№ 43065
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110145895 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 16.11.2022
г. и молба от 02.03.2023 г., подадена от БАН /БАН/ срещу Б. М. С., М. С. С., Л. Н. С.,
К. А. С., В. И. Т., П. И. Т., К. Д. К., П. П. П., М. М. К., Л. М. К., С. М. В., Г. М. В., Ц. Г.
С., Л. Г. Т., М. П. С., П. Ц. С., С. С. В., А. Л. И., Г. Л. А., Е. Г. П., А. А. М., Л. Г. Н., Р.
Г. Г., В. Д. Г., Б. Д. П., Д. Г. Г., А. С. З., Б. С. Г., Р. Г. В., К. Ж. В., В. Ж. В., М. Ж. В.,
Ж. П. В., Б. П. В. – Б. и Р. Б. В..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, е собственик на поземлен имот с идентификатор № ..,
находящ се в с. Владая, район ., местност ., с площ от 1609 кв.м. Твърди, че въз основа
на оригинерно придобивно основание, по силата на закона, е придобил собствеността
върху стопанисваните и предоставени на БАН от държавата терени. Излага доводи, че
по силата на ЗБАН, държавната собственост се е трансформирала в частна в полза на
БАН, като предвид особения характер на собствеността, същата не подлежала на
възстановяване по реда на нито един от реституционните закони. Счита, че с влизането
в сила на ЗБАН на 19.10.1991 г. процесният имот е преминал в собственост на БАН,
доколкото към посочения момент именно Академията е стопанисвала процесния
недвижим имот, ведно със застроената в него сграда, предоставени й от държавата за
осъществяване на дейността й. Навежда доводи, че със Заповед № РД-09-01-
81/19.06.1984 г. на Председателя на РНС „Девети септември“ било наредено
предаването на процесния недвижим имот в полза на Института по техническа
кибернетика и роботика към БАН, за което обстоятелство бил съставен и предавателно
– приемателен протокол от 19.07.1984 г. Сочи, че с Решение № ВГ113/14.11.2000 г.
1
на Поземлената комисия на община ., област София – град, на основание ЗВСГЗГФ,
било възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. Р. – ответници в
настоящото производството, върху процесния недвижим имот. В тази връзка,
ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., с № 93,
том I, рег. № 3135, дело № 82/2002 г. Ищецът твърди незаконосъобразност на
реституционното решение, с оглед обстоятелството, че към момента на възстановяване
на собствеността на наследниците на С. Г. Р., имотът не е бил държавна собственост,
тъй като с влизането в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, Академията е придобила
собствеността върху същия. Счита, че са налице основания за произнасяне от страна на
съда по отношение на законосъобразността на административния акт за възстановяване
на правото на собственост на ответниците спрямо процесния поземлен имот. При
условията на евентуалност сочи, че БАН е собственик на имота и на основание изтекла
придобивна давност, доколкото Академията е упражнявала фактическа власт върху
същия необезпокоявано и непрекъснато от момента на предоставянето на ползването
на имота по силата на Заповед № РД-09-01-81/19.06.1984 г. до настоящия момент.
Отбелязва, че към настоящия момент процесният имот, ведно с построената върху него
сграда, се стопанисвали от Общоакадемично помощно звено „Почивно дело“, по
силата на прието решение от ръководството на БАН от 11.12.2018 г. Твърди, че
считано от 2009 г. процесният имот бил предмет на наемни правоотношения, като БАН
е предоставяло възмездното му ползване и е упражнявало фактическа власт върху него
чрез наемателя ЕТ „НАТИ – Наталия Г.“ ЕООД. Моли съда да признае за установено
по отношение на БАН, че ответниците, при съобразяване на квотите от имота, спрямо
които претендират права, а именно: Б. М. С. – 12/240 ид. части, М. С. С. – 12/240 ид.
части, Л. Н. С. – 24/240 ид. части, К. А. С. – 12/240 ид. части, В. И. Т. – 6/240 ид. части,
П. И. Т. – 6/240 ид. части , К. Д. К. - 24/240 ид. части, П. П. П. – 12/240 ид. части, М. М.
К. – 12/240 ид. части, Л. М. К. – 8/240 ид. части, С. М. В. – 8/240 ид. части, Г. М. В. –
8/240 ид. части, Ц. Г. С. - – 4/240 ид. части, Л. Г. Т. - 4/240 ид. части, М. П. С. – 8/240
ид. части, П. Ц. С. – 8/240 ид. части, С. С. В. – 8/240 ид. части, А. Л. И. – 2/240 ид.
части, Г. Л. А. – 2/240 ид. части, Е. Г. П. – 4/240 ид. части, А. А. М. – 4/240 ид. части,
Л. Г. Н. – 4/240 ид. части, Р. Г. Г. – 8/240 ид. части, В. Д. Г. – 4/240 ид. части, Б. Д. П. –
4/240 ид. части, Д. Г. Г. – 8/240 ид. части, А. С. З. – 3/240 ид. части, Б. С. Г. - 3/240 ид.
части, Р. Г. В. – 2/240 ид. части, К. Ж. В. – 2/240 ид. части, В. Ж. В. – 2/240 ид. части,
М. Ж. В. - 2/240 ид. части, Ж. П. В. – 2/240 ид. части, Б. П. В. – Б. – 2/240 ид. части, Р.
Б. В. - 6/240 ид. части, не са собственици на поземлен имот с идентификатор № ..,
находящ се в с. Владая, район ., местност ., с площ от 1609 кв.м. При условията на
евентуалност, обективира искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт за собственост от 20.09.2002 г., № 93, том I, рег. № 3135, дело №
82/2002 г. по описа на нотариус М.Г.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. М. С., Л. Н. С., В. И. Т., П. И. Т., К. Д.
К., П. П. П., М. М. К., Ц. Г. С., М. П. С., П. Ц. С., С. С. В., А. Л. И., Г. Л. А., Е. Г. П., А.
А. М., Л. Г. Н., Р. Г. Г., В. Д. Г., Б. Д. П., Д. Г. Г., А. С. З., Б. С. Г., К. Ж. В., М. Ж. В.,
Ж. П. В., Б. П. В. – Б. и Р. Б. В. са подали отговор на исковата молба. Дават становище
за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че са собственици на процесния
недвижим имот по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на
основание възстановено право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ и наследство № 95,
том I, рег. № 3135, дело № 82 от 20.09.2002 г., по описа на нотариус М.Г.. Считат, че
към датата на влизане в сила на ЗБАН ищецът е стопанисвал единствено сградата,
построена в имота, ведно с припадащия й се терен, а не целия поземлен имот.
Оспорват твърдението на ищеца относно незаконосъобразност на реституционното
решение за възстановяване на правата им по отношение на процесния недвижим имот.
Оспорват твърденията на ищеца, че същият е придобил имота на основание давностно
2
владение. Поддържат, че след реституирането на имота и снабдяването с нотариален
акт в тяхна полза са били в постоянно владение на имота и са полагали грижи за
поддръжката му. В тази връзка сочат, че от страна на ищеца не са били осъществявани
действия, които да отричат по недвусмислен начин правото им на собственост върху
имота. Ето защо молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. е подал отговор на исковата молба.
Дава становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди,
че заедно с останалите наследници на Н. С. Р. притежават в съсобственост процесния
недвижим имот. Излага доводи, че собствеността им е била възстановено по силата на
решение № ВГ113/14.11.2000 г. за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд, влязло в законна сила на 04.10.2001 г., издадено от ПК към
община ., област София – град. Твърди, че с протокол № ВГ113 от 08.12.2000 г. бил
извършен въвод във владение на процесния имот. Въз основа на постановено решение
за възстановяване на правото им на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, същите се
снабдили с констативен нотариален акт. Поддържа изцяло отговора, подаден от
останалите наследници, чрез адв. И.. Оспорва правния интерес на ищеца за
предявяване на настоящите искови претенции. Поддържа, че ответниците са
придобили имота и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото
владеели същия от момента на извършване на въвода. Оспорва твърдението на ищеца,
че упражнява фактическа власт върху целия поземлен имот, като сочи че БАН използва
единствено прилежащия терен към сградата, построена в имота, за която ищецът се
легитимира като собственик. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове
като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира
разноски.
Ответниците К. А. С., Л. М. К., С. М. В., Г. М. В., Л. Г. Т., Р. Г. В. и В. Ж. В. не
са подали отговор на исковата молба.
II. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени
следните обстоятелства: 1/ фактът, че ответниците са законни наследници на С. Г. Р.; 2/
издаденото в полза на ответниците Решение № ВГ113/14.11.2000 г. на Поземлена
комисия към община ., област София – град, по реда на ЗВСГЗФД, по силата на което е
възстановено правото им на собственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор № .. (със стар пл. № ..), находящ се в с. Владая, местност ., с площ от
1609 кв.м.; 3/ наличието на издаден в полза на ответниците Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот на основание възстановено право на собственост по
реда на ЗВСГЗГФ и наследство от 20.09.2002 г.
III. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени при условията на пасивно субективно съединяване са обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание по чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК, с които се иска признаването за установено, че ответниците не
са собственици на процесния поземлен имот с идентификатор № ...
При условията на евентуалност, ищецът е обективирал искане с правно
основание по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание възстановено право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ
и наследство от 20.09.2002 г., издаден в полза на ответниците.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
3
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича..
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че са
придобили правото на собственост върху имота, въз основа на твърдяното придобивно
основание, евентуално, че са собственици по силата на давностно владение, като в тази
връзка следва да докажат: началната дата, от която са започнали да упражняват
фактическата власт върху имота с намерение да го своят, както и че са владяли същия
явно, спокойно и непрекъснато за срок от десет години, считано от датата на
установяване на владението.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ищеца е да докаже
наличието на факти, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца исканото съдебно удостоверение за снабдяване със
заверен препис от АДС № ./07.09.1956 г., тъй като документът не е необходимо за
правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на ищеца при режим на довеждане, които да дадат показания относно
владението на процесния имот от страна на БАН, считано от 19.10.1991 г.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на ответниците, които да дадат показания относно полаганите от тях грижи
за имота.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – техническа експертиза по делото, вещото
лице по която следва да даде заключение по задачите, формулирани в исковата молба и
отговора на исковата молба, постъпил на 17.07.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева,
от които 300 лева, дължими от ищеца, и 200 лева, дължими от ответниците, депозирали
отговор на исковата молба на 17.07.2023 г., вносим в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.П., който да се призове след внасяне на
определения депозит депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване в цялост на
реституционна преписка за поземлен имот с идентификатор № .. (със стар пл. № ..), по
която е поставено Решение № ВГ113 от 14.11.2000 г. на Поземлена комисия към
община ., област София – град, за възстановяване на собствеността върху отнети гори и
земи от горския фонд в землището на с. Владая по реда на ЗВСГЗФД в полза на
наследниците на С. Г. Р..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
4
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИСИ от отговорите на ответниците да се връчат на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024
г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5