№ 132
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110154839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Б. К. срещу „фирма“ ООД, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Ищцата твърди, че на 26.06.2021г. пътувала с автобус на градски транспорт
София по линия 260 в посока Горна баня. Около 17:45 часа при слизане от автобуса на
спирка бул. „Иван Гешов“, когато била на най-долното стъпало на средната врата на
автобуса, получила силен удар от затварящото се дясно крило на вратата, в резултат на
което паднала на тротоара. Лявото крило на вратата било затворено. Автобусът
потеглил преди да е слязла без да затвори дясната част на вратата, а ударът бил
причинен от затварящото се в движение дясно крило, т.е. след потегляне на автобуса от
спирката и преди да са слезли всички пътници. След падането автобусът спрял и се
събрали много хора. Била извикана „Бърза помощ“ и дошла линейка, която закарала
ищцата в „Пирогов“, където била подложена на операция след диагноза „фрактура на
дясна тазобедрена става“. Операцията била извършена на 26.06.2021г., а от болничното
заведение била изписана на 03.07.2021г. с препоръка да продължи лечението в
амбулаторни условия с превръзки и прием на лекарства. В резултат на травмата
изпитвала силни болки и страдания, които продължавали и към момента. Движенията
й били ограничени с непрекъснат прием на обезболяващи и други
противовъзпалителни лекарства. Освен неимуществените вреди, претърпяла и
имуществени такива за закупуване на санитарни материали и лекарства на обща
стойност от 2412,92 лева. Ищцата твърди, че автобусът е собственост на ответника,
като описаният инцидент възникнал по невнимание от страна на водача при
изпълнение на възложената му работа от ответника. С оглед изложеното ищцата моли
съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
1
и страдания, както и сумата от 2412,92 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за закупуване на медицински консумативи, помощни
средства и лекарства, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.06.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото
разноски.
Ответникът „фирма“ ООД е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва ищцата да е била пътник в посочения автобус, както и изложения от ищцата
механизъм на настъпване на вредите. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е
собственик на процесния автобус, като твърди, че на средната врата на същия няма
стъпала, тъй като е оборудвана с рампа за инвалиди. Невъзможно било ищцата да
получи какъвто и да било удар, тъй като средните врати били пневматични и се
отваряли настрани и навън и били оборудвани със сензор, който не позволява
затварянето на вратите при наличието на каквото и да е препятствие. Сензорът се
намирал в гуменото уплътнение в средната част на всяко едно от крилата на средната
врата. Описаният от ищцата механизъм бил на практика невъзможен, поради което
оспорва ищцата да е получила твърдените увреждания по описания начин. Оспорва
твърдението на ищцата, че инцидентът е възникнал по невнимание от страна на водача,
както и, че автобусът е потеглил преди ищцата да е слязла. Посоченото действие било
невъзможно предвид наличието на обезопасителна система, която не позволява на
водача да потегли преди да е налице пълно затваряне на всички врати. При условията
на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение за вреди, като счита
същия за прекомерно завишен. Оспорва дължимостта на направените медицински
разходи, като счита, че същите не са в причинно-следствена връзка с процесния
инцидент. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго
лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
2
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията.
С писмения отговор е направено искане да бъде конституирано като трето лице
– помагач на страната на ответника – „фирма“ АД. При преценка на изложените в
молбата за привличане обстоятелства съдът намира, че е налице правен интерес от
привличането на трето лице - помагач, тъй като е налице връзка между евентуален
неблагоприятен изход от делото и правоотношенията между ответника и третото лице.
Предвид изложеното следва да бъде допуснато привличането на „фирма“ АД като
трето лице – помагач на страната на ответника.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., като трето лице – помагач на страната на ответника, като на третото лице –
помагач да се връчи препис от писмения отговор, с който е поискано привличането му.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2023г.
от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице - помагач.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и писмения отговор.
ДОПУСКА на ищцата един свидетел при довеждане.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачи,
формулирани от ищцата в исковата молба и от ответника в писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, от които 200
лева, платими от бюджета на съда, тъй като с определение №27439/18.10.2022г.
ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото, и 200 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г..
ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза със задачи,
3
формулирани от ищцата в исковата молба и от ответника в писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, от които 200
лева, платими от бюджета на съда, тъй като с определение №27439/18.10.2022г.
ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото, и 200 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да работят по задачите, поставени от
ответника след внасяне на определените депозити.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4