Р Е Ш
Е Н И Е
№260442
гр. Пловдив, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4714/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №20-6207-000406/30.06.2020 г., издадено от ВПД ****
РУ към ОДМВР гр. П., РУ Т. с което на И.Г.Г. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
И.Г., чрез ****** К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че административно-наказателното производство е започнало със
съществени нарушения, а именно при извършената проверка И.Г. бил тестван от
едни контролни органи, а впоследствие АУАН бил издаден от друг орган. Било
налице неясно описание на лечебното заведение в което жалбоподателят е следвало
да се яви да даде кръвна проба. Медицинските лица е следвало да вземат кръвна
проба дори и с оглед обстоятелството, че нарушителят бил пристигнал след
посочения в талона за медицинско изследване час, като отразят причините за
забавянето. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха представител, взеха
отношение по съществото на спора с което оспорват подадената жалба. Иска се
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 25.06.2020 г. в 00:10 часа в с. Р. на ул. ,,Г.Б.‘‘ срещу № ** като
водач на лек автомобил ,,Рено Меган Сценик‘‘ с рег. № ******управлява след
употреба на алкохол, същият е бил изпробван с Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA
– 0095, който отчел 0.51 промила в издишания въздух от водача,
което представлява нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Бил издаден талон за
медицинско изследване с № 0066353, връчен на И.Г. на 01:10 часа в 25.06.2020
г., като същият е следвало да се яви в МБАЛ ,,П.‘‘ до 120 минути от връчването
му. Жалбоподателят се е явил в лечебното заведение след дадения му срок, а
именно в 03:35 часа, поради което не му е била взета кръвна проба.
В хода на съдебното следствие беше разпитан **** Й.П.,
който заяви, че работи като ***** към РУ Т. Бил е повикан от свои колеги, които
били тествали жалбоподателя за наличието на алкохол в кръвта. Съставил му е
АУАН, като му е издал и талон за
медицинско изследване. Практиката била лицето да се изпраща в най-близката
болница, която в случая се явявала УМБАЛ ,,П.‘‘. Сигурен е бил да каже гласно
къде се намира съответната болница, като в случая това била бившата Окръжна
болница.
Съдът кредитира изцяло така депозираните от
актосъставителя показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни,
кореспондиращи си с абсолютно всички останали събрани доказателства и най-вече
с показанията на разпитаните свидетели по акта – Р.М. и К.С.. Последните
заявиха, че работят като патрулни полицаи към РУ Т., като на процесния ден
спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал миниван. Същият бил тестван
с техническо средство К.С. за употреба на алкохол. Впоследствие на място
пристигнал и актосъставителят Й.П., който съставил АУАН на нарушителя,
доколкото тези двама свидетели нямали право да съставят актове по ЗДвП.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните
по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че
наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, а именно
наказващият орган е заемал длъжността **** РУ, а пък *****Й.П. в заемал
длъжността ******.
От издадения талон за медицинско изследване с бл. №
0066353 се установява, че същият е бил редовно връчен на жалбоподателя в 01:10
часа на 25.06.2020 г., като той е следвало да се яви до 120 минути от
връчването в МБАЛ ,,П.‘‘.
Неоснователно се явява наведеното от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че последният не е знаел
в кое болнично заведение да се яви, тъй като видно от изисканата информация се
установява, че той е пристигнал, само че след посочения му час. От друга страна
и по време на разпита си актосъставителят посочи, че е заявил на жалбоподателя
в кое болнично заведение трябва да се яви, а именно бившата окръжна болница.
Ето защо, се достигна до извод, че дори и името на болничното заведение да е
изписано МБАЛ ,,П.‘‘, вместо УМБАЛ ,,П.‘‘ това по никакъв начин не нарушава правото
на защита на И.Г., доколкото същият е знаел къде трябва да се яви, а именно
бившата Окръжна Болница. От друга страна, ако съществуваха две болнични
заведения, едното с наименование МБАЛ ,,П.‘‘, а другото с наименование УМБАЛ
,,П.‘‘ би могло да се достигне до извод, че нарушителят ще бъде лишен от
възможност да знае в кое болнично заведение да се яви, но конкретният случай не
е такъв.
От представената разпечатка от Дрегер Алкотест 7510 се
установява, че на 25.06.2020 г. в 00:10:52 часа е била дадена положителна проба
за употребата на алкохол, като техническото средство е отчело 0.51 промила.
От представената медицинска документация от УМБАЛ ,,П.‘‘
се установява, че жалбоподателят И.Г. се е явил да даде кръвна проба, но това е
било след изтичане на предоставения му срок, а именно 03:35 часа.
От справката за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай е бил
санкциониран за извършени от него нарушения по ЗДвП.
Аксъставителят и наказващият орган са приели правилна
правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно същата се забранява на водачи на МПС да
управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол.
Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, описани са коректно място и
време на извършване на нарушението.
Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози предвижда процедурата по установяването на това.
В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите
средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и
химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване
на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява
с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози –
с тест.
В конкретния случай жалбоподателят е бил тестван за
наличието на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест № 7510 с фабричен
номер ARBA-0095.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредбата е в насока, че
при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
По този начин в случай на отказ да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение в дадения му
срок или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго
упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство. Последното е отчело 0,51 промила алкохол в издишания от
водача въздух, поради което следва да се приеме, че това е било количеството
алкохол.
Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е
приел отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 0,51
промила, тъй като това са били показанията му, доколкото жалбоподателят се е
явил в 03:35 часа, което е след дадения му срок до 03:10 часа.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че било налице
разминаване между лицата които са тествали жалбоподателя за алкохол и
актосъставителя. В конкретния случай К.С. заема длъжността старши полицай и е
тествал нарушителя, но поради обстоятелството, че няма право да съставя АУАН е
бил повикан неговият колега – ******* Й.П., като в тази насока е и
представеното копие от Заповед. В случая, правилно свидетелите К.С. и Р.М. са
посочени като свидетели в акта – очевидци.
Полицейските служители К.С. и Р.М. нямат изисквания да са
преминали специално обучение за работа с техническо средство Дрегер, доколкото
такива изисквания има единствено за употребата на доказателствен анализатор, по
силата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата и параграф 4, т. 2 от нея.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице
основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се
отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения,
поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение
за правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол е
една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия.
От друга страна жалбоподателят Т. има и предходни нарушения по ЗДвП, в каквато
насока е и намиращата се по делото справка за нарушител/водач.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е
възведено под правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно.
При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна отмяна на
атакувания акт.
Към настоящия момент, в сила от 21.01.2017 г., е
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., тоест се достигна до извод,
че размерът на наказанията е фиксиран и доколкото техническото средство е
отчело 0,51 промила на хиляда то и наказващият орган правилно е определил
размера на наложените наказания.
В случая отнемането на контролни точки не подлежи на
самостоятелно обжалване, поради което се явява и неоснователно наведеното
възражение в тази насока.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че правилно
наказващият орган е наложил административни наказания глоба в размер от 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№20-6207-000406/30.06.2020 г., издадено от ВПД **** РУ към ОДМВР гр. П., РУ Т.
с което на И.Г.Г. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания,
както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с
оригинала,
М.Т.