№ 14105
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110125933 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „.......“ ЕАД с искане за изменение на
постановеното по делото решение № 1759/07.03.2022 г. в частта за разноските като
остави без уважение искането на адв. К.Б. за определяне на възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗАдв за осъщественото пред първоинстанционния съд безплатно процесуално
представителство на ищеца, доколкото по делото не е ангажирани доказателствени средства, които
установяват, че са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на страната.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „заема подробно становище за
неоснователност на молбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
изменение на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в
срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Съгласно чл. 38, ал. 2, Закон за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38,
ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е
този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза,
предпоставките са две: -да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3
на, ал. 1 и - в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Нито
адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват
наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна
помощ, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв.,
какъвто е и настоящият случай. (в този смисъл Определение № 135/17.09.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1235/2016 г., Определение № 119 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 21/2014 г. и др.)
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в частта за
1
разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 50671/16.03.2022 г. на ответника
„.......“ ЕАД с искане за изменение на постановеното решение № 1759/07.03.2022 г. по
гр. дело № 25933/2021 г. по описа на СРС, 36 гр. състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2