Решение по дело №549/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

189/11.6.2020г.

 

№...............                                                   11.06.2020 г.                                             гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 549 по описа на ШРС за 2020 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1551194 на ОД на МВР - Шумен, с който на К.Т.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. В представеното писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това. Освен това претендира на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съобразно изхода на делото, да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:         

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.Т.Д. на 28.02.2017 г. в 08.12 часа управлявал собствения си лек автомобил, марка “Фолксваген Голф” с ДК № В 0315 ВК, като се движел по главен път І-2, км. 112+737. В района на бензиностанция „ШЕЛ”, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, процесният автомобил се движел със скорост от 112 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, № 00209D32D447. Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1551194 на ОД на МВР - Шумен, с който на К.Т.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Електронният фиш бил изпратен, като видно от приложеното по делото заверено копие от процесния електронен фиш, същият е  получен лично от  жалбопадателя на 26.02.2020 г.  

  Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и  2 от цитирания закон, а именно - на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е К.Т.Д., ЕГН **********, като електронният фиш е издаден на собственика, който съответно е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на      чл. 283 от НПК писмени доказателства. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез стационарна радарна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189,      ал. 15 от ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 28.02.2017 г. в 08.12 часа лек автомобил, марка “Фолксваген Голф” с ДК № В 0315 ВК се е движел по главен път І-2 км. 112+737, като в района на бензиностанция „ШЕЛ”, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 112 километра в час. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, № 00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 116 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 112 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 28.02.2017 г. в 08.12.14  часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 116 км/ч. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 и Протокол от проверка № 21-ИСИ/15.03.2016 г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 15.03.2016 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС се установява, че с посочения  регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с ДК № В 0315 ВК, собственост на К.Т.Д., ЕГН **********. Т. е. към момента на заснемането жалбоподателят К.Т.Д., ЕГН ********** действително е бил собственик на посочения автомобил.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 112 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата  разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 600 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите над 50 км/ч, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по           чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран К.Т.Д. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.

При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателят К.Т.Д.. Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. В конкретния случай жалбоподателят К.Т.Д. е собственик на посочения автомобил, като в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал декларация с данни за лицето, на което да е предоставило управлението на моторното превозно средство.

Освен това, съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн. ДВ. бр. 36/19.05.2015 г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. 

Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателят за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, изразяващи се в неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване на нарушението и налагане на съответната санкция. Още повече, че самия електронен фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш, утвърден със Заповед №Із-305 от 04.02.2011 г., като при процедури по чл. 189 от ЗДвП са напълно неотносими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които срокове са за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, а в случая такива актове няма. Освен това, процесния електронен фиш е издаден своевременно и същият е бил адресиран до нарушителят, като съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението – главен път І-2 км. 112+737, като в района на бензиностанция „ШЕЛ”, при ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Следва да се посочи също така, че цитираната разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш.

Също така, настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на жалбоподателят за изтекла изпълнителска погасителна давност съгласно чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс НК/. Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т. е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и материалноправни, тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения.

 В конкретния случай електронният фиш е издаден за нарушение, извършено на 28.02.2017 г. /датата на констатирането му, чрез издаване на електронен фиш, с който е образувано първоинстанционното административно-наказателно производство/, като това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК. Следователно погасителния давностен срок от 3 /три/ години, съобразно  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 80, ал. 3 от НК е изтекъл на 28.02.2020 г. В настоящия случай обаче е приложима хипотезата за абсолютната погасителна давност съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, тъй като по делото от административно-наказващия орган са представени доказателства, че са извършени процесуални действия спрямо жалбоподателя, изразяващи се във връчване на фиша на 26.02.2020 г. и обуславящи прекъсване на давността, след което да тече нов давностен срок /в случая от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца/. Това е така, защото според данните от административно наказателната преписка, обжалваният електронен фиш е издаден на 28.02.2017 г., а преписа е връчен на 26.02.2020 г. видно от приложеното по делото заверено копие от процесния електронен фиш /в т. см. Решение № 202/21.06.2019 г. по КАНД № 318/2019 г. по описа на Адм. съд – Перник; Решение от 03.07.2019 г. по КАНД № 123/          2019 г. по описа за 2019 г. на Адм. съд – Русе и др./.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. електронен фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1551194 на ОД на МВР - Шумен, с който на К.Т.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание                чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като законосъобразен.

ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: