Р Е Ш Е Н И E № 139
Гр.Хасково,19.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав
на двадесети март две хиляди
и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря: Г.К.
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д. № 121 по описа за 2019
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 680 от 29.11.2018 г. по гр.д. № 631/2018 г. по описа на Районен съд –
Хасково е отхвърлен иск, предявен от М.А.Г. против К.А.Г., да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 9406,08 лв.,
представляваща сбор от дължима от него 1/2 част от платеното през периода
01.04.2015 г. – 30.08.2017 г. по солидарно поети от тях като съпрузи задължения
по сключени от тях по време на брака им договори за кредити, нужди на
семейството им, ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. до окончателното
изплащане, за която сума е била издадена заповед № 88 от 22.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2658/2017 г. на
Районен съд – Хасково. С оглед изхода на делото ищцата е осъдена да заплати на ответника
направените от него деловодни разноски.
Недоволна
от така постановеното решение е останала ищцата, която го обжалва в срок. В
жалбата е посочено, че обжалваното решение се явявало неправилно поради
едностранно интерпретиране на доказателствата. Свидетелите се явявали близки
роднини на страните. При наличието на такива отношения обективността на
показанията им съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК следвало да бъде преценена
със засилена критичност с оглед възможната тяхна заинтересованост. От
заключението на вещото лице по делото се доказвало, че кредита от 29.04.2011 г.
имал за предназначение рефинансиране (обединяване) на други предишни договори
за кредит, кредитни карти и овърдрафт, теглени в периода 1999 г. – 2011 г., а
не както приел районният съд, че кредитът бил ползван в услуга на трети лица
извън семейството. По отношение на ремонта, извършен в кухнята на стойност
7371,60 лв. ответникът от ноември 1999 г. започнал работа в Община *** със
заплата от 156 лв., която не достигала за покриване на месечните разходи.
Оспорват се изводите, че майката на ответника дала сума в размер на 2000 лв. за
ремонта в кухнята. Довод в тази насока е справката за получена пенсия от НОИ за
1998 г., видно от която размерът на пенсията не би й позволил да предостави
подобна сума през 1999 г. Аналогични изводи се излагат и по отношение пенсията на ответника в периода 2006 г. –
2018 г., чийто размер също не позволявал да покрие вноските по кредита и да
остава за задоволяване нуждите на семейството. Чрез договор за лизинг бил
закупен хладилник, като договорът бил сключен с ответника, но вноските били
плащани от ищцата, видно от представените вноски бележки, където стоял нейният
подпис. По сходен начин били закупени пералня, прахосмукачка, дограма, матрак,
диван, телевизор. Ответникът ползвал кредит от ОББ от 2008 г. до 2015 г. в
размер на 15 000 лв. с месечна вноска от 228 лв., което намаляло месечния
доход на семейството, а в периода от 2004 – 2012 г. ответникът бил няколко пъти
в продължителен период на временна нетрудоспособност. Кредитите с договори от
2013 – 2015 г. били от типа „бързи“ кредити, средствата от който са използвани за погасяване на месечни
вноски по другите кредити с цел да не се изпада в просрочие. Кредита от ОББ АД
от 2015 г. рефинансирал/обединявал кредити, по които общата месечна вноска била
около 1600 лв., които вноски било невъзможно да бъдат обслужвани. Отправя се
искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, в който се обосновава, че изложените в
нея доводи и твърдения се явявали неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Изложени са съображения по повод възраженията във
въззивната жалба. Отправя се искане за потвърждаване на решението и присъждане
на разноските.
В с.з. процесуалните представители на страните поддържат
доводите, изложени в жалбата и отговора към нея. Във въззивното производство е оставено без уважение искането
за допускане на гласни доказателства за доказване твърденията на
жалбоподателката, не са отправяни други доказателствени искания и не са
събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса
и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата и ответникът сключили
граждански брак на 04.01.1997 г., впоследствие прекратен по съдебен ред с
решение № 424 от 15.07.2015 г. по гр.дело № 998/2015 г. на Районен съд –
Хасково. Решението е влязло в законна сила на 24.08.2015 г.
По време на брака ищцата и
ответникът имали многобройни разходи за различни нужди. Двамата живеели в
жилището на родителите на ответника, заедно с неговата майка до смъртта й. В
семейното жилище бил правен ремонт многократно. Първият по-голям ремонт бил на
кухнята през 1999 г., който засегнал балкона, плочките, кухненските шкафове и
техниката, нов кухненски ъгъл. По това време майката на ответника била все още
жива, а за периода на ремонта ищцата и детето живели 1 месец при св. Г..
Ремонтът бил извършен основни със собствени средства, като ответникът и негов
приятел участвали също така и с труд. По-късно се закупили и нови уреди -
хладилник, аспиратор. Майката на
ответника подпомогнала младото семейство с 2 000 лева за извършване на ремонта,
а за довършването му се извършило със собствени средства на ищцата и ответника.
След смъртта на майката на ответника, детето се нанесло в нейната стая и там се
направили известни промени – били закупени секционен шкаф, легло и ново
осветително тяло, компютър. В ремонта помагал свидетелят Ч., без да му се
плаща, защото бил приятел на ответника. Ответникът купувал необходимите
материали за ремонта. След приключване ремонта на кухнята Ч. участвал и в
обръщане прозорците на спалнята, на хола и на детската стая, която шпакловал
изцяло. След смъртта на майката на
ответника бил покрит един голям разход от натрупани данъци за апартамента,
инцидентно се затруднявали с по-големи сметки на телефоните, но си ги плащали.
Ищцата била банков служител в ОББ АД и в
качеството си на такава имала право да ползва по – ниски лихвени нива и затова
основно тя теглела „служителски кредити“. В повечето случаи инициативата за изтегляне
на тези кредити изхождала от ищцата. Ответникът работел като шофьор и домакин
към Инспекторат по образованието, след това бил шофьор в кметството. Поради
сериозен здравословен проблем – подмяна ставите и на двата крайника – се
наложило неговото трудоустрояване, което довело и до преместването му на нова
длъжност - портиер в кметството. За периода на заболяването имало пречка да
работи и той бил в болничен отпуск, но получавал обезщетения.
След 2000 г. по апартамента били
правени допълнителни други ремонти - когато детето тръгвало на училище в първи
клас, сменили дограмата на цялото жилище и ремонтирали банята. Ответникът участвал
в ремонта със собствен труд – например, в измазването на стените. В периода
около 2005 г. ищцата и ответникът имали финансови затруднения, тъй като към
този момент ответникът бил опериран и близо 3 - 4 години останал без работа,
което довело до известни проблеми при погасяване на кредитите. Тъй като
заплатата на ищцата не била достатъчна за погасяване на кредитите, тя
прибягнала към тегленото на бързи кредити, като с единия погасявала другия.
Освен това ищцата имала сестра, която живеела в Гърция. Когато заминала за
Гърция, детето на сестра й се гледало при майката на ищцата за около година.
След това то получило проблем със сърцето и ищцата го водела на лекар в София,
след което сестра й си взела детето. Сестрата на ищцата закупила апартамент,
който изисквал ремонт. За ремонта ищцата и ответника теглили един голям заем за
повече от 11 000 лв., за който той бил притеснен, но намерението било да
се подпомогне младото семейство на сестрата на ищцата, които след това да им
възстановят парите. Погасяването на вноските по кредитите се извършвало с общи
средства на страните по делото.
Като цяло ищцата и ответникът
живеели скромно по време на съвместния си живот. Ответникът не бил наясно,
колко е заплатата на съпругата му, понеже тя му обяснявала, че е банкова тайна.
В семейството на страните нямало семейни пари, които да се държат на едно общо
място - парите им се държали разделно, защото ищцата желаела това и не внасяла
цялата заплата в семейството си. Хладилникът взели на лизинг и ответникът
изплащал вноските, а спалнята била закупена от ищцата. Закупили нов телевизор
като подарък за детето им с първа вноска от последната пенсия на баба му, след
което ответникът го изплатил. Ответникът
получавал писма, адресирани до ищцата, че тя е длъжник на различни финансови
институции за бързи кредити около година и половина преди развода им. Направил
опит да разговаря с ищцата за това, но не получил отговор от нея.
Ищцата подпомагала материално
майка си по различни поводи, която имала финансови затруднения – например, по
повод отглеждането на детето на сестра й; с парични суми в размер на 2000 лв.
през 2007 г., за да изплати нейно задължение към лице, с което живеела на
съпружески начала за известно време. Двамата заедно не били пътували в чужбина.
По време на съвместна екскурзия до Боженци със семейството на свидетелката Г.
нейният син купил кола на ответника. За всички разходи по тази кола - дребни
ремонти, регистрация, застраховка „Каско” – пари били изпратени от сина на св. Г..
Причината била, че той искал да ползва тази кола, когато идва със семейството
си в България.
Съгласно приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установяват следните задължения по кредити, както следва:
1.
По договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение *** от 29.04.2011 г. - сключен между „ОББ“ АД като кредитор и ищцата като кредитополучател, банката й предоставила кредит
в размер на 11 825 лв. за покриване на потребителски нужди. По посочена кредитна сметка за периода 01.04.2015 г. -
30.08.2017 г. били внесени общо 440,42 лв., от които 267,37 лв. главница, 151,99 лв. лихви и 21,06 лв.
застраховка. С този
договор били погасени на 02.05.2011 г. кредити и задължения общо в размер на 11 818,48 лв. на ищцата, както следва:
1.1.
погасяване
кредитна карта от 16.09.2009 г. в
ОББ АД - 2021,28 лв.,
1.2.
погасяване
кредитна линия от 21.08.2008 г. в ОББ АД - 2999,05 лв.,
1.3.
погасяване овърдрафт за
комунални услуги от 22.03.2004 г. в ОББ АД - 402,02 лв.,
1.4.
погасяване
кредит № ***/06.04.2007 г. в ОББ АД – 4 883,35 лв. главница и 25,64 лв. лихва, всичко – 4 908,99 лв.,
1.5.
погасяване
овърдрафт от 28.05.2003 г. в ОББ АД - 1487,14 лв.
Разликата до
пълния размер на отпусната й в заем сума от 6,52 лв. представлява погасена
лихва по кредита, или всичко общо 11 825 лв.
2.
Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение *** от 24.06.2015 г. - сключен между „ОББ“ АД
като кредитор и
ищцата като кредитополучател, като банката й предоставила кредит в размер на 20 000 лв. за покриване на
потребителски нужди. Кредитът е по сметка *** в „ОББ“ АД с
титуляр ищцата, на която сумата била изплатена еднократно на 25.06.2015 г. От банката на вещото лице се предоставили документи, въз
основа на които то сочи, че по посочената кредитна сметка за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. били внесени общо 5 961,69 лв., от които 3 511,77 лв. главница, 2 069,54 лв. лихви и 380,38
лв. застраховка. С този договор за кредит на 25.06.2015 г. са били рефинансирани следните кредити:
2.1.
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение *** от
29.04.2011 г. в „ОББ“АД - 7894,09 лв. главница и 32,89 лв. лихва, всичко -
7926,98 лв.
2.2.
заем № *** - Бързи кредити ООД от 20.04.2015 г. - 2648,06 лв.; като
договорът е за потребителски кредит от 1 278 евро, равняващи се на 2 500 лева,
с обща дължима сума в размер на 4 210 лв. или 2 152 евро. От анализа на
банковата сметка на ищцата вещото лице е установило, че е преведена вноска в
размер на 276,94 лв. на 19.06.2015 г.
2.3.
кредит № *** - Ай Ти ЕФ Груп АД - 632,97 лв., представляващ договор за
потребителски кредит от 27.01.2015 г., сключен между дружеството и ищцата като
кредитополучател за сумата от 1 434,39 лв. за финансиране на нейни лични нужди
и на получена от нея услуга, като предоставянето на кредита се извършва по
следния начин: част от сумата от 700 лв. се предоставя по банкова сметка ***, а
друга част от 734,39 лв. се заплаща от
нейно име и за нейна сметка на трето лице - Рейтингова агенция „КЕЛМАР“ АД. От
банковата сметка на ищцата са били преведени вноски за периода 04.03.2015 г. -
25.06.2015 г., както следва: 148 лв. на 01.04.2015 г., 170 лв. на 20.05.2015
г., 150 лв. на 03.06.2015 г., 148 лв. на 19.06.2015 г., 632,97 лв. на
25.06.2015 г. Общият размер на погасените вноски е 1 248,97 лв.
2.4.
договор за потребителски кредит № *** от 01.08.2014 г. , сключен между
„Кредисимо" АД и ищцата за сумата от 1 000 лв., обща дължима сума в размер
на 1 256,71 лв. С част от предоставената заемна сума ищцата погасила
задълженията си чрез рефинансиране по предходен договор за кредит № ***/22.07.2014
г., сключен с „Кредисимо" АД, а остатъкът от 705 лв. е усвоила на
04.08.2014 г. За погасяване на задължението постъпили следните плащания: 160
лв. на 11.09.2014 г., 170 лв. на 14.10.2014 г., 170 лв. на 27.11.2014 г., 1 000
лв. на 28.11.2014 г., общо 1 500 лв. преди процесния период 01.04.2015 г. -
30.08.2017 г. Вещото лице изискало от „Кредисимо" АД информация, по кой
кредит са погасените задължения за времето от 01.04.2015 г. до 30.06.2015 г.
общо в размер 2 316,64 лв. /879 лв.+ 1437,64 лв./, но такава информация не
можела да се предостави. При анализа на банковата сметка на ищцата за периода
01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. се установило, че са преведени погасителни вноски
общо в размер на 879 лв., както следва: 190 лв. на 01.04.2015 г., 12 лв. на
02.04.2015 г., 237 лв. на 19.05.2015 г., 230 лв. на 03.06.2015 г. и 210 лв. на
19.06.2015 г.
2.5.
кредит № *** - Профи кредит България ЕООД – 689 лв., като договорът е за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт" от 12.09.2014 г., сключен
между дружеството и ищцата за сумата в размер на 900 лв. Обща дължима сума от 1
335,36 лв., като се рефинансира сума в размер на 359,85 лв. с кредитор „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Със Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 12.09.2014 г., възнаграждението за закупения пакет за допълнителни
услуги е в размер на 900 лв. Общата дължима сума е 2 235,36 лв. Така на
кредитополучателя е преведена разликата от 540,15 лв. между заемната и
рефинансираната сума. При анализа на банкова сметка ***.04.2015 г. - 30.08.2017
г., вещото лице е установило, че са преведени погасителни вноски общо в размер
на 280 лв., както следва: 95 лв. на 20.05.2015 г., 90 лв. на 16.06.2015 г. и 95
лв. на 19.06.2015 г.
2.6.
кредит № *** от Изи Асет Мениджмънт АД – 1
046,17 лв., представляващ договор за паричен заем от 29.04.2015 г., сключен с
ищцата като заемател за сумата от 1 000
лв. Общо дължима сума 1 191,84 лв. В писмо от дружеството – заемодател до
вещото лице се сочело, че ищцата е погасила в брой /на каса/ следните суми: 81
лв. на 19.05.2015 г., 81 лв. на 29.05.2015 г., 82 лв. на 16.06.2015 г. и 9,80
лв. на 25.06.2015 г., общо вноски 253,80 лв., а на 25.06.2015 г. е погасена
сумата 1 046,17 лв. по банков път от „ОББ" АД, като кредитът е предсрочно
погасен на 25.06.2015 г.
2.7.
кредит № *** - БНП Париба от 26.03.2014 г. – 1 900 лв., като този договор
за заем от 3 000 лв. и обща дължима сума от 4 328,10 лв., като се удържа
сума за пълното погасяване на задължение по предходен договор № *** в размер на
863,36 лв. От сметката на ищцата са превеждани суми по този договор общо в
размер на 268 лв. - 128 лв. на 20.05.2015 г. и 140 лв. на 19.06.2015 г.
2.8.
кредит № *** – Фератум - 290,77 лв., който кредит според писмо от „Фератум
България“ ЕООД е от 17.02.2015 г., при размер на кредита - 600 лв. и обща сума
за плащане - 671,94 лв. Дружеството - кредитор е уведомило вещото лице за
следните кредити:
- договор №
*** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 12.10.2014 г.
с размер 250 лв., като се връщана еднократно на падежната дата - 27.11.2014 г.,
когато е бил изплатен.
- договор №
*** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 18.02.2015 г.
/приложение № 3 към заключението/ с размер 600 лв. Общата сума която следва да
се върне е в размер на 671,94 лв., която е върната на падежната дата
21.03.2015г.
- договор №
*** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 06.04.2015 г.
/приложение № 4 към заключението/ с размер 300 лв., обща сума за плащане -
315,36 лв., с падеж 21.06.2015 г., като кредитът е погасен изцяло на 25.06.2015
г.
При анализа на банкова сметка ***.04.2015 г. - 30.08.2017
г. вещото лице сочи, че са преведени вноски по сметка „Фератум България“ ЕООД
общо в размер на 258,23 лв., както следва: 105 лв. на 27.05.2015 г. и 153,23
лв. на 19.06.2015 г. С договора за кредит от 24.06.2015 г. с „ОББ“ АД е
рефинансиран кредита, като от банковата й сметка на 25.06.2015 г. е преведена сумата
от 290,77 лв., но рефинансирането е по договор № ***/06.04.2015 г., а не по
сочения в исковата молба-договор № ***/ 17./19.02.2015г.
2.9.
кредит № ***, предоставен от Неткредит - 635,47 лв., като договорът е за
потребителски кредит „До заплата" от 04.03.2015 г., сключен под формата на
кредитна линия в размер на 500 лв. за срок на ползване 1 година от датата на
сключването на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава
автоматично с една година за общо 5 години. Обща дължима сума 703,04 лв. При
анализа на банковата сметка на ищцата за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г.
вещото лице е установило, че са преведени погасителни вноски общо в размер на
418 лв., както следва: 120 лв. на 15.04.2015 г., 30 лв. на 21.04.2015 г., 148
лв. на 20.05.2015 г., 120 лв. на 19.06.2015 г. След рефинансирането му,
договорът е прекратен на 25.08.2015 г.
2.10.
кредит № ***, предоставен от Кредиленд - 115,54 лв., като договорът бил за
потребителски кредит от 12.08.2014 г., сключен за сумата от 600 лв., обща
дължима сума от 726 лв. Вещото лице е установило при анализа на банковата
сметка на ищцата, че са преведени вноски по този кредит общо в размер на 354 лв., както следва: 119
лв. на 29.05.2015 г. и 117 лв. на 19.06.2015 г., както и в брой сумата 118 лв.
с касов бон от 29.04.2015 г. С писмо от 11.09.2018 г. „Кредиленд“ ЕООД
уведомило вещото лице за плащанията по кредита от страна на ищцата, които са
извършвани в периода 12.09.2014 г. – 25.06.2015 г. всичко вноски от 1 291,30 лв., като за процесния
период 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. по договора били погасени общо 469,54 лв.
от ищцата.
2.11.
кредит № ***, предоставен от Изи Финанс ЕООД - 677,93 лв., рефинансиран в
периода 26.06. – 10.07.2015 г., като договорът е за предоставяне на кредит от
разстояние от 19.03.2015 г. /приложение № 1 към заключението/ за сумата от 1
500 лв., общо дължима сума - 1 821,78 лв. Обща дължима сума при непредставяне
на обезпечение - 2 187,80 лв. При анализа на банковата сметка на ищцата, вещото
лице е установило, че на 21.03.2015 г. й е преведена сумата от 1 500 лв. като
кредитополучател, като за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. са преведени
погасителни вноски общо в размер на 1 421,40 лв., както следва: 305 лв. на 27.05.2015 г., 295,94 лв. на
19.06.2015 г., 820,46 лв. на 26.06.2015 г. С договора за кредит от 24.06.2015
г. с „ОББ“ АД е рефинансиран кредит № ***, като от банковата сметка на ищцата
за периода 25.06.2015 г. - 10.07.2015 г. била преведена сумата от общо 677,93
лв., както следва: 274,28 лв. на 25.06.2015 г., 295,94 лв. на 26.06.2015 г.,
107,71 лв. на 10.07.2015 г. С писмо от 03.09.2018 г. „Изи финанс“ ЕООД
отговорило на вещото лице, че към последната дата кредитът е изплатен и ищцата
няма финансови задължения. В исковата молба се сочи, че рефинансирането е по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 20.08.2014 г., а
рефинансирането от „ОББ“ АД е по кредит № *** от 19.03.2015 г. от „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, докато в исковата молба е описано, че договора за заем № *** от
21.03.2015г. е от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
Вещото лице сочи, че на
26.06.2015 г. по посочената сметка на ищцата сумата от 820,46 лв. - вноска по
кредит № *** на „Изи финанс" ЕООД била погасена от следните суми: 383,19
лв. - начално салдо, 400,23 лв. - работна заплата и част от 108,00 лв. - вноска
по сметка, а не от сумата по кредита - 20 000 лв.
2.12.
кредит от 29.04.2014 г., предоставен от Транскарт – 2 000 лв.,
рефинансиран на 30.06.2015 г.; като договорът представлява
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити,
сключен между „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД – София и ищцата за издаването
на платежна карта Транскарт Classic за извършване на платежни операции при
условията на договора. Максималният размер /лимитът/ на всеки кредит е в размер
на 2 000 лв. Общата сума, дължима от клиента, е 2 230,08 лв. От анализа на
банковата сметка на ищцата, вещото лице установява, че са преведени вноски по
този кредит общо в размер на 765 лв., както следва: 135 лв. на 15.04.2015 г.,
30 лв. на 27.05.2015 г. и 600 лв. на 23.06.2015 г.
2.13.
непосочен в исковата молба - договор за издаване и обслужване на кредитни
карти револвиращ кредит за физически лица от 10.05.2014 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и ищцата като
кредитополучател за кредитна карта DSK MaxiCard с кредитен лимит в размер на 1
000 лв. Общата дължима сума 1 122,84 лв. В договора е описан погасителният
план. При анализа на банкова сметка ***.04.2015 г. - 30.08.2017 г., вещото лице
е установило, че е преведена вноска в размер на 1 080 лв.
3.
Договор за потребителски кредит № *** от 14.07.2016 г. - сключен между „Юробанк България“ АД и ищцата като кредитополучател, банката й предоставила потребителски кредит в размер на 23 906 лв. за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по друг договор
на потребителски кредит от 17.09.2014 г. помежду им – рефинансиран на
03.11.2017 г. кредит № ***/ ********* от 17.09.2014 г. в размер на 23 968,75
лв. Разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на ищцата, от
която сметка в сметката на ищцата в „ОББ“ АД от 01.04.2015 г. до 30.08.2017 г. са преведени вноски в общ размер на 1 471 лв. през периода
15.08.2016 г. – 14.07.2017 г. По сметката в „Юробанк България“ АД през периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. са преведени вноски от сметката в „ОББ“ АД в общ размер на 330 лв. през
периода 25.05. – 29.08.2017 г. Общият размер на вноските по банковата сметка в
„Юробанк България“ АД за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. по договора
за потребителски кредит от 14.07.2016 г.
е в размер от 1 801 лв. /1
471 лв. + 330 лв./. При
анализа на банковата сметка на ищцата, вещото лице е установило, че през периода 15.08.2016 г. - 30.08.2017 г. са погасени по кредита общо 1 801 лв., от които 579,85 лв. главница, 1 178,05 лв. лихва и
43,10 лв. такси.
3.1.
рефинансирания договор
за потребителски кредит № ***
от 17.09.2014 г. - с погасителен план, сключен
между „Алфа банк -
клон България“ АД и ищцата, предоставен
потребителски кредит в размер на 23 968,75 лв. Размерът на дълга по кредита се
формирал като сбор от усвоени и непогасени от кредитополучателя към банката суми по
-
договор за кредит № ***/2013 от 14.11.2013 г. в размер на 6 175,33 лв. и по
-
договор за потребителски
кредит № *** от 09.05.2013 г. в размер на 17 793,42 лв.
Кредитът е предназначен за рефинансиране на необезпечени кредити, отпуснати от Банката и
задължения по издадени от банката кредитни карти, които са:
-
потребителски
кредит № ******* и
-
потребителски
кредит № *******.
Крайният срок
за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми е 17.09.2026 г. и се погасява на 144 месечни анюитетни вноски. Общо
дължимата сума е 46 452,64 лв. При
анализа на банковата сметка на ищцата в в „ОББ“ АД за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г., се
установило от вещото
лице, че са преведени вноски
по сметка в „Алфа
банк - клон България“ АД в общ размер на 2 544 лв. през периода 20.05.2015
г. – 30.06.2016 г. Освен това, ищцата е внесла в брой сумата от общо 1 460
лв. за периода 30.06.2015 г. – 14.05.2016 г. Общият размер на вноските по договор за потребителски
кредит № *** от 17.09.2014 г. възлиза на сумата от 4 004
лв. От банката на
вещото лице е предоставено извлечение
на банкова сметка ***. При анализа на банковата
сметка се установило, че са получени преводи, погасяване по
кредита и плащане на електрическа енергия. Така за времето
от 21.04.2015 г. до 14.05.2015 г. били
погасени по кредита общо 4 238 лв., от
които 4 236,35 лв. просрочена лихва и 21 лв. такси. Общият размер на вноските по договорите за
потребителски кредит № *** от 17.09.2014 г. за периода 01.04.2015 г.
- 30.08.2017 г. бил 6 039 лв., от които: 1
801,00 лв. - кредит № *** от 14.07.2016 г. и 4 238 лв. - кредит
№ *** от 17.09.2014 г. Разликата
между тези погасени вноски в размер на 6 039 лв. и вноските в размер на 5 805 лв. била 234 лв., която представлявала вноската от 21.04.2015 г. в размер на 255 лв. по
представената банковата сметка, намалена със сумата от 21 лв. за платена
електрическа енергия.
3.1.1. С
рефинансирания договор за
потребителски кредит № *** от 14.11.2013 г. /л.114 и сл./, сключен между „Алфа банк - клон България“ АД и ищцата, й бил предоставен потребителски кредит за финансиране за текущи нужди в
размер на 6 240 лв., обща дължимата сума 11
777,76 лв. Със същия
кредити на 15.11.2013 г. били рефинансирани:
- кредит ***/21.08.2013 г., предоставен от БНП
Париба – 1832,50 лв., представляващ договор за потребителски кредит, сключен с ищцата в размер на
1 800 лв., обща дължима сума в размер на 2 662,43 лв.
- кредит ***/18.10.2013 г., предоставяне от БНП
Париба – 1 119,08 лв.,
- кредитна карта № ***/17.07.2013 г., предоставен от Банка ДСК ЕАД - 991,17 лв., представляващ договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ
кредит за физически лица, сключен с ищцата като кредитополучател за кредитна
карта DSK MaxiCard с кредитен лимит в размер на 1 000 лв., обща дължима сума 1
131,84 лв.
- кредит ***/7.09.2013 г. – 1 137,25 лв., представляващ договор за потребителски паричен кредит, сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ищцата като кредитополучател за кредит в
размер на 1 000 лв., общо дължима сума 1161,68 лв., като са предсрочно погасени
задължения в размер на 1 137,25 лв. /на 15.11.2013 г. с кредита с „Алфа банк -
клон България“/ и към 13.09.2018 г. няма дължима сума.
- погасяване кредитна карта - 825,91 лв.; всичко общо погасени 6 240 лв.
3.1.2. С
рефинансирания договор за
потребителски кредит продукт „Всичко в едно“ със
застраховка по програма защита на плащанията по потребителски кредити № *** от 09.05.2013 г. с погасителен план, сключен между „Алфа банк - клон
България“ АД и ищцата, й бил предоставен
потребителски кредит в размер на 18 730,54 лв. за
рефинансиране на кредити и други потребителски нужди. Общо дължимата сума е 33 140,65 лв. Със същия на 10.05.2013 г.
рефинансирани били:
- кредит ***/24.10.2012 г. – 4 501,74 лв., представляващ договор за
потребителски паричен заем, сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и
ищцата за предоставен й кредит в размер на 4 000 лв. Общо дължима сума 6 712,80
лв.,
- кредит ***, предоставен от БНП Париба - 3 001,14 лв.,
- кредитна карта от 27.08.2010 г., предоставен от Банка ДСК ЕАД – 1 501,96 лв., представляващ договор за издаване и обслужване
на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица от 27.08.2010 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата за предоставена й кредитна карта MasterCard
Galaхy с кредитен лимит от 1 500 лв., обща дължима сума от 1 689,82 лв.;
- кредит ****/05.05.2011
г., предоставен от Първа инвестиционна банка – 8 096,12 лв., представляващ договор за
банков кредит, сключен с ищцата за предоставен й кредит в размер на 9 500 лв.
за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. Общо дължима сума 16
097,63 лв.
- кредитна карта от 17.02.2010 г., предоставен от Банка ДСК ЕАД – 1 050,83 лв.; всичко общо погасени 18151,79 лв., а така също – такси 526,75 лв., плащане на ел. енергия 2 лв. и теглене 50 лв. – всичко общо 18 730,54 лв. – представляващ договор за издаване и обслужване на кредитна
карта DSK MAXICARD от 17.02.2010 г., сключен с
ищцата за предоставена й кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1 000 лв.
Вещото лице сочи в заключението
си, че с договор за паричен
заем „EasyMax“ № *** от
29.06.2013г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцата като заемател й е предоставена сумата от 500 лв. Общо дължима сума 941,33 лв. С писмо то било уведомено, че
кредитът е предсрочно погасен
на 26.07.2013 г. С договор
за паричен заем № *** от 09.09.2013 г., сключен между същото дружество и ищцата като заемател й била предоставена сумата от 500 лв. Общо дължимата сума 941,33 лв. С писмо от дружеството, вещото
лице е било уведомено, че и този кредит е бил предсрочно погасен на 27.09.2013 г.
4.
Вещото лице анализира в заключението си и останалите, приложени по
делото договори за
кредити:
4.1.
Договор
за заем /потребителски кредит/ № *** от
03.09.2014 г., сключен между „Бързи кредити“ ООД и ищцата
като заемополучател за кредит от 1 500 лева, обща
дължима сума в размер на 2 184 лв.
4.2.
Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № *** от
20.08.2014 г., сключен между „Изи финанс"
ЕООД и ищцата като потребител за сумата
от 1200 лв., обща дължима сума при непредставяне на
обезпечение - 2 187,80 лв. С извършени вноски по кредита, както следва: 260 лв. на 23.09.2014 г., 260 лв. на 27.10.2014 г. и 1 100 лв. на 26.06.2015 г.; общо 1
620 лв., като
понастоящем е изплатен.
4.3.
Договор
за потребителски кредит „Фаворит“ № *** от 14.04.2014 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и ищцата като клиент за кредит в размер на 1 400 лв., обща дължима сума от 4 247,04 лв.
4.4.
Договор
за потребителски кредит *** от 18.10.2013 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата като кредитополучател за кредит от 800
лв., обща дължима сума от 1 377,47 лв.
4.5.
Договор за револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/
по разплащателна сметка № *** от 25.02.2010 г., сключен между „ПИБ“ АД и ищцата като титуляр за револвираща
кредитна карта с чип VISA - класическа с кредитен лимит в размер на 1000 лв., за което се открива разплащателна сметка, със срок за ползване /овърдрафта/ до 25.02.2012 г. С
анекс от 23.08.2010 г. е уговорен кредитен лимит
/овърдрафт/ до 3 500 лв.
4.6.
Договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON от 16.09.2009 г., сключен между „ОББ“ АД и ищцата като
картодържател за кредитна карта № *** с кредитен лимит в размер на 2 000 лв.
4.7.
Договор за кредитна линия
от 21.08.2008 г., сключен между „ОББ“ АД и ищцата като
картодържател за кредит под формата на кредитна линия с
кредитен лимит в размер на 2 000 лв. за покриване на потребителски нужди чрез
издадена от банката банкова платежна карта с валидност две години.
4.8.
Договор
за лизинг № *** от 12.07.2008 г., сключен между „АспиЕЛ“ ООД и ищцата като лизингополучател и с поръчител – ответникът за продажба на лизинг на телевизор
„PHILIPS“ LCD с пазарна стойност 1 019 лв. Договорът
е подписан от страните - лизингодател и лизингополучател, както и поръчител.
4.9.
Договор
№ *** за индивидуален потребителски кредит за
заплащане на стоки от 25.07.2007 г., сключен между „ЦКБ“
АД и ищцата като кредитополучател
за кредит на отсрочено
плащане за покупка на „база Селен + матрак 160/200" в размер на 592 лв.
Дължимата сума е в размер на 685 лв.
4.10. Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 06.04.2007 г., сключен между „ОББ“
АД и ищцата като кредитополучател за кредит в размер на 10 000 лв. за покриване на потребителски нужди. В молба-декларация към договора е записано,
че с новия кредит ще се погаси ***.
4.11. Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка, обслужваща текущи плащания за комунални
услуги от 22.03.2004 г., сключен между „ОББ“
АД и ищцата като кредитополучател за кредит под формата на овърдрафт по разплащателна в
размер на 400 лв. за покриване на текущи плащания за комунални услуги.
4.12. Договор за предоставяне на овърдрафт по картова или
разплащателна сметка, обезпечен със залог
върху бъдещи вземания от 28.05.2003 г., сключен между
„ОББ“ АД и ищцата като
кредитополучател за кредит под формата на овърдрафт по картова
или разплащателна
сметка в размер на 1 500 лв. В молба-декларация към договора е записано, че с новия
кредит ще се погаси ***.
4.13.
Договор
за потребителски кредит *** от 18.10.2013 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ищцата като
кредитополучател за кредит в размер на 1 000 лв. Обща дължима сума от 1 108 лв. При анализа на сметката на ищцата в „Юробанк България“ АД, вещото
лице е установило, че кредитът е погасен на 15.11.2013 г.
в размер на 1 119,08 лв. от кредит № ***/15.11.2013 г. с „Алфа Банк - клон България“ АД.
За процесното си вземане против
ответника, ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело №
2658/2017 г. на Районен съд - Хасково. С разпореждане № 8417/26.10.2017 г. по
делото е прието, че това заявление не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.
1 от ГПК, пред вид на което е отхвърлил заявлението. Това разпореждане е
отменено от въззивния съд с определение № 38/17.01.2018 г. по в.ч.гр.дело №
2/2018 г. на ХОС и е постановено да се издаде исканата заповед за изпълнение.
Със заповед № 88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.01.2018 г. е разпоредено длъжникът – ответник да заплати на кредитора –
ищцата, сумата от 9 406,08 лв., представляваща половината от неплатени вноски
по кредити в периода 01.04.2015 г. – 30.08.2017 г., придобити по време на брака
между страните, ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. и направените по
делото разноски. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника,
при което ищцата е предявила настоящият иск.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна
следното:
Районният съд е постановил
решението си при пълно и цялостно изяснена фактическа обстановка по делото,
като в мотивите към обжалвания съдебен акт е изложил проведеният от него анализ
на доказателствената съвкупност и е обсъдил наведените от страните доводи и
твърдения. Не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила. При
изготвяне на проекта за доклад изчерпателно са обсъдени всички твърдения и
възражения на страните, изложени в исковата молба и в отговора към нея. Докладът
е приет в този вид, без възражения от страните. Съдът е предоставил процесуална възможност за
събиране и представяне на всички релевантни за делото доказателства, без да е
допуснал неравнопоставеност в тази насока.
Във
въззивната жалба са наведени отделни възражения, касаещи оценката на
доказателствената съвкупност от страна на районния съд. На първо място, следва
да се отбележи, че внимателният прочит на мотивите в обжалваното решение
показва, че искът е отхвърлен най-вече поради недоказаност, т.е. ищцата не е
успяла да проведе пълно и главно доказване на релевантните за изхода на спора
обстоятелства. От друга страна, наведените във въззивната жалба множество
възражения не са подкрепени с други доказателства, различни от тези, които вече
са били събрани в първоинстанционното производство.
По
отношение на кредита от 29.04.2011 г., районният съд не е интерпретирал
едностранно твърденията на ответника, че сумата е била ползвана само „в услуга
на трети лица извън семейството“. Изводите на съда в обжалваното решение, че
ищцата трайно е помагала на сестра си и майка си касаят не само кредита от
29.04.2011 г., а и всички останали кредити, които са били теглени в течение на
годините. Освен това тази финансова помощ от страна на ищцата към нейните
близки е описана от районния съд като обясняваща „донякъде“ теглените от нея
кредити. Следователно, констатациите за материално подпомагане на близките на
ищцата не е единственото основание, послужило за изграждане на крайния извод за
отхвърляне на исковата претенция и
изцяло кореспондира с останалите изводи до които е достигнал
първоинстанционния съд.
Изтъкването
на доводи относно заплатата на ответника през 1999 г., относно извършения
ремонт на кухнята не отчита факта, че от събраните доказателства се установява,
че по-голямата част от труда е положен лично от самия ответник, с помощта на
свидетеля Ч. Фактически неточно е твърдението, че „по време на ремонта“
ответникът е безработен, защото ремонтът започва именно по времето, когато
ответникът е постъпил на работа в Община- Хасково и продължава след това.
Отрицанието на този факт, което се провежда във въззивната жалба, обаче, не
води автоматично до обратния извод – че ищцата активно е участвала в разходите
за извършването на ремонта, и то със средства по отпуснати кредити, изтеглени
целево именно за извършването на ремонта. Видно от данните по експертизата,
най-ранните кредити датират от 2003 г. и 2005 г., когато ремонтът вече е
приключил. По аналогичен начин се поставя и въпросът за сумата, с която майката
на ответника е помогнала за извършването на ремонта в размер на 2000 лв.
Финансовата помощ от нейна страна не е опровергана с други доказателства в
противна насока. Освен това от
обжалваното решение не може да се извлече обсъждането на източника на тази сума
– дали тя е натрупана само от получавана пенсия и за какъв период от време.
Справката за пенсия от НОИ касае само календарната 1998 г., но това не води до
отричане на възможността сумата да е натрупана в значително по-дълъг период
преди това, а не само за 1 година.
Възраженията,
касаещи размера на пенсията, получавана от ответника в периода 2006 г. – 2018
г., не отчитат факта, че освен пенсия, по същото време той е работел и е
получавал трудово възнаграждение (справка на л. 576 – 580 от делото). С оглед
на тези доказателства,които не са
оборени от ответната страна, довода, че през този период нуждите и разходите са
покривани само от ищцата, звучи едностранчиво и не съответства на фактите и обстоятелствата по делото.
По отношение на хладилника, дивана
и матрака, както и на телевизор, закупени на лизинг, се сочи, че договорите за лизинг
били сключени с ответника, но всички плащания изхождали от ищцата. Превеждането
на сумата по сметката на ищцата обаче не води до извода, че само тя е участвала
в погасяването на тези задължения, защото изходящите плащания от сметката не
опровергават участието на ответника в погасяването на задълженията. В
качеството си на банков служител за ищцата е било по-лесно да ползва и обслужва собствената си сметка, като приносът и участието на ответника в
погасяването на задълженията не се изключва.
За да се
обоснове, че закупуването на пералня, прахосмукачка и дограма е извършено от
ищцата, не е достатъчно да се установи, че непосредствено преди закупуването на
тези предмети от бита е имало изтегляне на суми от банковата сметка на ищцата –
това е само косвена индиция, че съществува вероятност така изтеглените суми в
действителност да са били употребени за закупуването на стоките,но липсват доказателства, които да установяват с
категоричност подобно твърдение.
Възраженията,
че в периода от 2004 г. – 2012 г. ответникът на няколко пъти е бил в
продължителен период на временна нетрудоспособност, не отчита факта, че
междувременно е получавал обезщетения по реда на КСО. Трудовото му
правоотношение не е прекратявано в този период (отбелязвания в трудова книжка,
л. 586 – 593).
Уточнението,
че с кредита от 2015 г., предоставен от „ОББ“ АД за рефинансиране на предходни
кредити, по които общата месечна вноска е около 1600 лв. и било невъзможно
същата да бъде обслужвана, представлява само констатация, която не е отнесена
към участието на ищцата, нито на ответника към погасяването по кредита.
Всъщност, от това възражение не става ясно дали вноската не е можела да бъде
обслужвана само с доходите на единия съпруг или общо с доходите и на двамата
съпрузи. И ако се приеме, че тази вноска е била непосилна за тях двамата, то в
равна степен нейното обслужване не е можело да бъде посрещнато и от ищцата. В
тази насока тезата за солидарността остава неаргументирана в достатъчна степен,
за да се обоснове търсенето на дължимото от ответника.
Видно от
представеното бракоразводно решение (л. 313 от делото), страните са заявили, че
нямат имуществени претенции една спрямо друга, а семейното жилище е възложено
на ответника, като ищцата изобщо не е правила искане в тази насока. Претенцията
по чл. 32, ал. 2 СК има за цел да предотврати нарушаване на имущественото
равновесие между бивши или настоящи съпрузи, докато в случая с оглед на постигнатото
съгласие по имуществените въпроси в бракоразводния процес, без да са въвеждани
други претенции, не се установява с каква част от погасените кредити ответникът
се е облагодетелствал, както по време на брака, така и непосредствено след
неговото прекратяване.
Исковата
претенция намира опора в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съгласно която
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, които са поети за нуждите на
семейството. Установено е по делото обаче и прави впечатление, че голяма част от кредитите са сключвани
от името на ищцата, но по делото остава недоизяснено за кои точно нужди на
семейството тя е изтеглила по-голямата част от тях и доколко необходимо е било
тегленото на кредити в този случай. Видно от текста на приложените по делото
договори за банков кредит (л. 330 – 559), в повечето от тях не е посочено конкретно и дословно за какви цели се теглят кредити
по договорите , като в някои договори само е отбелязано „за лични нужди“
на ищцата (например, л. 364). В този смисъл, от договорите за кредит не може да
се извлече по безспорен начин, че сумите действително са били предназначени за
удовлетворяване нужди на семейството или приоритетно за такива нужди.
В
останалата част от спора по същество, касаеща приложението на материалния
закон, настоящият съдебен състав споделя
изцяло изложените мотиви в
обжалваното решение на районния съд, поради което счита за ненужно да ги повтаря и на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Предвид изложените съображения, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното съдебно решение
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С отговора
на въззивната жалба ответникът е претендирал заплащане на разноските по делото
- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Представен е договор за правна
защита и съдействие в потвърждение на платеното адвокатско възнаграждение,
поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати разноските на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 680/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 631/2018 г. на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА М.А.Г., с ЕГН **********,***1 да заплати на К.А.Г., с ЕГН ********** *** направените във въззивното производство съдебни разноски в
размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Членове: 1.
2.