Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в публично заседание на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
С участиена
на секретаря Мария Методиена разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 14169 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда
на чл. 435 ал. 5 от ГПК, по жалба,
вх. № 44153/ 08.10.2018 г., подадена от С.И. ***, с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител, срещу въвода за
владение по изп. д. № 20188630402152 по описа на ЧСИ С.Х.с
район на действие СГС, с рег. № 863 на КЧСИ, извършен на 04.10.2018 г. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, по изп. дело,
образувано по искане на взискателя Е.А.И. срещу длъжниците Д.Д.Х. и З.Л.Х. за
предаване владението върху недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул. „*******, представляващ едноетажна жилищна сграда, състояща се
от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения с площ от 123.30 кв. м., ведно с
дворното място с площ от 702 кв. м., върху което е построена, представляващо
УПИ ІХ – 529 в кв. 131 по РП на гр. София, местността „Лозенец“. Жалбоподателя
упражнява владение върху недвижимия имот, считано от 12.06.2007 г., когато е
сключил със собственика му А.Т.И.предварителен договор за покупко
– продажба. При тези съображения проведеният от съдебния изпълнител въвод в недвижимия имот бил незаконосъобразен и настоява за
неговата отмяна, тъй като бил извършен срещу лице, което упражнявало владение
върху имота отпреди завеждане на делото, решението по което се изпълнявало.
Взискателят Е.А.И., чрез
процесуалните си представители, е депозирала писмено възражение, в което е
изразила становище за недопустимост на подадената жалба, тъй като въззивникът не бил във владение на недвижимия имот. Същият
бил необитаем, рушал се и било житейски невъзможно да бъде обитаван.
Жалбоподателят бил във връзка с длъжниците по
изпълнителното производство и посредством подадената жалба се целяло забавяне
на производството.
Длъжникът Д.Д.Х. е депозирал писмено възражение, в което е изразил
становище за основателност на жалбата.
Длъжниците З.Л.Х. и „Д.2.“ ООД не
са изразили писмено становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК. Управителят на
юридическото лице Д.Д.Х.
изразява становище за основателност на жалбата.
От представените по реда
на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител е видно, че намира
жалбата за процесуално недопустима, алтернативно – неоснователна. По делото не
били налице доказателства жалбоподателят да е бил във владение на недвижимия
имот. Полицейският служител, присъствал при въвода
във владение, потвърдил, че последният е в имота от около една седмица преди
това, а имотът бил необитаем.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК и изхожда от легитимирано лице. Процесуалната
легитимация на въззивника се определя от твърденията
му, в случая – че е владелец на имота. Дали упражнява фактическа власт и същата
представлява държане или владение, както и ако е владение, дали началният му
момент предхожда предявяване на иска, решението по който се изпълнява, са обстоятелства
по съществото на спора. В тази връзка съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Досежно основателността и
градският съд намира следното:
Изп. д. № 2162/ 2018 г. по
описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС, с рег. № 863 на КЧСИ е образувано по
молба от Е.А.И., чрез процесуалния и представител, и приложен изпълнителен лист
от 10.08.2018 г., издаден по влязло в сила решение по гр. д. № 7214/ 2013 г. по
описа на СГС, І – 10 състав, по силата на който Д.Д.Х.,
З.Л.Х. и „Д.2.“ ООД са осъдени да предадат владението върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, представляващ
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения с площ от 123.30 кв. м., ведно с дворното място с площ от 702 кв. м.,
върху което е построена, представляващо УПИ ІХ – 529 в кв. 131 по РП на гр.
София, местността „Лозенец“ в полза на взискателя.
На 04.10.2018 г. в 10.30 ч. е бил проведен въвод във владение на взискателя Е.А.И.
в недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
в присъствие на неговия пълномощник, процесуалния представител на длъжниците, полицейски служител М.М..
В имота е било установено лицето С.И.С., който е заявил, че е във владение на
имота от 2007 г. В протокола са били обективирани
становищата и на полицейския служител М.М., която е
заявила, че имотът е необитаем, а С.И.С. е в имота от около една седмица. В
протокола е описано, че имотът не е водоснабден и електрифициран. Направен е
фотоалбум, приложен към протокола за въвод, от който
се вижда, че имотът е запуснат, помещенията са мръсни, покривът е частично
сринат и пр. Въводът е бил извършен.
Жалбоподателят развива
доводи, че е придобил фактическата власт на имота на 12.06.2007 г. и въз основа
на предварителен договор, сключен със собственика Атанас Тодоров Илков. В тази
връзка е представен самия предварителен договор, оригиналният екземпляр от
който липсва. По повод същия е налице образувано между настоящия въззивник и взискателя исково
производство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия
имот. Настоящото производство не зависи от изхода на този спор, тъй като
владението е елемент от правото на собственост, но като фактическо положение
може да бъде упражнявано и самостоятелно, вън и независимо от правото на
собственост. Именно поради тези съображения съдът намира, че не се налага да
обсъжда доводите на взискателя относно
недействителността на този договор, както и твърденията му, че към момента на
сключването му А.Т.И.е бил територията на страната, съответно не би могъл да го
сключи.
Към момента на
извършване на въвода жалбоподателят е бил заварен в
имота и твърденията му са били, че е в негово владение отпреди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява. Предмет на изпълнителното производство е
решението по гр. д. № 7214/ 2013 г. по описа на СГС, а С.И.С. е твърдял, че
владее имота от 2007 г. В подкрепа на своите твърдения е ангажирал показанията
на св. Николай Христов Атанасов, който пред съда потвърждава, че започнал да
посещава имота през 2008 г. – 2009 г., когато подпомагал С.И.С. в реализирането
на инвестиционни намерения в имота. Потвърждава, че в жилището било мръсно, но
жалбоподателят обособил две стаи, в които живеел. Правел частични ремонти, тъй
като имал намерение да извършва строителство заедно със съседите в двата
съседни парцела.
Така депозираните гласни
доказателства съдът намира, че не следва да кредитира, тъй като се опровергават
от показанията на св. П.Б.Т.живуща ***. Същата заявява, че след смъртта на А.Т.И.имотът
бил необитаем. Самият собственик дълги години живеел в чужбина и идвал един път
годишно в имота. Считано от 2000 г. водоподаването
било спряно от централния спирателен кран на улицата, тъй като бил спукан
водопровод и свидетелката нямала към кого да се обърне, за да предотврати
наводняване, затова сигнализирала „Софийска вода“, която централно спряла водоподаването в имота. Отговаряща за района полицай М.
предупредила свидетелката да уведоми полицията, ако в имота се появят лица, тъй
като бил необитаем и можело да се самонастанят бездомници.
Къщата не била годна за живеене и никой не е живял в нея от 1999 г., нямало
електричество, дворът бил запуснат, къщата се рушала, част от покрива бил
паднал.
Съдът намира, че
показанията на св. Т.следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с
показанията на св. М.М., полицейският инспектор,
който отговаря за този район, която пред съда потвърждава, че е предупредила
съседи на имота, ако видят лица, които се самонастаняват, да уведомят
полицията. Къщата била запусната, рушала се. Свидетелката присъствала на
извършения въвод във владение като полицейски
служител и тогава за първи път видяла жалбоподателя С.. Той твърдял, че живее в
имота, но помещенията били мръсни, необзаведени, независимо, че имало поставен
телевизор, електричеството било спряно, липсвала течаща вода, жилището
изглеждало видимо необитаемо.
Показанията на
свидетелите Т.и М. кореспондират с данните, които самият съдебен изпълнител е
въвел в протокола за въвод във владение от 04.10.2018
г. и се подкрепят от снимковия материал, изготвен и приложен към протокола за въвод, както и от приложените писмени доказателства за
спряно водоподаване и електричество.
При така изложените
данни настоящият състав на Градския съд намира, че жалбата на С.И.С. против въвода във владение по изп. д. №
2162/ 2018 г. по описа на ЧСИ С. Х., е неоснователна, тъй като жалбоподателят не осъществява владение върху
недвижимия имот, което да е започнало преди предявяване на иска по гр. д. №
7214/ 2013 г., решението по който се изпълнява.
Ответната по жалбата
страна на взискателя претендира разноски, каквито има
основание да му бъдат присъдени. Жалбоподателят прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 2000лв. Съдът намира
възражението за неоснователно, тъй като от една страна релевирането
му не задължава съда да редуцира платеното адвокатско възнаграждение до
минималния, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. Съобразявайки естеството на правния спор, фактът, че е
предизвикан не за защита на материални права, а поради злоупотреба с такива, предпоставящи цялостна е ефективна защита на действителния
им носител, както и броя на съдебните заседания, то платеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Предвид изложеното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба,
вх. № 44153/ 08.10.2018 г., подадена от С.И. ***, с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител, срещу въвод във
владение на взискателя Е.А.И. на недвижим имот: находящ се в гр. София, ул. „*******, представляващ
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения с площ от 123.30 кв. м., ведно с дворното място с площ от 702 кв. м.,
върху което е построена, представляващо УПИ ІХ – 529 в кв. 131 по РП на гр.
София, местността „Лозенец“, по изп. д. №
20188630402152 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС, с рег. № 863 на
КЧСИ, извършен на 04.10.2018 г., обективиран в
протокол от същата дата.
ОСЪЖДА С.И. ***, с ЕГН **********,
да заплати на взискателя Е.А.И. ***, с ЕГН **********,
сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, сторени от нея разноски за адвокат в
съдебното производство.
На основание чл. 437 ал.
4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.