№ 52
гр. Разград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.а
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20223300600148 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 8 от 22.02.2022 г. по НЧХД № 223/2021 г. по описа на
РС Разград подсъдимият Н. КР. Н. с ЕГН ********** е признат за виновен
в това, че на 31.03.2021 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на Ц.
ИЛ. М. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 54 във връзка с чл. 57, ал. 1 от НК му е наложено
наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: (а)
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с
периодичност на изпълнение два пъти седмично; и (б) задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Със същата
присъда подс. Н. е осъден да заплати на Ц.М. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 800 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта
31.03.2021 г., като за горницата до пълния предявен размер от 1 500 лв. искът
е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден за плати на Ц.М. 174
лв. като разноски за съдебното производство, като и е осъден да заплати по
сметка на РС Разград съдебни разноски в размер на 170 лв., както и 50 лв.
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Против осъдителната присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия чрез неговия защитник адв. М.М., с която се обжалва така
постановената присъда както в наказателната й част, така и в
гражданската й част. Жалбата е бланкетна, като адв. М. сочи, че присъдата
е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да
бъде оправдан изцяло, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.
Алтернативно, ако се приеме, че в хода на производството са допуснати
1
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, моли делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително
писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.
Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в нарушения на основните принципи
на НПК за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК) и на правото на
защита (чл. 15 от НПК), като е отказано доказателственото искане на
защитата за повторен разпит на свид. Валентина Г. за изясняване на
пълнотата относно фактическата обстановка по случая. Наведени са доводи,
че свидетелката не е изложила изявления напълно подкрепящи
изпълнителното деяние, като липсата на доказателствена дейност от
страна на тъжителката е заместена от съда от предположения, което
съставлява съществено процесуално нарушение. Посочено е, че свид. Г. е
единственият свидетел очевидец, като нейният разпит може да доведе до
разкриване на обективната истина. Сочи се, че като е отказал допълнителния
разпит на свидетелката, съдът е ограничил правото на защита на
подсъдимия.
На следващо място, като съществено процесуално нарушение
жалбоподателят счита, че съдът неправилно е ценил събраните по делото
доказателства, понеже не се установявало от доказателствения материал
сочения в тъжбата механизъм на причиняване на установените при
тъжителката наранявания. Защитникът изтъква, че при силно блъскане от
страна на подсъдимия и падане на земята на пострадалата последната би
следвало да има и счупвания, за каквито няма събрани данни. Навеждат се
твърдения, че възприетият механизъм на настъпване на травматичните
увреждания не се подкрепя от доказателствения материал по делото.
Жалбоподателят твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът е
тълкувал показанията на свид. Й. и свид. Г. и заключението на вещото лице
по СМЕ. Сочи се, че съдът съзнателно е игнорирал показанията на
служителите на ЦСМП-Разград, в присъствието на които тъжителката не е
споделила за наличието на някакви травматични увреждания, нито е
пожелала да бъде хоспитализирана, дори кръвното й е било нормално.
Жалбоподателят изтъква, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин от частния тъжител. Не се установява от доказателствата по делото,
че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на пострадалата. Свидетелите
очевидци свид. Й. и свид. Г. не сочат наличие на действия на подс. Н.,
насочени към причиняване на телесни увреждания на пострадалата, нито е
установен механизмът на причиняване на нараняванията.
Наведено е твърдение за неправилно приложение на материалния
закон, понеже в случая бил налице институтът на неизбежната отбрана
по чл. 12 от НК. В същото време приложение следвало да намери и
правилото на чл. 132, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като подсъдимият е действал в
състояние на силно раздразнение. На първо място, установявало се, че
тъжителката е нападнала първа подсъдимия. За краткото време, през което се
е случил инцидентът, нямало как раздразнението на подс. Н., предизвикано
изцяло с поведението на пострадалата М., да отшуми за секунди. В тази
връзка жалбоподателят навежда твърдения, че наличието на това състояние се
установява от разпита на свидетелите служители на МВР, посетили
инцидента, и служителите на ЦСМП-Разград.
В обобщение се моли за отмяна на присъдата в наказателната и в
гражданската й част, като бъде постановен нов съдебен акт, с който подс.
Н. да бъде признат за невиновен и да се отхвърли изцяло предявения
граждански иск. Алтернативно, ако се приеме, че в хода на производството
са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
2
В съдебните прения защитникът на подсъдимия – адв. М. , моли за
уважаване на жалбата, за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. Н..
Сочи, че не е установен по несъмнен начин механизма на причиняване на
телесните увреждания. Поддържа твърденията си за прилагане на института
на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК и връзката му с чл. 132, ал. 1, т. 4 от
НК. Счита, че присъдата е неправилна и в гражданско-правната й част,
понеже не се установяват претърпени болки и страдания. Алтернативно моли
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Адв. Борисов като повереник на частния тъжител М., моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди изцяло
съдебния акт на първата инстанция. Счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
В пренията подс. Н. сочи, че тъжителката ходила спокойно по
стъпалата и не се придвижвала трудно. В последната си дума подсъдимият
счита, че е невиновен.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, и като взе предвид служебно
известните обстоятелства по ВЧНХД № 146/2022 г. на същия въззивен
състав, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 1 във връзка с
чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 41, ал. 1 от НПК
за отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Налице са
съществени процесуални нарушения, допуснати от РС Разград при
разглеждане на делото, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд,
но са от категорията на отстранимите нарушения при новото разглеждане на
делото от новия състав на районния съд. Нормата на чл. 41, ал. 1 от НПК
предвижда, че „когато две или повече дела за различни престъпления или
срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако
правилното им изясняване налага това“. Тази правна разпоредба е
императивна и намира приложение при наличие на нейните предпоставки, а
именно: две дела (двете дела, актовете по които са предмет на въззивна
проверка по настоящото дело и по ВЧНХД № 146/2022 г. на ОС Разград);
различни престъпление (всяко дело е за леки телесни повреди нанесени на
подс. Н. и на тъжителката М.); пострадалите са различни (в настоящия случай
е тъжителката М., в другото дело е подс. Н.); връзката между делата (тя се
установява от общността на деянията, извършени в кратък период от време и
тяхната взаимообусловеност); ако правилното им изясняване налага това
(това произтича от противоречивите показанията на някои от свидетелите по
3
делата, както и от установената по различен начин фактическа обстановка).
Поради това въззивният състав е на мнение, че присъдата следва да бъде
отменена, делото върнато за ново разглеждане, при което двете дела (НЧХД
№ 223/2021 г. и НЧХД № 592/2021 г. и двете по описа на РС Разград) да бъдат
обединени и да се разгледат от един и същи състав на първоинстанционния
съд с цел правилно установяване на обективната истина по делото.
Съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия, които са неотстраними
от въззивния съд – чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК:
Настоящият въззивен състав е на мнение, че след като
първоинстанционният съд по настоящото дело и районният съд по другото
дело (НЧХД 592/2021 г.) са били наясно за воденето на две паралелни
производства, в което страните са с разменени качества: М. е тъжителка по
настоящото дело и подсъдима по другото, а Н. е подсъдим по настоящото
дело и тъжител по другото, то е следвало двете дела да се обединят в едно
дело. Противно на правилото на чл. 41, ал. 1 от НПК двата състава на
Районен съд Разград са разгледали двете дела и са постановили присъди. Тези
нарушения на процесуалните правила са довели до неизпълнение на
задължението за вземане на всички мерки за разкриване на обективната
истина Ерго, постановените съдебни актове са незаконосъобразни.
За парелелното съществуване на делата, но с промяна на
процесуалните позиции на лицата: тъжител-подсъдим, съставите,
разгледали двете тъжби, са били уведомени, както следва: районният съд
по настоящото дело е уведомен за наличието на другото висящо дело (НЧХД
№ 592/2021 г. по описа на същия съд) от процесуалния представител на
тъжителката – адв. Борисов, на 22.02.2022 г., видно от протокола от същата
дата (л. 160 от НЧХД № 223/2021 г. на РС Разград); докато другият състав на
съда е уведомен за наличието на настоящото дело на 02.12.2021 г., видно от
протокола от същата дата по НЧХД № 592/2021 г.
Едни и същи факти по един и същи случай са получили различна
фактическа и правна оценка. Съдът по НЧХД № 592/2021 г. е приел, че Н. е
бил ядосан от виковете на М. по негов адрес и затова се качил да се
саморазправя с нея, докато съдът по НЧХД № 223/2021 г. приема, че М. е
слязла на долния етаж при Н.. Съдът по НЧХД № 592/2021 г. не взема
становище за действията на Н. спрямо М., изразяващи се в блъскане и бутане
на М., случили се малко след удара по окото на Н., докато това агресивно
поведение на Н. е предметът на НЧХД № 223/2021 г. Ключовият свидетел по
НЧХД № 223/2021 г. – свид. Г., твърди пред районния съд, че при блъскането
от Н. „Цонка падна ли, седна ли, не мога да кажа “, докато пред съда по НЧХД
№ 592/2021 г. същата свидетелка сочи, че „след това я [М.] видях, че седна на
стълбите и дори си полегна. Сложи ръцете на врата, кръстоса си краката и
това беше. Каза „Аз ще чакам така да ме видят полицаите“ (видно от
4
Протокол № 893 от 02.12.2021 г. по НЧХД № 592/2021 г. на РС Разград).
Може би заради тези показания съдът по НЧХД № 592/2021 г. не е установил
наличие на противоправно поведение от страна на М. и не е обсъждал
института на реторсията като изход от делото, докато пък съдът по НЧХД №
223/2021 г. не е приел наличието на реторсия, понеже „не е налице ситуация,
при която тъжителката да е отвърнала“ (тъй като реално тя първа е
нанесла удар по лицето на Н., което е предизвикало неговото агресивно
поведение, липсва последващо поведение на М.). От друга страна различните
фактически и правни изводи са породени и от проведеното по различен начин
съдебно следствие по двете дела: фактическата обстановка по НЧХД №
223/2021 г. е изяснена от разпита на 14 (четиринадесет) свидетеля, докато по
НЧХД № 592/2021 г. са разпитани само 3 (трима) свидетеля; по НЧХД №
223/2021 г. са извършени съдебномедицински експертизи както на М. като
тъжителка, така и на Н. като подсъдим във връзка с прилагането на института
на реторсията, докато по НЧХД № 592/2021 г. е извършена
съдебномедицинска експертиза само на Н. като тъжител. По НЧХД №
592/2021 г. се приема, че М. към момента на деянието, за което й е
повдигнато на нея обвинение, е в била в състояние на невменяемост (макар и
това да е установено чрез експертиза, която не е и била назначена и допусната
по надлежния ред, което води до нарушение при приобщаването на
заключението на вещото лице чрез приемане на заключението му и неговото
изслушване). Което обстоятелства не е установено и взето предвид по НЧХД
№ 223/2021 г. – още повече, то би накарало съда да се замисли, ако
тъжителката е в била в състояние на невменяемост, дали не е трябвало да бъде
поставена под запрещение, следователно дали е притежавала субективното
право да подава тъжби до съда без надлежно учредено настойничество.
Следователно не е имало пречка делата, образувани по двете насрещни
тъжби, да се обединят. Точно обратното – разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от
НПК е налагала обединяването им, защото общото им разглеждане е било
необходимо за правилното им изясняване и в крайна сметка за постигане на
принципното начало по чл. 13 от НПК: разкриване на обективната истина. В
случая условието по чл. 41, ал. 1 от НПК несъмнено е било налице, защото
видно е, че разкриването на обективната истина е било компрометирано
именно от факта, че делата, образувани по насрещните тъжби, са били
разделени и разгледани поотделно.
Както е посочено в т. 2 от Тълкувателно решение № 34/90 г. на ОСНК,
по делата от частен характер, след като не се провежда досъдебно
производство, а всички спорни и относими въпроси се изследват и решават
само в съдебната фаза, то и „в тази фаза, съгласно чл. 12 от НПК [отменен],
съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички
мерки за разкриване на обективната истина“, включително и когато за
постигането й делата, образувани срещу различни лица, както е в случая, е
било наложително да се обединят.
При разделното разглеждане на двете тъжби, както се посочи,
5
обективната истина е била компрометирана, защото двете присъди
обективират различни фактически и правни изводи по един и същи казус, а
за да достигнат до тях, съдилищата са изследвали едни и същи действия, но
през призмата на различната процесуална позиция на участващите в тях иначе
напълно идентични страни. По НЧХД № 223/2021 г. Н. е бил признат за
виновен, че е причинил лека телесна повреда на тъжителката, докато по
НЧХД № 592/2021 г. М. е призната за невиновна, понеже не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е.
действала е в състояние на невменяемост.
Вярно, че обема на ангажираните доказателства е задължение и
отговорност на тъжителя, върху който лежи задължението да докаже
частното обвинение, както е и вярно това, че противоположните изводи по
двете насрещни тъжби са резултат и на известното различие в обема именно
на ангажираните от тъжителите (по всяка тъжба) доказателства, т.е. крайният
извод е и проекция в известна степен на наличната доказателствена
съвкупност, която не е идентична по двете дела. С описаното нарушение,
изразено в изискуемото, но неизвършено обединяване на делата, от което е
била компрометирана обективната истина – видно от противоречивите
фактически и прави изводи на двата състава, въззивната инстанция в никакъв
случай не отрича правото на всеки съд за вземане на решението по вътрешно
убеждение. В случая обаче не става въпрос за недопустима намеса при
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд (на всеки от двата
първоинстанционни състава), а до нарушение на принципа на обективната
истина, допуснато като резултат от неспазване на друг принцип – за
обединяването на делата, когато това е било, както несъмнено е установено в
случая, наложително за разкриване на обективната истина.
Без значение е, както се отбеляза по-горе, фактът, че РС е бил сезиран
по идентичния случай с две отделни тъжби. Принципното изясняване в
пълнота на случая несъмнено е изисквало цялостното им (общо) разглеждане,
основано на всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по
делото. Казаното налага присъдата по настоящото дело да се отмени (както и
присъдата по НЧХД № 592/2021 г., предмет на обсъждане от същия съдебен
въззивен състав дело образувано по насрещната тъжба), като двете дела се
върнат на РС Разград за ново (и общо) разглеждане от друг състав на същия
съд, от етапа на подготвителните действия, след приложение на чл. 41, ал. 1
от НПК (в този смисъл Решение № 95 от 11.12.2014 г. по ВНЧХД № 223/2014
г. по описа на Окръжен съд Търговище).
Само за пълнота на изложението, при новото разглеждане на делото,
обединено с другото дело, новият състав на районния съд следва да
установи правилно фактическата обстановка по случая, включително и чрез
отстраняване на противоречията в показанията на свид. Г., да направи
преценка дали има основания за прилагане на института на реторсията с оглед
поведението на Н. и М., както и да назначи и допусне нова
съдебнопсихиатрична експертиза и да изслуша вещото лице с оглед
6
установяване вменяемост или невменяемост на М. в момента на инцидента (в
този смисъл Решение №106/28.05.2018 по нак. дело №266/2018 г. на ВКС).
Въззивната инстанция намира за съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия, това, че двете дела не са обединени, което е довело до
нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Нарушението е неотстранимо при въззивната проверка и представлява
самостоятелно основание за отмяна и връщане на присъдата на първата
инстанция за ново разглеждане. Нарушението в същото време е отстранимо,
като делото се върне на етапа, на който е допуснато, и се разгледа от нов
състав на съда, който да установи правилна фактическа обстановка и правни
изводи по отношение на двете деяния на Н. и М.. В обобщение, Окръжен съд
Разград следва да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд, различен от тези по НЧХД
№ 223/2021 г. и НЧХД № 592/2021 г. по описа на същия съд. Поради това не
следва да се обсъждат доводите по същество, изложени във въззивната жалба
на подсъдимия.
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал.2
във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 41, ал. 1 от НПК, Окръжен съд
Разград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 8 от 22.02.2022 г. по НЧХД № 223/2021 г.
по описа на Районен съд Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Разград, различен от тези по НЧХД № 223/2021 г. и НЧХД № 592/2021 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи нa обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7