Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.03.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на дванадесети
март две
хиляди и дванадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Габриела
Владова и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 11076 по
описа за 2020г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн. чл. 153,
ал. 5 от Закона
за отнемане
на незаконно
придобитото
имущество:
Ищецът
- К.О.Н.П.И., в исковата
си молба и
уточнения на
същата от 02.11.2023г.
и от 14.11.2023г. (л. 346), твърди,
че ответникът
(ФЛ), бил
привлечен
като
обвиняем по ДП
№ 128/2018г. по описа
на СО - СП, пр.пр. №
394/2018г. за това, че
за периода от
началото на
2017г. до 31.08.2018г. на
територията
на Република
България, участвал
в ОПГ с участници
В.К.А., М.Л.А., Е.Й.К.и
Р.Н.К., като
групата била
създадена с
цел
извършване
на
престъпления
по чл. 255 и чл. 253 от НК и с
користна цел
(получаване
на доходи от
престъпна
дейност) -
престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2, вр. ал. 2 от НК.
Сроковете
на проверка били:
- за
ответника ФЛ от
05.09.2008г. до 05.09.2018г.; и
- за ответника
ЮЛ от 01.07.2009г. до 05.09.2018г.
С оглед
изложеното,
моли съда да
отнеме следното
имущество (на
стойност 1 514 814,33
лева),
придобито по
незаконен
начин:
С
оглед
изложеното,
ищецът моли
да се отнеме
на ответниците
следното
имущество:
- сумата в
размер на 4 680 лева,
представляваща
пазарната
стойност на
отчуждения
лек
автомобил,
марка „Опел“,
модел „Вектра“
per. № СВ****ВВ.
- сумата в
размер на 2 лева,
представляваща
равностойността
на два (2)
дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „2015 СМД“ ЕООД, ЕИК
****;
- сумата в
размер на 2 лева,
представляваща
равностойността
на два (2) дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала на
„С.С.“ ЕООД, ЕИК ****;
- сумата в
размер на 5 000 лева,
представляваща
равностойността
на 100 дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „Н.“ ЕООД, ЕИК ****;
- сумата в
размер на 2 лева,
представляваща
равностойността
на 2 (два) дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****;
- сумата в
размер на 2 лева,
представляваща
равностойността
на2 (два) дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала на
„А.С.“ ЕООД, ЕИК ****;
- лек
автомобил,
марка „Пежо“,
модел „406“, peг. № СВ ****ВА,
рама VF38ERGXE80256148 с
пазарна
стойност към
настоящия момент
- 1 980 лева;
- лек
автомобил,
марка „Волво“,
модел „В70“, peг. №
СВ ****АХ, рама
YV1LW56C3X2540571, двигател
1460818 с пазарна
стойност към настоящия
момент - 2 700 лева.
- сумата в
размер на 100 000 лева,
представляваща
предоставен
заем на Е.С.и „А.е.М.“
ЕООД през 2014г.;
- сумата в
размер на 100 лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в лева
IB AN BG64 ****, открита в
„Търговка
банка Д“ АД с
титуляр „В.С.“
ЕООД;
- сумата в
размер на 50 лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка IBAN ***,
открита в
„Банка Пиреос
България“ АД
с титуляр „Е.“
ЕООД;
-
сумата в
размер на 100 лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в лева
IBAN ***, открита в
„Тексим Банк“
АД с титуляр „2015
СМД“ ЕООД;
- сумата в
размер на 1 045 288,55 лева
(- 46 548,75 лева /л. 284 от
т. IV),
представляваща
вноска по
Разплащателна
сметка в евро
IB AN **********, открита в
„Тексим Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД от С.С.
чрез
пълномощника
му, действащ
от името и за
сметка на
последния;
- сумата в
размер на 60 лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в лева
IB AN BG74 DEMI ****, открита в
„Търгавска
банка Д“ АД с
титуляр „2015 СМД“
ЕООД;
- сумата в
размер на 159 251,80 лева,
представляваща
вноска по
Разплащателна
сметка в лева
IBAN ***, открита в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД от С.С.
чрез
пълномощника
му, действащ
от името и за
сметка на
последния;
- сумата в
размер на 119 012,35 лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в евро
IBAN ***, открита в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД;
- сумата в
размер на 125 787,94 лева,
представляваща
вноска по
Разплащателна
сметка в евро
IBAN ***, открита в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД от С.С.
чрез
пълномощника
му, действащ
от името и за
сметка на
последния; и
- сумата в
размер на 2 лева,
представляваща
равностойността
на 2 (два)
дружествени
дяла формиращи
100 % от капитала
на „К.В.Н.-****“ ЕООД,
ЕИК ****.
Ответниците
– С.Т.С.
и „С.2.“ ЕООД, оспорват
иска:
- нямало
разминаване
надхвърлящо
150 000 лева;
-
ответникът
ФЛ нямал имущество
на стойност
2 489 753,14 лева;
- през 2008г. Ответникът
ФЛ изтеглил
заем от 67 000
лева;
- част от
видимостите
не били
налични; и
- навеждат
и други
доводи.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
На
ответника
(ФЛ) е
повдигнато
обвинение
(съобразно
посоченото в исковата
молба), но
нито са
ангажирани
доказателства
за влязла в
сила присъда,
нито се
твърди
подобно нещо.
Към
момента на
започване на
проверката
ищецът,
според
комисията, е
притежавал
магазин от 104 м2
и
допълнителни
помещения,
находящи се в
с. Яньовица,
обл. Видин.
Стойност не е
посочена (л. 346).
Те са
закупени
през 2005г.
Според
твърденията
в исковата
молба, досъдебната
процедура по
ЗОНПИ е
започнала през
2020г. Преди това,
на 12.04.2016г. л.а.
марка „Пежо“ е
продаден за
сумата от 600
лева
(договорът е
с нотариална
заверка). Евентуалното
не
уведомяване
на КАТ и съответната
местна
власт
(л. 313) няма
отношение
към собствеността
– тя е
прехвърлена.
Уведомлението
на
Прокуратурата
е от 03.09.2018г. (л. 84).
Обезпечение
е допуснато
на 22.04.2020г. – л. 152 (т. II). Има
постановено
особено
мнение, дали
въобще
претенцията
е предполагала
евентуална
основателност,
още към онзи
момент.
Съображенията
са идентични
с тези
(изложени в
„от правна
страна“
относно
имуществото на
ответника).
Обезпечението
по кредита
също
предхожда административната
част на
процедурата
по ЗОНПИ – л. 132
от т. II (24.08.2018г.)
Депозирани
са заключения
на АТЕ, СОЕ и
ССчЕ:
1.
АТЕ, неоспорена
от страните и
приета
от съда, като
компетентно
изготвена. От
нея, както и
от разпита на
в.л. в о.с.з. от
11.04.2023г., се
установява,
че:
- ТА
марка „Ивеко“:
стойност към
датата на
придобиване –
2 400 лева, а към
датата на
отчуждаване –
1 859,52 лева;
- л.а.
марка „Пежо“,
ДК № СВ ****ВА, – 2 383,33
лева – 1 251,96 лева;
- л.а.
марка „Опел“,
ДК № СВ ****ВВ, – 5 716,67
лева – 3 903,34 лева;
- л.а.
марка „Волво“ –
3 066,67 лева – 1 547,14
лева.
Цените
са средни за
употребявани
коли, доколкото
тяхното
моментно
състояние, а
и това към
датата на
закупуване, е
неясно.
2.
СОЕ:
стойност към
25.06.2010г.:
1. Нива
с
идентификационен
№ 03280.57.17 с площ от 8.636
дка, трета
категория,
находяща се в
землището на
с. Бела Рада,
общ. Видин, в
местността
„Ново Бърдо“ - 2 340,35
лева.
2. Нива
с
идентификационен
№ 52283.101.22 с площ от 7.502
дка, трета
категория,
находяща се в
землището на
с. Новоселци,
общ. Видин, в
местността „Пиперка"
- 2 033,04 лева;
Нива с
идентификационен
№ 52283.106.17 с площ от 19.200
дка, трета
категория,
находяща се в
землището на
с. Новоселци, общ.
Видин в
местността
„Ново Бърдо“ - 5 203,20
лева.
Индикативната
пазарната
цена на нива
с идентификационен
№ 03280.57.17 с площ от 8.636
дка, трета
категория,
находяща се в
землището на
с. Бела Рада,
общ. Видин, в
местността
„Ново Бърдо“ при
продажбата,
01.07.2011г., е в размер
на 2 711,70 лв.
Индикативната
пазарната
цена на
поземлени
имоти към
датата на продажба
25.10.2010 год. е в
размер на:
- Нива
с
идентификационен
№ 52283.101.22 с площ от 7.502
дка, трета
категория, находяща
се в
землището на
с. Новоселци,
общ. Видин, в
местността
„Пиперка“ 25.10.2010
год. в размер
на: - 2 033.04 лв..
- Нива
с идентификационен
№ 52283.106.17 с площ от 19.200
дка, трета категория,
находяща се в
землището на
с. Новоселци,
общ. Видин, в
местността
„Ново Бърдо“ - 5 203.20
лв.
3.
ССчЕ:
Несъотвестнието
по отношение
на ответника
ФЛ възлиза
на: (минус) - 2 529 234,37
лева.
- По
банковите
сметки на С.Т.С.
към 05.09.2008 г. се
констатират
начални
салда в размер
на 2 033,73 лева (ОББ
АД, РФБ ЕАД и
Токуда банк
ЕАД);
- С
писмо на
СВ-Видин-изх. №
656/08.10.2018 е
предоставена
по делото
Молба за
подновяване
вписването
на договорна
ипотека за
обезпечаване
на вземане на
ОББ АД по
договор за
предоставяне
на ипотечен
кредит от 20.02.2008 г.
в размер на 67 000
лв. отпуснат
на
проверяваното
лице като
кредитополучател.
Ипотеката,
обезпечаваща
вземането на
ОББ АД е учредена
върху Ѕ
идеална част
от поземлен
имот 211 във к-с
”Строител” на
гр. Видин, ул. „****,
целия с площ 259,37
кв.м. ведно с
построена в
имота
двуетажна
масивна
жилищна
сграда.
Съгласно
тази молба
имота е
собственост
на С.Т.С..
Липсва
оценка на
описания
имот по
делото.
- Съгласно
молба-уточнение
с вх. № 290511/14.11.2023 г. на
СГС на ищеца,
е установено,
че съгласно
Справка на СВ
Белоградчик
за проверяваното
лице е
установено
имущество за
началото на
проверявания
имот-поземлен
имот-хранителен
магазин от 104
кв.м.-магазия
за зърно от 472
кв.м,
канцелария с
работилница
от 188 кв.м.,
ковачница от
181 кв.м, кантар от
111 кв.м., кош за
царевица -198
кв.м., склад за
препарати от
6 кв.м.,
краварник от
1350 кв.м. в село
Яньовец, обл. Видинска.
С.С. е вписан
като
собственик
на основание
Постановление
на съдебен
изпълнител с
№7446/16.03.2005 г. Експертизата
не откри по
делото
документи във
връзка с
посочения
имот, същия
не е посочен
в исковата
молба, в
раздел „Служба
Вписвания-Белоградчик“/вж.л.10
по делото/. Липсва
оценка на
описания
имот по
делото.
Еднолични
търговски
дружества: 10 010
лв.
1. Експертизата
не разполага
с оценки на
стойността
на
капиталовите
дружества (дружествените
дялове) към
крайна дата
на обследвания
период, с
оглед на
което
посочва стойността
на
придобиването
им.
- „С.2.“
ЕООД, е
дружество-ответник,
създадено
през
проверявания
период,
учредено на
01.07.2009 от С.С. като С.КОМ
ЕООД, ЕИК ******.
Посочено е в
исковата
молба, че
дружествените
дялове не
подлежат на
отнемане по
давност.
- "К.В.Н.-****"
ЕООД ЕИК **** е
придобито на
23.02.2015г. от „С.2.“ ЕООД
2. Недвижими
имоти:
СВ-Белоградчик
- Поземлен
имот, нива, 301,3554
дка, № 068022, с. Гранитово,
местност "******,
том I, рег. № 448 от
27.02.2018г. – 21 983,30 лева.
По
делото не е
приложена
оценка, но е
отбелязано
че не подлежи
на отнемане в
полза на държавата,
тъй като
същият е
придобит със
законен
източник на
средства-заем.
Комисията
приема
стойност на
имота 49 300 лева,
но не е
посочено
основанието
за това.
Не са
представени
актуални
данни за
промяна на
собствеността,
както и
оценка на
имотите,
описани като
налични към
началото на проверката
- към 05.09.2008 г.
3.МПС: 2 799,10
лева.
Съществува
правен спор
между
страните по делото
за
собствеността
на активите.
Съгласно
представен
към молба с
вх. № 275706 от 21.03.2022г. на
упълномощения
защитник на
проверяваните
лица Договор
за
покупко-продажба
на МПС от 12.04.2016г.
нотариално заверен
(л. 240 по делото)
л.а. "Пежо"
модел "406" с
рег.номер СВ ****ВА
е продаден за
сумата от 600 лева,
платени в
брой. Със
становище на
ищеца, на л. 305-307,
се твърди, че
съгласно
приложени
документи,
процесните
МПС са
собственост
на ответника
и след наложените
обезпечителни
мерки.
4.
Предоставен
заем от Ст. С. - 100 000
лв. (Приложено
по делото е
писмо от
СВ-Ямбол, съгласно
което в полза
на
проверяваното
лице е
наложена
възбрана
върху
недвижим
имот с обезпечителна
заповед от 24.08.2018
г. издадена
от СГС, I-25
състав по
гр.дело № 11263/2018 г.
за солидарно
заплащане на
сума от 100 000 лв.
дължима по договор
за заем от 05.12.2014 г.
и длъжници Е.П.С.и
„А.е.М.“ ЕООД).
5. Салда
по банкови
сметки – 1,99 лева.
Банка ДСК, IBAN ***,
титуляр С.С..
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 153 от ЗОНПИ, комисията
предявява
иск за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобитото имущество
пред
окръжния съд,
в района на
който е
постоянният
адрес на
проверяваното
лице, в срок
до три месеца
от последния
акт по
налагане на обезпечителните
мерки.
По
реда на този
закон се
отнема в
полза на държавата
незаконно
придобито
имущество
(чл. 141). § 1, т. 3 - по
смисъла на
този закон: 3.
"Значително
несъответствие"
е онзи размер
на несъответствието
между
имуществото
и нетния доход,
който
надвишава 150 000
лв. за целия
проверяван
период.
1. Непосредственото
действие на
конституционните
норми е
основен
белег, който
характеризира
Конституцията
като върховен
нормативен
акт и който
полага основите
на системата
на
действащото
право в Република
България.
Непосредственото
действие е
вътрешно
присъщо на
всеки
нормативен
акт,
включително
и на такъв,
заемащ върховно
положение в
йерархията
на
нормативните
актове. Без
съмнение то
съществува и
се проявява и
по отношение
на
Конституцията,
независимо
дали ще бъде
нормативно
прогласено
или не. В този
смисъл чл. 5, ал. 2
има значение
само да подчертае
нещо, което
обективно е
налице. … По
силата на
непосредственото
действие на
разпоредбите
на
Конституцията
(чл. 5, ал. 2) всеки
гражданин и
всяко
юридическо
лице може да
се позовава
на основния
закон в защита
на своите
права и
законни
интереси. Разпоредбите
на
заварените
закони и
други нормативни
актове по
силата на § 3, ал.
1, във връзка с
чл. 5, ал. 2 се
прилагат
само ако не противоречат
на
Конституцията.
Защитата на
конституционните
права и
законните интереси
на
гражданите и
юридическите
лица се
осъществява
по
действащия
процесуален
ред. Решенията
на
правоприлагащите
органи във
връзка с
прилагането
на
непосредствено
действащите
конституционни
норми нямат
общозадължителна
сила, а
пораждат действия
само за
конкретния
случай, като
подлежат на
предвидения
в съответните
процесуални
закони
инстанционен
контрол (т. І
от Решение № 10
от 1994г. на
Конституционния
съд).
В
мотивите на РКС № 4
от 14.5.2020г. по к.д. №
9/19г. отново
е взето
становище по
въпроса за
косвения
конституционен
контрол:
Дейността на
всички
държавни
органи е
обвързана с
Конституцията.
Всички те – включително
и законодателят, са
длъжни да
съобразяват
своите
действия за
съответствие
с Основния
закон.
Функцията да
се произнася
по
съответствието
на законите с
Конституцията
не се
ограничава само
до
Конституционния
съд, а се
отнася и до всички
съдилища. В този
смисъл те са
обвързани да
осъществяват
преценка за
конституционност
на правните
норми, които
прилагат.
Така,
противоконституционен
закон, до обявяването
му за такъв,
не е
коституционосъобразен
– той е
неприложим,
тъй като
представлява
изначално
дефектно
законодателство.
Косвения
контрол за
конституционосъобразност
е предмет и
на Решение от
04.06.2019г. на
СРС, 76 с-в, по
гр.д. № 7114 по
описа за 2019г. и
Решение № 264701 от
13.07.2021г. на СГС по
в.гр.д. № 232/2021г. (в
същия смисъл:
„Конституция
на РБ –
коментар“,
изд. 1999г., стр. 40 (Стойчев, Ст.
и др., като
автор на
конкретния раздел
е Т., Е.).
Правова
държава
означава
предвидимост
и доверие:
така, Решение
№ 1 от 27 януари
2005г. по к.д. № 8/2004 г. е
поставено
началото на
утвърдената
практика на
Конституционния
съд, според
която
разбирането
за правова
държава
включва
както
принципа за правната
сигурност (формалния
елемент),
така и
принципа за материалната
справедливост
(материалния
елемент) – конституционен
с-я В., Кр.: „За
решенията на
КС, правовата
държава и
правосъдието“.
Правната
сигурност
изисква
разпоредбите
на нормативните
актове да са
ясни и
предвидими и
да не се
променят
ретроактивно,
защото
въздействието
на
законодателството
на Съюза
трябва да
бъде ясно и
предвидимо
за онези,
които са
подчинени на
него. Така
правната
сигурност
предпоставя
три
изисквания
към
държавната
власт: 1. да
осигури
яснота и
предвидимост
на нормативната
уредба; 2.
нормативните
актове да влизат
в сила с
приложението
на подходящ vacatio legis; 3.
нормативната
уредба да бъде
съгласувана
(Бърборов,
Мартин –
„Принципите
на правна
сигурност и
защита на
оправданите
правни
очаквания в
светлината
на тълкувателно
дело № 7/2017 г. на
ОСГТК на ВКС“.
Право
на
собственост:
то следва да
се ограничава
само по
изключение,
като на
неговите
титуляри
следва да се
гарантира
възможната
правна
сигурност, за
да могат те
да го упражняват,
съответно и
чрез него да
може да се
осъществява
и насърчава
икономическото
предприемачество
– т. 15-16 от "Д.срещу
България"
(Жалба № 12655/09) 3
март 2015 г. В
случая, съдът
не е успял да
открие легитимни
цели (т. 19 -
Правителството
не посочва друга
легитимна
цел в
обществен
интерес,
вероятно
обслужвана от
глава трета
на ЗСГ, и Съдът
не успява да
открие
каквато и да
била такава
цел).
Според
КС (Решение № 13
от 13.10.2012 г. на КС по
к. д. № 6/2012 г.,
докладчик
съдията Румен
Ненков), макар и
с различна
формулировка
в сравнение с
чл.
17 от Конституцията,
защитата на
собствеността
по чл. 1 от
Допълнителен
протокол № 1
към КЗПЧОС
по
съществото
си е сходна. Правото на
мирно
използване
на собствеността
е
прокламирано
като принцип,
без да се третира
като
абсолютно.
Лишаване от
имущество е
допустимо,
когато е в
интерес на
обществото и
съгласно
условията,
предвидени в
закона и общите
принципи на
международното
право. Държавата
може със
закон да
контролира
упражняването
на
собствеността,
ако това е в публичен
интерес или е
необходимо
за
осигуряване
плащането на
данъци, други
постъпления
или глоби. На
тази основа
трайно
установената
практика на
Европейския
съд по
правата на
човека (ЕСПЧ)
изисква
всяко
ограничаване
на
ползването
или отнемане
на незаконно придобито
имущество по
пътя на
граждански
иск на
държавата
спрямо
неоснователно
обогатилите
се лица да
отговаря на
три критерия:
а)
законоустановеност;
б) необходимост
за постигане
на легитимна
цел, и в) пропорционалност.
Трябва
да се има
предвид
обаче, че Конституционният
съд оценява
закона в неговата
цялост като
правна
абстракция,
което не
изключва
необходимостта
органите по оспорения
закон и гражданският
съд да правят
и преценка на
конкретните
обстоятелства
по делото.
2.1 презумпцията
за
невиновност.
Докато тя не
бъде оборена
и то от съд,
счита се че обвиняемият
е невинен (чл. 31,
ал. 1, т. 3 от КРБ). Престъпно
обстоятелство
може да се
установява
от
граждански
съд само в
хипотезите на
чл. 124, ал. 5 от ГПК
или ако
специален
закон го предвиди.
Би могло да
се
разсъждава,
че такъв е
ЗОНПИ, но в
този случай доказателствената
тежест е
върху държавата
в лицето на
комисията –
арг. от чл. 4, ал. 1
от КРБ.
Предполага
се
добросъвестност,
а не
обратното
(норми като
чл. 5, ал. 2 от
ЗОНПИ не
могат да се
тълкуват
извън комфортното
тълкуване,
дадено от КС –
да се съобрази
посоченото
по-долу).
Така
например, съдът
в
производството
по чл. 28
ЗОПДИППД (отм.) не може
да отнема
имущество,
макар и придобито
от престъпна
дейност
според
хипотезите
на чл. 3, ал. 1 от
същия закон,
когато тя не
е установена
по реда на
НПК или по
реда на чл. 124,
ал. 5 ГПК, както
и
придобитото
от друга
престъпна
дейност,
извън
съставите,
изброени в
чл. 3, ал. 1, т. 1-25
ЗОПДИППД (отм.), нито
придобитото
от друга
незаконна
дейност
имущество,
включително
и такова с
неустановен
произход. …
Следователно
в подобна хипотеза
- само на
незаконно
придобито
имущество,
дори и от
лица,
признати за
виновни в
извършване
на
престъпления
по чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД (отм.), без
връзка между
престъпното
деяние и придобиването
на
имуществото,
то не може да
бъде отнето
по реда на чл. 28,
ал. 1 от същия
закон - Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014 г. на ВКС по
т. д. № 7/2013 г., ОСГК,
докладвано
от съдиите
Стоил
Сотиров и
Албена
Бонева – т.нар.
„конформното
тълкуване“ - проф.
Неновски - За
„условното
съответствие“
на закона с
Конституцията;
тази
юридическа
техника е
използвана в
Решение № 5 от 19
май 1995 г. по к.д. № 3
от 1995 г. и Решение
№ 21 от 14 ноември
1996 г. по к.д. № 19 от 1996
г.); с
други думи,
законът е
конституционносъответен
под условие /sous
reserve/; съдът
избира
измежду
възможните
тълкувания
на закона
онова, което
съответства
на Конституцията,
като обявява,
че той остава
да действа
при това именно
тълкуване).
Пак
там се сочи,
че, ако
смисълът е,
че мярката се
прилага като
вид санкция
спрямо лица,
за които е
установено,
че са
извършили
престъпление,
без оглед връзката
с
престъпната
дейност,
тогава в специалния
граждански
закон е
предвидено допълнително
наказание,
извън тези по
чл. 37 от Наказателния
кодекс (НК),
което се
налага не по
реда на
Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК), а такъв
подход е
недопустим
за
законодателя,
след като
съгласно чл. 3 от НК,
последният
се прилага за
всички
престъпления,
извършени на
територията
на Република
България.
В
тази връзка и
практика на ЕСПЧ, дело "Д.срещу
България"
(Жалба № 12655/09) 3
март 2015 г.: Правителството
изглежда
след това
твърди, че
глава трета
от ЗСГ е
предназначена
да позволи на
отнемането
на имущество,
придобито от
престъпна дейност,
тъй като то
изтъкна, че
тя е била насочена
към борба с
"извличане
на печалба от
дейности,
които по
принцип са
забранени", като
някои
престъпления
(вижте
параграф 34 по-горе).
Съдът обаче
не може да
приеме този
аргумент. Той
отбелязва
първо, че чл. 31(2)
и 42(4) от ЗСГ
гласят
изрично, че
процедурите,
предвидени в
глава трета,
са
неприложими
към облагите
от
престъпления,
тъй като те
трябва да
бъдат
третирани по
Наказателния
кодекс и
Наказателно-процесуалния
кодекс (вижте
параграф 24
по-горе).
Освен това е
важно, че в
нито един
момент по
време на вътрешното
производство
срещу
жалбоподателите
властите не
се опитват да
установят (доказателствена
тежест,
възприета от
този съд е
различна от
тази, уредена
в националния
закон), че
имотите,
чието
отнемане е
търсено, са
придобити
чрез доходи
от престъпна
дейност. Този
момент също е
посочен от
Правителството
(вижте
параграф 33
по-горе).
16.
Правителството
твърди, че
разпоредбите
на глава
трета от ЗСГ
целят да
защитят справедливостта
и
равенството
и да гарантират
справедливи
условия за
стопанска
дейност
(вижте
параграф 34
по-горе).
Въпреки това
Съдът
отбелязва, че
тези цели са
твърде общи и
неясни. Освен
това той е на
мнение, че
дори ако в
момента на
приемането ѝ
през 1973 г.,
разглежданата
правна
уредба би
могла да
преследва
цели като
например
социален егалитаризъм,
те могат
трудно да
бъдат оправдани
след 1989 г. при
една
политическа
система, целяща
да защитава
правата на
човека и да насърчава
икономическото
предприемачество.
В
същия смисъл
и Дело „Т. и
други срещу
България“
(Жалби № 50705/11 и 6
други) – т. 221 и сл.
(тези две
решения не са
изолирани).
2.2 Следва
да се
съобрази и
някаква
икономическа връзка
между
деянието, а
тоя не е ясно
каква е, с
доходите на
ответника
(ФЛ) – т. 1 от Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014г. на ВКС по
т.д. № 7/2013г., ОСГК.
То е
постановено
по отменен
закон, но
практиката
на ЕСПЧ се
отнася за
този тип нормативни
актове, а
същото се
отнася и до
решенията на
КС.
Според
обвинението, престъпната
дейност (пак
следва да се
посочи – тя не
е
установена/доказана
по никакъв начин
от комисията
или
прокуратурата),
датира от 2017г.
Именно и по
тази причина
в т. 2 от Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014г. на ВКС по
т.д. № 7/2013г., ОСГК
се обосновава,
че
престъпната
дейност
следва да е в
рамките на 10
годишния
период на
проверката,
но не е
задължително
да го
покрива.
Ако
се приложи
друго
възможно
тълкуване, или
се приеме
нова
нормативна
уредба, задминаваща/надхвърляща
тази граница,
то този нормативен
акт
противоречи
на
конституцията.
ЗОНПИ
изрично
предвижда, че
наличието
на
престъпната
дейност е
само повод за
образуване
на
проверката
от комисията
(арг. от чл. 5).
Така
се стига до
следния
логически и
юридически
абсурд:
-
обвиняем е
признат за
невиновен,
тъй като
обвинението
е недоказано;
-
обвиняемият
е признат за
невиновен,
тъй като не е
извършил
деянието /
прокуратурата
е прекратила
досъдебното
производство;
-
обвиняемият
е признат за
виновен, тъй
като
деянието не е
престъпно /
прокуратурата
е прекратила
досъдебното
производство
(например: Определение
№ 368/29.03.2021г. (26.03.2021г.) на
САС, НК, по ВЧД
№ 228/21г.);
-
поради
грешка на
разследващите
органи е повдигнато
обвинение на
лице, което
всъщност не е
това, за
което има
доказателства,
че може и да е
извършило
престъпно
деяние (например
поради
съвпадане на
имена). Последната
хипотеза е
само пример,
но формално възможна.
Всички
тези
възможности може
да са
следствие
както от
грешка (а
това включва
и лоша
юридическа
подготовка),
така и от
недобросъвестно
поведение.
При
всички тях
обвиняемият
е невиновен,
поради което
няма (или
по-точно не
би трябвало)
никаква
причина
(политическа
или юридическа)
да се
предприема
проверка
спрямо него от
страна на
Комисията,
съответно и
да се предяви
иск. Законът
обаче
възприема
различно
становище.
Стига
се до там, че
бившият
обвиняемият
има право да
предяви иск
по ЗОДОВ, тъй
като поведението
на държавата
спрямо него
представлява
деликт
(непозволено
увреждане),
но и държавата,
извличайки
права от
собственото
си
неправомерно
поведение,
макар и да не
би следвало
да може да го
стори (nemo
ex delicto suo actionem consequi debet),
продължава
да е
претендираща
спрямо имуществото
на
невиновния
за престъпна
дейност.
Всяко
следващо
тире в
хипотезите,
посочени по-горе,
е все
по-абсурдно
(докарване до
абсурд - deductio ad absurdum),
с оглед
подобен
резултат.
3. основен
въпрос в тези
производства
е какво точно
представлява
имуществото.
Той е разрешен
с
Тълкувателно
решение № 4 от
18.05.2023 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2021 г.,
ОСГК,
докладчик
съдията Майя
Русева, в следния
смисъл: …
релевантното
имущество е
наличното
такова - по
реда на този
закон се
отнема в
полза на
държавата
незаконно
придобито
налично имущество,
респективно
не подлежат
на отнемане
доход /доход
може да бъде
отнет само на
основание чл.
53, ал. 2, б. „б” НК/,
приход или
разход.
Незаконно
придобито и
подлежащо на
отнемане
може да е
само имуществото,
влязло в
патримониума
на проверяваното
лице през
изследвания
период, което
е налично и в
края му -
което
съществува в
патримониума
на
проверяваното
или
свързаните с
него лица в
края на изследвания
период, към
който момент
може да бъде
установено
съответно
превишение и
релевантното
несъответствие;
само ако такова
превишение и
релевантно
несъответствие
бъде установено,
може да се
предположи,
че наличното
имущество в
края на
изследвания
период е
незаконно
придобито.
Имущество,
което е напуснало
патримониума
на
проверяваното
лице, не може
да бъде
отнето от
него - ако то се
намира в
свързани
лица, се
отнема от тях;
ако е
отчуждено в
полза на
трети лица,
на отнемане
подлежи
равностойността
на отчужденото
имущество,
когато
отчуждаването
е противопоставимо
на държавата;
ако отчуждаването
не е
противопоставимо
на държавата,
имуществото
се отнема от
„приобретателя“.
Следователно
когато се
говори за
неналично имущество
не се имат
предвид посочените
хипотези на
чл. 142 - чл. 147 ЗПКОНПИ и чл. 149 ЗПКОНПИ. …
Законовото
изискване е
да е налице
предмет на
отнемане.
Затова и в
самия
ЗПКОНПИ, чл. 116 и
следващите,
са предвидени
подробно
редица
обезпечителни
мерки, които
се налагат
след като се
съберат
достатъчно
данни, от
които да се
направи
обосновано
предположение,
че
имуществото
е незаконно
придобито.
Целта на
същите е да
се предотврати
предприемане
от ответника
на правни и фактически
промени
/напр.
отчуждаване
на права,
укриване,
разпиляване,
унищожаване
на движими
вещи/, които
да осуетят
осъществяването
на правните
последици, в
които се състои
исковата
защита. От
друга страна
нормите на
закона,
касаещи предметния
обхват на отнемането,
са със
санкционен
характер, поради
което и не
могат да се
тълкуват
разширително. Следователно
паричните
средства,
които са
изразходвани
и не са
налични,
доколкото не
е установено
да са
трансформирани
в реални
активи или да
се намират по
сметка на
проверяването
лице или на
лицата по чл. 143, чл.
144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ,
съответно по
чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66
и чл. 67 от
ЗОПДНПИ /отм./,
не попадат в
предметния
обхват на чл. 141
и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно
чл. 62 и чл. 63, ал. 2
ЗОПДНПИ /отм./,
не подлежат
на отнемане и
не участват
при
формиране на
несъответствието.
В
този смисъл е
и съдебната
практика,
така, според
Решение № 260004 от
17.06.2022г. на ОС -
Силистра по гр.
д. № 229/2018г.: Уважаването
на така
предявените
искове се
предпоставя
от
кумулативното
наличие на
следните
материалноправни
предпоставки:
несъответствие
между
имуществото
на проверяваното
лице …,
намалени с
размера на извършените
от тях
обичайни и
извънредни разходи,
което по
размер да надвишава
150 000 лева за
целия
проверяван
период …, и
липсата на установен
законен
източник.
Съгласно § 1, т. 7
от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.)
"значително
несъответствие"
е онзи размер
на
несъответствието
между
имуществото
и нетния
доход, който
надвишава 150 000
лева за целия
проверяван
период. На
изследване
подлежи
имуществото, с
което
проверяваният
е разполагал
в началото и
в края на
изследвания
период,
увеличението
му през същия
период от
законни
източници
(трудова
дейност,
частно предприемачество,
наследяване,
сделки и т. н.), направените
през това
време
разходи и
възникналите
задължения.
Тази
категория
факти и обстоятелства
могат да
бъдат
доказани в един
състезателен
граждански
процес и ако
на тази
основа се
установи
значително
несъответствие,
което не може
да бъде
оправдано
със законните
източници за
забогатяване,
остава
логичното
заключение,
че
произходът
на забогатяването
е незаконен
(в този
смисъл мотивите
на решение № 13
от 13.10.2012 г. по
конституционно
дело № 6/2012 г. на
Конституционния
съд на Република
България).
Във връзка с
него са
постановени
Решение № 184 от
2.12.2022 г. на ВнАС по
в.гр.д. № 373/2022г. и
Определение
№ 2808 от 3.10.2023 г. на ВКС
по гр.д. № 906/2023г., IV
г.о., ГК,
докладчик
съдията Геника
Михайлова.
В
началото на
периода (в
тази връзка и
Решение № 97 от
18.05.2018г. на ВКС по
гр.д. № 3224/2017г., IV г.о.,
ГК, докладчик
председателят
Борислав
Белазелков),
според комисията,
ответникът (ФЛ)
магазин, без
данни,
доколко той е
генерал
доходи.
Според
трите
решения - Решение № 260004
от 17.06.2022 г. на ОС - Силистра
по гр.д. № 229/2018г. и
последващите
го актове на
горните
инстанции,
това е въпрос
по същество.
Може обаче
основателно
да се помисли
и за
допустимост
на иска.
От
една страна,
тълкувателен
акт (Тълкувателно
решение № 4 от
18.05.2023г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2021г.,
ОСГК,
докладчик
съдията Майя
Русева) =
закон (в този
смисъл:
Решение № 1/2013г.
по к.д. № 5/2012г. и
РКС № 4 от 14.5.2020г. №
9/19г. -
неспазването
на КС му е равносилно
на
неспазването
на
Конституцията).
Ситуацията е
идентична за
обикновените
закони. Те
имат това
съдържание,
което е
установено
от
задължителният
тълкувателен
акт на ВКС и
то към
момента на
приемане на
съответния
нормативен
акт.
От
друга –
комисията
следва да
предяви претенция
по отношение
на всяко
имущество,
което попада
в отрязъка на
несъотвествието,
ако то надхвърля
150 000 лева.
Ищецът
няма право да
избира. Ако,
към момента
на
предявяване
на иска
имуществото
за което не
може да се
даде
икономическа
обосновка /
съответно да
се ангажират
доказателства
от страна на
ответника е
по-малко от 150 000
лева, искът е
неоснователен.
В това има
житейска
логика.
-
Обикновено
хората не
пазят
финансово
обосноваващи
документи
толкова
дълго време. Т.е.
доказването
от ответната
страна е затруднено
спрямо това
по
обикновените
граждански
производства
и то в
хипотеза на
наложени
запори и
възбрани на
цялото
имущество.
Така, предполага
се, че за част
от
имуществото
е нормално да
няма
запазени
доказателства
и затова
нормативно е
предоставен
финансов луфт.
Сумата от 150 000
лева вече е
много нисък
праг,
достижим от
средната
класа на
обществото
без особен
проблем. На
отнемане би
следвало да
подлежи
горницата.
- Освен
това, за да
започне
процедура от
страна на
държавата
(чрез
комисията),
за това следва
да има
икономическа
причина. Производството
е дълго и
скъпо.
Имуществото,
което
евентуално
следва да се
отнеме,
следва да
покрива поне
разходите по него.
Съобразно и
посоченото
по-горе,
целта е да се
отнемат
съществени
имущества.
Ответникът
ФЛ се е
занимавал с
дейност,
която (ако бе
доказано, че
е осъществявана
/предмета на
дейността е
посочен в
обвинителния
акт – л. 91 и сл., но
това не е
доказателство,
а само
твърдение/),
би могла и да
генерира
незаконно
доходи и то
съществени. Държавата,
както бе
посочено,
следва да го установи.
Възможно е и г-н
С. да е
пропилял и
относително
лесно
получените
от наркотици
суми.
По-важното е,
че ако към
края на
проверявания
период той
няма налично,
съобразно
изискванията
на ТР имущество,
държавата не
би следвало
да интервенира
по отношение
на него.
Несъществуващото
имущество,
към момента
на
предявяване
на иска, не
може да се
съобразява в
разминаването.
Според
последната
експертиза,
имуществото
на ответника
към момента
на започване
на
проверката
възлиза на: 10 010 лева
+ 49 300 лева,
стойност на
нива (според
ищеца,
придобита
законно) и 2 799,10
лева,
стойност на
л.а.-и. + 1,99 лева,
наличност по
банкови
сметки.
Освен
това, налице
е и заем – 100 000
лева.
Общо,
дори със
стойността
на л.а. и
абстрахиране
от заема,
сумата
възлиза на около
63 000 лева.
Запорите
и възбраните
по това
производството
са последващи
продажбата
на л.а. марка
„Опел“.
Стойността му,
но съобразно
експертното
заключение, следва
да се извади
от сумата,
посочена
по-горе.
Относно
заема, той
също е с
достоверна
(нотариална,
а и съдебно
установена) и
предхождаща
обезпеченията
дата.
При
съобразяване
с тези суми,
пратримониумът
на ответника
ФЛ включва
само
задължения.
Това се
отнася и до
втория
ответник,
който всъщност
е обособена
форма на
собственост –
цялото
дружество е
собственост
на първия
ответник.
Идеята
на закона е
да отнема
собственост –
разбирана
като налични
вещи и
парични суми,
а не да
генерира
облигационно
задължение.
Или,
искът е
неоснователен.
по
разноските:
Ответникът
не
претендират
разноски.
Ответникът
дължи
държавна
такса,
съобразно
първоначалния
размер на
иска - 99 590,13 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.О.Н.П.И., гр.
София 1000, пл. *****,
чрез
инспектор М.Т.,
срещу С.Т.С., ЕГН
**********,***, и „С.2.“
ЕООД, ЕИК ******,
представлявано
от
едноличния
собственик
на капитала С.Т.С.,
със седалище
и адрес на
управление:***,
кант. 18, съд.адр.: гр. София,
ул. ******над
магазина),
тел. ******, чрез
адв. Т.И., иск с
пр.осн. чл.
153, ал. 5 от Закона
за отнемане
на незаконно
придобитото
имущество, да
се отнемат 1 514 814,33
лева, както
следва:
- сумата в
размер на 4 680
(четири
хиляди
шестстотин и
осемдесет) лева,
представляваща
пазарната
стойност на
отчуждения
лек
автомобил,
марка „Опел“,
модел „Вектра“
per. № СВ****ВВ.
- сумата в
размер на 2
(два) лева,
представляваща
равностойността
на два (2)
дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „2015 СМД“ ЕООД, ЕИК
****;
- сумата в
размер на 2
(два) лева,
представляваща
равностойността
на два (2) дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала на
„С.С.“ ЕООД, ЕИК ****;
- сумата в
размер на 5 000
(пет хиляди)
лева,
представляваща
равностойността
на 100 дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „Н.“ ЕООД, ЕИК ****;
- сумата в
размер на 2
(два) лева,
представляваща
равностойността
на 2 (два) дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****;
- сумата в
размер на 2
(два) лева,
представляваща
равностойността
на 2 (два)
дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала
на „А.С.“ ЕООД,
ЕИК ****;
- лек
автомобил, марка
„Пежо“, модел „406“,
peг. № СВ ****ВА,
рама VF38ERGXE80256148 с
пазарна
стойност към
настоящия момент
- 1 980 лв.;
- лек
автомобил,
марка „Волво“,
модел „В70“, peг. №
СВ ****АХ, рама
YV1LW56C3X2540571, двигател
1460818 с пазарна
стойност към настоящия
момент - 2 700 лв.
- сумата в
размер на 100 000
(сто хиляди)
лева,
представляваща
предоставен
заем на Е.С.и „А.е.М.“
ЕООД през 2014 г.;
- сумата в
размер на 100
(сто) лева,
представляваща
вноска от С.С.
по Разплащателна
сметка в лева
IB AN BG64 ****, открита в
„Търговка
банка Д“ АД с
титуляр „В.С.“
ЕООД;
- сумата в
размер на 50
(петдесет)
лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка IBAN ***,
открита в
„Банка Пиреос
България“ АД
с титуляр „Е.“
ЕООД;
-
сумата в
размер на 100
(сто) лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в лева
IBAN ***, открита в
„Тексим Банк“
АД с титуляр „2015
СМД“ ЕООД;
- сумата в
размер на 1 045 288,55
лв. (- 46 548,75 лева /л. 284
от т. IV), или
998 739,80
(деветстотин
деветдесет и
осем хиляди седемстотин
тридесет и
девет лева и
осемдесет
стотинки)
лева,
представляваща
вноска по
Разплащателна
сметка в евро
IB AN **********, открита в
„Тексим Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД от С.С.
чрез
пълномощника
му, действащ
от името и за
сметка на
последния;
- сумата в
размер на 60
(шестдесет)
лева,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в лева
IB AN BG74 DEMI ****, открита в
„Търгавска
банка Д“ АД с
титуляр „2015 СМД“
ЕООД;
- сумата в
размер на 159 251,80
(сто петдесет
и девет
хиляди
двеста петдесет
и един лева и
осемдесет
стотинки)
лева, представляваща
вноска по
Разплащателна
сметка в лева
IBAN ***, открита в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД от С.С.
чрез
пълномощника
му, действащ
от името и за
сметка на
последния;
- сумата в
размер на 119 012,35
лв.,
представляваща
вноска от С.С.
по
Разплащателна
сметка в евро
IBAN ***, открита в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД;
- сумата в
размер на 125 787,94 (сто
двадесет и
пет хиляди седемстотни
осемдесет и
седем лева и
деветдесет и
четири
стотинки)
лева,
представляваща
вноска по
Разплащателна
сметка в евро
IBAN ***, открита в
„Интернешънъл
Асет Банк“ АД
с титуляр „2015
СМД“ ЕООД от С.С.
чрез пълномощника
му, действащ
от името и за
сметка на
последния.
- сумата в
размер на 2 (два)
лева,
представляваща
равностойността
на 2 (два) дружествени
дяла
формиращи 100 %
от капитала на
„К.В.Н.-****“ ЕООД,
ЕИК ****,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА
на основание
чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, К.О.Н.П.И., гр.
София 1000, пл. *****,
чрез
инспектор М.Т.,
да заплати на
Софийски
градски съд,
сумата от 99 590,13 (деветдесет
и девет
хиляди
петстотин и
деветдесет
лева и
тринадесет
стотинки)
лева,
дължима
държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: