№ 1524
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к.“... III“, ... чрез пълномощника му –адв.А.И. - САК
срещу Наказателно постановление № 52/26.03.2021 г., издадено от Директор
на ОДБХ – С. град, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.
128, ал.2 вр. ал.1, т.1 от Закона за храните е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 (четири хиляди) лева за
извършено нарушение по чл. 4, ал.1от ЗХ.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати нарушения на административно –
производствените правила и материалния закон, поради което се отправя
искане към съда за неговата отмяна. Излагат се аргументи, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, че стоките са с изтекъл срок на годност
се отнасяла само до два броя кутии пури с пълнеж, годни до 25.05.2018 г. Ето
защо, в случая следвало да намери приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството- жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от пълномощника си адв.И.. Последният
в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по развитите в жалбата съображения. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от процесуалния представител на
въззиваемата страна разноски.
Административно-наказващият орган -ОДБХ, редовно призован, се
представлява от адв. Беева, която счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено от съда. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.11.2020 г. от служители на ОДБХ – С. град била извършена планова
проверка в обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в ж.к.“...“ 1А,
1
бл.503, стопанисван от „...“ ЕООД. Проверката била извършена в
присъствието на управителя на дружеството – Д.Сл.Д.. В хода на същата
контролните органи установили, че в обекта на стелажите, достъпни за
клиенти се намират пакетирани стоки с изтекъл срок на годност, а именно:
Шоколадови бонбони „Моцарт“ – 2 бр. кутии от 100 гр. с номер L19287,
с надпис „най –добър до 31.10.2020 г.“, с вносител „Тейми“ ООД-гр. С..
Шоколадови бонбони „Mozart Kayeln“ – 4 бр. кутии от 120 гр. с номер
L19290, с надпис „най –добър до 31.10.2020 г.“.
Шоколадови бонбони „Моцарт Цигулка“ – 1 бр. кутия от 140 гр. с номер
L19289, с надпис „най –добър до 16.10.2020 г.“.
Млечен шоколад с меко топящ се пълнеж -14 броя по 38 гр., произведени
в Германия от Линд, с дистрибутор „Инкофуудс“ ООД, с номер L455925,
с надпис „годен до 11/2020 г.“ с изтрита дата на етикета.
Пури с пълнеж крем, произведено в Полша, вносител“вариант 2003“
ООД с номер L237110, с надпис „годен до 25.05.2018 г.“ – броя кутии по
280 гр.
За резултатите от извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 0001009/30.11.2020 г., препис от който бил връчен срещу подпис
на г-н Димитър Димитров.
За така констатираното нарушение св.АЙШ. –на длъжност „инспектор“ в
отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ- С. град съставила
срещу „...“ ЕООД АУАН № 0000134/07.12.2020 г. за извършено на 30.11.2020
г. нарушение по чл.4, ал.1 от Закона за храните. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал с възражение, че: „предвид създалата се
епимедиологична обстановка, резкият спад на работата доведе до увеличаване
количествата на стоките, които не можаха да бъдат реализирани в сроковете
на годност и описаните стоки с такъв срок са част от тях. Не съм видял и
своевременно отстранил същите от местата им, на които имат достъп
клиентите.
Срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано
писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните – С. град, в качеството му на административно-
наказващ орган издал обжалваното в настоящото съдебно производство
Наказателно постановление № 52/26.03.2021 г., с което на основание чл.128,
ал.2 вр.ал.1, т.1 от ЗХ дружеството-жалбоподател е санкционирано с
налагане на „имуществена санкция“ в размер на 4000 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на
дружеството срещу подпис на 19.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84
от ЗАНН– Констативен протокол № 0001009/30.11.2020 г., АУАН №
0000134/07.12.2020 г., Заповед № ОСПП – 42/04.08.2017 г., Заповед ОСПД –
3452/02.11.2020 г., издадени от Изпълнителен директор на БАБХ, известие за
доставяне на НП, извадка от регистъра на БАБХ, воден на основание чл.24 от
ЗХ; както и от гласните доказателствени средства –показанията на свидетеля -
актосъставител Баркурт.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. Баркурт, които възприема
като непротиворечиви и обективни, намиращи подкрепа в приложените по
делото писмени доказателства. В случая следва да се отбележи, че между
страните липсва спор относно правнорелевантните факти, налице е такъв
относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
2
ал. 2 от ЗАНН от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу
административно-наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното Наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл.138, ал.1, т.1 и чл.139, ал.1,
т.1 от ЗХ във връзка с приложените към материалите на делото Заповед №
ОСПП – 42/04.08.2017 г. и Заповед ОСПД – 3452/02.11.2020 г. на
изпълнителния директор на БАБХ.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни
реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите изложени в жалбата за
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42, т.7 от
ЗАНН при съставяне на АУАН. Посоченият свидетел Цв.В. е свидетел при
установяване на нарушението, присъствал е при извършване на процесната
проверка, при изготвяне на констативния протокол за резултатите от същата и
при съставяне на АУАН. Свидетелят е индивидуализиран достатъчно ясно – с
три имена, ЕГН и адрес и би могтъл безпроблемно да бъде установен от съда
и разпитан при необходимоснт от това.
На следващо място, съдът не споделя и изложеното в жалбата, че
подаденото възражение срещу АУАН не било обсъдено в мотивите на
издаденото НП, тъй като от материалите на административно –наказателната
преписка изобщо не се установява срещу съставения акт да е било депозирано
писмено възражение.
Като неоснователно съдът възприема и възражението, че при описание на
нарушението както в съставения акт, така и в издаденото впоследствие
наказателно постановление не било посочено, че санкционираното дружество
има качеството на бизнес оператор. Понятието бизнес оператор е общо
понятие, поради което и не е необходимо същото изрично да бъде въвеждано
при описание на нарушението. То се съдържа на различни места в Закона за
храните / чл. 9, чл. 10 и др. /. Именно защото е общо понятие, съществуват
различни по вид бизнес оператори, осъществяващи различни функции. Като
въведено в закона общо понятие същото не представлява квалифициращ
признак, особено качество на субекта, поради което и непосочването на
качеството на бизнес оператор, не представлява нарушение при описание на
нарушението от категорията на съществените такива.
Фактическото описание на нарушението е ясно и не буди никакви
3
съмнения относно фактите от обективния му състав, така че нарушителят е в
състояние за разбере фактическите и правни рамки на административно–
наказателното обвинение и да организира адекватно защитата си, което в
действителност е и сторил.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
По същество на нарушението, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗХ регламентира, че храната трябва да е
годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични,
радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не
представлява опасност за човешкото здраве.
За да е нарушена посочената правна норма следва храната да не отговаря
поне на едно от изискванията, предвидени в същата, а именно да е негодна за
консумация от хора по отношение на нейните физични, химични,
радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не
представлява опасност за човешкото здраве. Като е установил, че храната е с
изтекъл срок на годност, актосъставителят е приел, че същата е опасна за
човешкото здраве, поради което и не отговаря на въведените законови
изисквания в чл. 4, ал. 1 от Закона за храните. Срокът за годност е един от
критериите дали храната не е опасна за човешкото здраве. По тези
съображения няма необходимост наказващият орган да въвежда критериите,
въз основа на които приема, че храната е негодна, тъй като такова
обстоятелство не се и твърди в обжалваното наказателно постановление.
Не се споделя и възражението в жалбата, че нарушението се базирало на
предположение, тъй като на част от стоките била изтрита датата на етикета, а
се четяло само „годен до 11/2020 г.“. В случая този факт следва да се тълкува
в полза на нарушителя, тъй като срокът който се брой по месеци изтича в
съответното чисто на последния месец, а ако последният месец няма
съответно число, срокът изтича в последния му ден – в случая на 30.11.2020 г.
В конкретиката на настоящия казус е ангажирана отговорността на
юридическо лице, поради което съдът не следва да обсъжда субективната
страна и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Налице е правилно приложение на съответната на нарушението
санкционна разпоредба. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за
храните налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: 1. наруши
разпоредбата на чл. 4, ал. 1. Съгласно чл. 128, ал. 2 от Закона за храните на
бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
В случая наложената на дружеството-жалбоподател санкция е в
4
минималния предвиден в закона размер от 4 000 лв., поради което същата е
правилно и справедливо определена, като за съда не съществува възможност
да я ревизира по размер.
Същевременно, според настоящия съдебен състав не е налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват данни нарушението да е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива.
Дружеството –жалбоподател е санкционирано за съхранение и продажба на
хранителни стоки с изтекъл срок на годност в не –малко количество, което
сочи за висока степен на обществена опасност на осъщественото от него
деяние, като по този начин са били поставени в опасност живота и здравето на
неограничен кръг от хора.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено, като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено
в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на разноски. Ето защо, и на основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата във вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, на въззиваемата страна следва да
се присъдят поисканите и направени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева, които са в по –малък размер от законовопредвидения
такъв съобразно определения интерес -510 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 52/26.03.2021 г., издадено от
Директор на ОДБХ – С. град, с което на „...“ ЕООД, ЕИК ..., на основание чл. 128, ал.2 вр.
ал.1, т.1 от Закона за храните е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4000 (четири
хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 4, ал.1от ЗХ.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на ОДБХ-С. град разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
С. – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5