№ 95
гр. Дупница, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510102219 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца С. С. С. срещу ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 861.05 лева – главница по сключен договор за
кредит на покупка на стоки или услуги, за която сума срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист от 18.05.2012г. по ЧГД № 785/2012г. по описа на РС – Дупница, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 933/2012г. по описа на ЧСИ Е.Х., с
рег. № 856, с район на действие СГС, а впоследствие и изпълнително дело №
511/2024г. по описа на ЧСИ М.Д.И., с рег. № 744, с район на действие РС – Дупница
/съобразно уточнителна молба от 19.12.2024г./.
В ИМ се твърди, че процесната сума е погА.а по давност. Прилага писмени
доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
основателността на предявения иск. Излага съображения, че поради неизпълнение на
задължения на ищеца по сключения договор за кредит с № CREX-01541833 срещу
същия е издаден изпълнителен лист. Твърди, че приложимата давност не е изтекла,
тъй като същата e била прекъсвана многократно в хода на образуваните две
изпълнителни дела. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
1
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 18.05.2012г.
по ЧГД № 785/2012г. по описа на РС – Дупница /л. 59/.
С изпълнителния лист от 18.05.2012г. по ЧГД № 785/2012г. по описа на РС –
Дупница /л. 59/ ищцата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД следните суми: сумата от 861.05 лв. – главница до погасяване на кредита; сумата
от 139.69 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.01.2008г. до 30.01.2009г.;
сумата от 411.95 лв. – мораторна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 24.02.2012г.;
сумата от 28.25 лв. – разноски по делото; сумата от 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на ищцата да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от 861.05 лева – главница по сключен договор
за кредит на покупка на стоки или услуги, за която сума срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист от 18.05.2012г. по ЧГД № 785/2012г. по описа на РС – Дупница, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 933/2012г. по описа на ЧСИ Е.Х., с
рег. № 856, с район на действие СГС, а впоследствие и изпълнително дело №
511/2024г. по описа на ЧСИ М.Д.И., с рег. № 744, с район на действие РС – Дупница.
В тежест на ищцата, съобразно твърденията й е да докаже факта на
погасяването на процесната сума по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу
него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК.
След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
2
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се
тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на
чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т. к.,
І т. о. на ВКС/.
В случая ищцата твърди, че процесната сума, предмет на издадения
изпълнителен лист е била погА.а по давност в хода на образуваното изпълнително
дело.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищцата, че процесното вземане е погА.о по давност в хода на образуване на
изпълнителното дело /този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в
сила на заповедта за изпълнение/, доколкото възражения за погасяването на вземането
преди влизане в сила на заповедта за изпълнение са недопустими в производството по
чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе длъжникът е следвало да положи дължимата грижа
за водене на процеса, като не могат да черпят права от процесуалните си пропуски и
проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо.
По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение,
3
влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК – поради неподаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Това важи за всички съдебно
установени вземания, вкл. за лихвите. В този смисъл е и трайната вече практика на
ВКС (решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV ГО и
др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на
чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от влизане в сила на заповедта
за изпълнение. Следователно давността започва да тече от 18.05.2012г. – датата на
издаване на изпълнителния лист.
В настоящия случай е налице следното специфично обстоятелство, което се
установява от представените по делото писмени доказателства – въз основа на
издадения процесен изпълнителен лист са образувани 2 изпълнителни дела – от 2012г.
и от 2024г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В мотивите към т. 3 е посочено, че перемцията и давността са
различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на
материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира
кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да
иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва, докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело,
заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за
извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени права на
длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не
и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
4
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо,
ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният
изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния
лист, който е в негово държане. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се
осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и
по перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от
действието на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е
условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т. е. молбата на
кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо, молба в която е посочен начинът на изпълнение,
включително и когато първоначалната й нередовност е поправена, води до прекъсване
на давността.
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело № 933/2012г.
по описа на ЧСИ Е.Х. се установява, че на 31.07.2012г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е депозирал молба за образуване на изпълнително дело /л. 58/ като в
самата молба не е посочен конкретен изпълнителен способ, който се иска да бъде
приложен спрямо длъжника.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се
посочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
5
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
В настоящия случай видно от представеното постановление от 02.08.2012г. /л.
58/ се установява, че на посочената дата – 02.08.2012г. ЧСИ Е.Х. е постановила
налагането на запор върху трудовото възнаграждение и върху притежаваното от
ищцата МПС като същевременно е насрочила и опис на движими вещи на 29.10.2012г.
На 30.06.2015г. по изпълнителното дело е депозирана молба от ответника /л. 74/, с
която е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, на основание чл. 429
ГПК, предвид сключения договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
С постановление от 25.08.2015г. /л. 74/ ЧСИ Х. е оставила молбата без уважение като е
указала на ответника да представи доказателства за уведомяването на длъжника за
извършената цесия. Впоследствие с постановление от 04.04.2016г. /л. 92/ ЧСИ Х. е
постановила да се връчи уведомлението за извършената цесия на ищцата
На 16.07.2019г. ответникът е депозирал молба /л. 99/ с посочване на конкретен
изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен спрямо длъжника – насрочване
на опис на движими вещи. С постановление от 16.07.2019г. /л. 99/ ЧСИ Х. е насрочила
опис на 01.10.2019г. от 10:00ч.
На 14.09.2021г. ответникът е депозирал молба /л. 108/ с посочване на конкретен
изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен спрямо длъжника – насрочване
на опис на движими вещи. С постановление от 14.09.2021г. /л. 108/ ЧСИ Х. е
насрочила опис.
Със запорно съобщение от 27.11.2023г. /л. 117/ ЧСИ Х. е наложила запор върху
всички вземания на ищцата.
На 13.03.2024г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК /л. 128/.
На 16.07.2019г. ответникът е депозирал молба за образуване на ново
изпълнително дело /л. 147/ с посочване на конкретен изпълнителен способ, който се
иска да бъде приложен спрямо длъжника – налагане на запор върху банковите сметки
на ищцата.
Със запорно съобщение от 19.08.2024г. /л. 165/ е наложен запор на вземанията
на ищцата.
6
С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали
вземането по издадения изпълнителен лист е погА.о по давност. В тази връзка 5-
годишната давност досежно процесно вземане е започнала да тече считано от
18.05.2012г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ като по двете изпълнителни
дела, образувани въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети следните
изпълнителни действия: на 02.08.2012г. ЧСИ Е.Х. е постановила налагането на запор
върху трудовото възнаграждение и върху притежаваното от ищцата МПС като
същевременно е насрочила и опис на движими вещи на 29.10.2012г.; на 30.06.2015г. по
изпълнителното дело е депозирана молба от ответника /л. 74/, с която е поискал да
бъде конституиран като взискател по делото, на основание чл. 429 ГПК, предвид
сключения договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; с
постановление от 04.04.2016г. /л. 92/ ЧСИ Х. е постановила да се връчи уведомлението
за извършената цесия на ищцата; на 16.07.2019г. ответникът е депозирал молба /л. 99/ с
посочване на конкретен изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен спрямо
длъжника – насрочване на опис на движими вещи; с постановление от 16.07.2019г. /л.
99/ ЧСИ Х. е насрочила опис на 01.10.2019г. от 10:00ч.; на 14.09.2021г. ответникът е
депозирал молба /л. 108/ с посочване на конкретен изпълнителен способ, който се иска
да бъде приложен спрямо длъжника – насрочване на опис на движими вещи; с
постановление от 14.09.2021г. /л. 108/ ЧСИ Х. е насрочила опис; със запорно
съобщение от 27.11.2023г. /л. 117/ ЧСИ Х. е наложила запор върху всички вземания на
ищцата; на 16.07.2019г. ответникът е депозирал молба за образуване на ново
изпълнително дело /л. 147/ с посочване на конкретен изпълнителен способ, който се
иска да бъде приложен спрямо длъжника – налагане на запор върху банковите сметки
на ищцата; със запорно съобщение от 19.08.2024г. /л. 165/ е наложен запор на
вземанията на ищцата. Посочените действия представляват изпълнителни действия по
смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г.,
ОСГТК, водещи до прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявения иск е
неоснователен, доколкото по делото се установи, че процесното вземане не е погА.о по
давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ответника. На същия следва да се присъдят разноски в
общ размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
Предвид изложените съображения, РС-Дупница, IV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
*** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21 отрицателен установителен иск с правно
7
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 861.05 лева –
главница по сключен договор за кредит на покупка на стоки или услуги, за която сума
срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 18.05.2012г. по ЧГД № 785/2012г. по
описа на РС – Дупница, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
933/2012г. по описа на ЧСИ Е.Х., с рег. № 856, с район на действие СГС, а
впоследствие и изпълнително дело № 511/2024г. по описа на ЧСИ М.Д.И., с рег. №
744, с район на действие РС – Дупница.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *** да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Панчо Владигеров” № 21, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред РС - Дупница.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8