Разпореждане по дело №793/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 442
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20195320200793
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                    №…………

 

                                          гр.Карлово, 03.02.2020г.

         

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                          Районен съдия: Гюрай Мурадов

 

като разгледа докладваното от съдията НЧХД №793 по описа на Районен съд - Карлово за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           Делото е образувано по тъжба с вх. № *****/**.**.****г. по описа на КРС, депозирана от Р.В.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. М.И. против Т.И.Д. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1-во и предл.2-ро от НК.

Тъй като съдията-докладчик е намерил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, е указал на тъжителя, с разпореждане от 27.12.2019г., че следва в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности, а именно: да посочи мястото на извършване, респ. довършване на деянието и да внесе ДТ.

В отговор, с молба от 14.01.2020г. с вх. № 423/2020г., подадена в срок от адв. М.И. в качеството му на пълномощник на тъжителя, не се внася съществена яснота по подадената тъжба, тъй като е посочил, че цитирам: „Много вероятно е мястото на извършване на това деяние да е адреса на който живее Д.“.

В конкретния случай, съдията – докладчик намира, че в подадената тъжба са изложени факти и обстоятелства, сочещи на воля у тъжителя да бъде описано от него извършено престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение с тъжба от пострадалото лице, а именно, че на визираната от него дата - **.**.****г. лицето, срещу което е подадена - Т.И.Д. е разгласило публично позорни обстоятелства по отношение на Р.В.С., в качеството му на *** на гр.К., а именно посочените в молбата, като клеветата е разпространена по друг начин - чрез публикация в интернет – в социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл.148, ал. 2, вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1, пр. 1-во и предл.2-ро от НК.

          Следва да се отбележи обаче, че в случая съдията – докладчик намира, че е сезиран с тъжба от пострадалото лице, която въпреки дадените указания и депозираната уточняваща молба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК за нейната редовност, тъй като не съдържа изложение на всички обстоятелства за престъплението от частен характер, което се твърди, че е извършено. Детайлният анализ на изложените от тъжителя фактически твърдения сочат на извод, че не са описани всички факти и обстоятелства за извършено от лицето, срещу което е подадена тъжба за престъпление от частен характер, поради неяснотата, относно един от признаците, характеризиращо го, така както всяко престъпление, от обективна страна, а именно мястото на извършване. Без значение от вида и характера, всяко престъпление следва да е описано най–напред с посочване на датата, респ. периода от време и мястото на извършване на деянието – действие или бездействие, както и основните признаци от обективна страна на самото деяние, т.е. в какво се изразява същото. Нещо, което в случая не е изпълнено по отношение на един от отличителните всяко деяние белези, а именно мястото на неговото извършване, включително и след като на частния тъжител е дадено указание за отстраняване на констатираната нередовност. Указание, което с депозираната от адв.И. молба от 14.01.2020г. с вх. № 423/2020г. не би могло да се приеме, че е отстранено. Действително, с развитието на технологиите нашето съвремие предлага изключително широк достъп до информация чрез средствата за масово осведомяване и интернет, като глобалната мрежа предлага нови форми на комуникация, включително и чрез достъп до различните социални мрежи, сред които най – разпространена и изключително широко употребявана е именно Фейсбук /Facebook/. Достъпът до интернет, а оттам и до социалните мрежи е възможно да бъде осъществен не само чрез стационарно устройство – персонален компютър, но и чрез преносими компютри и таблети, както и чрез смартфони, като географски и времево възможностите за това са ограничени единствено от обхвата на доставчика на мобилни услуги.

Въпреки практически неограничения достъп до интернет и до социалните мрежи, възникналите правни проблеми във връзка с употребата, в това число и съставомерните деяния, се дължат на човешка намеса, която се характеризира с всички белези на деянието като осъзната волева дейност на човека. То /деянието/ и дейността в която се изразява, могат да бъдат осъществени в определен времеви интервал и от човешко същество, което в този момент се намира на конкретно място. За това, въпреки възможностите за комуникация със съвременните средства, конвенционалният модел за описание на всяко деяние, особено това, което се счита, че осъществява признаците на състав на престъпление не е изключен. Той е законовоустановен и въпреки възможните затруднения при първоначалното и/или последващо определяне от страна на обвинението, особено от частното обвинение, твърдения за мястото на извършване на деянието – публикуване на процесните позорящи обстоятелства в социалната мрежа „Фейсбук“, в което се изразява деянието в случая, следва да бъдат отправени не просто с оглед решаване на въпроса с подсъдността, но и с цел гарантиране правото на защита на другата страна. Подсъдимият следва да знае и да бъде наясно с всички факти, около деянието, за което се цели да бъде ангажирана отговорността му, в това число и за мястото на неговото извършване, най–малко поради възможната позиция, че с оглед изложеното по – горе за деянието като човешка дейност, той не се е намирал на мястото във времето, в което се твърди, че такава дейност е била осъществена от него. Всички тези въпроси могат да бъдат установени със средствата и способите за доказване по НПК, а пътят на изменение на обвинението е начинът на реагиране на държавното или частното обвинение при промяна в обстоятелствата в хода на доказване в процеса. За да е налице надлежно описание на престъплението обаче, датата или периодът от време, мястото и начинът на извършването му, следва да бъдат заложени като минимално необходими твърдения, за да бъде актът, с който се повдига това обвинение съобразен с изискванията за редовност по НПК.

Без всякакво съмнение е, че изпълнителното деяние на клеветата по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от НК изисква разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление чрез различни печатни произведения (вестници, списания, интернет и др.), като в обхвата на защита са обществените отношения, които осигуряват доброто име и положение на личността в обществото. Разгласяването означава довеждане (от страна на подсъдимия) на увреждащата информация до трето лице, като тогава престъплението е довършено. Съгласно чл.36, ал.1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал. 1, т. 2, вр. с чл.147 ал.1 от НК е съдът, в чийто район е извършено престъплението клевета. В случая, както беше посочено по-горе от значение за определянето на подсъдността по делото е мястото на разпространение на клеветническите твърдения.

Ако последното обаче е неустановимо, то поради обстоятелството, че при разпространение на информация чрез интернет тя става достъпна за неограничен брой потребители едновременно в целия свят, за място на извършване на деянието може да се приеме, момента и мястото, където тъжителят се е запознал със съдържанието чрез изтеглянето му от информационната система с което деянието следва да се счита за довършено и компетентен следва да бъде съдът, в чийто район е засегнато доброто име и положението на личността в обществото. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на Европейския съюз. В решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 е посочено, че при твърдяно нарушение на правата на личността чрез публикуване на информация в уебсайт, лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорността за цялата вреда юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси. Понятието „център на интереси” е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка. Въпреки, че посоченото решение касае компетентността на съдилищата в държавите членки на ЕС по граждански и търговски дела в случаите на деликт с международен елемент, няма пречка принципните му разсъждения да бъдат споделени в настоящото разпореждане, поради сходството на разглежданите казуси. Това е така, защото се касае до разпространена клеветническа информация чрез интернет портал. Въпрос на законодателна оценка на обществената опасност във всяка държава е дали посоченото деяние следва да се третира като престъпление или деликт. Тя обаче няма отношение към начина на определяне на мястото на извършване на деянието, а от там и за подсъдността, тъй като изпълнителното деяние е еднакво. В случая, от изложеното в тъжбата е видно, че Р.В.С. ***, претендираното клеветническото твърдение е разпространено във връзка с работата му, посоченият съдебен адрес *** и поради това може да се приеме, че доброто му име и положението му в обществото е засегнато в най-голяма степен в гр.Калофер, но това обстоятелство следва да се посочи в тъжбата или в допълнително подадената молба, а не съдът да гадае дали това е волята на тъжителя. В този смисъл е и Определение № 59 от 09 юни 2015 г. по ч.н.д № 559/2015 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение.

В заключение – тъжбата, доколкото липсва описание на деянието откъм място на извършване /място на публикуване на позорящите обстоятелства в социалната мрежа „Фейсбук“, като разпространение на клеветата по друг начин, с което се счита, че деянието би се явявало довършено или момента и мястото, където тъжителят се е запознал със съдържанието чрез изтеглянето му от информационната система с което деянието следва да се счита за довършено/ изначално не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК за нейната редовност.

За това съдията – докладчик намира, че е реализирано основанието по чл.250, ал.1, т.1, предл. 2 – ро, във вр. с чл.24, ал.5, т.2, във вр. с чл.81, ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

Когато е образувано дело от частен характер въз основа на тъжба, неотговаряща на предвиденото в процесуалния закон относно нейната редовност, то тогава съдията – докладчик, както е сторено в случая с разпореждането от 27.12.2019 г., следва да укаже на частния тъжител, че тъжбата му не отговаря на законовите изисквания откъм съдържание и да даде срок за отстраняване на недостатъците. Недопустимо е прекратяването на наказателното производство на основание, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК без даването на съответните указания преди това, както безпротиворечиво е възприето от съдебната практика. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени и недостатъците не бъдат отстранени, ще е налице предпоставка за прекратяване на наказателното производство, но на основанието, визирано в разпоредбата на чл.24, ал.5, т. 2 от НПК - тъжбата няма да отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като не съдържа необходимите реквизити. В случая няма пречка, с оглед текста на чл.250, ал. 1, т.1 от НПК наказателното производство по дело от частен характер да се прекрати в закрито разпоредително заседание от съдията – докладчик, след като дадените от него указания не са били изпълнени, а не делото да се прекратява в открито съдебно заседание от състава на съда. Цитираната норма сочи недвусмислено на извода, че съдията - докладчик разполага с такава възможност и правомощия и в случая следва да я приложи с оглед вече изложеното във връзка с неизпълнение на дадените указания.

По изложените мотиви и на осн. чл.250, ал.1, т.1, предл. 2 – ро, във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК съдията - докладчик,

 

                                                  Р А З П О Р Е Д И:

         

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №793 по описа на Районен съд гр.Карлово за 2019 година, образувано по подадената на **.**.**** г. с вх. рег. № ***** от Р.В.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. М.И. против Т.И.Д. с ЕГН ********** *** частна тъжба, за престъпление, съобразно посоченото в нея по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1, пр. 1-во и предл.2-ро от НК.

 

          Разпореждането подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на тъжителя.

 

 

 

 

                                                              Районен съдия:

 

                                                                                        /Г.М./

 

 

М.Б.