№ 1546
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500202 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 11640 от 04.07.2023 г., постановено по гр. д. №
61816/2022 г. на Софийски районен съд, 119-и състав, ответникът
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъден да плати на „ОЗК –
Застраховане“ ЕАД следните суми: 1000 лв. – застрахователно обезщетение
като частичен иск от 4339,81 лв. и 10 лв. – обезщетение за забава върху
посочената сума, частично предявен от сумата от 259,20 лв. за времето от
14.04.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за
времето от предявяването на иска на 15.11.2022 г. до окончателното плащане.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 1510 лв.,
представляваща сторените разноски по делото.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба, от ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, подадена чрез юрк. С.Г., в която са изложени доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен
акт. Според въззивника от изготвеното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ) и от изслушаните свидетелски показания
се е установило, че двамата водачи на МПС носят вина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие (ПТП) в еднаква степен. Предвид
извършеното извънсъдебно доброволно плащане на половината от процесната
сума от страна на ответника, според последния частичната искова претенция е
1
следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Ето защо е отправена молба
до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на такова, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок от насрещната страна „ОЗК –Застраховане“
АД е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез адв. Г. Х., в който
са изложени доводи за неоснователност на същата. Въззиваемият счита, че
правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че причина за
настъпване на процесното ПТП са единствено действията на застрахования
при ответника водач, който при излизането си от крайпътна бензиностанция е
извършил забранена маневра „обратен завой“, при която не е пропуснал
движещите се по пътя с предимство автомобили. Намира за правилни и
изводите на съда, че действията на застрахования при ответника водач са
първопричина за настъпване на процесния инцидент и в случай, че
последният не беше предприел забранен завой и беше пропуснал движещите
се по пътя с предимство автомобили, ПТП изобщо нямаше да настъпи. Счита,
че следва да се отчете обстоятелството, че свидетелят В.М. е изяснил, че
другият автомобил не се е движил в насрещното движение, а причината за
настъпване на вредите по дясната му страна е, че водачът на това МПС се е
опитал да избегне пряк удар с автомобила на свидетеля, при което се е
завъртял. Посочва, че нарушението, извършено от водача на застрахования
при ответника автомобил се е потвърдило и от показанията на свидетеля Р.С..
Ето защо намира, че решаващият съд правилно е кредитирал заключението на
САТЕ в частта, в която експертът е приел, че причина за настъпване на ПТП са
действията на водача на застрахования при ответника автомобил и не е
кредитирал изводите на вещото лице за вина за настъпване инцидента от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
На следващо място намира, че следва да се отчете и обстоятелството, че
самите участници в ПТП не са имали спор за вината, като са приели, че
водачът, излизащ от бензиностанцията е станал причина за настъпване на
инцидента, с оглед на което са съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. Ето защо според въззиваемия ответникът не е успял да докаже
възражението си за съпричиняване, като счита, че дори по делото да беше
установено, че водачът на застрахования при него автомобил е извършил
нарушение, то приносът му би бил значително по-малък от този на водача на
застрахования при ответника автомобил.
Поради изложените в отговора съображения е отправена молба до
настоящата инстанция за оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединение
осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ОЗК – Застраховане“ АД
срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за заплащане на сумата от 1000
лв. (като частичен иск от 4339,81 лв.), представляваща неизплатен остатък от
регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение
2
по застраховка „Каско“ за причинени щети на лек автомобил „Фолксваген
Фаетон“ с рег. № ******* вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2021 г. в гр.
София, ул. „Слатинска“, ведно със законната лихва от 15.11.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и за заплащане на сумата от 10
лв. (като частичен иск от 259,20 лв.), представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 14.04.2022 г. до 14.11.2022 г.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен
състав е приел, че макар по делото да се е установило, че по време на сблъсъка
водачът на застрахования при ищеца автомобил е извършвал маневра
„изпреварване“, нарушавайки забраната за преминаване на двойна
непрекъсната линия, водачът на застрахования при ответника автомобил не е
следвало въобще да се намира в която и да било от двете пътни ленти. Приел е
още, че извършването на маневра „изпреварване“ от водача на застрахования
от ищеца автомобил, дори и в нарушение на забраната на чл. 63, ал. 2, т. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, щеше да е без
значение, ако водачът на застрахования от ответника автомобил не му беше
отнел предимството като е посочил, че последният е бил длъжен да пропусне
всички движещи се по пътя автомобили, без значение дали се движат
правилно или не. Ето защо е приел възражението на ответника за
съпричиняване за неоснователно и е уважил частичния иск в пълния предявен
размер. Този извод е неправилен поради следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. При своевременно релевирано възражение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, конкретния обективен принос на другия участник в
произшествието.
3
Между страните не се спори по следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и делинквента; че на 01.10.2021 г. в гр. София, на ул. „Слатинска“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолскваген Фаетон“ с рег. № *******
ВР, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ и лек
автомобил „Фолскваген Пасат“ с рег. № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника“; изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца в размер на 8694,62 лв. и заплащане от
ответника на сумата от 4339,81 лв.
Механизмът на настъпване на ПТП е установен и от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и от експертното заключение по
допуснатата САТЕ. Съгласно същото на 01.10.2021 г. около 17,45 часа водачът
на лек автомобил „Фолскваген Пасат“ предприема излизане от паркинга на
бензиностанция „ОМВ“, като завива наляво по ул. „Слатинска“, пресичайки
двойно непрекъсната линия. Според вещото лице по същото време по ул.
„Слатинска“ в посока отляво надясно се движи лек автомобил „Фолскваген
Фаетон“, чийто водач също пресича двойно непрекъсната линия с цел
изпреварване, където траекториите на двата автомобила се пресичат и
настъпва удар между тях.
Основният спорен въпрос между страните пред настоящата инстанция е
дали водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
застрахованият при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за
настъпване на вредите (чл. 154 ГПК). В случая застрахованият при ищеца
водач е предприел маневра „изпреварване“, като е пресякъл двойна
непрекъсната линия. Това се установява по категоричен начин от протокола за
ПТП, където този водач е удостоверил с подписа си разположението на
автомобила на улицата. В тази насока е и изложеното от вещото лице в
заключението по САТЕ, където е посочено, че от техническа гледна точка
причината за настъпване на процесното ПТП е и поведението на водача на лек
автомобил „Фолксваген Фаетон“, който без да съобрази пътната маркировка
извършва маневра изпреварване. В тази връзка в разяснения, дадени в съдебно
заседание, експертът допълва, че съгласно свидетелските показания на водача
4
на застрахования при ответника автомобил – В.М. – е имало автомобили,
които са го пропуснали, поради което в случай че водачът на застрахования
при ищеца автомобил не беше предприел маневра „изпреварване“, лек
автомобил „Фолскваген Фаетон“ щеше да се намира зад тях и въобще нямаше
да се пресекат траекториите на превозните средства. Впрочем тук е мястото да
се посочи, че настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля
Спасов в частта, в която свидетелства, че се е движел в колоната без да
изпреварва, тъй като са в противоречие както с двустранния констативен
протокол, подписан от него, така и с изводите на вещото лице.
Ето защо съдът намира за установено, че мястото на автомобила,
застрахован при ищеца,е било такова, каквото е изобразено на скицата в
протокола за ПТП – отвъд двойната непрекъсната линия. С това си деяние
застрахованият при ищеца водач несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 63,
ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата,
според която на пътните превозни средства е забранено да застъпват и
пресичат двойна непрекъсната линия. Ако застрахованият при ищеца
автомобил не се е движил в лентата за насрещно движение, ПТП би могло и да
не настъпи или вредите биха били по-малки. Следователно с поведението си
застрахованият при ищеца водач също е допринесъл за настъпването на
събитието.
При определяне на степента на съпричиняване обаче съдът взема
предвид, че началото на причинния процес, поради което е настъпило
събитието, е поведението на застрахования при ответника водач, който освен
че е нарушил горецитираната разпоредба, установяваща забрана за пресичане
на двойна непрекъсната линия е нарушил и разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
като излизайки от крайпътна територия, не е пропуснал пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. Ето защо съдът намира, че
приносът на застрахования при ищеца водач за настъпване на процесното
ПТП е в размер на 20 %.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на
САТЕ, неоспорено от страните, според което щетите по процесния автомобил
са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на
произшествието.
Вещото лице е определило размера на действително настъпилите вреди
на 20274,37 лв. Предвид диспозитивното начало в исковия процес частичният
иск е основателен за сумата от 800 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 1000 лв. При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 800 лв. до пълния
присъден от районния съд размер от 1000 лв. и потвърдено в останалата част.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг в размер на 800 лв., с оглед на което лихвата върху тази
сума за периода от 14.04.2022 г. до 14.11.2022 г. възлиза на 47,78 лв. Доколкото
с жалбата не са наведени конкретни оплаквания досежно неправилността на
5
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният
частичен иск за сумата от 10 лв. (като частичен иск от 259,20 лв.), то следва да
бъде потвърдено в тази част.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора следва да бъде преразпределена отговорността
за разноски в първоинстанционното производство. Съобразно приложения по
делото списък на разноските ищецът е сторил такива в размер на 1510 лв.,
които районният съд е присъдил в пълния претендиран размер. Предвид
отхвърлената част от иска решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 1208 лв.
до пълния присъден от СРС размер
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от представения списък по чл.
80 ГПК, находящ се на л. 100 от първоинстанционното дело, ответникът е
сторил разноски в общ размер от 750 лв., която сума преизчислена съобразно
отхвърлената част от иска, се равнява на 150 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Следва да бъдат разпределени и разноските за настоящото производство.
Въззивникът претендира разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната
помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на
фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд. Съобразно
уважената част от въззивната жалба на въззивника се следват разноски в
размер на 30 лв.
За настоящото производство въззиваемият претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. По делото е
доказано извършването на разноски от въззиваемото дружество в пълния
претендиран размер, като това е видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 06.02.2025 г. и преводно нареждане от 11.02.2025 г..
Настоящият съдебен състав счита, че тази претенция е основателна в пълния
си размер. Възражението за прекомерност на насрещната страна се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като уговореното
възнаграждение е в минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на
въззиваемото дружество се следват разноски в размер на 384 лв.
Предвид цената на отделните искове и разпоредбата на чл. 280, ал. 3
ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11640 от 04.07.2023 г., постановено по гр. д. №
61816/2022 г. на Софийски районен съд, 119-и състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО
ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъден да плати на
6
„ОЗК – Застраховане“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата над горницата
от 800 лв. до пълния присъден от СРС размер, предявена като частичен иск
от 4339,81 лв. и представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за причинени щети на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. №
******* вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2021 г. в гр. София, ул.
„Слатинска“, ведно със законната лихва от 15.11.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА, с която ответникът
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъден да плати на „ОЗК –
Застраховане“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над горницата от
1208 лв. до пълния присъден от СРС размер, представляваща разноски по
делото,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ на „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК
********* срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК *********
за горницата над сумата от 800 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв.
предявен като частичен иск от 4339,81 лв. и представляваща неизплатен
остатък от регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени щети на лек автомобил
„Фолксваген Фаетон“ с рег. № ******* вследствие на ПТП, настъпило на
01.10.2021 г. в гр. София, ул. „Слатинска“, ведно със законната лихва от
15.11.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11640 от 04.07.2023 г., постановено по
гр. д. № 61816/2022 г. на Софийски районен съд, 119-и състав В ЧАСТТА, С
КОЯТО ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъден да
заплати на „ОЗК – Застраховане“ ЕАД на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 10
лв. (като частичен иск от 259,20 лв.) представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 14.04.2022 г. до 14.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ОЗК – Застраховане“ АД с
ЕИК ********* да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с
ЕИК ********* сумата от 150 лв. – разноски за исковото производство
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на „ОЗК –
Застраховане“ АД с ЕИК ********* сумата от 384 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК „ОЗК –
Застраховане“ АД с ЕИК ********* с ЕИК ********* да заплати на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 30 лв.
– разноски, сторени в хода на въззивното производство, съобразно уважената
част от въззивната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8