Р Е Ш
Е Н И Е
№260132
гр. В., 24.08.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 6527
по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на
Я.Д.Л., ЕГН **********,***. „Б.с.“, ПИ 2726, с която против Община В.,
представлявана от Кмета И.Н.П., адм. адрес: гр. В., бул. „О.П.п.“ №43, след
допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване, в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 350 кв.м от поземлен
имот с идентификатор 10135.5401.3059 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на началника на СГКК- В., при граници на
реалната част: ПИ с идентификатори: 10135.5401.2726, 10135.5401.2725, 10135.5401.5
и останалата част от 10135.5401.3059. Претендират се
сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищците права.
Ищецът твърди, че е собственик на
процесния недвижим имот, като сочи, че е придобил правото на собственост по
давност, след установяване на фактическа власт върху имота през 1994 г., в
трайно установените граници на същия, и упражнявано непрекъснато,
необезпокоявано и явно владение до момента на предявяване на иска.
Сочи, че през 1994 г. с договор за
дарение, сключен на 09.12.1994 г. с нотариален акт № 189, т. L, д. № 18775/1994
г. придобива правото на собственост върху съседен имот - ПИ с идентификатор
10135.5401.2726, след като същият му е дарен от родителите му Ц.Л.К.и С.Д.К..
Владение върху спорния имот родителите му установяват около 1990 г., като двата
имота - процесният имот и ПИ 10135.5401.2726 са заградени с една обща ограда.
Твърди, че през 2016 г. прави
опит да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, като се позове на изтекла в негова полза придобивна
давност. Тогава узнава, че на 22.06.2015 г. Община В. е съставила Акт № 8501 за
частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията- акт № 171, том
XXXVII, вх. peг. № 14540, д. № 7865/25.06.2015 г. С този АЧОС Община В. актува
имота като частна общинска собственост на основание чл.59, ал.1 ЗОС, вр. чл.2,
ал.1, т.7 ЗОС и чл.2, ал.1, т.2 ЗОС.
Налага твърдения, че актът за
общинска собственост удостоверява несъществуващо право на Община В., тъй като
общината не е придобила правото на собственост върху имота на соченото в акта
основание и изобщо по някой от предвидените в закона способи.
В срока за отговор по реда на чл.
131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявения иск.
Твърди, че за местността „Б.-с.“ има влязъл
в сила план за
новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със заповед
№РД-14-7706-313 от 19.10.2012 г. на областния управител на област В., като спорният
имот е бивша земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
намираща се върху терен по §4 ПЗРЗСПЗЗ. Възразява, че посоченият от ищеца
начален момент, от който счита че е започнал да тече в негова полза срокът на
придобивна давност, по отношение на процесния имот - от 1990 г. и до момента,
не може да бъде зачетен. Сочи, че съгласно чл.5, ал.2
ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече срокът на придобивната
давност по отношение на земеделски земи, подлежащи на възстановяване по §4
ПЗРЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения от законодателя административен
ред за възстановяване на собствеността. Предвид това давността започва да тече
от момента на издаване на заповедта на кмета на общината по §4, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ.
Твърди се също и че в хода на извършеното
от общинската дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“
проучване на имот с идентификатор 10135.5401.3059, преди актуването му като
общински, е установена идентичност на имота по предходни кадастрални планове за
територията, в която попада имота, както следва: ПИ 10135.5401.3059 идентичен с
ПИ 3059 (по ПНИ на м. „Б.-с.“ - с.о.); идентичен в
част с ПИ 2725, в част с ПИ 2726, в част с ПИ 2727 (по предходни КП от 1979 г.
и от 1996 г.); идентичен в част с имот 54, в част с имот 55 и в част с имот 602
(стари граници съгласно Помощния КП към ПНИ).
Околовръстният полигон на селищно
образувание м. „Б.-с.“ (територия по §4, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ) е одобрен с решение №322-4/29.05.2000 г. на Варненския общински съвет. Съгласно Регистър на
имоти към ПНИ на м-ст „Б.-с.“, землище на кв. „Г.“, ПИ 3059 с площ 565,97 кв. м е записан на Община В. и на И.С.Т..
Заповед №РД-14-7706-313/19.10.2012 г. на областен управител на област В., с
която е одобрен ПНИ не е обжалвана в частта за ПИ 3059 и е влязла в законна
сила. Поземлени имоти 2725, 2726 и 2727, част от които е новообразуваният имот
10135.5401.3059 (спорният), са предоставени за ползване по Постановление №11/02.03.1962г.
на Министерския съвет и по отношение на тези имоти има приключила реституционна
процедура с постановен административен акт по §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ в полза на
правоимащите лица, издадени са съответните протоколи за въвод във владение на
тези лица в новообразуваните имоти, с което реституционната процедура е
завършена. Въведените във владение лица са: за имот 2725 - „Юдин Ка“ ООД с
управител Н.Б.К., за имот 2726 - Я.Д.Л. – ищецът по делото и за имот 2727 - В.В.У..
Сочи, че върху спорния новообразуван имот
10135.5401.3059 няма признати права и възстановена собственост на бивши
собственици и към момента единственият вписан за този имот собственик в КР към
СГКК - В. и в регистъра към Служба по вписвания В. е Община В.. Правата на
Община В. произтичат от придобивния способ даден от закона - чл.25 ал.1 изр.
първо от ЗСПЗЗ, вр. чл.19, доколкото извън признатите права на правоимащите
лица, произтичащи от предоставено право на ползване с горепосочения акт на
Министерски съвет, до създаването на околовръстния полигон на селищно
образувание м. „Б.-с.“ (територия по §4 ал.2 ПЗРЗСПЗЗ), одобрен с Решение
№322-4/29.05.2000 г. на Варненския общински съвет и до момента, няма призната и
възстановена собственост върху земеделската земя, част от чиято територия е
процесния имот. Така, при липса на други собственици върху тази земя и след
признаване на правата на бившите ползватели да трансформират правото си на
ползване в право на собственост в размер до 600 кв.м от предоставената за
ползване земя, остатъкът от земята е придобит на горепосоченото основание от
Община В. и този остатък към момента съставлява процесния имот.
Обяснява, че преди да бъде отразен в
сегашния си вид в КК, една част от процесния имот, като фактическо ползване, е
била общински полски път, видно от помощния кадастрален план към ПНИ. Този факт
е дал основание на общинската дирекция „ОСИСД“ да посочи като едно от
основанията за съставянето на акта за общинска собственост - §7 ал.1 т.4
ПЗРЗМСМА. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от удостоверение №30/07.05.1982
г., в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г., с решение №14-260-5 от 14.04.1982 г.
на ИК, ОбНС – В. предоставя на Д.Л.К.право на ползване върху следния недвижим
имот – хавра с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр. В., м-ст „Б.“,
при граници: от две страни – път, /имот
на/ Ж. и Д. М..
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 108, том XXXII,
дело №
14782/29.09.1994 г. на Александър Ганчев – нотариус при РС – В., Д.Л.К.е
признат за собственик, на основание §4а, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ, на следния недвижим
имот - 600/817 кв.м идеални части земеделска земя, съставляваща имот пл. № 2726
по проекта за вилна зона на м-ст „Б. - север“, кметство Г., Община В., при съседи
на имота: имоти пл. №№2725 и 2727, път и път, ведно с изградената в имота
сезонна постройка с площ от 32,40 кв. м и направените в имота подобрения и
насаждения.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот
№189, том L, дело №18775/94 г. на нотариус О.С., с район на действие ВРС, на 09.12.1994 г., Д.Л.К.и С.Д.К.
даряват на сина си Я.Д.Л., собствените си 600/817 кв.м идеални части земеделска
земя, съставляваща имот пл. № 2726 по проекта за вилна зона на м-ст „Б. -
север“, кметство Г., Община В., при съседи на имота: имоти пл. №№2725 и 2727,
път и път, ведно с изградената в имота сезонна постройка с площ от 32,40 кв. м
и направените в имота подобрения и насаждения.
Видно от разписен лист към КП за
м-ст „Б. - юг“, гр. В., Я.Д.Л. и Д.Л.К.са вписани като собственици на ПИ 2726.
За ПИ 2725 са вписани Д. и Ж. Ж.ви, а за ПИ 2727 – В.У.. По делото не е
установено да е налице възстановено право на собственост за ПИ 2726, 2725 и
2727.
Видно от Таблица за разпределение
на кадастралните единици, Д.Л.К./праводател на ищеца/ е посочен като ползвател
на ПИ 2726 с пълна площ от 841 кв. м и площ в стария имот – 596 кв.м, като
същият имот представлява част от ПИ 54, с площ от 19448 кв.м.
С решение на ОбС – В. №
322-4/29.05.2000 г., на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.105, ал.3
ППЗТСУ, е одобрен околовръстния полигон
на териториите по §4, ал.2 и ал.3 ПЗРЗСПЗЗ, в т.ч. за селищно
образувание м-ст „Б. - север“.
Със Заповед №РД-12-7706-313/19.10.2012 г.,
на основание §4, ал.6 ПЗРЗСПЗЗ, областният управител на област В. одобрява ПНИ
на местност „Б.-с.“, землището на кв. Г., обл. В., като съгласно същата, една
част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част
попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ.
От представена извадка от
регистъра на имотите от 27.08.2014 г., се установява, че за ПИ 3059, м-ст „Б. -
север“, гр. В., с площ от 565,97 кв.м, като собственици са вписани И.С.Т. –
½ ид.ч. и Община В. – ½ ид.ч.
На 22.06.2015 г., на основание
чл.59, ал.1 ЗОС, чл.2, ал.1, т.7 ЗОС и чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, вр. §7, ал.1, т.4
ПЗРЗМСМА, е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №8501 за ПИ с
идентификатор 10135.5401.3059, с площ от 566 кв.м, с граници: 10135.5401.2726,
10135.5401.5, 10135.5401.2727 и 10135.5401.2725.
На основание заповед №Г-ПР-66/17.03.2015 г. на
кмета на район „А.“, община В., Я.Д.Л.
придобива правото на собственост, при условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2
ПЗРЗСПЗЗ за недвижим имот представляващ новообразуван имот по ПНИ на м-ст „Б. -
север“, землище Г., Община В. – СО по §4, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ, с идентификационен №
2726 /идентичен на имот с идентификатор 10135.5401.2726 по КККР на гр. В./ с
площ от 613 кв.м. при граници: имоти: с идентификационни номера: 5, 3059, 2725
и 9509 – път.
На 22.12.2017 г., с протокол №49-БС от същата дата
на Община В., ищецът е въведен във владение на новообразуван поземлен имот по
влезлия в сила ПНИ на СО м-ст „Б. - север“, одобрен със заповед на
№РД-12-7706-313/19.10.2012 г. областния управител на област В., а именно – имот
№ 2726, идентификатор 10135.5401.2726 по КККР на гр. В., кад. р-н 5401, с площ
от 613 кв.м.
С
постановление за възлагане от 20.05.2011 г. на ЧСИ №718 КЧСИ, недвижим имот,
находящ се в гр. В., м-ст „Б. - север“, землището на кв. „Г.“, с площ от 600
кв.м идеални части от място, цялото с площ 730 кв.м съгласно документ за
собственост и 723,62 кв., съгласно скица и техническа експертиза, съставляващ
имот с пл. № 2725, при граници: илица, ПИ №2724, ПИ № 2727 и ПИ № 2726, ведно с
изградената в имота вилна сграда, е възложен на „Аква Марин – Български имоти“
ЕООД, ЕИК *********. Видно от писмо изх. № УТ – 1010/51 от 30.01.2012 г. на
Община В., район А., по отношение на този имот /ПИ №2725/, в действащия КП няма
данни за вписване на възстановен собственик. По отношение на останалите 123,62
кв.м идеални части от ПИ №2725, с
граници: ПИ 2724, ПИ 2727 и ПИ 2726, е съставен АЧОС №6876/19.03.2012 г., на основание чл.2,
ал.1, т.7 ЗОС. Видно от писмо /заявление/ №ОСИСД14001458ВН/14.03.2014 г.,
на Община В., дирекция ОСИСД до началника на СГКК, при образуване
на нови имоти по ПНИ, за ПИ 2725 по КП от 1996 г. е образуван нов ПИ 2725 с
площ от 600 кв.м, а останалите 123,62 кв.м са придадени към ПИ 3059.
По силата на заповед № Г-ПР-145/27.07.2018 г., при
условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ, В.В.У. придобива правото на
собственост върху новообразуван имот - ПИ 2727, находящ се в м-ст „Б. - север“,
землище Г., Община В., с площ от 600 кв.м, при граници на имота: ПИ 2725, 3059,
3061, 3060, 5 и 9612 – път. В.В.У. е въведен във владение с протокол
№39-БС/19.11.2018 г. на Община В..
По искане на ищеца, по
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от него
свидетели - М.А.В. и М.К.М.– двамата без дела и родство със страните.
В показанията си св. В.
сочи, че познава ищеца от 1992 г., като твърди, че майката на последния и
неговата майка /на свидетеля/ са работили в едно и също предприятие. Заявява,
че поддържа близки отношения с Я., като двамата се виждат поне четири-пет пъти
всеки месец. Знае, че ищецът притежава наследствен имот в м-ст „Б. - юг“,
оставен му от неговите родители. Имотът се намирал на централната улица, която
разделяла местностите „Б. - юг“ и „Б. - север“. Площта на имота била около 1200
кв.м. В парцела имало изградена къща, а пред нея магазин и преместваемо барче.
Целият имот бил ограден, като около 800-900 кв.м били оградени с плътна ограда,
частта, която ищецът ползвал като зеленчукова градина, била оградена с тел.
Сочи, че оградената с тел част от имота, била източната от същия. Западната
част от имота била оградена с бетонови блокчета. Свидетелят не може да посочи
кога ищецът е придобил имота, но му е известно, че към 1996 г. той вече е
негова собственост, в т.ч. изградения магазин за хранителни стоки. Свидетелят
заявява, че познава имота много добре; назовава по имена собствениците на
съседните имоти. Твърди, че всеки месец, по 4-5 пъти минава оттам. От 1995-1996
г. единствените хора, които е виждал в процесния имот са ищецът и неговата
майка.
Свидетелят М.К.М.живее в
м-ст „Б. - север“ от 1987 г. и познава ищеца от 1990 г. Знае, че Я.Л. е
собственик на магазин за хранителни стоки. Обяснява, че в имота, в който е
изграден магазинът, има вила, в която живеели родителите на ищеца; има и
стопански постройки. Имотът на Я. бил заграден с блокчета, като имало врата към
заден двор, в който той отглеждал зеленчуци. Зеленчуковата градина била оградена
с телена мрежа. Сочи, че площта на имота е около 600-700 кв.м. Познава имота от
1990 г., като през тези години в него е виждал само ищеца и неговите родители.
Не му е известно някой да има собственически претенции към имота.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се
установява следното:
Към момента на изготвяне на
експертизата няма изготвен и действащ ПУП за с.о. „Б.-с.“, уреждащ регулацията
и застрояването в частта на процесния имот. Съгласно общия устройствен план на
община В., одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на
МРРБ, процесният имот с идентификатор 10135.5401.3059 попада в територия
определена като устройствена зона „Жм2“ - жилищна устройствена зона с ниско
застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Съгласно кадастралния план на
местност „Западно от Г.“ от 1979 г., имот 3059 попада и представлява част от
имоти №№: 2725 записан на Д. Ж.ва и Ж. М., 2726 записан на Я.Д.Л. и Д.Л.К.и
2727 записан на В.У..
Имот 3059 е попълнен в
кадастралния план на местност „Западно от Г.“ от 1979 г., с попълване 1989 г.,
с попълване 1996 г. и одобрен със зап. № Р- 115/29.04.1996 г. на кмета на
Община В..
Съгласно ПНИ на с.о. „Б. – север“,
одобрен със заповед №РД-12-7706/313/19.10.2011 г. на Областен управител на
Област В., имот № 5401.3059 находящ се в м. „Б. – север“, е с площ от 566 кв.м,
трайно предназначение - урбанизирана
територия; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м) стар
идентификатор - пл.№ 5473059; собственици: 1.И.С.Т. документ: № от г. за 1/2
ид.ч. 2.Община В. документ: № от г. за 1/2 ид.ч.; съседи: 5401.2726,5401.2725,
5401.2727,5401.5.
ПНИ по отношение на процесния
имот е изменен с проект за изменение на ПНИ, като собствеността в регистъра се
записва на Община В., с документ АЧОС № 171, том XXXVII, дело № 7865, peг. №
14305 от 25.06.2015 г. на СВ - В..
Съгласно действащата КК на гр. В., одобрена
със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., имот с идентификатор 10135.5401.3059 е с
площ от 566 кв.м, записан в КР на Община В. въз основа на документ - АЧОС №
171, том XXXVII, дело № 7865, peг. № 14305 от 25.06.2015 г. на СВ - В..
Със заповед № 18-5662/03.08.2017
г. е изменена действащата КККР, като имот с идентификатор 10135.5401.3059 с
площ 566 кв.м е записан на Община В. въз основа на документ - АЧОС № 171, том
XXXVII, дело № 7865, peг. № 14305 от 25.06.2015 г. на СВ - В., при граници:
10135.5401.2726, 10135.5401.5,10135.5401.2727,10135.5401.2725.
Процесният имот преди
колективизацията е бил земеделска земя - ниви, а след колективизацията е
включен в баланса на ТКЗС. Вещото лице сочи, че не са установени данни същият
да е бил държавна собственост, за който да е издаден АДС.
До 1991 г. имотът е попадал в
зона за земеделско ползване т.н. зона ЗЗП. Съгласно разписния лист към КП на м.
„Западно от Г.“ 1979 г., с попълване 1996 г., одобрен със зап. №
Р-359/22.10.1996 г. на кмета на Община В., имотът съставлява части от три други
имота предоставени за ползване на физически лица.
След преглед на всички
постановени от Поземлена комисия - В., респ. Общинска служба „Земеделие“ - В.
решения за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя,
находяща се в терен по §4 на кв. „Г.", местност „Б.-с.“, по заявление от
наследниците на И.С.Т., съгласно писмо изх. № РД05-772/29.06.2017 г. на ОСЗ – В.,
вещото лице не установява данни за възстановен стар имот № 54 от ПКП на
наследниците на И.С.Т. /в който попада и част от процесния имот № 5401.3059/,
поради което не е налице идентичност между процесния имот и някой от описаните
и възстановени с реституционните решения имоти, респективно с някой от
описаните и отказани за възстановяване имоти в същите решения, съгласно
представените в досието на делото писмени доказателства.
В съдебно заседание вещото лице допълва,
че за имота няма писмени доказателства за внасянето му в ТКЗС, тъй като същият
е възникнал след обобществяването, но всички земеделски земи са включени в
баланса на ТКЗС.
Със заключението по допусната
допълнителна СТЕ, вещото лице сочи, че имот
10135.5401.3059 от действащата кадастрална карта на гр. В., не е трасиран и не
е ограден на място. Същият не съществува на терена с кадастралните си граници,
такива, каквито са показани на скица №15-536324/17.06.2019 г. /л. 24 от
делото/. Изготвена е комбинирана скица, на която процесният имот 10135.5401.3059
е посочен с червени линии и червен надпис. На място съществуват материализирани
граници - огради на имотите по кадастралния план на ползвателите. Процесният
имот 3059 попада и представлява част от имоти №№: 2725, 2726 и 2727, които
имоти са оградени с масивни огради от бетонови блокчета и огради от бетонови
колове и оградна мрежа. На приложената скица към заключението са показани
съществуващите на място огради. Западната граница на имот 2727 /част от който е
и претендираният имот 10135.5401.3059/ с имоти №№ 2726 и 2725 представлява
масивна ограда от бетонови блокчета, като, към датата на огледа е без врата за
достъп от имот № 2727 до тези два имота. Останалата част от западната граница
на имот № 2727 с имот № 2725, представлява стара ограда от бетонови колове и
мрежа с възможен достъп до имот № 2727. Сочи, че на югоизточния ъгъл на имот №
2727 е оформена врата представляваща част от оградната мрежа, заключена с
катинар.
От заключението на допусната
втора допълнителна експертиза се установява, че имот с идентификатор
10135.5401.3059 от действащата КК се припокрива и попада в части от имоти
№№2725 и 2726 от помощния КП, както следва: в имот №2725 от помощния план с
площ от 123 кв.м, при граници на същата: на изток – останалата част от имот №10135.5401.3059,
на запад – останалата част от имот №2725, на север – останалата част от имот
№2725 и на юг – останалата част от имот №10135.5401.3059; в имот № 2726 от помощния план с площ от 228 кв.м, при
граници на същата: на изток – останалата част от имот №10135.5401.3059, на
запад – останалата част от имот № 2726, на север – останалата част от имот
№10135.5401.3059 и на юг – имот №10135.5401.5 – улица.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим, поради което съдът дължи
произнасяне относно основателността му.
Според разрешението дадено с т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за ищеца е налице, когато
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. Съгласно мотивите на същото ТР, правен интерес от предявяване на
този иск е налице, когато ищецът
би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание, при отричане правата на ответника върху него.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В разглеждания
случай, в тежест на ищеца е да установи наведените от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, включително
фактите и обстоятелствата обуславящи придобиването на имота по силата на
закона. Съответно в тежест на ответника по делото е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, основанието, от което правото е възникнало, а
именно, че е осъществен фактическият състав на придобиването по реда на чл.25,
ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, вр. чл.19 ЗСПЗЗ, или на основанията посочени в АОС.
В случаите, когато правният интерес от отрицателния
установителен иск срещу държавата или общината произтича от възможността имотът
да бъде придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински
характер, ищецът е длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес - в
случая продължилото владение в срока по чл.79 ЗС, като при проведено успешно
доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право /решение №15 от
19.02.2016 г. по д. №4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о./.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, с решение на ОбС – В. № 322-4/29.05.2000 г., на основание чл.21,
ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.105, ал.3 ППЗТСУ, е одобрен околовръстния полигон на
селищно образувание м-ст „Б. - север“. До тази дата, имотите попадащи в тази
територия представляват земеделски земи. Според вещото лице, имотите, част от
които е бил процесният имот, попадат в зона за земеделско ползване и след
колективизацията същите, представляващи земеделски земи – ниви, са включени в
баланса на ТКЗС. По делото не е установено имотът да е бил държавна
собственост; няма издаден предходен АДС. Не са установени данни за идентичност
на процесния имот с имот, който да е бил възстановен с реституционно решение,
респективно с такъв, по отношение, на който е налице отказ за възстановяване.
Съдът кредитира заключението на първоначалната и на
допълнителните експертизи като обективно и компетентно, като установеното от
вещото лице се подкрепя от останалите събрани по делото писмени доказателства,
в т.ч. и разписен лист към КП и таблица за разпределение на кадастрални
единици, съгласно които имоти с № 2725, 2726 и 2727 са записани на
ползвателите: Д. и Ж. Ж.ви, Я.Д.Л., Д.Л.К.и В.У..
Макар в съдебно заседание вещото лице да
сочи, че не са налице писмени доказателства за внасяне на процесния имот в ТКЗС, то експертът категорично сочи, че същият е включен в
баланса на ТКЗС, като този извод не бе оборен успешно от ищеца. Съгласно експертното заключение, преди колективизацията,
имотът е представлявал земеделска земя – ниви. Същият е предоставен на бащата на ищеца в изпълнение на ПМС
№11/02.03.1982 г., с решение №14-260-5 от 14.04.1982 г. на ИК, ОбНС – В., т.е.
с един от изброените актове по §63 ПЗРППЗСПЗЗ, а не от лице, което към момента
на обобществяването на имота го е владяло и е запазило владението в реални
граници.
По делото безспорно бе установено, че процесният имот
попада в терен по §4, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ. Той е със статут на земеделска земя до
29.05.2000 г., когато с решение на ОбС – В. е одобрен околовръстният полигон на
териториите по §4, ал.2 и ал.3 ПЗРЗСПЗЗ, в т.ч. за селищно образувание м-ст „Б.
- север“. На основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделската земя, останала след
възстановяване на правата на собствениците, се стопанисва и управлява от
общината, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът
проведе успешно доказване на правото си по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, определящ, че
земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. Процесният имот има характер на земеделска
земя; не е държавен, правото на собственост върху същия не е възстановено, не е
бил изкупен от ползватели.
По отношение на процесния имот е приложима забраната
по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е.
от 22.11.1997 г., като без значение за приложението на тази разпоредба е дали
имотът има земеделски характер към настоящия момент, доколкото от значение е
само дали имотът е имал такъв характер към момента на обобществяването му.
Като частна общинска собственост процесният имот може
да бъде придобит по давност, съгласно редакцията на чл.86 обн. ДВ бр.
33/19.04.1996 г. в сила от 01.06.1996 г., като на основание §1, ал.1 ЗД на ЗС,
ред. ДВ бр. 46/2006 г., давността за придобиване на държавен или общински имот
спира да тече първоначално за 7 месеца, считано от 31.05.2006 г., а с
последващи редакции този срок е продължаван и към настоящия момент същият е
31.12.2022 г.
От представените по делото писмени доказателства и от
изготвените експертни заключения, бе установено, че имотът е земеделска земя, подлежал
е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; за същия не е съставен АДС; не е
установено за да е била проведена успешно реституционна процедура или да е бил
придобит по реда на §4а ПЗРЗСПЗЗ. Имотът е общинска собственост, поради което
за него е приложима забраната по §1 ЗДЗС.
Както бе посочено, за периода от 31.05.2006 г. давност
не тече. С приемане на §1 ЗДЗС /ДВ бр.46/ на разпоредбата е придадено
ретроактивно действие, като е определено, че придобивната давност спира да тече
от 31.05.2006 г. /а не от датата на влизане в сила – 01.06.2006 г./. Соченият
от ищеца срок на придобивна давност е започнал да тече най-рано на 22.11.1997
г. и е спрял да тече на 31.05.2006 г. /до 31.12.2022 г./ Тук следва да се
посочи, че съгласно практиката на ВКС, придобивната давност за земеделски
имоти, които не са били реституирани към 22.11.1997 г. започва да тече не от
тази дата, а от датата на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността
/решение №584 от 25.09.2009 г. по д. №2949/2008 г. ВКС, 1 г.о.; решение №547 от
12.01.2011 г. по д. №660/2010 г. на ВКС, 2 г.о.; решение №80 от 16.03.2012 г.
по д. №456 от 2011 г. на ВКС, 1 г.о.; решение № 11 от 15.03.2016 г. по д. №
3119/2015 г. на ВКС, 2 г.о./. Реституционната процедура за имотите, част от
които е процесният имот е приключила с издаване на заповед №Г-ПР-145/27.07.2018
г. на кмета на Община В., район А.. Това сочи, че към датата на подаване на
исковата молба, давностният срок по чл.79 ЗС не е изтекъл, поради което ищецът
не е могъл да придобие имота на соченото от него оригинерно основание.
При горните доводи, съдът намира предявения иск за
неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват
сторените по делото разноски в общ размер на 600 лева, от които: 300 лева –
депозит за вещо лице и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Д.Л.,
ЕГН **********,***. „Б.с.“, ПИ 2726, иск против Община В., представлявана от
кмета И.Н.П., адм. адрес: гр. В., бул. „О.П.п.“ №43, признаване за установено,
в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с
площ от 350 кв.м от поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3059 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на началника на
СГКК- В., при граници на реалната част: ПИ с идентификатори: 10135.5401.2726,
10135.5401.2725, 10135.5401.5 и останалата част от 10135.5401.3059, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.Л., ЕГН **********,***. „Б.с.“, ПИ 2726, да заплати на Община В., представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес: гр. В., бул. „О.П.п.“
№43, сторените разноски по делото в общ размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: