. Маневрата със
завиването на волана е трябвало да започне едва когато предната част на
л.а.Опел достигне задната част на л.а.Сеат. Налице е причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и настъпилите увреждания по л.а.Сеат
Толедо с рег.№ СТ0258ВА.
В
заключението си вещото лице посочва, че платената сума за ремонт на л.а.Сеат е 1080,00 лв., изплатена по фактура № ********** /
10.03.2020г. изд. от „КАМКО-СЕРВИЗ Трифон Нейков“ ЕТ. Към фактурата има издаден
фискален бон.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за
обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно
че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника
лице, вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил,
собственост на ищеца, поради което предявеният иск за обезщетяването им е
доказан по основание.
Дължимото от ответника
застрахователното обезщетение, следва да е равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите
принципи на чл. 45 от ЗЗД
и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. следва да е налице
пълно репариране на преките вреди.
Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Съдът
определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, т. е.
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като
за такава се смята стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да
се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Съобразявайки
заключението на вещото лице по приетата като писмено доказателство по делото автотехническа
експертиза, съдът намира, че пазарната стойност за възстановяване вредите
настъпили по автомобила на ищеца, вследствие на процесното
пътно-транспортно произшествие, е в размер на 1103 лв. / по пазарни цени/, а
1308 лв. / с нови части/. С оглед
обстоятелството, че ищецът не е направил искане за увеличение размера на
предявения иск, следва изводът, че дължимата сума за възстановяване на
автомобила е в размер на 1080 лева.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск се явява основателен и доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен в претендирания размер на
1080 лв.
Заявена е и претенция за
присъждане на обезщетение за забава, считано от 21.11.2019 г., т. е датата, на
която ответното застрахователно дружество е отказало да изплати обезщетение по
заведената на 14.11.2019 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до окончателното
изплащане на сумата.
Отговорността на
застрахователя за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна от
тази на деликвента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ
е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Затова, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие, най- ранната
дата за което следва да се приеме датата на изготвяне на описа на щетите от
застрахователя на 14.11.2019 г., по който факт страните не спорят. На основание
чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, това обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно
обезщетение. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ
е регламентирана дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по- ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т.
2, вр. с ал. 3 от КЗ.
В конкретния случай по делото е установено, че застрахователят е отказал за изплати застрахователно обезщетение
на увреденото лице, поради което при липса на други данни и оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че лихва за за забава се дължи върху обезщетението за имуществени
вреди в следствие на заплатен ремонт от 21.11.2019 г. /писмо изх.№ 10204/21.11.2019
г./
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива
се дължат в полза на ищеца. Представил е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който претендираните са 50 лева - платена
ДТ, 220 лева- възнаграждение на вещо лице и 480 лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие от 14.05.2020 г. Така, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.
432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище
гр. София, пл. "Позитано" № 5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров
и Иво Груев /чрез юриск. Н. Злидолски/
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н.С.С. ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“
№ 74, ет.1, ап.1, /чрез „К. и Стоянова – адвокатско дружество“/, сумата в
размер на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие заплатен ремонт на лек
автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН ***, причинени в резултат на реализирано на 13.11.2019 г. ПТП в
гр. Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“ № 74, което ПТП е реализирано по вина на
водача на лек автомобил марка „Опел Кросланд“ с ДКН ***,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от
21.11.2019 г., датата на която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП” АД е отказало да изплати обезщетение по
заведената на 14.11.2019 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със
седалище гр. София, пл. "Позитано" № 5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров
и Иво Груев /чрез юриск. Н. Злидолски/
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н.С.С. ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“
№ 74, ет.1, ап.1, /чрез „К. и Стоянова – адвокатско дружество“/, сумата в
размер на 750 лв., представляваща направените по делото разноски.
Присъдената
сума да бъде преведена по следната специална банкова сметка по чл. 39 от ЗА в
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД на ”К. И СТОЯНОВА - АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. ”Св. Патриарх Евтимий”
№23а, офис 2, за което дружеството е упълномощено изрично - IBAN:
BG55FINV91501117186645 BIC: FINVBGSF, Титуляр на сметката: ”К. И СТОЯНОВА -
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” - клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд Стара Загора, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението
на страните, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: