Решение по дело №417/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 435
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700417
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

435

 

гр.Плевен, 20.07.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:     

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                 ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                       Ралица Маринска

                    

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 417 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         С Решение № 6/02.03.2021 г., постановено по НАХД № 20214330200040 по описа за 2020 г., Районен съд - Тетевен е отменил Наказателно постановление  № 11-0001364/26.08.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 11-0001364 от 27.05.2020 год., с което на „Бук Експорт Импорт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище с.Гложене, обл. Ловешка, представлявано от М.Д.Д., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Ловеч, адресирана до АС – гр. Ловеч. След отвод на всички съдии от горния съд, с Определение № 6062/19.05.2021 год. по адм.д.№ 4440/2021 год. на ВАС, образуваното касационно производство е изпратено за разглеждане от настоящия съд.

С касационната жалба се твърди, че първостепенният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че в хода на производството безспорно е установено осъществяване на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително предписание за отстраняване нарушение на трудовото законодателство. Оспорват се доводите на първостепенния съд, изложени в обжалваното решение, че дружеството е следвало да бъде санкционирано само веднъж, без значение дали е изпълнило изцяло или само частично дадените предписания и се твърди, че по отношение на ответника по касационната жалба с един протокол са дадени множество предписания, касаещи различни нарушения на трудовото законодателство и за всяко едно от тях е даден различен срок за изпълнение. Ето защо се твърди, че се касае за отделни властнически волеизявления, респективно отделни административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, неизпълнението на всеки един от които представлява отделно административно нарушение. С оглед горното се изразява становище, че обжалваното решение не е в съответствие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, постановяващ налагане на наказание за всяко едно нарушение, респективно отделно изтърпяване на всяко едно от тях.

В заключение е направено искане да бъде отменено съдебното решение на РС - Тетевен и да се потвърди обжалваното НП.

Постъпило е писмено становище от ответника по касационната жалба, с което същата се оспорва. Излагат се доводи, касационната жалба е неоснователна, тъй с решението на РС – Плевен правилно е прието наличие на нарушение на основни принципи на правото, а именно, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също престъпление. Бланкетно се поддържат доводите от въззивната жалба, по която е образувано производството пред въззивния съд. Твърди се липса на вина при осъществяване на административното нарушение, с оглед на което се се изразява становище, че оспореното решение на РС – Тетевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

         В съдебно заседание касаторът се представлява от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч М. Л.М., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът не се представлява и не излага съображения по основателността на касационната жалба. С молба вх. рег. № 3480/08.06.2021 год. /л.8/ ответникът по касационната жалба (очевидно погрешно) е заявил, че поддържа същата и прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС-Тетевен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена, тъй като решението на РС – Тетевен е постановено при неспазване на закона и неизяснена фактическа обстановка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е приел, че с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2007795/13.03.2020 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч по отношение на въззивния жалбоподател са били дадени задължителни предписания на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ в пет точки, за всяко от които е определен срок за изпълнение. В т. 5 е обективирано предписание с правно основание чл.128, т.2 от КТ, а именно работодателят да изплати обезщетение на лицето Б.И.Д. за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в срок до 15.04.2020 год. Жалбоподателят е бил поканен надлежно да се яви в Д“ИТ“ – Ловеч, за да представи писмени доказателства, удостоверяващи изпълнението на дадените предписания. С протокол от 22.04.2020 год. е установено неизпълнение на дадените предписания.

За да отмени оспореното НП обаче първостепенният съд е приел,че дадените предписания за изплащане на дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и за изплащане на уговореното трудово възнаграждение, респективно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, макар и конкретизирани в отделни 5 точки, представлява само два административни акта, две предписания с оглед предмета им и задълженото лице. Ето защо наказващият орган е следвало да проведе само по една административнонаказателна процесура със съставянето по един акт за нарушение на всяко от предписанията за изпълнение на чл.128, т.2 от КТ и за изпълнение на чл.224, т.1 от КТ, съответно е следвало да издаде две НП за неизпълнение на всяко от преписанията. Посочил е, че на съда е служебно известно, че в РС – Тетевен има образувани още три дела, по които се оспорват издадени още три бр. наказателни постановления за неизпълнение на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2007795/13.03.2020 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч. Ето защо е счел, че издадените общо 4 бр. НП за неизпълнение на дадените предписания /които според съда са две/, противоречат на материалния закон и на неговите цели, поради което е допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“, поради което нарушението на този принцип следва да се премахне с отмяната на оспореното НП.

Настоящият съдебен състав не е съгласен с горното.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изплатил на лицето Б.Д.дължимото обезщетение за неизползван годишен отпуск за м.януари 2020 г., в която връзка е даденото му предписание в т.5 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2007795/13.03.2020 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, задължаваща го да стори горното до 15.04.2020 год. По делото не се спори, че протоколът не е оспорен и предписанието е влязло в сила. Безспорно е и че горното предписание не е изпълнено в указания срок. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, във връзка с което му е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, доколкото по делото не са налице доказателства за наличие на хипотезата на чл.415в от КТ, предвиждаща по-нисък размер на санкцията.

От посочения по- горе протокол е видно, че по отношение ответника по касационната жалба са дадени 5 предписания. Същите касаят едно и също лице и са дадени на две различни правни основания, но са за изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван годишен отпуск за различни времеви периоди, поради което е определен и различен срок за изпълнението им. Както бе посочено по- горе в настоящето решение, така дадените задължителни предписания, представляващи ПАМ по силата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, не са оспорени в срока и по реда на чл.405 от КТ, поради което АА, с който са наложени е породил правното си действие. Ето защо първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че се касае за две, а не за пет задължителни предписания.

В рамките на настоящето съдебно производство предмет на оспорване е Наказателно постановление  № 11-0001364/26.08.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, издадено във връзка с неизпълнение единствено на предписанието по т.5 от посочения по- горе протокол. По делото няма доказателства за други издадени НП със същия предмет. Първостепенният съд незаконосъобразно се е позовал на служебно известно обстоятелство за наличие на други НП, издадени въз основа на същия протокол. Пред първостепенния съд административнонаказателното производство се развива по реда на НПК, в който кодекс не е налице регламентирана законова възможност за позоваване на служебно известни на съда факти. Горното е институт на ГПК- чл. 155,  който обаче не е приложим в производството пред РС, а освен това, за да се приложи тази законова разпоредба е необходимо съдът да съобщи на страните тези обстоятелства в съдебно заседание, което в случая не е сторено. Ето защо изводът, че процесното НП е издадено в нарушение на принципа „nе bis in idem“ е необоснован и не намира опора в събраните по делото доказателства.

 При тези съображения настоящият съд намира, че решението на РС- Тетевен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

 Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 6/02.03.2021 г., постановено по НАХД № 20214330200040 по описа за 2020 г. на Районен съд- Тетевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-0001364/26.08.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 11-0001364 от 27.05.2020 год., с което на „Бук Експорт Импорт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище с.Гложене, обл. Ловешка, представлявано от М.Д.Д., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.