№ 594
гр. Пещера, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240100453 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Неофит Бозвели“ № 20, ет. 4, ап. 12,
чрез адв. Г. К. от АК – Пловдив, против Г. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Виделина“ № 10, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, с която се иска съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника Г. С. К., че ищецът П. Н. П. е собственик на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 29522.501.140 по кадастралната карта
и кадастралните регистри (КККР) на с. Жребичко, общ. Брацигово, обл.
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-66/26.11.2010 г. на
Изпълнителния директор (ИД) на АГКК, с адрес на поземления имот: с.
Жребичко, ул. „Дванадесета“ № 5, с площ от 192 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 130, квартал: 3, парцел: V, при съседи: имоти с
идентификатори 29522.501.138, 29522.501.9504 и 29522.501.141, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 29522.501.140.1, със застроена
площ от 43,00 кв.м, брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, заедно с всички подобрения в имота, на основание давностно
1
владение, продължило повече от 10 години, считано от 09.12.2004 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на 09.12.2004 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между
страните, на същата дата ищецът П. П. осъществил фактическа власт върху
процесния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 29522.501.140 по
КККР на с. Жребичко (с предходен пл. № 30, за който е отреден парцел V-130
по плана на с. Жребичко). Сочи се, че тогава имотът представлявал
незастроено и застроено дворно място с площ от 179 кв.м, като в него се
намирала полуразрушена паянтова сграда. При подписване на
предварителния договор на 09.12.2004 г. ищецът заплатил на ответника
покупко-продажната цена на имота в размер на 1600,00 лв. Към 2004 г.
ответникът се легитимирал като собственик на процесния имот с Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение
№ 142, т. II, н.д. № 664/08.10.1996 г. на съдия при Районен съд – Пещера.
Поради липсата на готовност с необходимите за изповядването на сделка
документи, страните не предприели никакви действия в тази насока. Така,
поради бездействие на страните по предварителния договор, задължението за
сключване на окончателен договор било погасено по давност на 09.12.2009 г.
Твърди се, че повече от 16 години - считано от 09.12.2004 г. до настоящия
момент ищецът е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение върху имота, явно е демонстрирал намерението си да свои имота
като свой собствен и е придобил правото на собственост върху него на
основание давностно владение. В тази връзка още през 2005 г. ищецът открил
на свое име партида за ток и вода на имота и заплащал ползваните услуги, а
отделно от това през годините извършил множество строително-ремонтни
работи в имота и ползвал същия като свой дом. Поддържа се, че от датата на
сключване на предварителния договор до момента ответникът не е
предявявал претенции за имота спрямо ищеца. Правото на собственост на
ищеца по отношение на процесния имот не било оспорвано и от трети лица.
Твърди се, че ищецът направил опит, но не успял да се свърже с ответника, за
да се снабди по нотариален ред с документ за собственост върху процесния
имот. По тези съображения ищецът счита, че е налице правен интерес от
предявяване на положителен установителен иск срещу ответника – за
установяване на придобитото на основание давностно владение право на
собственост на ищеца върху конкретния имот.
2
Ищецът моли съда да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.
Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Г. К., чрез назначения му особен представител –
адв. В. Л., в който бланкетно оспорва основателността на предявения иск без
да излага конкретни съображения в тази насока. Моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Формулира доказателствени искания.
В първото открито съдебно заседание по делото ищецът П. П., редовно
призован, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Г. К..
Поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде уважена.
Претендира разноски.
Ответникът Г. К., чрез назначения му особен представител адв. В. Л., в
първото открито съдебно заседание по делото, оспорва предявения иск и моли
да бъде отхвърлен. Преди провеждане на последното съдебно заседание по
делото депозира писмено становище, в което заявява, че не оспорва
обстоятелствата, че непосредствено след сключване на предварителния
договор от 09.12.2004 г. ищецът П. П. е влязъл във владение на процесния
недвижим имот, както и че на името на ищеца са открити партиди за ток и
вода за имота. В същото писмено становище излага съображение за
основателност на предявения иск и счита, че исковата претенция следва да
бъде уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и от представения по делото
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.12.2004
г., нотариално заверен под рег. № 8547/09.12.2004 г. от Нотариус Анета
Илкова, с рег. № 423 на НК и район на действие – Районен съд - Пазарджик,
се установява, че на 09.12.2004 г. ответникът Г. С. К., в качеството на
продавач, е поел задължението да прехвърли на ищеца П. Н. П., като купувач,
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: застроено и
незастроено дворно място с площ от 179 кв.м, находящо се в с. Жребичко,
обл. Пазарджик, ведно с построената в него двуетажна паянтова сграда, което
3
дворно място съставлява имот с пл. № 130, за който е отреден парцел V-130, в
кв. 3 по плана на с. Жребичко, обл. Пазарджик, за паричната сума от 1600,00
лв. Посочената продажна цена е изплатена изцяло и в брой на обещателя
(продавача) в деня на подписване на предварителния договор, видно от
клаузата на чл. II, т. 1 от предварителния договор. Съгласно чл. III от
предварителния договор ответникът е поел задължение към ищеца да му
прехвърли собствеността на процесния недвижим имот, като сключат
окончателен договор за продажба в срок до пълното окомплектоване на
документите, необходими за изповядване на сделката.
Страните не спорят, че ответникът е предал на ищеца фактическата
власт върху процесния имот непосредствено след подписване на
предварителния договор от 09.12.2004 г. Ответникът, чрез назначения му
особен представител адв. В. Л., с писмено становище по делото изрично
заявява, че не оспорва това обстоятелство. Не е спорно между страните и
това, че оттогава ищецът ползва имота и заплаща всички задължения за вода
и ел. енергия за него.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по наследство и давност № 142, том
II, н.д. № 664/08.10.1996 г. на съдия при Районен съд – Пещера, ответникът Г.
С. К. е признат за собственик, на основание наследство и давностно владение,
на следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно място с площ от
179 кв.м, ведно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда,
което дворно място съставлява имот с пл. № 130, за който е отреден парцел
V-130, в кв. 3 по плана на с. Жребичко, обл. Пазарджик, при съседи: от две
страни – улици, Ат. и Т. Кузеви, Йордан Ат.Тошев.
По делото не се спори, а и от представената скица на поземлен имот №
15-907430 от 12.08.2022 г., издадена от СГКК – Пазарджик, е видно, че
процесният поземлен имот с идентификатор 29522.501.140 по КККР на с.
Жребичко е с номер по предходен план: 130, квартал: 3, парцел: V, както и че
в същия е построена жилищна сграда с идентификатор 29522.501.140.1, със
застроена площ от 43,00 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор
29522.501.140.2, със застроена площ от 3,00 кв.м.
Видно от представеното по делото удостоверение от „Инфрастрой“
ЕООД, през 2009 г. е открита партида за вода на името на ищеца П. Н. П. за
4
обект на адрес: с. Жребичко, общ. Брацигово, ул. „Дванадесета“ № 5, с
абонатен номер № 009117.
По делото са представени фактури от 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
(л. 96 – л. 101), видно от които ищецът е заплащал задължения за доставена
вода до процесния имот към „Инфрастрой“ ЕООД за периодите 15.05.2013 г.
– 20.06.2013 г., 17.10.2013 г. – 20.01.2014 г. и 01.09.2015 г. – 06.07.2016 г.
Страните не спорят, а и от представения по делото Акт за монтаж и
демонтаж на водомер от 05.05.2015 г. се установява, че на 05.05.2015 г. в
присъствието на абоната П. П., с абонатен № 009117, в имота в с. Жребичко,
ул. „Дванадесета“ № 5, е монтиран водомер с фабричен номер 99126457.
За установяване на правнорелевантните факти по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. Ст. М. и Ал. Л. Ст.. От
казаното от двамата свидетели се установява, че те се познават с ищеца от
години преди сключването на предварителния договор от 09.12.2004 г. за
имота. Знаят, че процесният имот се намира в с. Жребичко и от края на 2004
г. до сега ищецът го стопанисва като свой собствен непрекъснато, явно и
необезпокоявано от никого. Свидетелят Ал. Ст. излага, че с ищеца са
приятели от деца и той лично му е съдействал за закупуването на процесния
имот в с. Жребичко. Тъй като продавачът – ответникът не разполагал с целия
набор от документи, необходими за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на имота, между страните бил сключен предварителен
договор и уговорено окончателния договор да се сключи след пълното
окомплектоване на документите от продавача. Свидетелят Ал. Ст. сочи, че от
ищеца знае, че той е заплатил цялата покупко-продажна цена на имота на
ответника, както и че с подписването на предварителния договор ответникът
предал на ищеца владението на имота. И двамата свидетели сочат, че при
предаване на владението в края на 2004 г. къщата в поземления имот била в
много лошо състояние. Първият етаж бил построен от камъни, а вторият - от
кирпич и дърво. В първия етаж имало останала покъщнина, но всичко било
изгнило и негодно за ползване, а вторият етаж бил напълно негоден за
живеене – без прозорци, с паднала мазилка, дупки в стените и пропаднал
покрив. Поради това ищецът го съборил, изградил наново постройката и
направил нов покрив. В къщата нямало тоалетна и ищецът със свои средства
направил такава в двора. Предприел действия по захранване на имота с ток,
5
прекарал вода в имота и изградил септична яма, навес и барбекю в него. От
казаното от свид. Х. М. се установява, че когато ищецът през 2004 г. завладял
имота процесното дворно място било запустеняла площ земя с камънаци и
храсти и остатъци от ограда. Ищецът разчистил двора и с помощта на брат си
направил нова ограда на имота. За привеждане на имота във вид годен за
живеене ищецът извършил множество ремонтни дейности през годините след
2004 г. и неведнъж ползвал приятелската помощ на свидетелите Х. М. и Ал.
Ст., които откакто ищецът завладял имота често ходели в него да му помагат
при пренасяне на строителните материали, извършване на строително-
ремонтните дейности и облагородяването на имота. Свидетелите Х. М. и Ал.
Ст. сочат, че ищецът ползва имота като вила и ходи често там, че той е този,
който стопанисва имота като свой собствен и извършва поддръжката му,
както и че само той и семейството му имат ключ за него от края на 2004 г.
насам. Знаят, че от сключването на предварителния договор досега
ответникът никога не е оспорвал собственическите претенции на ищеца върху
имота. Твърдят, че пред всички хора – приятели, съседи, трети лица, ищецът
винаги е демонстрирал с действията си и е заявявал, че той е собственик на
имота от края на 2004 г. и всички знаят, че именно ищецът е носителят на
правото на собственост върху имота. Сочат, че често през годините са ходили
в имота не само при извършване на ремонтните му дейности, но и да
празнуват заедно с ищеца по различни поводи, но никога не са виждали или
чували някой друг освен ищеца да има претенции спрямо имота и да оспорва
правото на собственост на ищеца върху имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са без
дела и родство със страните, тъй като намира същите за обективни, логични,
непротиворечиви, достоверни и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това.
6
Искът е допустим. Налице е правен интерес на ищеца от водене на
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
доколкото правото му на собственост се оспорва от ответника и израз на това
оспорване е обстоятелството, че ответникът се легитимира като собственик на
имота с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и
давностно владение № 142, т. II, н.д. № 664/08.10.1996 г. на съдия при
Районен съд – Пещера.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца П. П. е да докаже
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е
титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 29522.501.140 КККР на с. Жребичко, общ.
Брацигово, обл. Пазарджик, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 29522.501.140.1, заедно с всички подобрения в имота, на
наведеното придобивно основание - давностно владение, като е упражнявал в
продължение на 10 години, считано от 09.12.2004 г. постоянно, непрекъснато,
спокойно и явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от
собственика) фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои.
Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право
на собственост, включва следните два елемента: владение и определен срок
от време. Според чл. 68, ал. 1 от ЗС владението представлява упражняване на
фактическа власт върху определена вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Съгласно така даденото от законодателя определение,
владението се състои от два признака – обективен (упражняването на
фактическа власт - corpus) и субективен (намерението за своене – animus). С
чл. 69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като
своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията е
оборима и е въведена в полза на владелеца, като в случай на отричане на
владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето,
което оспорва осъщественото владение и поддържа, че отсъства намерение за
своене. За да може владението да произведе действието на придобивната
давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗС, в правната доктрина
и съдебната практика, се приема, че фактическа власт, упражнявана въз
основа на сключен със собственика предварителен договор за продажба на
недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС (в този
смисъл Решение № 83/01.02.2021 г. по гр.д. № 2978/2019 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 60077/14.06.2021 г. по гр.д. № 3677/2020 г. на ВКС, I г.о.,
Решение № 50074/05.07.2023 г. по гр.д. № 2572/2022 г. на ВКС, I г.о.).
7
Определяйки купувача по предварителния договор като владелец,
законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв договор -
придобиването на собствеността. Предпоставка за реализирането на тази цел
е заплащането на цената на вещта. Постигането на съгласие относно цената е
съществен елемент от фактическия състав на предварителния договор, който
се реализира със самото сключване на договора по силата на съвпадащите
волеизявления на насрещните страни. Сключването на предварителния
договор не размества собствеността, нито създава за купувача „основание“ по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС (поради което и придобиването по давност
изисква упражняване на владение в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС), но обвързва
страните със задължението да сключат окончателен договор с вещно-правно
транслативно действие. Спецификата на получаването на фактическата власт
върху имот въз основа на предварителен договор, както е в настоящия казус,
се характеризира с това, че тя изначално има характер на владение -
упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, тъй като има
увереността, че ще придобие собствеността. Доколкото в конкретната
хипотеза не се касае за завладяване и придобиване по давност на части на
съсобственици, то купувачът по предварителния договор не е необходимо да
доказва т.нар. преобръщане на държането във владение, нито демонстриране
на намерението за своене. Поемателят („купувачът“) по предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот е владелец на имота, освен
ако владението не му е било отнето. Той се ползва от презумпцията на чл. 69
от ЗС и на чл. 83 от ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе
си и без прекъсване. За придобиване на имота по давност от купувача по
предварителния договор не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в
намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Изисква се единствено упражняваното владение да е постоянно,
непрекъснато, явно и спокойно.
В настоящия случай в предварителния договор от 09.12.2004 г. липсва
изрична клауза относно предаване владението на имота от обещателя –
продавача на поемателя – купувача, но между страните е безспорно, че
ответникът е предал на ищеца фактическата власт върху процесния имот
непосредствено след подписване на предварителния договор на 09.12.2004 г.
и че оттогава ищецът ползва имота и заплаща всички задължения за вода и ел.
енергия за него, както и че ищецът е заплатил на ответника цялата покупко-
продажна цена на имота от 1600,00 лв. при подписване на процесния
предварителен договор. Упражняването на фактическа власт от ищеца върху
процесния имот от 09.12.2004 г. досега се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Х. М. и Ал. Ст., които са категорични, че от
сключването на предварителния договор досега ищецът владее имота като
свой собствен непрекъснато, постоянно, явно и необезпокоявано от никого.
Двамата свидетели убедително заявяват, че от края на 2004 г. само ищецът
стопанисва и поддържа имота, че оттогава той е този, който е извършвал
8
множество ремонтни дейности и подобрения в имота със собственически
намерения, че само той има ключ за имота, че ищецът ясно е демонстрирал с
поведението и действията си пред трети лица, че той е собственик на имота и
никой друг не се противопоставял на претендираното от него право на
собственост върху процесния имот. Еднопосочните и вътрешно
непротиворечиви показания на разпитаните по делото свидетели Х. М. и Ал.
Ст. кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и се
подкрепят от приобщените документи, касаещи захранването на имота с вода,
съставени на името на ищеца П. Н. П., по чиято инициатива са били сменени
партидите за ел. енергия и за вода за обекта на адрес: с. Жребичко, общ.
Брацигово, обл. Пазарджик, ул. „Дванадесета“ № 5. По делото не са
ангажирани доказателства, които да оборват изложеното от свидетелите Х. М.
и Ал. Ст.. Следва да се отбележи, че действително константна е съдебната
практика на ВКС в разбирането, че смяната на партидите за ток и вода на
името на ищеца и заплащането от ищеца на консумативните разноски за ел.
енергия и за вода на процесния имот съставляват действия на обикновено
управление, но не и такива, които да установяват своенето на процесния имот
от страна на ищеца. Такива действия сами по себе си са насочени към
съответната общинска администрация и не са от категорията действия, с
които се демонстрира пред собственика промяната на намерението да се свои
вещта като своя, респ. чрез тях по принцип не може да се отблъсне
владението на собственика.
В процесния казус обаче няма спор, че владението на процесния имот е
предадено с предварителен договор от собственика – ответника (т.е.
установено е владение на основание, което изключва владението на
ответника). Намерението за своене на владеещия ищец е по отношение на
целия имот и се предполага на основание презумпцията, установена с
нормата на чл. 69 от ЗС, която не беше оборена в хода на производството по
делото. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че ползването на процесния имот от ищеца е
започнало на 09.12.2004 г., а 10-годишния давностен срок, считано от датата
на сключване на предварителния договор – 09.12.2004 г. е изтекъл на
09.12.2014 г. Съгласно ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ВКС,
ОСГК, с изтичане на изискуемия от закона десетгодишен срок на владение
автоматично се придобива правото на собственост. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента - владение и изтичане на 10-
годишен период от време. Позоваването на изтеклата придобивна давност не
е елемент от фактическия състав на придобивната давност. По делото няма
твърдения и не са ангажирани доказателства придобивната давност на ищеца
върху процесния имот да е била прекъсната на основание чл. 81 от ЗС, поради
загубване на владението за повече от шест месеца. Веднъж установена,
фактическата власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да
бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който владелецът
не бъде отстранен от имота от друго лице. В конкретния случай по делото не
9
са представени доказателства, че владението на ищеца е било отнето от трето
лице от установяване на фактическа власт върху имота на 09.12.2004 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, а и не са изложени твърдения в
тази насока. Следователно към 10.12.2014 г. 10-годишният срок на
придобивна давност вече е бил изтекъл и е довел до придобиването на
правото на собственост върху процесния недвижим имот от ищеца.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
право на разноски има ищецът. В последното открито съдебно заседание по
делото ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г. К., изрично
заявява, че не поддържа искането за присъждане на разноски по делото и
съответно не претендира разноски в настоящото производство. Поради това в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Виделина“ № 10, вх. „А“, ет. 2,
ап. 6, че ищецът П. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Неофит
Бозвели“ № 20, ет. 4, ап. 12, е носител на правото на собственост върху
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 29522.501.140 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Жребичко, общ.
Брацигово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-66/26.11.2010 г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Жребичко, ул. „Дванадесета“
№ 5, с площ от 192 кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 130, квартал: 3,
парцел: V, при съседи: имоти с идентификатори 29522.501.138,
29522.501.9504 и 29522.501.141, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 29522.501.140.1, със застроена площ от 43,00 кв.м, брой
етажи: един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заедно с
всички подобрения в имота, на основание давностно владение, продължило
повече от 10 години, считано от 09.12.2004 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11