Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261701 15.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8666
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* против Н.С.Ж., ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр.
с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
В исковата молба се твърди, че на
27.02.2017 г. ответникът посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив – с оплаквания за отпадналост, повръщания,
болки в корема и пр.
Тъй като състоянието не могло да
бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил
хоспитализиран в Клиника по инфекциозни болести. Към този момент бил с
прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през време на
болничния престой и към момента на напускане на лечебното заведение – на
03.03.2017 г.
Ответникът бил лекуван по
алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 98 „Диагностика и лечение на
остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“ от Приложение №
11 към Решение № РД- НС- 04-24-1 от 29.03.2016 г. Била съставена История на
заболяването /ИЗ/ № 12665/2017 г., в която били описани извършените медицински
дейности.
Твърди се, че към датата на
постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното лечение, както и към
датата на напускането, ответникът бил неосигурен по смисъла на Закона за
здравното осигуряване, като не възстановил правата си на здравноосигурено лице.
Поради това, на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сам да плати стойността
на оказаната му медицинска помощ по клинична пътека № 98, която била в размер
на 715 лева, определена съгласно
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Последният бил общодостъпен, разлепен на видни места
в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.
Въпреки изпратените покани за
плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 452/24.01.2020
г. по ч.гр.д. № 782/20 г. по описа на ПРС, връчена редовно при условията
на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 20.01.2020 г. до погасяването.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, макар книжата да са редовно връчени.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 261239/25.09.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма
и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът изрично
е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният установителен иск да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 25
лева – ДТ; 5 лева – ДТ за СУ; 180 лева – платено адв. възнаграждение, съгл.
ДПЗС. Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.С.Ж., ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 715 лева – главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ
- диагностика и лечение за периода 27.02.2017 г. – 03.03.2017 г., дължима на основание чл. 109 ЗЗО, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 20.01.2020 г. до окончателното погасяване, за
която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 452/24.01.2020 г. по ч.гр.д. № 782/20 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, следните суми:
общо 210 лева /двеста и десет лева/ - разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 782/20 г. по описа на ПРС.
Решението не подлежи
на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП