Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6198 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с
цена на иска 15000,00 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от Б.В.С., ЕГН**********,*** против К.Х.Г.,
ЕГН**********,***, в която се твърди, че ***е ******на ***И.В.С., б.ж. на
гр.Плевен, починал на 14.06.2019г. Твърди, че преди да почине той дал разписки
на ищеца, удостоверяващи дадени от И.С. на ***К.Х.Г. пари назаем, които
последния не му е върнал. Твърди, че разписките са написани и подписани
саморъчно от К.Х.Г.. Твърди, че от ***знае, че с длъжника са били ***и му е
давал често пари назаем, които обикновено са връщани, но част не са върнати.
Твърди, че от съставена на 09.06.2014г. разписка се вижда,че И.В.С. е дал на
заем на К.Х.Г. сумата 5000лв. със срок от два месеца. На разписката е
отбелязано, че К.Х.Г. е върнал на 01.09.09., 19.09. и 06.10.2014г. по 500 лв.,
или общо 2000 лв. Остават да дължи 3000 лв. Твърди, че от съставена на
09.11.2016г. разписка се вижда, че И.В.С. е дал на заем на К.Х.Г. сумата 7000лв. със срок от 30 дни, която сума не е
върната. Твърди, че от съставена на 04.06.2018г. разписка се вижда,че И.В.С. е
дал на заем на К.Х.Г. сумата 5000лв. със срок от три месеца, която също не е
върната. Като ******на И.В.С. счита, че има закон интерес да поиска от К.Х.Г.
да му върне дадените му от ***на ***пари назаем. Срока за връщане отдавна е
изтекъл и има вероятност задължението да бъде погасено по давност. Моли, на
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, К.Х.Г., с постоянен адрес ***,***, с ЕГН**********
, да бъде осъден да плати на ***сумата от 15000 лв./петнадесет хиляди лв./,
представляваща даден му паричен заем от ***на ***И.В.С..
В срока по чл.131 от ГПК е
представен писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в
който взема становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Излага
съображения, че съгласно чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и
качество.Договорът е двустранен, консенсуален и реален. Докато в първия частен
документ от 09.06.2014 г. са налице елементите на договора за заем, то счита,
че в приложените декларации от 09.11.2016 г и 04.06.2018 г не се съдържат
съществените елементи на договора за заем, поради което оспорва наличието на
договор за заем в приложените два броя декларации и счита, че само на това
основание следва да бъде отхвърлен иска по чл.240, ал.1 ЗЗД за сумите от 7 000
лв. и 5 000 лв. Счита, че видно от съдържанието на тези декларации, е че те
представляват договор за влог по чл.250 и сл ЗЗД. Счита за необяснимо, защо
след като ответникът не се е издължавал, то наследодателят на ***отново му е
предоставял суми и то в не- малък размер, както и защо в последващите документи
не е отразено, че по първия договор се дължат 3 000 лв., както и
обстоятелството защо не е предприел действия , включително и по съдебен ред за
събиране на сумите. Твърди, че наследодателят дори не е канил ***да му върне
дължимите суми. Относно договор за заем от 09.06.2014 г. се позовава на
давност, на основание чл.110 ЗЗД, тъй като ИМ е заведена на 29.09.2019 г.,
а вземането е станало изискуемо от
09.08.2014 г. Прави възражение на
основание чл.193, ал.1 ГПК, като оспорва истинността на 3 броя частни писмени
документи, съответно от 09.06.2014, декларация от 09.11.2016 г и декларация от
04.06.2018 г. Твърди, че тези документи не са изписани и подписани от
ответника/ не са автентични/. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение
за наследници №14-2662/01.07.2019г, ***И.В.С. е ******И.В.С..
Видно писмено изялвение
от 09.06.2014г. К. Хр.Г. е удостоверил, че е получил в брой от И.В.С. сумата от
5000 лв. за срок от два месеца. При връщане на сумата удостоверението се
унищожава. Отразено е, че на 01.09.2014г. са върнати 500 лв., на 09.09.2014г.
са върнати още 500 лв., на 19.09.2014 г. още 500 лв., на 06.10.2014г. 500 лв.
Посочено е, че остават 3000 лв.
От Декларация от
09.11.2016г. е видно, че подписаният К.Х.Г. е декларирал, че е получил сумата
от 7000 лв. от ***И.В.С. за срок от 30 дена. Върху декларацията има подпис
поставен от И.С. като „предал сумата“
От Декларация от
04.06.2018г. е видно, че подписаният К.Х.Г. е декларирал, че е получил сумата
от 5000 лв. от съседа си И.В.С. за срок от 3 месеца. Върху декларацията има
подпис поставен от И.С. като „броил сумата“, а от К.Г. като „получил сумата“.
Гореописаните документи
за получени суми от К. Г.са оспорени по отношение автентичността на подписа,
положен в тях от името на К.Г.. Открито е производство по чл.193, ал.1 ГПК.
Допусната е съдебно-графологична експертиза. От приетата по делото съдебно-графологична
експертиза, която съдът кредитира, като обективна, обоснована и компетентна, се
установява, че подписите под името „К.Г.“ в Декларация от 09.06.2014г.,
декларация от 09.11.2016г. и Декларация от 04.06.2018г. са положени от К.Х.Г..
Ръкописният текст в Декларация от 09.06.2014г., декларация от 09.11.2016г. и
Декларация от 04.06.2018г. е изписан от К.Х.Г..
Предвид изложеното, съдът приема, че оспорването не е доказано.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Ю.П.С.въпреки че е заинтересована от изхода на делото като
съпруга на ищеца. показанията ѝ са логични, непротиворечиви и в съответствие
с приетите по делото писмени доказателства. От тях се установява, че ***на ***И.С.
е давал пари назаем на съседа си К.. Давал му е няколко пъти. Първата дадена
сума не била издължена, но той му дал и втори и трети път. До последно, докато
е бил жив е споделял със св.С., че не са му върнати сумите. Последните две
седмици от живота на И.С., той е живеел в домакинството на ***и св.С., тъй като
вече не можел да се справя сам. Той е предал на ***документите, в които са
описани дадените суми назаем. Никога не е казвал, че е имал намерение да
предаде сумите като подарък. Освен тези документи е предал и други документи. К. Г. не е полагал грижи за И.С.. Той е
разполагал с пари, тъй като е имал собствена фирма, от която реализирал доходи.
***на И.С. е починала през 2014г. след боледуване и той се отчаял. Вече не се
интересувал от материалните неща. Било му безразлично, въпреки, че продължил да
работи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по
делото следва да се установят следните предпоставки :1/ съществуването на
договор за заем между страните;2/ предаването на заемната сума на ответника;3/
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.Установяването на
тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При
пълно и главно доказване от страна на ***на пораждащия претенцията му
юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.
Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще
следва да се отхвърли като неоснователна.Ответникът е този, който следва да
докаже, по силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.
По делото не е представен договор за заем в писмена
форма, но са представени писмени изявления
/декларации/, от която се установи, че ***е
получила от ***на ***И.С. 5000,00 лева на дата 09.06.2014г. за срок от два
месеца, 7000 лв. на 09.11.2016г. за срок от 30 дни и 5000 лв. на 04.06.2018г.
за срок от 3 месеца.
Договора за заем е реален договор
и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на
сключването на договора, от което произтича насрещното задължение на
заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума, съобразно клаузите на договора.В
производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху ***лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява възраженията си. Налице е трайна съдебна
практика по отношение на въпроса чия е доказателствената тежест при
установяване неизпълнение на договорно задължение, в частност как се разпределя
доказателствената тежест на страните по заемно правоотношение, а именно, че в
производството по иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху ***лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява възраженията си, например, че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други. ***установява посредством представените 3 броя декларации че ***на
***И.С. е дал на ***заемни средства общо 17000 лв. срещу задължение за връщане
на отразените както следва: 5000 лв. до 09.08.2014г., 7000 лв. до 09.12.2016г.и
и 5000 лв. до 04.09.2018г. От първата сума има отбелязване в документа,
удостоверяващ предаване на сумата, че е върната от ***обща сума от 2000 лв.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител
на ответника, че отразените в Декларация от 09.11.2016г. и Декларация от
04.06.2018г. суми са дадена на друго основание-договор за влог, а не по договор
за заем. ***е тази, който следваше, при това положение, да докаже, че исковата
суми съставляват средства, които са дадени на друго основание. По делото не са
ангажирани доказателства в този смисъл от ответника, която носи
доказателствената тежест, а и от показанията на св.С. се установи, че ***на ***е
предоставил на ***процесните суми назаем с уговорка да бъдат върнати в
уговорените срокове и е предал документите на брат си- негов ***и ищец по
делото.
Заемът за
потребление е реален договор,
който се смята за сключен в момента, когато, въз основа на постигнато между
страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем
пари.Основно задължение на заемателя, според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, е да
върне заетата сума в уговорения срок.По делото не е установено взетите в заем
парични суми по договора от ***да са върнати изцяло на уговоренте падежи или
по-късно на заемодателя. Представените декларации изходящи от ***и носещи
подписа на заемодателя се ползват с формална доказателствена сила относно тяхното
авторство. Същите са оспорени по предвидения ред по чл.193 ГПК, което е
останало недоказано и следва да се приеме, че изявлението, което се съдържа в тях
е направено от ответика К.Г., който ги е подписал. Следователно, по делото се
установява, че между ***на ***И.С. и ***К.Г. са били сключени договорш за заем
на парични средства, за обща сума в размер на 17000,00 лева, е получена от
заемополучателя-***по делото, който се е задължил в определените срокове -5000
лв. до 09.08.2014г., 7000 лв. до 09.12.2016г.и и 5000 лв. до 04.09.2018г. да
върне сумите на на заемодателя. По делото не са наведени възражения за
заплащане на сумата по договора за заем, но признание за извършени плащания се
съдържат в исковата молба от ***по делото и се установява от съдържащото се изявление
в Декларация от 09.06.2014г.
Предвид изложеното съдът намира за доказано възникналите
между ***на ***И.С. и ***К.Г. облигационни правоотношения по договор за заем в
размер на 5000 лв., 7000 лв. и 5000 лв., от които са погасени от ***2000 лв. по
първия договор за заем.
Ответника, чрез процесуалния си представител е
противопоставил възражение за погасяване по давност на вземането от 3000 лв. по
договора за заем, обективиран в Декларация от 09.06.2014г. и с падеж на
вземането по договора на 09.08.2014г./два месеца след сключването на договора/.
Вземането е станало изискуемо на посочената дата 09.08.2014г., а исковата молба
е подадена на 25.09.2019г. В настоящия случай е приложим общия давостен срок по чл. 110 ГПК
– С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114,
ал.1 ЗЗД Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Видно е, че падежа на вземането е 09.08.2014г.,поради което следва
да бъде прието, че вземането на сумата от 3000 лв. е погасено по давност към
09.08.2019г.- преди подаване на исковата молба на 25.09.2019г. Съгласно чл. 116 ЗЗД Давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Видно е от декларацията от 09.06.2014 г., че са извършени частични изпълнения,
всяко от които по 500 лв. на датите: 01.09.2014; 09.09.2014г.; 19.09.2014г.;
06.10.2014 г. Съгласно действащата
съдебна практика (решение №100/ 20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на II ТО на
ВКС, № 255 по т.д.№ 145 / 2012 г. на І т.о., реш.№ 215 по т.д.№ 456/2012 г. на
ІІ т.о. , реш.№ 161 по т.д.№ 1934/2014 г. на І т.о. на ВКС и др.) извършеното
частично изпълнение не прекъсва погасителната давност на основание чл. 116 б.
а) ЗЗД. Признаването на вземането от длъжника по своята правна същност
представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. При частично изпълнение длъжникът не
изразява воля, че признава съществуването на останалата част от дълга, поради
което признаването чрез частично плащане не се разпростира върху останалата
част от дълга. За да е налице признание на вземането по см. на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е: 1.направено в рамките на давностния срок, 2. да е
отправено до кредитора или негов представител и 3. да се отнася до
съществуването на самото задължение. Не
се установи и не се твърди от ***наличие на прекъсване на давността на друго
основание, поради което направеното възражение за погасяване на вземането от
3000 лв. по давност се явява основателно„
По гореизложените съображения предявения иск с правно
основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан до размер
от 12000 лв. за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения си
размер от 15000 лв. да бъде отхврлен като погасен по давност.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ***следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените в настоящото производство деловодни разноски. В срок е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Материалния интерес по делото е 15000 лв. и
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 980,00 лв., колкото е
заплатената от ***и претендирана сума, поради което възражението се явява
неоснователно. Следва ***да бъде осъден да плати на ***сумата от 1816 лв. за
държавна такса, възнаграждение за особен представител, адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част.
***следва да бъде осъден
да заплати и направените за сметка на бюджета на съда, поради освобождаване на ***от
заплащането им, разноски за вещо лице в размер на 90,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.240,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, К.Х.Г., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Б.В.С., ЕГН**********,***
сумата от 12000,00 лева,
представляваща обща дължима сума по договори за заем от 09.06.2014г.,
09.11.2016г. и 04.06.2018г., предоставени в заем от ***на ***И.С. на ***по
делото, а за разликата до предявения размер от 15000 лв. отхвърля иска като
погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, К.Х.Г., ЕГН**********,*** ДА
ПЛАТИ на Б.В.С., ЕГН**********,*** направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 1816,00 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ЗЗД, К.Х.Г., ЕГН**********,*** ДА
ПЛАТИ на Районен съд -Плевен направените в настоящото производство деловодни разноски
в размер на 90,00 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: