Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 07.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, І ГО, 10
състав, в публичното съдебно заседание на шести февруари две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието
на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3854 по описа за
Предявен
е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищеца
– Г.Г.Н., твърди, че е съсобственик на УПИ VІІІ за ЖС и тр. п., кв.288а, м.
„Бул. Б. – М.”, по плана на гр. С., с площ от
Ответникът – С.О., е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че ищецът не се легитимира като собственик на имотите, тъй като не е върнат апартамента, получен като обезщетение от общия наследодател В.С. Н. за отчуждения имот, а именно: апартамент № **, в бл.***, вх.*, ет.*, в ж. к. „К.С.”. С постановени заповеди на областния управител на Област С. е разпоредено изземване по административен ред на посочения апартамент от сина на ищеца Велко Генчев – собственик на 1/6 ид. ч. от апартамента по силата на извършено в негова полза дарение от ищеца. Счита, че не е възможно възстановяване на обезщетението, тъй като апартаментът не е изключителна собственост на ищеца. С оглед на това е отказано на ищеца отписване на имота от актовите книги на СО. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С решение от
06.02.1997 г., постановено по АХД № 2492/1994 г. по описа на СГС, ІІІА състав,
е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-54-1006 от 28.06.1994 г. на
кмета на СГО – отказ за отмяна на отчуждаването на имот с пл. № 4 (нов 404),
кв.329 (нов 228-а), м. „К.С. – Б. ІІ част, по плана на гр. С., ул. „С.”
№ 58 и е отменено на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС
отчуждаването на имот с пл. № 4 (нов 404), кв.329 (нов 228-а), м. „К.С. – Б.ско
ІІ част”, по плана на гр. С., ул. „С.” № **, отчужден със
заповед № 408/03.02.1977 г. за жилищно строителство и трафопост, по жалба на Г.
Г.Н., Б. Г.Г. и М. Г.ева С., до размера на правата им.
С решение от
29.10.1997 г., постановено по същото дело, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение от 06.02.1997 г., като
вместо Г. Г.Н. се чете Г.Г.Н..
Със заповед №
Рд 15-0191/29.03.2001 г. на областния управител на Област С., на основание
чл.80, ал.1 ЗЗС, във връзка с постановеното съдебно решение е постановено
изземване от Г.Г.Н. и В.Г. Н. следния недвижим имот, държавна събственост
съгласно АДС № 01347 от 09.12.1998 г. – апартамент находящ се в район „К.С.”,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, застроен на
площ от 65,
Със заповед №
РД-57-416/14.11.2000 г. на областния управител на Област С. във връзка с
постановеното съдебно решение на СГС, ІІІ А състав, е постановено да се отпише
от актовите книги за държавна собственост АДС № 10039/26.04.1982 г. на район „К.С.”
относно следния недвижим имот: застроено дворно място от
На 31.03.2005
г. е съставен акт № 1271 за частна общинска собственост относно недвижим имот, находящ се в гр. С.,
район „К.С.”, ул. „С.” № 58, УПИ VІІІ- за ЖС и тр., кв.288а, м. „Бул. Б. – М.”,
на основание чл.2, ал.1, т.1 и чл.59 ЗОС и заповед № РД 2400-151/21.09.2004 г.
на главния архитект.
Със заповед №
РД-57-96/13.10.2011 г. на кмета на СО е постановен отказ да се отпише от
актовите книги за общинска собственост на район „К.С.” част от АОС №
1271/31.03.2005 г., с който е актуван УПИ VІІІ за ЖС и тр., кв.288а, м. „Бул. Б.
– М.”, с площ от
От заключението
на вещото лице инж. П.С.П. по изслушаната съдебно – техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че при първоначалното отчуждаване на имота, същият е представлявал
имот пл. № 4, в кв.329 по плана на м. „К.С., Б.ско – ІІ част”, отреден за „СГНС
– за озеленяване”, съгласно заповед № 1552/31.08.1963 г., като имотът е имал
площ от
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде основателен предявеният ревандикационен иск, следва да се установи, че ищецът е съсобственик на процесните недвижими имоти въз основа на отменено отчуждаване по реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, както и че ответникът го владее без правно основание.
От представеното по делото съдебно решение от 06.02.1997 г., постановено по АХД № 2492/1994 г. по описа на СГС, ІІІА състав и решение от 29.10.1997 г. по същото дело, обсъдени по – горе, се установи, че е отменено отчуждаването на имот с пл. № 4 (нов 404), кв.329 (нов 228-а), м. „К.С. – Б.ско ІІ част”, по плана на гр. С., ул. „С.” № 58, отчужден със заповед № 408/03.02.1977 г. за жилищно строителство и трафопост, по жалба на Г.Г.Н., Б. Г.Г. и М. Г.ева С., до размера на правата им. Страните не спорят, че решението е влязло в сила. Наред с това отчуждените имоти са идентични с процесните, съгласно експертното заключение на инж П..
Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът не е надлежно материално – правно легитимиран, тъй като не е върнал получения от неговия наследодател като обезщетение апартамент. Връщането на този имот е последица от постановяване на решението на СГС, съгласно нормата на чл.5, ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а не е предпоставка за отмяна на отчуждаването. С оглед на това е постановена и заповед № РД 15-0191/29.03.2001 г. на областния управител на Област С., на основание чл.80, ал.1 ЗДС за изземване на имота по административен ред, който ищецът владее без правно основание. Дали този имот към момента на постановяване на съдебното решение е иззет по административен ред или не, стои извън предмета на настоящото производство.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът се
явява надлежно материално – правно легитимиран по предявения иск, като същият
се легитимира като съсобственик на процесните недвижими имоти на заявеното в
исковата молба придобивно основание. Ищецът не е установил по делото обема на
правата си по отношение на процесните имоти, доколкото не е ангажирал
удостоверение за наследници на общия наследодател В.С. Н.. Независимо от това
следва да се съобрази, че предявяването на ревандикационен иск съставлява действие
на обикновено управление, а не на разпореждане с вещта, поради което всеки
съсобственик може да ревандикира цялата вещ, в какъвто смисъл е трайната
съдебна практика (Решение № 171/10.04.12 г. по гр. д. № 1328/10 г., I ГО; Решение № 378/28.07.10 г. по
гр. д. № 148/09 г., IV ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Наред с това ответникът по делото не е оспорил, че упражнява фактическа власт на
имота. Не се установи владението да е въз основа на валидно правно основание за
това.
По изложените съображения съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл.108 ЗС, поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските по производството:
При този изход
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски, чийто размер възлиза на 1 632, 51 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. С., ул. „М.” № **, да предаде на
Г.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Д.” – ІІ част, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.108 ЗС, владението на следните недвижими
имоти: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ за ЖС и тр. п., кв.288а, м. „Бул. Б. – М.”, по
плана на гр. С., с площ от
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. С., ул. „М.” № **, да заплати на
Г.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Д.” – ІІ част, бл.***, вх.* ет.*, ап.**, сумата от 1 632, 51 (хиляда шестстотин тридесет и два лева и
петдесет и една стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: