№ 22
гр. Елхово, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно
наказателно дело № 20212310200344 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по раздел V на глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище в
гр.София, представлявано от Б. Г. К., в качеството му на управител на дружеството, срещу
Наказателно постановление № 584625 - F616203 от 29.06.2021г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – гр.Бургас в ЦУ на НАП Д В, с коeто на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, с
ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на основание чл.185,
ал.2, вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 8,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се желае цялостна отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, с доводи, че наказателното
постановление е издадено от орган без представителна власт, поради това, че издателят му
не е бил оправомощен от действащият към датата на издаване на наказателното
постановление Изпълнителен директор на НАП, че описаното в АУАН и НП нарушение не
е извършено, тъй като не е налице деяние, с което се нарушава установения ред на държавно
управление съгласно чл. 6 от ЗАНН. Сочи се и че използваното фискално устройство има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в публичния регистър на одобрените
фискални устройства, воден от Българския институт по метрология и всеки месец са
подавани в НАП справки декларации и дневници за продажби по ЗДДС.
В жалбата се излагат и аргументи за наличие на предпоставките за приложението на
чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение. Изложени са и доводи да неоснователно завишаване на размера на наложената
имуществена санкция. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените в
производството разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, не изпраща представител.
1
Направено е искане в депозирана от процесуалния пълномощник на жалбоподателя - адв.В.
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. С молбата жалбата се поддържа. Иска
се НП да бъде отменено, прави се и алтернативно искане наложената имуществена санкция
да бъде намелена в размер на предвидения от закона минимум. Претендира се и присъждане
на направени в производството разноски.
Административно-наказващият орган, издал обжалваното НП, чрез процесуален
представил – юрисконсулт E E, в съдебно заседание оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна. Излага твърдения обжалваното наказателно постановление да е
законосъобразно и правилно и моли същото да бъде потвърдено. Юрисконсулт Егов сочи и
че в деня следващ нарушението дружеството жалбоподател е сменило фискалните
устройства и е започнало работа с такива които са от одобрен тип. Претендира и
присъждане на разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2021 г., в 00.20 часа, свидетелят Р.А. – ст.инспектор по приходите в ГД
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, заедно с колегата си Т Б извършили проверка по
спазване на данъчното законодателство в обект, находящ се на ГКПП Лесово, община
Елхово, представляващ офис дезинфекция на тежкотоворани автомобили, стопанисван от
„Пи. Еф. Си.“ ЕООД - дружество регистрирано по реда на ЗДДС. В хода на тази проверка
било установено, че в търговския обект има инсталирана система за управление на
продажбите „Invoice Фактура“ версия 3 с производител „Дорсън“ ЕООД на компютър,
свързан към един фискален принтер модел „Datecs FP-60 Н“ с инд. № DT351468 и ФП №
02351468. Същото фискално устройство генерирало фискални касови бележки, които не
съдържат двумерен баркод (QR код) и уникален номер на продажбата (УНП) съгласно
Приложение № 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. След извършена справка в
информационните масиви на НАП се установило, че фискалното устройство не изпраща
данни по дистанционна връзка на всеки 5 минути за издаваните ФКБ съгласно Приложение
№1 от Наредба Н-18/2006г. Задълженото лице, като лице регистрирано по ЗДДС,
използващо СУПТО не е изпълнило в законоустановения срок - до 31.12.2020г.
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което
да отговаря на функционалните изисквания съгласно Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/2006г. на МФ и след посочената дата е продължило да използва фискално
устройство което не е от одобрен тип.
При проверката за целите на същата се изведени междинни дневни финансови
отчети и служебен бон от устройството с ФП № 02351468, приложени по делото. Същите
не съдържат двумерен баркод (QR код) и уникален номер на продажбата (УНП).
За извършената проверка на място е съставен Протокол серия АА
0011619/05.06.2021г., който е приложен към АНП, и в който са обективирани констатациите
от проверката.
В протокола е посочено и че на основание чл. 13, ал.1 и чл. 37, ал.3 от ДОПК
управителя на ТД или упълномощено лице следва да се яви на 11.06.2021г. в гр. Бургас за
съставяне и връчване на АУАН.
На 11.06.2021 година свидетеля Р.А. в присъствието на колегите си П.К. и Г.С. и в
присъствието на управителя на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД Б.К., съставил срещу дружеството
жалбоподател - „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, Акт за установяване на административно нарушение №
F616203/11.06.2021 година за нарушение по чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
2
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, изразяващо се
в неизпълнение от страна на дружеството, като задължено лице, регистрирано по ЗДДС и
използващо СУПТО, на задължението му в срок до 31.12.2020г. да монтира, въведе в
експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на функционалните
изисквания съгласно Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, като
до датата на проверката - 05.06.2021г. е продължило да използва фискално устройство, което
не е от одобрен тип.
В АУАН са посочени и изискванията по Приложение № 1 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ на които фискалното устройство не отговаря, а именно: генерираните от фискалното
устройство фискални касови бележки не съдържат двумерен баркод (QR код) и уникален
номер на продажбата (УНП) и устройството не изпраща данни по дистанционна връзка на
всеки 5 минути за издаваните ФКБ.
АУАН е бил подписан от актосъставителя, свидетелите и представляващия
дружеството жалбоподател - Б.К., като последният е вписал, че ще възрази в посочения в
АУАН срок за възражения.
В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не са били
депозирани писмени възражения.
На 29.06.2021г. въз основа на така съставения от св. Р.А. АУАН №
F616203/11.06.2021 година Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас в ЦУ на
НАП Д В е издал атакуваното Наказателно постановление № 584625 - F616203 от
29.06.2021г., с което на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Г. К., е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал.4 от ЗДДС.
Даденото в НП описание на административното нарушение, правната му
квалификация и обстоятелствата при извършеното му са идентични с изложените в АУАН.
Наказателното постановление е връчено на дружеството – жалбоподател на
02.07.2021г., чрез упълномощено от управителя му лице - Х.Н., видно от отбелязването
върху самото НП. Към АНП е приложено и пълномощно от управителя на „Пи. Еф. Си.“
ЕООД Б.К., видно от което Хр.Н. е упълномощен да представлява дружеството пред
различни органи и институции, вкл.и пред НАП, като получава и подписва констативни
актове и наказателни постановления.
Жалбата против Наказателното постановление е входирана пред административно -
наказващия орган на 09.07.2021 г.
Във връзка с материалната компетентност на административно - наказващия орган
и актосъставителя е представена Заповед № ЗЦУ -1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП - Г Д. Със същата Д е оправомощила началниците на отдел
„Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни
наказания за нарушения регламентирани в чл.185 от ЗДДС /т.1, 1 б.г/, а органите по
приходите, да съставяне актове за установяване на административни нарушения
регламентирани в ЗДДС /т.2.1/.
С Решение №415 от 13.05.2021г. на Министерски съвет на Република България Г Д
е освободена като изпълнителен директор на НАП и за такъв е назначен Р С.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите както
и от приобщените по делото писмени доказателства, които изцяло се кредитират.
Показанията на свидетелите Р.А. /актосъставител/ и св.К и С. /свидетели по съставянето на
АУАН/ са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с
3
писмените доказателства. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените
факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, като събраните при проверката
доказателства не са оборени в хода на съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо интерес от обжалване и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН /в
редакцията на нормата приложима към м.юли 2021г./
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – юридическо лице, е
ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната
форма, при спазване на процесуални изисквания на чл. 40 и 43 от ЗАНН, и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН,
съответно възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано
словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочени са цифрово
нарушените законови разпоредби. Даденото описание съответства на законовото изискване,
установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.
Направеното от страна на жалбоподателя възражение за некомпетентност на
административно - наказващия орган е неоснователно. С цитираната по - горе заповед
началниците на Отдели „Оперативни дейности" в ЦУ на НАП, какъвто е и издателя на НП
са били опрявомощени да издават наказателни постановления за административни
нарушения по чл.185 от ЗДДС. Обстоятелството, че заповедта е издадена от предходния
изпълнителен директор на НАП и към момента на издаване на постановлението
изпълнителния директор е друг, не означава, че заповедта е изгубила действието си. По
делото няма доказателства, при извършената персонална промяна на изпълнителен директор
на НАП Г Д, новоназначения изпълнителен директор на НАП да е издал последваща
заповед, с която да е уредил по различен начин въпроса за компетентността при издаване на
НП по реда и при условията на ЗДДС. При това положение действаща към момента на
издаване на оспореното наказателно постановление е Заповед № ЗЦУ -1149 от 25.08.2020г.,
вменяваща именно в правомощията на началниците на отдел „Оперативни дейности" в
Дирекция „Оперативни дейности“ при НАП издаването на наказателни постановления по
ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните
съображения:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин извършването на соченото административно
нарушение по чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС,
за което търговецът – жалбоподател на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е
санкциониран.
Жалбоподателя - търговец е задължено лице по см. на чл.3 от ЗДДС. Като такова на
основание нормата на чл. 118, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС има задължение да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), като фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление
4
на търговската дейност задължително трябва да имат техническа възможност за
установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната
агенция за приходите.
Фискалният и системният бон, съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по
която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално
устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност.
Разпоредбата на 118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и ред други изисквания.
Фискалните устройства, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, трябва да отговарят на: 1. функционалните
изисквания съгласно приложение № 1; и 2. техническите изисквания съгласно приложение
№ 2.
Фискално устройство от одобрен тип, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно, ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9.
Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към
чл. 8, ал. 1, т. 1, в раздел ІІІ "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията
при работа с ФУ", в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента,
трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителни реквизити.
Част от задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, посочени в чл.26,
ал. 1, т. 16 и т.17 от Наредбата, са и двумерен баркод (QR код) /с изключение на фискална
касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава
хартиен документ/ - чл.26, ал. 1, т. 16 от Наредбата и уникален номер на продажбата
съгласно приложение № 29, когато се използва софтуер за управление на продажбите,
включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС - чл.26, ал. 1, т. 17 от Наредбата. Въпросният
QR код според Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
представлява уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за
продажба/сторно операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН
БОН".
В Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в раздел ІІІб, т. 1, б. "е", е
регламентирано изискването фискалните устройства да подават по установената
дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от
всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в
КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран
само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на
издаването на фискалните бонове.
С нормата § 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
Н-18/2006 г. ( ДВ бр. 68 от 2020 г. ), е въведено задължение за лицата по чл. 3 да приведат
дейността си с всички изисквания на Наредбата по отношение на фискалните устройства в
5
срок до 31 декември 2020 г.
От показанията на свид. Р.А., както и от съставения констативен протокол и
приложенията към него се установяват датата и мястото на извършената проверка –
05.06.2021 г. в обект - офис дезинфекция на тежкотоварни автомобили, находящ се на
ГКПП Лесово, стопанисван от „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, както и констатираните в хода й
обстоятелства. В тази връзка изяснява се, че търговеца използва софтуер за управление на
продажбите в търговски обект /СУПТО/ и фискалните бонове за регистриране на
извършваните продажби, издавани от използваното и въведено в експлоатация фискално
устройство, не са съдържали двумерен баркод (QR код) и уникален номер на продажбата
(УНП), както и че ФУ не е притежавало функционална възможност да изпраща данни по
дистанционна връзка с НАП на всеки 5 минути за издаваните фискални касови бележки.
Проверката в процесния обект е извършена след изтичането на срока по пар. 75,
ал.6 от ПР на Наредба № Н-18/2006г., поради което към нейната дата – 05.06.2021 г.,
жалбоподателят е бил длъжен да използва фискално устройство, което отговаря на
функционалните изисквания по Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г.
Дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР
на НИД на Наредба № Н-18/2006 г. да приведе дейността си в съответствие с изискванията й
относно фискалните устройства. Процесното ФУ не отговаря на функционалните
изисквания към ФУ, тъй като същото по смисъла на Наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл.
118, ал. 3 и ал. 4) не представлява одобрен тип ФУ. Това е така, защото, за да се приеме, че
едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския
институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
Възражението на жалбоподателя за маловажен случай на административно
нарушение не се възприема от съда. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността
на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното
съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност на конкретното деяние.
За да обоснове твърдяната маловажност, жалбоподателят се позовава на липсата на
настъпила щета за фиска. С разпоредбите на чл. 185, ал.1 и 2 от ЗДДС отговорността на
нарушителя е диференцирана според това дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не. С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДДС - за нарушение, неводещо до неотразяване на
приходи. Следователно значението на неощетяването на фиска вече е съобразено и е
послужило за приложение на по-благоприятния правен режим по изр. второ на чл. 185, ал.2
от ЗДДС и налагането на санкция в по-нисък размер спрямо хипотезите на нарушения,
довели до неотразяване на приходи. Обстоятелствата, които са взети предвид от закона при
определяне на съответното нарушение, не са смекчаващи, поради което този довод на
жалбоподателя е неоснователен. В случая се касае за обстоятелство, което е част от
приложимата санкционна разпоредба. Всяко административно нарушение, което се наказва
на основание изр. 2-то от чл. 185, ал.2 от ЗДДС, включва изискването деянието да не е
довело до неотразяване на приходи. Следователно разгледаното обстоятелство не понижава
обществената опасност на конкретното деяние, тъй като то е присъщо за всички нарушения,
6
наказуеми на това правно основание.
Преценката за маловажност на случая е комплексна и изисква съобразяване на
значението на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде
съпоставена конкретната обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. В тази връзка съдът намира, че по делото се установяват и отегчаващи
обстоятелства. На първо място това е периодът от време, през който жалбоподателят е
използвал в дейността си фискалното устройство, което не е от одобрен тип.
Продължителността на този период е повече от пет месеца. При тези данни съдът приема, че
не са налице основания да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя - юридическо
лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е наложил санкция в максимален размер от 2000.00 лева. По делото не са налице
данни дружеството-жалбоподател да е било наказвано за други нарушения по ЗДДС с
влезли в сила НП. Освен това, видно от изявленията на процесуалния пълномощник на
жалбоподателя, още на следващия ден след проверката на 05.06.2021г., дружеството е
заменило използваното ФУ с такова от одобрен тип. Незабавно предприетите действия за
отстраняване на нарушението представляват смекчаващо отговорността обстоятелство. Ето
защо съдът намира, че административното наказание глоба, което следва да бъде наложено
на жалбоподателя, неправилно е определено в максимално предвиденият в Закона размер,
като обжалваното наказателно постановление в санкционната му част следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложеното административно наказание глоба от
2000.00 лева на сума около и над минималния предвиден в закона размер, а именно –
800.00лв., като се вземе предвид дългия период от време, през който дружеството е работило
с неодобрен тип ФУ. С този размер санкцията, според съда, съответства на степента на
обществена опасност на нарушението и се явява справедлива.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Егов
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 от ЗАНН в производствата пред районния и административния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК
няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение за осъществена
защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78,
ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ /възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като дължимите разноски следва да бъдат определени в
размер на 80.00лева и тази сума да се присъди в тежест на дружеството – жалбоподател.
Предвид изхода от делото - изменение на НП, искането на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД,
направено с жалбата, за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Елховският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 584625 - F616203 от 29.06.2021г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас в ЦУ на НАП - Д В, В
7
ЧАСТТА, с която на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Г. К., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание имуществена санкция на 800.00 лева /осемстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584625 - F616203 от 29.06.2021г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас в ЦУ на НАП - Д В, в
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Пи. Еф. Си.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище в гр. София, кв. „Д“, бул.
„Черни връх“ № 206, сграда „Аура“, Ателие 13, представлявано от Б. Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на
Националната агенция за приходите гр.София направените по делото разноски за
осъществена защита от юрисконсулт в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК пред
Административен съд гр.Ямбол чрез РС - Елхово в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8