Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
град
Раднево,08.06.2020 год.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.В.
при секретаря И.С., като
разгледа докладваното от съдията В.АНХ № 2 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.И.М. ***, ЕГН **********,
чрез адв. А.А. против наказателно постановление № 6627/04.12.2019 г. на В.А.-
Началник отдел „Контрол по РПМ”, „Дирекция анализ на риска и оперативен
контрол”, „Агенция пътна инфраструктура” гр. София с което на същия е наложено
наказание Глоба в размер на 3 500 лв. на основание чл. 53,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН, за нарушение разпоредбите
на чл.26, ал.2, т.1, б. „А” от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
С жалбата и допълнителното писмено
становище се иска от съда обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно или алтернативно да се намали
наказаните към предвидения минимум. Твърди се, че е налице и несъставомерност
на деянието с оглед на неговия субект вследствие на което неправил му е ангажирана
административнонаказателната отговорност, както и че му е нарушено правото на
защита. Твърди, че е налице съществено
противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като
нарушена правна разпоредба. Счита, че АУАН и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са съставени при съществени нарушения на разпоредбите
на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради липса на конкретно
посочено място на извършване на нарушението и неяснота за обстоятелствата при
извършване на твърдяното нарушение. Твърди, че АНО е неправилно е приложил
материалния закон като е направил и неправилна правна квалификация на деянието
като посочва, че в разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г.
на МРРБ са определени са определени
лицата, на които е възложено задължението да снабдяват извън габаритните
превозни средства с посочените разрешителни и това са собствениците на извън
габаритните ППС или лицата, които извършват превозите.
За съдебно заседание
жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А.А..***
– ТО Раднево – не изпраща представител и не взема становище по делото.
За ответната страна, „Агенция пътна инфраструктура”
гр. София, се явява Началник отдел при НО „АО” - В.А.
като процесуален представител, който излага доводи за доказаност на нарушението
по несъмнен начин и иска НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Радневският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.11.2019 г. в 11,
55 часа на път II-
В процеса на
проверката водачът (жалбоподателят) не представил валидно разрешително ИЛИ
платена пътна такса за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар. 1, т.
1 от ДР на Наредбата №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС ("По
смисъла на тази наредба
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3").
Според АНО водачът
е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и с това е извършил виновно административно
нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 007475 от 14.11.2019г, съставен
от гл. инспектор в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол"
при Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София.
Към
административнонаказателната преписка са приложени:
- СРМПС
товарен автомобил марка: „с.”, ***с рег. № *** собственост на "***"
ЕООД, обл. Стара Загора, общ. Опан, с. Бяло поле;
-копие от
лична карта на водача М.М.И..;
- кантарна
бележка №043724/14.11.2019г.;
-трудов
договор №60/15.102012г. сключен между "*** 2007" ЕООД със седалище на
управление гр. Стара Загора и М. Д.М..
- пътен лист №004027
издаден от "*** 2007" ЕООД, обл. Стара Загора, общ. Опан, с. Бяло
поле за осъществения превоз на 14.11.2019 г. от Стара Загора до с. Змеево и
обратно.
- разписка от
14.11.2019г. за получен АУАН №7475/2019г.
Във връзка с
техническата изправност на ел. везна модел: DFW-KR № 118807 са представени:
заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от
27.03.2008 г., а във връзка с техническата изправност на ролетката са
представени: потвърждение на поръчка № 21830342 от 08.05.2018 г. на неръждаеми
джобни ролетки, разграфяване в мм; ЕС декларация за съответствие на джобни
ролетки.
Във връзка с
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени:
заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. и заповед № РД-11-859/15.07.2019 г., и двете
на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура"
От
показанията на свидетеля Г.П.Г. /актосъставител/ се установява фактическата
обстановка описана в АУАН и впоследствие в НП. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и съответстват на
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Съдът намира,
че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се
отмени поради следните съображения:
Съгласно чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата, с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, се наказват физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.
2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: т. 2 движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Видно е, че групите лица са следните: физическите, които нарушат разпоредбата
на чл.
26, ал. 2 от ЗП / приложима в настоящия казус/, които извършат или
наредят да се извърши движение на посочените ППС и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Нарушената разпоредба на чл.
26, ал. 2, т. 1 буква "а" от Закон за пътищата гласи: За
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение. Тъкмо защото е
забранено движението на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя, законодателя е въвел и
административно наказателна отговорност с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата за всички физически лица, които нарушат тази
забрана, извършат или наредят да бъдат извършени изрично изброените дейности, а
за случая тази по чл. 53, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата. Видно е от граматичното и стриктно логично
тълкуване на административно наказателната разпоредба, че тя визира като
субекти на отговорността водачите на извънгабаритните и тежки ППС, без
разрешение, защото те нарушават забраната за движението им в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия. Нормата на чл.
26, ал. 2, т. 1 буква "А" от ЗП изрично забранява
движението на тези ППС, което се осъществява посредством физическа дейност,
съставена от съзнателни телодвижения на водача по привеждане в ход и управление
на превозното средство. Следващата група са лицата, които извършват дейността
или наредят да бъде извършена, а именно от чието име и за чиято сметка или по
чието нареждане се извършва дейността, която представлява специално ползване на
пътищата. Ето защо водачът на извънгабаритното и тежко ППС може и правилно е
преценен от АНО като субект на административно наказателната отговорност,
уредена в чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата. След като е въведена забрана за движение по
силата на чл.
26, ал. 2, т. 1 буква "а" от Закона за пътищата, то следва
извода, че водачът е длъжен да знае и е могъл да знае в конкретния случай, че
може да привежда в движение и да управлява извънгабаритното и тежко ППС, само
ако е издадено съответното разрешение от администрацията, управляваща пътя. За
разлика от чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата, административно наказателната разпоредба на чл.
177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата не визира състав на нарушение на чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата, която норма изисква притежаване на
разрешение. Съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗДвП отговорност се носи от водача, когато без да спазва установения
за това ред, управлява управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Реда и нормите са установени от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредба №
11/03.07.2001г на МРРБ, която определя допустимите размери, маса и натоварване
на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона
за движението по пътищата, наричани за краткост "ППС",
които не представляват опасност за участниците в движението; и условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване. Следователно отговорността по чл. 177, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата е предвидена за нарушение на Наредба № 11/03.07.2001г на
МРРБ, а не за нарушение на забраната, въведена с чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата. Сравнението между съставите на чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата и на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата сочи, че водачите са административно наказателно отговорни на две
различни основания за нарушение на чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата и за нарушение на Наредба №
11/03.07.2001г на МРРБ. Когато водачите без разрешение извършват движение на
тежко и извънгабаритно ППС, представляващо дейност от специалното ползване на
пътищата по смисъла на чл. 26 от ЗП,
извършват състав по чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата, а когато привеждат в движение ППС, които
надвишават нормите, определени в Наредбата на МРРБ, без спазване на установения
ред в този подзаконов нормативен акт, което не представлява деяние по чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата, се ангажира отговорността им по чл. 177, ал. 3
от Закона за движение по пътищата. Обикновено това са случаите на движение на
ППС в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, в които не се изисква
разрешение по смисъла на чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата, само заплащане на такса, поради
което те не могат да се квалифицират като нарушаване на забраната по тази
законова разпоредба. Разпоредбите на чл. 11 и чл. 15 от Наредбата визират
задължения за лицата, които извършват превозите, същите са и субекти на
задълженията и правото да подадат искане за издаване на разрешение, наред със
собствениците на извънгабаритното ППС, поради което и с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата и за тях е въведена административно наказателна
отговорност за нарушаване на забраната за движение, въведена с чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата. Тези подзаконови разпоредби обаче
не сочат на извод, че субекти на отговорността по чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата са само втората и третата група физически лица,
които извършват или наредят да бъдат извършени изброените в състава дейности.
Нормата визира като административно наказателно отговорни физическите лица,
нарушили чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата или които извършват или наредят да
бъде извършена дейност - движение на тежко и извънгабаритно ППС и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Водачите на
ППС са визирани наред с лицата, които извършват или наредят да се извършват
превозите. Тази законова регламентация е обусловена от съдържанието на
забраната по чл.
26, ал. 2 от ЗП, а именно нормата в отделни хипотези забранява
извършването на определени действия, каквото е движението на извънгабаритни
ППС, а не само на конкретни дейности, каквито са например експлоатацията на
рекламни съоръжения или търговски обекти, временното ползване на части от
пътното платно, като последните могат да се осъществят посредством различни и
няколко физически действия. В заключение се налага извода, че административно
наказателната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от
ЗП предвижда отговорност за извършване на конкретно забраненото
действие по чл.
26, ал. 2 от ЗП и на дейност, представляваща специално ползване на
пътищата.
Районен
съд Раднево намира, че съставомерните факти се потвърждават от показанията на
актосъставителя, декларация за съответствие, сертификат за проверка и сертификат
за одобряване на типа преносима везна, пътен лист, свидетелства за калиброване,
протокол за измерване и кантарна бележка, които сочат, че са надвишени нормите
на чл. 7, ал. 1, т. 5 буква "в" от Наредбата, а именно: Съгласно чл.
6, ал. 1, т. 6 буква "В" от Наредбата, допустимата максимална маса за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона за МПС с четири
оси с две управляеми оси. По силата на чл. 7, ал. 1, т. 5 буква "В"
от Наредбата, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 е 19т, когато разстоянието между осите е от 1.
3м до 1. 8м включително, като съответно при разстояние над 1. 3м натоварването
може да бъде до 19т. Тежки ППС по смисъла на чл. 6 от наредбата са тези ППС,
които имат допустима максимална маса по-голяма от стойностите по чл. 6;
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7, който съответно и изрично
посочва, че за ППС, които отговарят на ограниченията по чл. 6, важат
натоварванията на ос, за да се определят като тежки и извънгабаритни. Настоящия
казус е именно такъв, предвид, установеното натоварване на ос от 34.555т, което
е повече от 19тона. Освен това превишението е с повече от 30% от допустимите
максимални натоварвания на ос, тъй като 30% от 30. 000т е равно на 9т, което
означава, че за приложение на чл. 14, ал. 3 от Наредбата и изключване състава
на чл. 53, ал. 1 от
ЗП, е необходимо натоварването на ос да бъде до 28т включително, а
то е 34. 555т на ос. Случаят не може да бъде определен и като маловажен предвид
изложените стойности на допустимото превишение, неизискващо разрешение, а само
квитанция за платена такса, при липсата на която се осъществява и друг състав,
а именно този по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП
В
изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, допусната при съставянето на
АУАН и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното като
незаконосъобразно, включително и твърдените такива в жалбата.
Налице е
безспорната доказаност на административното нарушение, както и на неговият
извършител, неговата вина и правилното приложение на материалния закон. Що се
отнася да размера на наложената санкция - глоба от 3500 лева, настоящият
съдебен състав намира, че същата необосновано е наложена над предвиденият в
закона минимален размер. Касае са за нарушение, което е извършено за първи път,
липсват доказателства за отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства,
с оглед предвидените в чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН
критерии, поради което определянето на размера на глобата към предвидения в
закона минимален размер е оправдано с оглед личността на нарушителя и съответно
за постигане на целите на закона, визирани в чл. 12 от ЗАНН
– да бъде предупреден и превъзпитан за спазване на установения правовов ред.
Обстоятелството, че водачът е продължил движението на ППС след установяване на
нарушението не е от категорията отегчаващи отговорността обстоятелства и не
може да повлияе при определяне на размера на глобата в посока да я завиши.
Ето защо
съдът намира, че в частта му за наказанието НП е необосновано и явно
несправедливо, поради което следва да бъде изменено в тази му част, като
размера на наложеното с него наказание – "глоба" от 3 500 лева, бъде
намален до минималния размер, предвиден в закона – 1 000 лева.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление наказателно
постановление № 6627/04.1.2019 г. на Началник Отдел "Контрол по
републиканска пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с което на
основание чл. 53, ал. 1,
вр. с чл.
26, ал. 2 от Закона за пътищата на М.И.М. с адрес *** ЕГВН **********
е наложено наказание глоба в размер на 3500 лева за извършено нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вр. с чл. 37, ал. 1, т.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства като намалява размера на глобата на 1000
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: