РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Дупница, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100628 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от З. З. В., ЕГН ********** обективно и
субективно съединени искове:
I. Иск срещу ответника Основно Училище „Неофит Рилски“ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № РД08-907/28.03.2025г. на Директора на ОУ
„Неофит Рилски“;
II. Иск срещу ответника Основно Училище „Неофит Рилски“ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност;
III. Иск срещу ответника Основно Училище „Неофит Рилски“ с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 3553.14 лева /съобразно изменението по чл. 214 ГПК – л. 208, стр. 2/,
представляваща дължимо основно месечно трудово възнаграждение за м. март 2025г.
по сключен Трудов договор от 07.09.1998г. /съобразно направеното изменение в
доклада – л. 151/;
IV. Иск срещу ответника Основно Училище „Неофит Рилски“ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
1
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 2257.26
лева /съобразно изменението по чл. 214 ГПК – л. 208, стр. 2/ за периода от
28.03.2025г. до 28.09.2025г. /съобразно направеното изменение в доклада – л. 151;
V. Иск срещу ответниците Основно Училище „Неофит Рилски“ и Б. С. С. с
правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 26000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета и доброто име на
ищцата.
Ищцата сочи, че на 7 септември 1998 г. между нея и ответника Основно
училище /ОУ/ „Неофит Рилски" - гр. Дупница, бил сключен трудов договор, по силата
на който ищцата била назначена на длъжността „учител по английски език". В
продължение на повече от 26 години на ищцата не било налагано дисциплинарно
наказание. На 19 февруари 2025 г.със Заповед №РД08-705/19.02.2025г. на ОУ „Неофит
Рилски“ - гр. Дупница на ищцата било наложено наказание „Забележка“, като в
мотивите на заповедта било посочено следното: „неефективно планиране на учебни
материал, невписани теми и консултации в електронния дневник, липса на
съответствие на датите в електронния дневник на контролните работи в 6а и 6б клас с
утвърдения график за контролни и класни работи, липса на системност и ритмичност
при оценяване на резултатите на учениците от шести клас по английски език през
първия срок на учебната 2024-2025 г.".
Заповедта била връчена на ищцата на 20 февруари 2025г.Ищцата сочи, че във
връзка с тази заповед не са й искани обяснения преди налагане на наказанието
„Забележка", с което била нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/. В тази връзка релевира, че съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, искът
за отмяна на в Заповед №РД08-705/19.02.2025г. бил погасен по давност, предвид
незнанието на служителя за едномесечния давностен срок.
С изключение на посочената по-горе незаконосъобразна заповед, в ИМ се
изтъква, че през цялата практика на ищцата не са били налагани дисциплинарни
наказания.
На 28 март 2025 г. със Заповед № РД08-907/28.03.2025 г. на ОУ „Неофит
Рилски" - гр. Дупница, на ищцата било наложено ново дисциплинарно наказание -
„Дисциплинарно уволнение". В тази връзка сочи, че описаната в заповедта фактическа
обстановка и мотивите в същата не кореспондират с чл. 126, т. 9 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 9
КТ, и 190, ал.1, т. 4 КТ, т.е. с основанията за налагане на дисциплинарното наказание
„Дисциплинарно уволнение". Релевира, че в заповедта се сочат съвсем други факти,
които не са предвидени от законодателя и които изключват както злоупотреба с
доверието на работодателя и/или разпространяването на поверителни за него сведения,
така и липсват увреждане на имуществото на работодателя, разпиляване на
2
материали,суровини, енергия и други средства.
Ищцата твърди, че в точка 5 от заповедта е посочено, че Б. С. - Директор на
ОУ „Неофит Рилски” - гр. Дупница, е подала сигнал до Етичната комисия в
училището, въз основа на чието становище, същата е ангажирала дисциплинарната
отговорност на преподавателя. Ищцата счита, че посоченото действие е било
неоснователно, доколкото вместо да изпълни разпоредбите на КТ, директорът е
депозирал сигнал до орган, без каквито и да е правомощия за ангажиране
отговорността на служители и/или работници по КТ.
На следващо място, счита, че наложеното наказание въз основа на описаната
фактическа обстановка в заповедта не намира основание в посочените такива - чл. 126,
т. 9 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, и 190, ал. 1, т. 4 КТ. Същевременно изтъква, че т. 2,
страница 1 от Заповед № РД08-907/28.03.2025 г. е документ с невярна информация,
доколкото на 27 февруари 2025 г. ищцата не е имала часове с 6а клас, което може да
бъде установено от учебната програма на класа и тази на учителя. Релевира, че
въпреки твърденията за извършено нарушение на 27 февруари 2025г., обясненията са
поискани едва на 14 март 2025 г. като последните са отказани както да бъдат приети,
така и да бъдат предоставени, доколкото от една страна са относно несъществуващи
събития, а от друга страна, педагогът е преценил за правилно да отдели това време на
учениците.
С оглед изложените твърдения намира предявените искове за основателни и
доказани.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците
Основно Училище „Неофит Рилски“ и Б. С. С., с който оспорват предявените искове
като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: оспорени
са твърденията на ищцата, че „в заповедта се сочат съвсем други факти, които
изключват както злоупотребата с доверието на работодателя и/или разпространение на
поверителни за него сведения" и че „наложеното наказание въз основа на описаната
фактическа обстановка а заповедта не намира основание в посочените такива - чл.
126,т. 9, чл. 187, ал.1, т. 9 и чл. 190, ал.1, т.4 от КТ. В тази връзка се изтъква, че макар в
заповедта да е допусната техническа грешка - вм. т. 8 е посочена т. 9 от чл. 187, ал.1,
във фактическата обосновка на заповедта ясно са посочени виновните нарушения на
трудовата дисциплина, поради които е наложено наказанието - грубото, агресивно и
неадекватно поведение на ищцата, трикратното отправяне на обиди и клевети към
ответницата Б. С. пред трети лица, неизпълнение на дадените й със Заповед № РД 08-
616/31.01.2025г. предписания след проверка на експерта от РУО;изтъква се, че чрез
посочените от ищцата действия същата е компрометирала оказаното й доверие,
демонстративно е накърнила интересите на ответницата Б. С. като неин работодател,
опетнила е доброто име на С. и авторитет,уронила е престижа на училището пред
3
родителите и обществеността; посочено е още, че ищцата е проявила нелоялно
отношение към ответницата С. като работодател, доколкото е започнала работа на
втори трудов договор в частна езикова школа, без да уведоми ответницата, като по
този начин е нарушила чл.31, т.16 от Правилника за вътрешния трудов ред в училище,
където ясно е регламентирано, че „служителите нямат право да сключват трудови
договори с други работодатели, без изричното писмено съгласие на директора“;
изтъква се, че действително в заповедта е допусната техническа грешка -
злепоставянето и клеветенето на ответницата пред учениците е станало не в „същия
ден" - 27.02.2025 г., а на следващия - 28.02. 2025г.- събитие, за което ответницата
научила впоследствие; релевира, че това обстоятелство не прави заповедта документ с
невярно съдържание, тъй като съществуват неопровержими доказателства за това, че
деянието е извършено в час по английски език в 6 а клас, както съществуват и
неопровержими доказателства за отправените към ответницата обиди и клевети пред
колеги на 27.02.2025г. и на 14 ,02.2025г. пред заместник-директора С. В. и ВАС Диана
Ранова при връчване на искането за обяснение; ответницата заявява, че с нищо не е
предизвикала такова поведение, не е отправяла никакви обиди и квалификации към
ищцата, а е изпълнявала служебните си задължения относно контрола на учебно-
възпитателния процес и дисциплината в часовете, като е направила забележка на
ищцата; релевира, че ищцата е отказала да даде обяснения; сочи, че ищцата е
получило дължимото й трудово възнаграждение за м. март 2025г; заявява, че ищцата
има трудово правоотношение с друг работодател. С оглед изложените съображения
намира предявените искове за неоснователни и недоказани.
С влязло в сила протоколно определение от 06.06.2025г. /л. 151/
производството по делото е частично прекратено в частта по отношение на
предявените от ищцата срещу ответника Б. С. С. искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по
иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, че между него и ответника Основно Училище „Неофит
Рилски“ е сключен трудов договор, както и че трудовият договор е прекратен. В тежест
на ответника е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
4
трудовото правоотношение на посоченото от него основание, а именно констатираните
в Заповед № РД08-907/28.03.2025г. на Директора на ОУ „Неофит Рилски“
дисциплинарни нарушения. Уважаването на първия иск обуславя разглеждането на
другите два иска по т. 2 и т. 3 КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, при доказано незаконно уволнение, ищецът
следва да докаже наличие на трудово правоотношение и заеманата по него длъжност,
което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, при доказано незаконно уволнение, ищецът
следва да докаже, че е останал без работа след уволнението за периода от 28.03.2025г.
до 28.09.2025г., причинната връзка с уволнението, както и размерът на последното
получавано месечно брутно трудово възнаграждение, което е получавал преди
уволнението.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С изготвения по делото доклад /л. 124, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно
установено в отношенията между страните обстоятелството, че страните са били в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „учител по
английски език" в ОУ „Неофит Рилски“ – гр. Дупница, което е прекратено с
процесната заповед.
Видно от Заповед № РД08-907/28.03.2025г. на Директора на ОУ „Неофит
Рилски“ /л. 96 и сл./, връчена лично на ищеца на 28.03.2025г./посоченото
обстоятелство е удостоверено в самата заповед – л. 97/, се установява, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ –
дисциплинарно уволнение, поради нарушение на трудовото законодателство – на чл.
190, ал. 1, т. 4, чл. 126, т. 9 и чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, на чл. 10 от Правилника за
вътрешния трудов ред в училище, на т. 28 и т. 33 от длъжностната й характеристика.
Посочено е, че с тези си действия и поведение ищцата не е спазила изискването за
„лоялност“ към работодателя, а чрез изричането на клевети и обиди и
разпространението на невярна информация пред трети лица е накърнила доброто му
име и авторитет пред учителите, учениците и родителите, а оттам е уронен престижът
и доброто име на училището и е нарушен добрият психоклимат и спокойна училищна
среда в него.
Във връзка с процесната заповед, следва да се посочи, че в отговора на
исковата молба, както и в проведените открити съдебни заседания ответниците са
направили изрично признание, че е налице техническа грешка е едно от посочените
правни основания за издаване на заповедта, като е следва вместо чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ
да посочат т. 8. При анализа на нормата на чл. 187, ал. 1 КТ е посочено, че нарушения
на трудовата дисциплина са злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
5
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения /посочено в
т. 8/ и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства /посочено в т. 9/. В случая действително е налице
несъответствие в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на
трудовия договор и посоченото основание като текст от закона, но константната
съдебна практика на ВКС приема, че несъответствието в акта за уволнение между
изложените факти за прекратяване на трудовия договор и посоченото основание като
текст от закона, както и неправилната правна квалификация на основанието за
уволнение или липсата на такава не водят, еднозначно, до неговата незаконност, тъй
като задължение на съда е да определи вярната правна квалификация на уволнението
въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши
проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма /в този
смисъл са Решение № 313 от 21.07.2010г. по гр. дело № 201 от 2009г. на Четвърто
гражданско отделение, решение № 746 от 20.01.2011г. по гр. дело № 119 от 2010г. на
Трето гражданско отделение; Решение № 136/29.06.2021г. по гр. дело № 1326/2017г. по
описа на ВКС, III ГО/.
В настоящия случай от изложените фактически обстоятелства в процесната
заповед, както следва: „на 27.02.2025г. в учителската стая по време на междучасие и в
присъствието на няколко учители, след направена забележка от Б. С., в качеството си
на директора за несправяне с дисциплината и възникнал проблем с родителите на
ученик от класа, г-жа В. изпада в неконтролируемо състояние и напада Б. С. с обидни
думи,
клевети и крясъци, като казва, че я тормозела, наказала и чела на педагогически съвет,
че е виновна за лошата дисциплина а часовете й, защото не наказва учениците, че „не
става за нищо“, че „не работи нищо“ и че „цял град
знае, че е алкохоличка, защото така писало във Фейсбук“; по сведение от доклад на
класния ръководител И. Г. и след разговор с учениците в присъствието на психолога,
става ясно, че на същата дата в часа по английски език в VI „а" клас, вместо да
осъществява учебен процес, злослови срещу директора, като използва същите обидни
думи и квалификации; по този начин въвлича учениците в грозна и непрофесионална
ситуация, която им причинява психически дискомфорт и тормоз и те споделят това с
родителите си; на 14.03.2025г.- след учебните часове, когато г-жа В. е извикана е
дирекцията в присъствието на С. В. - заместник-директор по учебната дейност, за да й
се връчи писмо за даване на писмени обяснения за извършените нарушения на
трудовата дисциплина; тя отказва да получи и подпише писмото и, въпреки че преди
няколко дни е поднесла извинения за поведението си в учителската стая, отново
започва да крещи и сипе обиди срещу Б. С.“.
Съдът намира, че действително е налице несъответствие между описаната
фактическа обстановка и правната квалификация, която следва да е по чл. 187, ал. 1, т.
6
8 КТ, а не както погрешно е посочено – по т. 9, но с оглед посочената по-горе практика
на ВКС настоящият състав намира, че следва да провери дали мотивационната част от
акта на работодателя отговаря на правилната квалификация по т. 8 и дали са били
налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба, тоест дали
действително има нарушения на трудовата дисциплина, свързани със злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на
поверителни за него сведения.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл.187, ал. 1, т. 8, пр.1 от КТ - злоупотреба с доверието
на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността и е
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл.190, ал.1,
т.4, пр.1 от КТ. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или
служител и работодател. Несъмнено злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. За
пълнота следва да се отбележи, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и
в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо
оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя,
независимо дали деянието е извършено умишлено. Когато работникът или служителят
осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за лоялност към
работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване имуществото на
работодателя. Възлагането на материално-отчетническа
дейност предпоставя значително по-висока степен на оказаното от работодателя
доверие, поради което осъществяващият тази трудова дейност работник или служител
е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при
което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на
повереното му имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с
материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си положение,
допуска действия или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то
извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ (в този смисъл решение
№86/25.05.2011г. по гр.д.№1734/2009г., ІV-то ГО на ВКС; Определение № 2618 от
22.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4578/2024 г.).
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищцата И. Й. С. /л. 168 и сл./ се установява следното: свидетелят С. е
срещал всеки ден ищцата З. В. на пътя с един или двама нейни колеги, с които върви
като тя постоянно е споделяла с него за проблеми в училището; тези проблеми са се
7
появили преди две-три години и се изразяват в това, което и той е срещал някога,
когато е бил учител в същото училище; ищцата В. е споделяла, че много често й
намират недостатък в работата като именно директорът на училището намира тези
недостатъци в нея; свидетелят посочва, че са имали претенции към ищцата З. В.
относно подхода й към децата, както и че същата не е подхождала така, както те са
искали.
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищцата К. Г. В..а /л. 168, стр. 2 и сл./ се установява следното: свидетелят
В..а работи в „Ученическо хранене“ на длъжност „Касиер-счетоводство“ от 11 години;
познава страните по делото от 15 години; „Ученическо хранене“ са доставяли храна на
ОУ "Неофит Рилски" гр. Дупница до 2023 г.; синът на свидетелката В..а е учел в ОУ
"Неофит Рилски" гр. Дупница и ищцата В. му е била учителка по английски език;
свидетелката е била помолена от сина си Л. В.. да защити ищцата, защото тя е много
добър учител; всички деца са я обичали, с изключение на ответницата С.;
директорката Б. С. два пъти е влизала по време на час в стаята преди 4 години и още
тогава е имало проблеми с някаква ромка; тогава вместо ответницата Б. С. да защити
ищцата, ответницата е крещяла вътре в стаята, в присъствието на учениците по време
на час, че ищцата не е компетентна и скоро ще се отърве от нея; свидетелката е чувала
това и от съученици на нейния син; през февруари 2023 г. свидетелката е видяла
ищцата в коридора да плаче и е споделила, че е имала проблеми с ответницата Б. С.,
изразяващи се в отправени изявления от госпожа С. по отношение на ищцата З. В., че
последната е некадърна и некомпетентна.
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ответниците И. Е. Г. /л. 169, стр. 2/ се установява следното: свидетелят Г.
работи в ОУ „Неофит Рилски“ – гр. Дупница от близо от 10 години на длъжността
„учител“ по физическо възпитание и спорт; познава както ищцата З. В., така и
ответницата Б. С., тъй като са колеги; отношенията между ищцата В. и ответницата С.
са били служебни; свидетелят Г. е бил свидетел на конфликт между ищцата и
ответницата от 27 февруари 2025 г.; тогава свидетелят Г. е бил в учителската стая с
неговата колежка Я. Ч., като в този момент е влязла ищцата В., а впоследствие и
ответницата С.; това се е случило към 12:10 часа на обяд; след като двете страни са
влезли, свидетелят Г. непосредствено е възприел как ищцата В. избухва и с думите си е
обидила ответницата С.; ищцата е заявила, че ответницата С. е пияница, както и че
непрекъснато я тормози; ответницата С. не е използвала обидни думи; ответницата е
заявила, че е търпяла толкова много време, както и че с нищо не е провокирала това
поведение; впоследствие ищцата е заявила, че ще извика телевизия; двете страни по
делото са заявили, че ще се съдят; късно вечерта на другия ден със свидетеля Г. са се
свързали родители, доколкото същият е класен ръководител на класа, на който е
преподавала ищцата и са му споделили, че ищците е използвала горепосочените
8
епитети и в присъствието на учениците по адрес на ответницата С.; това според
твърденията на родителите се е случило в петък – на 28 февруари 2025 г., в който
ищцата е имала час с децата; свидетелят Г. е заявил на родителите, че това поведение
не е допустимо, както и че ще се опита да говори с психолог, и с ищцата, а така също
и с учениците; учениците от „6а“ клас са били разстроени, като същите са споделили
чутото и видяното от тях, а именно, че ищцата В. в часа по английски език е
използвала епитети срещу ответницата С., а именно, че ответницата С. е пияница,
както и че непрестанно я тормози; децата са споделили още, че ищцата В. в
последващите часове след описания по-горе скандал пак е подхващала темата за
конфликта с ответницата С. и е споделяла на децата, че ищцата е потърпевша, и ще
извика телевизия; свидетелят Г. твърди, че не е имало никакви проблеми между
родителите и директора, атмосферата в училището е спокойна, не е имало никакви
други проблеми между директора и другите учители; свидетелят Г. не е бил свидетел
на други проблеми между ищцата и останалите учители; свидетелят Г. е писал на
13.03.2025г. до съществуващата в училището Етична комисия за възникналия
конфликт като не е наясно с предприетите от комисията действия; в доклада си
свидетелят Г. е посочил, че ищцата В. е използвала пред неговия клас епитети и е
ангажирала децата със съществуващия конфликт, което не е правилно; името на
родителя, който е съобщил на свидетеля Г. за случая е К. А., която е майка на Г. А. –
ученик от „6а“ клас.
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ответниците В. В. И. /л. 171 и сл./ се установява следното: свидетелката
И. работи в ОУ „Неофит Рилски“ – гр. Дупница от 2005 г., включително и към
момента на показанията на длъжността „училищен психолог“; още от 2005 г. е колега
на ищцата; заявява, че делото е във връзка с възникнала конфликтна ситуация от
27.02.2025 г. като свидетелят не е присъствал, а е разбрал за случилото се от свидетеля
Г. и госпожа Ч.; посочените лица са споделили на свидетеля И., че ответницата С. е
направила професионална забележка към ищцата В., която се изразява по отношение
несправяне с дисциплината в „5б“ клас и възникнал конфликт с родител на ученик на
име С. /баща на ученика Г. С./; свидетелят И. посочва, че има доклад от майката на
въпросния ученик Г. С. до директора от 26.02.2025 г., в който е отразено, че в шестия
учебен час на 26.02.2025г., ищцата В. се е обадила на майката по телефона и е казала,
че ученикът трябва да бъде отстранен от час, защото е нямал учебни пособия, хранел
се е по време на час и е използвал нецензурна дума; майката на ученика заявила на
ищцата, че ще го вземе от училище и ще изясни ситуацията със сина си;
междувременно на ученика били написани две забележки за неносене на пособия и
затова, че се е хранел по време на час; на следващия ден в училището се явил
ученикът Г. С. с майка си и с баща си на среща с директора на училището, на която
свидетелят И. не е присъствала; на срещата родителят – бащата е отказал да приеме,
9
че детето е нямало пособия и че се е хранело по време на час, както и че е казал
нецензурна дума; по твърдение на детето нецензурната дума била използвана от
ученик, седящ съседно на него, но на другата редица; детето не било посочило име на
ученика; след срещата с родителите ответницата С. попитала ищцата В. относно
причините за несправяне с дисциплината; в сигнала на ответницата С. до Етичната
комисия се съдържали и показанията на свидетеля Г.; ищцата В. при направената
забележка от директорката е казала, че директорката я тормози, че я е чела на
педагогически съвет и й е забранила да разговаря с нея; също така била казала, че
директорката е виновна за лошата дисциплина в някои класове, защото не налага
административни санкции на учениците; свидетелят И. познава лично ученика Г. С. и
заявява, че с другите учители няма проблеми; в качеството си на психолог свидетелят
И. определя ученика Г. С. като такъв, който не е отличник, има по-ниска мотивация за
училище, по-трудно се концентрира; имало е случаи, в които е влизал в конфликти със
съучениците си, които не са били от второ или трето нИ., съгласно класификациите за
протИ.действие на тормоза между ученици в училище; ищцата В. не е конфликтна
личност, не е имала протИ.речия с нея; ответницата С. не е конфликтна личност;
атмосферата в училището, а именно психоклиматът в него, е много добър; няма
проблеми между директора и други учители; свидетелят И., в качеството си на
психолог е опитвала да поговори с ищцата В., която е споделяла, че се чувства
тормозена след възникване на въпросната ситуация на 27 февруари 2025 г.; преди
този момент свидетелят И. не знае да е имало някакъв проблем между страните по
делото; свидетелят И. знае, че е имало наложено административно наказание –
„забележка“ във връзка с извършена проверка от старши експерт от чужд език и
майчин език от „Регионално управление на образованието“ гр. Кюстендил по
отношение на ищцата; това наказание е било наложено на ищцата преди създалата се
ситуация и е било през 2025 г. по повод извършени констатации от проверка на
работата й като учител в „6-ти“ клас; свидетелят И., в качеството си на протоколист и
на водещ на протоколната книга на заседанията от педагогически съвет заявява, че
нито в този случай, нито в друг случай, директорът си е позволил да цитира имена на
колеги, запознавайки ги с констатациите на „Регионалното управление на
образованието“ или с резултати от контролната си дейност; свидетелят Г. устно е
споделил на свидетеля И. в началото на март месец тази година, че ищцата си е
позволила да дава обидни квалификации по отношение на ответницата С. пред „6а“
клас в час по английски език на 28.02.2025г., за което той е казал, че ще входира
доклад до директора; свидетелят Г. е потърси съдействие от свидетеля И. и е споделил,
че се е обадил на родител на едно момиче от класа; родителят е казал на свидетеля Г.,
че ищцата В. е влязла разстроена в часа по английски език, където преподава в „6а“
клас и е казала на децата, че директорката по цял ден нищо не работи, че е пияница,
че нищо не става от нея и че ще извика „БТВ“; впоследствие са се обадили още
10
няколко родители и са потвърдили това, като същевременно са изразили и опасения,
че децата са обезпокоени; свидетелят И. е имала среща с целия клас през март месец
2025г., по време на която учениците са споделили, че ищцата В. е казала, че
директорката е „пияница“, че не ставала за учител, че не е била добър учител и преди
това ответницата С. е била „некадърен“ учител и е станала директор, защото е имала
връзки, както и, че по цял ден пие в кабинета си и нищо не работи, а също и, че
директорката я тормози; свидетелят И. посочва още, че на следващия ден, когато
учениците са имали отново английски език, ищцата отново е повдигнала въпрос по
отношение на личността на ответницата С. и едно момиче е казало: „Госпожо,
престанете! Все пак сме тук, за да учим английски език“; свидетелят И. посочва още,
че е имала разговор с децата, непрекъснато е с тях, знае, че децата уважават директора
си, както и учителите, които им преподават и имат уважително отношение към тях;
ответницата С. е носител на наградата на ОУ „Неофит Рилски“ гр. Дупница на
„Министерството на образованието и науката“ и е уважавана, както от ученици, така и
от родители, а също и от колеги, и от обществеността; имало е проверка от
„Регионалното управление на образованието“ гр. Кюстендил през месец април 2025 г.
по повод подаден сигнал от госпожа В. до „Регионалното управление на
образованието“; имало е двама старши експерти, които анкетирали педагогическата
колегия, включително и свидетеля И.; анкетата била структурирана с нюанси на
твърденията „Да“; „Не“; „Не съм забелязал“; анкетата била насочена относно това
какъв е психоклиматът в училище, как се държи директорът с персонала, има ли
случаи, в които директорката се е държала неуважително и дали някой от учителите са
били свидетели на грубо отношение от страна на директора към колеги от ОУ „Неофит
Рилски“ гр. Дупница; крайният доклад бил, че психоклиматът в училището е добър, че
директорката се държи добре със свои подчинени; само двама от анкетираните бяха
отговорили с „Не мога да преценя“ или „Нямам наблюдения“; анкетата била анонимна,
като по време на нейното провеждане двамата старши експерти присъствали на
попълването на анкетата от колегите; не е имало натиск върху учителите при
попълването на посочената анкета; няма информация за конфликти между директора и
колеги; в качеството си на психолог свидетелят И. заявява, че децата са били искрени
и според нея са казали истината, не е забелязала да лъжат; ищцата В. е споделила само
за събитието на 27.02.2025 г., като е казала, че е имало такова събитие в учителската
стая; друг път не е споделяла да е тормозена от директорката, нито свидетелката И. е
забелязала такова нещо; по отношение на свидетеля на ищцата С. е посочено, че има
две наказания като същият е бил учител по домашен бит и техника преди много
години; свидетелят И. заявява, че другите учители не са наказвани и не са имали
никакви конфликти с директора; на ищцата В. никога не е била отказана отпуска или
пък да е отказано да ходи на обучение.
От представената по делото Заповед с № РД08-705/19.02.2025г. /л. 115/ се
11
установява, че на ищцата е наложено наказание „забележка“ за следните нарушения на
нормативни документи и трудовата дисциплина, канстатирани при проверка на
15.01.2025г. от „старши експерт ЧЕМЕ“ към РУО – Кюстендил, а именно: нарушения
на чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 15 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; чл. 11, ал. 1
и чл. 20, ал. 2 от Наредба № 11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението
на учениците, чл. 9а от Наредба № 5/30.11.2015г. за общообразователната подготовка и
т. 14 от Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 на Наредба № 8/11.08.2016г. за информацията и
документите в системата на предучилищното и училищното образование, изразяващи
се в неефективно планиране на учебния материал, невписани теми и консултации в
електронния дневник, липса на съответствие на датите в електронния дневник на
контролните работи в 6а и 6б клас с утвърдения график за контролни и класни работи,
липса на системност и ритмичност при оценяване на резултатите на учениците от
шести клас по английски език през първия срок на учебната 2024-2025г.
От представеното по делото писмо-искане /л. 83/ се установява, че на
14.03.2025г. ищцата е поканена да даде обяснения в срок до 17.03.2025г., във връзка с
извършени от нея трудови нарушения на трудовото дисциплина, възпроизведени и в
заповедта, като ищцата е отказала да я получи, което обстоятелство е удостоверено с
подписите на двама свидетели. В писмото-искане изрично е посочено, че на
основание чл. 193, ал.1 от КТ и във връзка с извършени от ищцата нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в следното:
1. На 27.02.2025г. след направена от директорката забележка за несправяне с
дисциплината по английски език в 5 а клас и възникнала конфликтна ситуация с
родителите на ученик от класа, ищцата се е нахвърлила срещу директорката в
присъствието на няколко колеги, с обидни думи и квалификации, като е казала, че е
тормозена от директорката, че директорката не става за нищо“ и „цял град знае, че
директорката е алкохоличка“;
2. на 28.02.2025г. в часа по английски език в 6 а клас. вместо да осъществява
учебен процес, ищцата отново злослови срещу директорката, като използва същите
обидни думи и квалификации и въвлича учениците в грозна и непрофесионална
ситуация, която им е причинила психически дискомфорт.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че съгласно константната
съдебна практика, в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ,
работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или
писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на
дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя
устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено
по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е
12
писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез
пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или
изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ,
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника
или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно
поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения
(писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало
отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в
разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина,
в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя,
или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или
служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по
какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в
невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения,
като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи
или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща
писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на
адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без
да уведоми работодателя си за това и пр. /в този смисъл е Решение №
257/22.05.2012г.по гр. дело № 985 по описа за 2011 г. на ВКС, IV ГО/.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е приложимо изключението на
нормата на чл. 193, ал. 3 КТ, доколкото ищцата е отказала да получи поканата за
обяснения. Ето защо съдът намира, че ответникът е спазил законовата процедура за
изискване на обяснения.
По делото действително се констатира, че в заповедта за дисциплинарно
наказание е посочено, че на 27.02.2025г. по английски език в VI „а" клас, вместо да
осъществява учебен процес, злослови срещу директора, като използва същите обидни
думи и квалификации; по този начин въвлича учениците в грозна и непрофесионална
ситуация, която им причинява психически дискомфорт и тормоз и те споделят това с
родителите си. Същевременно в писмото-искане е посочено, че датата на процесното
събитие в часа по английски език, проведен пред 6а клас е 28.02.2025г. /л. 83/. Съдът
намира, че с оглед посочената в поканата за обяснения дата – 28.02.2025г. ищцата е
била запозната с точната дата на твърдяното от ответницата нарушение на трудовата
дисциплина като съдът намира, че в заповедта за дисциплинарно нарушение
действително е станала техническа грешка. От събраните по делото гласни
доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ответниците И. Е. Г. /л. 169,
13
стр. 2/ В. В. И. /л. 171 и сл./ действително се установи, че на 27.02.2025г. след
направена от директорката забележка за несправяне с дисциплината в учителската стая
ищцата се е нахвърлила срещу директорката в присъствието на няколко колеги, с
обидни думи и квалификации, като е казала, че е тормозена от директорката, че
директорката не става за нищо“ и „цял град знае, че директорката е алкохоличка“, а на
28.02.2025г. в часа по английски език, проведен пред 6 а клас, вместо да осъществява
учебен процес, ищцата отново е злословила срещу директорката, като е използвала
същите обидни думи и квалификации и е въвлякла учениците в грозна и
непрофесионална ситуация, която им е причинила психически дискомфорт.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата е била добре запозната с
твърдените от ответниците нарушения на трудовата дисциплина. Представените по
делото писмени и гласни доказателства обосновават извода, че действително е налице
нарушение на трудовата дисциплина, свързано със злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на предприятието, съобразно нормата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. В тази
връзка следва да се съобрази и вече наложеното наказание на ищцата със Заповед с №
РД08-705/19.02.2025г. /л. 115/ „забележка“. Посочената заповед е влязла в сила като
съображенията защо не е обжалвана от ищцата са изцяло несъстоятелни и протИ.речат
на депозираните от ищцата писмени обяснения /л. 114/, в които признава за
извършените от нея нарушения, обусловили наложеното й наказание. По делото са
представени и писмени доказателства /л. 37 и сл./, които изцяло кореспондират на
събраните по делото доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на
ответниците И. Е. Г. /л. 169, стр. 2/ В. В. И. /л. 171 и сл./ и от които действително се
установи по категоричен начин, че на 27.02.2025г. в учителската стая по време на
междучасие и в присъствието на няколко учители, след направена забележка от Б. С., в
качеството си на директора за несправяне с дисциплината и възникнал проблем с
родителите на ученик от класа, ищцата е изпаднала в неконтролируемо състояние и е
нападнала Б. С. с обидни думи, клевети и крясъци, като е казала, че ответницата С. я е
тормозела, наказала и чела на педагогически съвет, че ответницата е виновна за
лошата дисциплина а часовете й, защото не наказва учениците, че „не става за нищо“,
че „не работи нищо“ и че „цял град знае, че е алкохоличка“. Установи се, че по
сведение от доклада на класния ръководител И. Г. и след разговор с учениците в
присъствието на психолога, че на 28.02.2025г. в часа по английски език в VI „а“ клас,
ищцата, вместо да осъществява учебен процес, злослови срещу директора, като
използва същите обидни думи и квалификации и по този начин въвлича учениците в
грозна и непрофесионална ситуация, която им причинява психически дискомфорт и
тормоз и те споделят това с родителите си.
С оглед гореизложените съображения и доколкото съдът достигна до
категоричния извод, че процесната заповед Заповед № РД08-907/28.03.2025г. на
Директора на ОУ „Неофит Рилски“ е законосъобразна като същата е издадена в
14
съответствие със законовите изисквания, то предявените искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни.
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки: 1.съществуване на трудово
правоотношение между страните по делото; 2.размерът на нетното трудово
възнаграждение за съответния период; 3. обстоятелството, че трудовото
правоотношение е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ. При
установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да обори презумпцията
за добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, както и да е
изпълнил задълженията си за заплащане на претендираното възнаграждение.
От приетата по делото ССчЕ /л. 189-л. 190/, кредитирана от съда като
професионално и обективно изготвена се установи, че ищцата е получило дължимото
й трудово възнаграждение за м. март 2025г., поради което съдът намира предявения
иск за неоснователен.
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки: прекратяване на трудовото
правоотношение, несвоевременно и/или некоректно издаване на необходимите
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение; размера на
претърпените вреди.
В случая по делото са разпитани двама свидетели на ищцата: И. Й. С. /л. 168 и
сл./ и К. Г. В..а /л. 168, стр. 2 и сл./, които по никакъв начин не доказват претърпени
вреди от несвоевременно и/или некоректно издаване на необходимите документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Ищцата, от друга
страна не е ангажирала каквито и да било доказателства за наличието на претърпени
вреди. В случая същата твърди, че са нанесени вреди от издадената заповед за
дисциплинарно уволнение, но с оглед гореизложените съображения съдът прие, че
същата е законосъобразно издадена.
Предвид изложените съображения искът се явява неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да
заплати на ответниците сумата от 1600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
15
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. З. В., ЕГН **********, с ЕГН **********, с
адрес: *** обективно съединени искове, както следва:
I. Иск срещу ответника ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Братя Миладинови“ № 3 с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № РД08-907/28.03.2025г. на Директора на ОУ „Неофит
Рилски“;
II. Иск срещу ответника ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Братя Миладинови“ № 3 с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност;
III. Иск срещу ответника ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Братя Миладинови“ № 3 с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3553.14
лева, представляваща дължимо основно месечно трудово възнаграждение за м. март
2025г. по сключен Трудов договор от 07.09.1998г.;
IV. Иск срещу ответника ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Братя Миладинови“ № 3 с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 2257.26 лева за
периода от 28.03.2025г. до 28.09.2025г.;
V. Иск срещу ответниците ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, с
ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Братя Миладинови“ № 3 и Б. С. С., с ЕГН
**********, с адрес: *** с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 26000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета и
доброто име на ищцата.
ОСЪЖДА З. З. В., ЕГН **********, с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ
РИЛСКИ“, с ЕИК *********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Братя Миладинови“ № 3 и Б.
С. С., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1600.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
16
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок,
считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
17