Определение по дело №281/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20192200500281
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е       N

 

гр. Сливен, 31.05.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА                       

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 281  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба подадена от процесуалния представител на К.И.Х. ЕГН ********** *** срещу действие на ЧСИ Г.Г. по изп.д. № 20179150401833. В жалбата се твърди, че с разпореждане от 12.02.2019 г. ЧСИ е заличил Обединена българска банка  като страна по изпълнителното дело и е конституирал като взискател ЕОС „Матрикс“ ЕООД гр. София. В жалбата се твърди, че прехвърлянето на вземането на ОББ към новия взискател е следвало да бъде съобщено на длъжника – поръчител К.И.Х., но такова съобщение или известие не е получено от нея. Така длъжникът е уведомен от ЧСИ, а не от стария кредитор и за него не възниква задължение към новия взискател. Развиват се съображения, че кредиторът ОББ следва да уведоми както кредитополучателя за предсрочната изискуемост, така и поръчителя, като в случая поръчителят не е бил уведомен. В обобщение се сочи, че действията на ЧСИ, свързани със заличаването на ОББ и конституирането на нов взискател, са постановени в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което се иска те да бъдат отменен.

В писмени мотиви ЧСИ излага хронологията по изпълнителното дело. Заявява, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като не са налице хипотезите на чл. 435 и чл. 436 от ГПК. Сочи, че към момента на депозиране на жалбата изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, а също се сочи, че жалбата е неоснователна. В случая ЕОС “Матрикс“ ЕООД има качеството на частен правоприемник по отношение на конкретното вземане, което е възникнало на базата на действителен договор за цесия.  Това го валидира като кредитор, за когото по солата на правната норма възниква правото на принудително изпълнение. Сочи се, че длъжникът не е страна по договор за цесия и неговото съгласие е ирелевантно за действителността на тази правна сделка. Уведомяването има значение за редовността на погасителния ефект на плащането на длъжника, ако той е платил на цедента преди получаването на уведомлението за цесията, за каквото плащане няма данни, но то не рефлектира върху качеството на цесионера като взискател по делото и налице е промяна в титуляра имащ активна процесуална легитимация, досежно изпълнителния лист.

Настоящият състав намира, че подадената жалба е недопустима поради следните съображения.

В разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК изрично са посочени какви действия може да обжалва длъжникът по изпълнителното дело, като обжалваното изпълнително действие не е сред тях. В случая се обжалва само разпореждането, с което по реда на чл. 429 ал. 1 от ГПК ЧСИ е конституирал взискател по делото в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател. Това действие на ЧСИ не попада в категорията на тези, които длъжникът е оправомощен да обжалва. Поради това частната жалба се явява недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено.

Само за яснота следва да се посочи, че с установената от ВКС и задължителна практика е прието,, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. За да премине това вземане от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането. С постигането на такова цесионерът става носител на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

         ОСТАВЯ без разглеждане жалбата подадена от процесуалния представител на К.И.Х. ЕГН ********** *** срещу действие на ЧСИ Г.Г. по изп.д. № 20179150401833.

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

         Определението подлежи на обжалване с  частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: