МОТИВИ към присъда
№ 16 / 27.01.2016 г. по н.о.х.д. № 581 / 2015 г. по описа на РС -
Дупница
Дупнишка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 291 /
2015 г. по описа на РУП гр.
Дупница, срещу С.И.М. роден на ***г***, българин, с българско гражданство,
женен, със средно образование, , безработен, неосъждан,
с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.216, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди,
че на 09.03.2015г. подсъдимият е срязал с нож 2 бр. предни гуми марка „Ханкук“ и 2 бр. задни гуми марка „Мишелин
Алпин“ на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № КН 7989
АТ, собственост по документи на М.Н. ***, но реално – на М.К.В. – на стойност
166 лв. Също така в същия ден, на същото място, но по-късно подсъдимият срязал
с ножа 4 бр. гуми марка „Континентал“ на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № КН 8871 АТ, собственост на И.К.Т. *** на
стойност 360лв., както и 1 бр. гума марка „Гудиар“ и
1 бр. гума марка „Фриго“ на лек автомобил на марка „Ланчия Ипсилон“ с рег. № КН 3560
ВМ, собственост на И. К. Т. *** (като към момента на извършване на
престъплението „Ланчия Ипсилон“
е била с рег. №СА 7299 СН и е била собственост на Мартин Валериев
Илиев от София) на стойност 106лв. Всички 10 гуми са на обща стойност 632лв.
Представителят на РП – Дупница –
прокурор Кожухарова в съдебно заседание,
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Счита същото за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна. Моли за осъдителна присъда,
с която да му бъде определено наказание около предвидения в закона
минимум, като се вземат предвид самопризнанията на подсъдимия и чистото му
съдебно минало, като сочи че няма отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият не е дал обяснения
на ДП, така и в хода на съдебното следствие. В съдебно заседание изразява
желание делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК като изцяло
признава фактите и обстоятелствата отразени в обвинителния акт, като съда счете
че са налице предпоставките на чл.370, ал.1 от НПК.
Защитникът
на подсъдимия С.М., адв.
Г., счита че не може по категоричен начин да се направи извод, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК от НК, за което е обвинен, тъй като направените от подзащитния му самопризнания, не се подкрепят от
доказателствата събрани присъединени от ДП
доказателства, като счита че от тях може да се направи извод само по
отношение на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“. В тази връзка счита, че са налице предпоставките
на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което моли подзащитния
му да бъде оправдан. Като алтернатива моли,
че в случай съдът счете, че подсъдимия е извършил престъплението и не
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК да бъде приложена разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК в минимален размер, което да бъде редуцирано
при условията на чл. 58а от НК. Моли предявените граждански искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като не са предявени от надлежна страна.
Пострадалият
от извършеното престъпление – М.В. е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец по делото, който претендира подсъдимия да му заплати, на
основание чл.45 от ЗЗД сумата от 632лв, представляваща стойността на нанесената
щета, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на извършване на
деянието – 09.03.2015г. до окончателното изплащане.
Пострадалата
от извършеното престъпление И.Т. е конституирана като граждански ищец по
делото, като претендира подсъдимият да й заплати стойността на повредените вещи
в размер на 630 лв., представляващи имуществена вреда за спуканите гуми. Не
претендира лихви.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства събрани на ДП – показанията на свидетелите и писмените такива,
преценени поотделно и в съвкупност прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Св.
М.В. ***, като притежава лек автомобил, марка и модел „Фиат Браво”, с рег. № КН 7889 АТ, който се води на името
на М.А.Н. ***, тъй като все още към
момента на деянието не го прехвърлил на негово име, но е заплатил договорената
сума. Тази автомобил се полза от св. В., който го паркира на паркинга пред
блока. Освен този автомобил, на паркинга пред блока неговата приятелка- св. И.К.Т.
паркира автомобилите, които се водят на
нейно име, а именно „Ланчия Ипсолон,
с рег. № СА 7299 СН и „Фиат Пунто”, с рег. № КН 8871 АТ. През месец ноември на 2014 г. св.
В. имал уговорка с подсъдимия С.И.М., работещ като майстор-автобояджия
да боядиса целия лек автомобил „Фиат Пунто”, с рег.
№ КН 8871 АТ, като се договорили на цена на услугата от 150.00 лв., а
материалите е следвало да си ги закупи св. В., от която договорена сума св. В.
дал на подсъдимия 100.00 лв. капаро. На няколко пъти св. В. ходел да попита
дали работата е свършена, тъй като дълго време след уговорката подсъдимия не
изпълнявал поръчката. В края на м. януари 2015 г. св. В. отново отишъл да
попита какво се случва, при което подсъдимия поискал остатъка от сумата, за да
я довърши, но св. отказал, като заявил, че при окончателно свършена работа ще
заплати и остатъка от уговорената сума. При този отговор подсъдимия М. се развикал и му казал да си взема колата,
която била наполовина боядисана, което св. В. сторил и закарал на друг майстор
автомобила, който довършил започната работа в рамките на два дни. В началото на
м. февруари автомобилът вече бил напълно боядисан и св. В. я паркирал на
паркинга пред блока, непосредствено зад другите два автомобила „Фиат Браво”,
с рег. № КН 7889 АТ и „Ланчия Ипсолон, с рег. № СА 7299
СН. На 09.03.2015 г. св. В. се прибрал вкъщи заедно с приятелката си и започнал
да поставя тапицерията на автомобил „Фиат Пунто”, с
рег. № КН 8871 АТ, като към 21:00ч. чул
шум наподобяващ на такъв на изпускане
на въздуха от гума. Погледнал през
прозореца на апартамента си, находящ се в
блок № 6, ет. 2, ж.к. „Бистрица“, гр. Дупница
като видял как едно лице облечено с яке и качулка на главата, се навело над
паркирания пред блока лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ и с нещо
мушка задна дясна гума, при което отново чул шум наподобяващ на такъв на изпускане на
въздуха от гума. Свидетелят излязъл, приближил се до мъжа и го попитал
защо му пука гумите, при което последния побягнал. След като почти го застигнал
след 500-600м., подсъдимият се обърнал и замахнал с
ножа, който държал в ръката си срещу св. В., който успял да избие ножа от
ръката му и да го повали на земята. След което установил, че го познава от
преди, по повод ремонт на една от колите му, а именно подсъдимия С.М.. От
падането вероятно се ударил, тъй като по
лицето му имало кръв. При въпроса защо му е спукал гумите подсъдимия започнал
да го заплашва, че на следващия ден ще бъде мъртъв. В близост до подсъдимия и
св. В. минавало едно момче, което св. В. помолил да извика полиция, който
вместо това извикал хора от блока и на мястото се появили около 7-8 човека.
Дошла и приятелката на свидетеля, св. Т.,
която подала сигнал до полицията. След около 5 минути дошла патрулната кола,
както и приятелката на св. В. ***, като някой от тях сигнализирал на полицията.
Органите на реда взели отношение по случая, като извикали линейка, на която
натоварили подсъдимия, а от мястото на схватката, св. В. взел падналия ножът, с
който подсъдимия се опитал да го намушка. След което дежурната група направила
оглед на местопроизшествие, обективирано в три
протокола от 09.03.2015 г., като по отношение на два от тях е допусната техническа грешка относно датата,
доколкото е отразено огледа е започнал в
00:30 ч. и завършил в 01:10 ч. досежно огледа на лек автомобил „Фиат Пунто”
, с рег. № КН 8871 АТ, и протокол за оглед на местопроизшествие от 09.03.2015
г. с начален час 01:05 ч., приключил в
01:45 ч., досежно огледа на лек автомобил „Ланчия
Ипсолон” , с ДК № СА 7299 СН, тъй като в тази връзка
са налице други писмени и гласни доказателства- докладна записка, показания на
св. В., на св. Т.. Третият протокол е от
същата дата, като огледът е започнал на
09.03.2015 г. в 23:50 ч. и приключил в 00:30 ч., досежно
огледа на лек автомобил „Фиат Браво”, с
ДК № КН 7989 АТ, като по отношение на
всички протоколи за оглед на местопроизшествие са направени необходимия брой
фотоснимки. Разследващите органи, при огледа на местопрестъплението установили,
че са гумите на лек автомобил - „Фиат Браво“
2 бр. предни гуми марка „Ханкук“ и 2 бр. задни
гуми марка „Мишелин Алпин“,
са срязани, на лек автомобил „Фиат Пунто“ 4 бр. гуми
марка „Континентал“, са спукани и на лек автомобил „Ланчия Ипсолон” са спукани предна
и задна дясна гуми, марка „Гудиар”, като по
автомобилите не са нанесени други материални щети.
Видно от назначената на ДП
съдебно-оценителна експертиза всички имуществени щети общо са в размер на 632
лв.
Горната фактическа обстановка
се доказа по безспорен начин от събраните по делото доказателства- 3 бр.
протоколи за оглед на местопроизшествие, 3 бр. фотоалбуми, разпити на свидетели на ДП – М.В., И.Т., М.Н.,
докладни записки, справка за собственост на автомобила, протокол за доброволно
предаване, съдебно-оценителна експертиза
и справка за съдимост.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия е осъществил от правна страна деяние с правна квалификация
по .216, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна:
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с престъпленията против собствеността.
Съгласно КРБ частната собственост е неприкосновена. Подсъдимия е извършил
състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, като С.М. съзнателно е
унищожил противозаконно чужди движими вещи чрез действие- срязване с остър предмет по две-три пробождания на
всяка гума с дължина на среза 2,5-3 см са напълно унищожени и не подлежат на
възстановяване /вулканизация –, спуканите 10 бр. автомобилни гуми. Деянието е
извършено в условията на продължавано престъпление, съгласно чл.26, ал.1 от НК
като подсъдимия е срязал гумите на автомобилите, осъществявайки състав на едно
и също престъпление, през непродължителен период от време, при еднородност на
вината и при една и съща обстановка, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна стана продължение на предшестващите. Съда счете, че
обстоятелствата и фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, признати от М. се потвърждават от събраните на ДП доказателства напълно, а
не само по отношение на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“, тъй като осъдителна присъда може да се обоснове
само с косвени доказателства, които обаче следва в своята съвкупност да водят
само до един извод за авторството и вината. М. е видян да срязва гумите на един
от леките автомобили на пострадалите и задържан от пострадалия В., като малко
преди това св. В. е чул шум подобен на спукана гума. Тъй като останалите два
автомобила са били паркирани на близко разстояние до лек автомобил „Ланчия Ипсилон“, за унищожаването
на гумите на който св. В. е станал пряк
очевидец, а именно паркирането е било осъществено в една редица и автомобилите са били един зад друг, което
позволило и улеснило вървейки си подсъдимия да среже гумите на трите
автомобила за сравнително кратко време. Пред блока са били паркирани и други
автомобили, но е посегнато само на тези, които са във
фактическа власт на В. (два от
автомобилите са собственост на приятелката му Т., а третият по документи е
собственост на Н., който на ДП е дал заявление, че автомобилът „Фиат Браво“ е
закупен от свидетеля В., но все още не е прехвърлен на негово име). От
събраните на ДП доказателства става ясно че гумите са срязани с нож, като са
намерени и иззети от органите на досъдебното
производство два ножа от подсъдимия, с протокол за доброволно предаване. Всички
10 гуми са срязани по идентичен начин - с остър предмет, с дължина на разреза
2,5 – 3 см. Поради това присъдата не почива на предположения, а на доказан по
несъмнен начин извод по отношение на авторството и вината за извършеното
престъпление. Освен това подсъдимия признава изцяло описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка.
От субективна страна:
Субект на престъплението е
подсъдимия. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при пряк
умисъл. Той е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на вредните последици от тях и е искал тяхното настъпване.
По вида и размера на определяне на наказанието:
Съдът
определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 от НК, като взе предвид
пределите предвидени в чл.216, ал.1 във вр с чл.26,
ал.1 от НК, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършването му, както и останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Законодателят е предвидил наказание за това деяние „Лишаване от свобода” до пет
години.
Степента
на обществената опасност е ниска предвид вида на засегнатите обществени отношения,
касаещи правото на частна собственост и нейната неприкосновеност. Вземайки
предвид стойността на унищоженото имущество – е обосновава по-ниска обществена
опасност на конкретното деяние.Степента на обществена опасност на подсъдимия не
е висока, тъй като до момента той не е бил осъждан.
Смекчаващо вината
обстоятелство е чистото му съдебно минало.
Отегчаващи вината
обстоятелства няма.
С оглед изложеното, съдът
определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като
прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
ниската стойност на унищожените вещи, вида вещи, деянието касае своеобразен частен случай, по
който всяка от страните по договора е останала недоволна, вследствие
неизпълнение на услугата в срок, пострадалия св. В. си е взел полубоядисания автомобил, за което е дал капаро от 100 лв.,
а подсъдимия е счел, че му се дължи цялата уговорена сума в размер на 150 лв., като същият засегнат от
проявеното недоверие към него като майстор, е решил да си отмъсти по
неправомерен начин, обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало. В този смисъл съдът счете, че предвиденото
най-леко наказание в закона ще бъде
несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и
наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4, вр. с
чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, вр.с чл. 373, ал.2 от НПК „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:1. на осн. чл.
42а, ал.2, т. 1, във вр. с чл.42б от НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, включваща явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца и 2. на осн. чл.
42а, ал.2, т. 2 НК „Задължителни срещи с пробационен
служител” за срок от 6 /шест/ месеца, като при този случай, счете, че така
наложеното наказание не следва да бъде приспаднато с 1/3, каквито са
изискванията на чл. 58а, ал. 4 от НК и
ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС на ОСНК.
по веществените доказателства
На основание чл. 53, ал.1 б.”а” от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства – 1 бр. дръжка на нож, черен на цвят, 1
бр. острие от нож, бяло на цвят, 1 бр. нож с бяло острие и черна дръжка, които
се намират при адм. секретар на ДРС и вписани в книгата за веществени доказателства под №
32/15 г., които вещи, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат
унищожени като вещи без стойност по предвидения от закона ред.
По гражданските искове:
Досежно
предявените граждански искове, РС гр. Дупница съобрази следното: съдът
намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и
в причинна връзка с поведението на дееца, пострадалите са претърпели
имуществени вреди, след като вещите им са били унищожени по смисъла на чл. 216,
ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили
вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновното поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
безспорно се установи от изложеното по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пострадалите са претърпели имуществени вреди, които са установени
чрез съдебно-оценителната експертиза
По отношение на гражданският
иск, предявен от пострадалия М.В. съда
уважи иска в размер на 166.00 лв., представляващи нанесени имуществени вреди, в
следствие на деянието, като искът по разликата до 632.00 лв. отхвърли като
неоснователно завишен, тъй като това е стойността на гумите на автомобил „Фиат
Браво“, унищожени при извършване на престъплението, който е собственост по
документи на М.Н., но видно от неговите показания – реално собственик е
гражданският ищец – В.. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 09.03.2015 год., до окончателното изплащане на цялата
сума.
По отношение на предявеният
граждански иск от пострадалата св. И.Т., съда уважи иска в размер на 466.00
лв., тъй като това е стойността на унищожените от престъплението гуми, които са
нейна собственост към момента на извършване на деянието, като искът до 630.00
лв. отхвърли като неоснователно завишен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 2 от Тарифа за таксите събирани от съдилищата по ГПК съдът осъди
подсъдимия С.М. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница сумата в
размер на 100 лв. (сто лева), представляваща 4% държавна такса върху уважената
част на предявения граждански иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.М. да заплати направените деловодни разноски в
размер на 75 /седемдесет и пет лева/ лв., представляващи възнаграждение за вещо
лице, която сума следва да бъде внесена по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил.
Съдът счита, че в този си вид
присъдата ще изиграе в най-пълна степен своята възпираща, превантивана
и възпитателна роля, т.е. ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, като счита, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца.
Предвид изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :