РЕШЕНИЕ
№301
гр. Велико Търново,05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – втори състав, в съдебно заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП В.К.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №424 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът Д.С.С. *** чрез *** П. от ВТАК твърди, че с влязло в сила решение
по адм. дело №48/2021 г. по описа на АСВТ е отменена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1275-000032/14.01.2021 г. на началник
Група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която му е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Твърди, че от тази заповед са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, унижение, стрес, срам
пред родителите, постстресов синдром, страхова невроза, които не са отшумели
изцяло и до момента. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, възлизащо на 2 000 лв., ведно със законната лихва от момента на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и моли съда да осъди
ответника ОД на МВР – В. Търново да му заплати съответните суми. Претендира за
разноските по производството – държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР – В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения
иск по основание и размер. Излага съображения за недоказаност на твърдението за
претърпените душевни страдания, както и за липса на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната заповед и настъпилия вредоносен резултат. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема мотивирано становище за частична
основателност на иска. Намира, че от събраните доказателства се установява
наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по ЗОДОВ, но поддържа, че претеднираното обезщетение следва да бъде
редуцирано по размер съобразно вредите, които са доказани в производството.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Между страните не е спорно и от приетите доказателства
– материалите, съдържащи се в АД №48/2021 г. по описа на АСВТ, се установява,
че със Заповед №21-1275-000032/14.01.2021 г. на началник
Група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново заради установено
при проверка на 13.01.2021 г. управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Състав на АСВТ е отменил като незаконосъобразна заповедта
за прилагане на ПАМ с Решение №169/31.05.2021 г. по АД №48/2021 г. по описа на АСВТ.
Така постановеното съдебно решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
В хода на настоящото производство за удостоверяване на
претенцията за претърпени неимуществени вреди ищецът ангажира гласни
доказателства. Разпитаният по делото свидетел С. С., ... на ищеца, дава
показания за впечатленията си от поведението на сина си след извършената на
13.01.2021 г. проверка по ЗДвП и приложената ПАМ. Според свидетеля ищецът е бил
страшно травмиран, психически подтиснат и неспокоен. Сънят му се е нарушил,
започнал е да става много рано. Притеснявал се е от родителите си заради
показанията на теста за наркотици, а е твърдял, че не е употребявал нищо. Спрял
е да посещава баба си и дядо си, с които е бил в много близки отношения, и е
криел от тях за случилото се. Разделил се е с приятелката си, която го е
обвинила, че е наркоман. Работата му била свързана с управление на МПС и
случилото се му е пречело да изпълнява служебните си задължения.
От показанията на свидетелката Т.С.,...на ищеца, се
установява, че последният е изпаднал в депресивно състояние, не се е хранел,
сънят му се е нарушил, дори изчезнал. Скарал се е с приятелката си. Не е
посещавал баба си и дядо си и се е депресирал още повече, след като те са
разбрали за случилото се, тъй като е бил в много близки отношение с тях и се е
притеснявал.
От страна на ответника са представени писмени
доказателства. Видно от писмо от Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните с рег. №6202-235-96#1/05.08.2021 г. на Община Велико Търново
в периода от 27.12.2015 г. до 22.12.2016 г. на лицето Д.С. са наложени шест
различни възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1 от Закона за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. От Справка за
нарушител/водач, издадена от ОД на МВР – Велико Търново на името на Д.С. се
установява, че за по-малко от година от придобиване на правоспособност като
водач на МПС лицето нееднократно е нарушавало ЗДвП, включително и след датата
на съставяне на ЗППАМ.
При така установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Разпоредбата на
чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Следователно, за
да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Разпоредбите на ЗОДОВ
доразвиват принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму, като се създава облекчен режим за ангажиране отговорността на
държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана
административна дейност.
В настоящия случай безспорно се установи, че Заповед №21-1275-000032/14.01.2021 г. на началник
Група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която е била приложена
принудителна административна мярка на ищеца, е отменена като незаконосъобразна
с влязло в сила съдебно решение, респективно налице е първата от
материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск.
Съгласно посочените по-горе правни основания,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящото производство исковата
претенция е за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000
лв. Същите подлежат на репариране само ако са в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразния административен акт и при доказване, че ако не е издаван
такъв акт, вредата реално не би настъпила. В тежест на ищеца е да докаже
действителното настъпване в патримониума му на вредите в търсения размер и на
посоченото основание.
За основателна и доказана съдът намира претенцията на
ищеца, че от отменения като незаконосъобразен административен акт са му причинени
неимуществени вреди. Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда.
Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган.
Съдът счита за житейски оправдано ищецът да изпита безпокойство, притеснение,
стрес и нервно напрежение с оглед наложената спрямо него принудителна мярка,
засягаща правото му да управлява МПС. В случая е налице доказана причинена
неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, издаден от
ответника.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са последователни,
логични и непротиворечиви. Не може да се приеме, че само поради близките си
отношения с ищеца, свидетелите ще дават неверни показания пред съда, а и
разбираемо е, че именно най-близките членове от семейството са тези, които са
преки свидетели на поведенческите промени и душевните преживявания на дадено
лице. Извън това изнесените факти по отношение на емоционалното състояние на
ищеца са напълно обясними и житейски оправдани дори и само поради факта, че
същият е бил неправомерно лишен от право да управлява МПС, което му е нанесло
затруднения при изпълнението на служебните ангажименти и такива от битов
характер. Налице е отрицателно въздействие върху ищеца и ограничаване на
правата му, които безспорно рефлектират негативно върху него. Въз основа на гласните
доказателствени средства съдът приема, че след налагането на ПАМ ищецът е търпял
болки и страдания, които видимо са се отразили на неговото емоционално
състояние – притеснявал се е от родителите си и от баба си и дядо си, разделил
се е с приятелката си, която го е смятала за наркоман. От свидетелските показания
се установява промяна в поведението на ищеца като психическо напрежение и подтиснаност.
Тази промяна може да е под комбинираното въздействие на множество фактори, но в
случая се установява, че ищецът трайно свързва състоянието си именно с
преживявания, при и по повод на наложената му принудителна административна
мярка. Именно начинът на възприемане на извършеното спрямо него е повлиял на
ищеца така, че е причинил страдания, които се определят като неимуществени
вреди. Обстоятелството дали състоянието му не се дължи и на други факти извън
процесните не се установява от събраните по делото доказателства, а и ищецът не
трябва да доказва в своя вреда отрицателен факт. С тези аргументи съдът приема
иска за доказан по основание.
Тезата, поддържана от процесуалния представител на ОД
на МВР – Велико Търново, за липсата на пряка причинно-следствена връзка между
причинените болки и страдания на ищеца и акта на ответника с доводи, че ищецът
е продължил да нарушава закона и след датата на издаване на ЗППАМ, не се
възприема от настоящия състав. Отговорността на ответника произтича от
поведението на негови органи – ако заповедта беше издадени при спазване на
закона, то не би била налице хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ. Следователно
отговорността се носи на собствено основание, като обезщетение за допуснато
нарушение на основния правен принцип, че държавата действа винаги
законосъобразно. Безспорно е налице причинно-следствена връзка.
Относно размера на исковата претенция следва да се
приложи принципът на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД и да се
определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл е и
константната практика на ВАС. Понятието „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Следва да се вземат предвид относимите обстоятелства като обичайното
безпокойство и притеснение, характерни за такива случаи, и конкретно
установеното психоемоционално състояние на ищеца.
Настоящият състав счита, че претендираният размер на
неимуществените вреди от 2 000 лв. е значително завишен предвид липсата на
доказателства за настъпване на значителни вреди върху здравето на ищеца и с
оглед периода, през който са търпени неблагоприятните последици в неговата
неимуществена сфера. В тази връзка, имайки предвид всички обстоятелства по
делото, съдът приема, че обезщетение на понесените неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка
със Заповед №21-1275-000032/14.01.2021г., в размер на 200 лева е справедливо и
адекватно на интензитета на причинения дискомфорт. Искът в останалата му част
до 2 000 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното следва да бъде уважен и искът за
присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на предявяване
на исковата молба – 09.07.2021г., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и предвид текста на чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Разноските за ищеца следва да се определят като сбор от заплатената
държавна такса от 10 лв. и заплатения адвокатски хонорар в размер на 400 лева
съобразно представения Договор за правна помощ и съдействие от 28.06.2021г.,
изчислен съобразно уважената част от иска, или същият възлиза на сума в размер
на 40 лв. Предвид размера на дължимите разноски за адвокатска защита, съобразно
постановения правен резултат, съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Общо в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв.
В полза на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата
и правна сложност на делото, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
80 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на Д.С.С. *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтекли от отменената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1275-000032/14.01.2021 г. на началник Група при
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2021
г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.С. *** срещу ОД на МВР – В. Търново иск за неимуществени
вреди в частта му за разликата до 2 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на Д.С.С. *** разноски по
делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Д.С.С. *** да заплати на ОД на МВР – Велико
Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: