Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75
гр. Б., 26.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 2639 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът-
“БНП П. П. Ф.” ЕАД, гр. С. твърди, че с
Договор за потребителски заем с номер ********** от 25.02.2014 г. е отпуснал
на ответника паричен кредит в размер на 10000.00 лв. и закупуването на
застраховка от 2400.00 лв., като сумата по договора е изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора, с
което ищецът е изпълнил задължението си по договора. За ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 393.82 лв., които
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно
годишния процент на разходите- 43.41% и годишния лихвен процент- 34.83%,
посочени в договора. Ищецът сочи, че
ответникът е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.11.2015 г.,
като към тази дата са погасени 20 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл. 5 от
договора вземането по кредита става изискуемо в пълен размер при просрочие на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Поради това ответникът
е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 14302.16 лв., представляващ
оставащите 40 броя погасителни вноски към 20.12.2015 г., към която дата е
станал изискуем в целия му размер. Кредиторът е изпратил покана за доброволно
изпълнение на ответника, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и
го е поканил да го погаси. Сочи, че поканата е изпратена на декларирания в
договора адрес, като съгласно чл. 10 от същия всички изявления на кредитора се
считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора. Поддържа, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 20.12.2015 г. /датата на настъпване на изискуемостта на кредита/ до 11.03.2017 г. в
размер на 1150.88 лв. Твърди, че към момента задълженията на ответника по заема
са както следва: сумата от 9231.91 лв.- главница, сумата от 5070.25 лв.-
възнаградителна лихва, и сумата от 1150.88 лв.- законна лихва за забава, или
общо сума в размер на 15453.04 лв. По подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение по гр. д. No ****/2017 г. по описа на
РС- Б., поради което ищецът предявява иск за установяване на вземането си по
заповедта. Моли да бъде установено вземането му към ответника в размер на сумата от 9231.91 лв.,
представляваща главница по кредита, сумата от 5070.25 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договора за периода от 20.11.2015 г. /датата на първата пропусната
вноска/ до 20.02.2019 г., и сумата от 1150.88 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 20.12.2015
г. до 11.03.2017 г. Претендира разноски.
Ответникът- Н.П.М. *** в депозиран в срока по чл. 131
от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита, поради което
предсрочната изискуемост не е настъпила. Заявява, че не е получавал уведомление
от ищеца за обявената предсрочна изискуемост, а представената от същия
товарителница е неистинска, тъй като положеният върху същата подпис не е негов.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 26 от ЗЗД поради неспазване на повелителни
норми на ЗПК относно изискванията към съдържанието на договорите за
потребителски кредит, като съдържащ неравноправни клаузи, уговорени във вреда
на кредитополучателя, неотговарящи на изискването за добросъвестност и поради
това нищожен на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 9 от ЗЗД във вр. чл. 143
вр. чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП. Твърди, че в случая не е установен
механизмът на изчисляване на ГПР, а само е посочено, че е 49.90%, като същият е
съществен елемент от договора за потребителски кредит. Не е спазено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като не е била предоставена на кредитополучателя
информация за условията за издължаване на кредита, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, поради което договорът е недействителен и на това
основание. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като
процесният договор за кредит не е в предвидения от закона размер шрифт (не
по-малък от 12), а шрифтът е размер 6, като е и напълно неясен и неразбираем,
поради което и на това основание договорът се явява недействителен. Оспорва
като нищожна поради противоречие с добрите нрави и самата клауза в договора, с
която е уговорен ГЛП в размер на 34.83%. Сочи, че последната надхвърля повече
от трикратно размера законната лихва, която е 10.01%. Поддържа, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби на закона, то договорът за потребителски кредит
е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са тези по чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по
делото заверено копие на ч. гр. д. No ****/2017 г. по описа на БРС, по
заявление на ищеца от 24.10.2017 г., изпратено по куриер с дата 20.10.2017 г.,
съдът е издал заповед No ****/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н.П.М..
С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 9231.91 лв., представляваща парично вземане по
Договор за потребителски заем с No **********
от 25.02.2014 г., сумата от 5070.25 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 20.11.2015 г. до 20.02.2019 г., сумата от 1150.88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2015 г. до 11.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано 24.10.2017 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата общо от 359.06 лв. разноски по
делото, от които 309.06 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено
възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представеното заверено копие на Договор за
потребителски заем No ********** от 25.02.2014 г., на посочената дата между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответника потребителски паричен кредит в размер на 10000.00
лв. В договора е предвидена дължимост на годишен процент на разходите в размер
на 43.41% и лихвен процент в размер на 34.83%, като е уговорено изплащане на
кредита на 60 броя месечни погасителни вноски в размер от по 393.82 лв., или
обща стойност на плащанията в размер на 23629.00 лв. Включено е заплащане на
застраховка “защита на плащанията” в размер на 2400.00 лв., част от посочената
сума, и разделена на равен брой вноски, част от всяка месечна погасителна
вноска. Заемателят е положил подписа си под договора от 25.02.2014 г. за удостоверяване на
обстоятелството, че е запознат, разбира и приема условията на договора, като
потвърждава, че съдържащата се в него информация е била внимателно прочетена.
Видно от включения в договора за
потребителски заем ********** погасителен план, съдържащ всички падежни дати и вноски, както и размера на оставащата
главница след съответната вноска, първата падежна дата на вноска по
договора е на 20.03.2014 г., а последната - 60-та вноска, е с падеж на 20.02.2019
г. Съгласно чл. 3 от договора, месечните погасителни вноски, които кредитополучателят
се задължава да изплаща на кредитора, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 5 от
договора страните са предвидили, че при забава на една или повече погасителна
вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно
с направените разноски по събиране на вземането, а при просрочие на две или
повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Видно от
така сключения договор, кредитополучателят
е положил подписа си под същия за удостоверяване получаването на сумата по
заема по посочена в договора негова банкова сметка, ***е със Закона за
потребителските кредити и екземпляр от договора за кредит.
Видно от представения Погасителен
план по No **********, актуален към 13.12.2017 г., по него са отразени датите и
сумите на всички извършени от кредитополучателя плащания по кредита, кои
компоненти от вноските са погасени със същите, като съгласно същия са изплатени
в пълен размер първите 20 вноски от по 393.82 лв., последната от които с падеж 20.10.2015
г., четири пълни вноски за застраховка и част от пета вноска за застраховка, а
останалите 30 вноски по застраховката са анулирани от кредитора. Видно от този
погасителен план, отразяващ плащанията по кредита, то непогасена е останала
сума в общ размер на 14 302.16 лв., от която 9021.91 лв. главница кредит,
210.00 лв. главница застраховка и 5070.25 лв. договорна лихва. От същия
погасителен план се установява, че последните постъпили плащания по кредита са
на 21.04.2016 г. – сумата от 80.00 лв., на 16.06.2016 г. – сумата от 50.00 лв.,
на 21.07.2016 г. – сумата от 20.00 лв., след което няма други плащания.
Видно
от заверено копие на Последна покана до ответника Н. М. от 10.09.2016 г., със
същата ищцовото дружество го е уведомило, че поради преустановяване на
плащането на вноските по договора вземането на
дружеството процесния договор за заем е обявено за предсрочно изискуемо,
тъй като е просрочил две или повече месечни вноски. На ответника е предоставена
последна възможност в срок от седем дни от получаване на уведомлението да
погаси задължението си по договора.
От
представената Товарителница No ******************* на М.Е. ООД е видно, че горното уведомление
до ответника е получено от същия лично на 26.09.2016 г. срещу подпис.
Относно
този документ - Товарителница No *******************, е открито производство по реда на чл. 194 от ГПК по
оспорване истинността му в частта относно авторството на подписа на ответника,
като въпреки указаната му от съда доказателствена тежест за установяване
неистинността на документа, ответникът не е ангажирал никакви доказателства по
делото за доказването й. Поради
това съдът приема за истински оспорения документ и като такъв го цени като доказателство по делото.
Ищецът твърди, че ответникът
е преустановил плащането на вноските на по кредита на 20.11.2015 г., като е
останало непогасено задължение по договора в размер на 9231.91 лв. главница и 5070.25
лв. възнаградителна лихва за периода от 20.11.2015 г. до 20.02.2019 г. Отделно
от това ответникът дължи и лихва за забава за периода от 20.12.2015 г. до 11.03.2017
г. в размер на 1150.88 лв.
Ответникът не оспорва възникването на претендираните
от ищеца вземания, както и това, че същите не са изплатени изцяло, а именно, че
е погасил само първите 20 месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена
заповед No ****/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****/2017
г. по описа на БРС. Съдът
намира, че така предявеният иск е основателен по следните съображения:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит,
по който ищецът е предоставил на ответника кредитни средства в размер на 10000.00
лв., като по силата на сключения договор ответникът се е задължил да върне на
ищеца предоставените му средства, заедно с годишен процент на разходите и лихва в посочени в договора размери,
при което общият размер на задължението му към ищеца е било 23629.00 лв.
Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е задължил да
погаси това си задължение на 60 месечни вноски от по 393.82 лв., съобразно
предвиден в договора погасителен план, част от същия. Ответникът не оспорва, че
е получил сумата от 10000.00 лв., както и че общата сума на задължението по
договора, за което страните по него са се съгласили, е в размер на 23629.00 лв.
Същият не оспорва, и че не е заплатил част от посочената сума, дължима на месечни
вноски към ищеца, така както се твърди от ищеца и съгласно представеното от
същия погасителен план по кредита, като е погасил първите 20 вноски, а 40
вноски са останали непогасени. Предвид това съдът намира, че ответникът е
неизправна страна по договорното правоотношение с ищеца, възникнало по силата
на сключения между тях договор за потребителски кредит, като неизпълнената част
от задължението му е в размер на 14 302.16 лв., представляваща сбор от останалите непогасени 40 месечни вноски с
падежи от 20.11.2015 г. до 20.02.2019 г., от която сумата от 9231.91 лв. - главница (включваща 210.00 лв.
главница застраховка) и 5070.25 лв. - договорна лихва. Предвид
неизпълнението на договорното му задължение за плащане на сумата-главница, то
за ответника е възникнало и претендираното от ищеца задължение за обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва на стойност 1150.88 лв.,
начислено за периода от 20.12.2015 г.
до 11.03.2017 г. Настъпили са предпоставките за предсрочна изискуемост
на кредита по чл. 5 от договора – просрочие на две или повече месечни вноски,
като кредиторът е обявил вземането си по него за предсрочно изискуемо, за което
кредитополучателят е уведомен с писмо, получено от него 26.09.2016 г.
Ответникът не ангажира доказателства за плащане на
претендираните суми, което обстоятелство подлежи на установяване в негова
тежест. Предвид това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във вр.
чл. 26 от ЗЗД поради неспазване на повелителни норми на ЗПК относно
изискванията към съдържанието на договорите за потребителски кредит, както и
поради това, че договорът не е в предвидения от закона размер шрифт (не
по-малък от 12), а шрифтът е размер 6, като е и напълно неясен и неразбираем. В
случая процесният договор за кредит отговаря на изискванията за форма и
съдържание на договорите за потребителски кредит, заложени в ЗПК и конкретно в
чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 от ЗПК – в редакцията на
разпоредбите, действащи към датата на сключване на процесния договор за кредит
– 25.02.2014 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК – в редакцията му, действаща към
посочения релевантен момент, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Изискването за размер на шрифта – не по-малък от
12, е въведено с изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г.,
поради което е неприложимо към процесния договор, включително по силата на
изричната разпоредба на § 13 от ПЗР на ЗИД
ЗПК. Договорът между страните отговаря и
на всички залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 от ЗПК изисквания към
съдържанието му, включително съдържа информация за условията за издължаване на
кредита, погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми; посочения са лихвеният процент и
годишният процент на разходите.
Неоснователно са и възраженията за нищожност на
договора на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 9 от ЗЗД във вр. чл. 143 вр.
чл. 144 вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП като съдържащ неравноправни клаузи,
уговорени във вреда на кредитополучателя, неотговарящи на изискването за
добросъвестност, както и за нищожност на самата клауза в договора, с която е
уговорен ГЛП в размер на 34.83%., поради противоречие с добрите нрави.
Доколкото ответникът не е посочил конкретните клаузи, които твърди да са
неравноправни, то и съдът не може да извърши преценка за наличието на такива.
Същевременно размерът на договорната лихва, за който страните са постигнали
взаимно съгласие, сключвайки договора, не се явява в противоречие на добрите
нрави, а е в рамките на договорната свобода, като размерът на лихвения процент е ясно посочен в писмения
договор, с който договор ответникът е удостоверил с подписа си, че се е
запознал, разбрал и приел условията му.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 413.03
лв., от които 313.03 лв. за държавна такса, и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 12
от ***** от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 309.06
лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски
в заповедното производство в размер на 359.06 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията
на “БНП П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. “М.” *, “Б.П. С.”, сгр. **, към Н.П.М., с ЕГН **********,***, за които е
издадена Заповед No ****/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****/2017
г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 9231.91 лв. /девет хиляди двеста тридесет и един лева и деветдесет
и една стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски заем No ********** от 25.02.2014 г., сумата от 5070.25
лв. /пет хиляди и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.11.2015 г. до 20.02.2019 г., сумата от 1150.88 лв.
/хиляда сто и петдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.12.2015
г. до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 24.10.2017
г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.П.М., с ЕГН **********,***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на “БНП П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. “М.” *, “Б.П. С.”, сгр. **, сумата от 413.03 лв.
/четиристотин и тринадесет лева и три стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, както и сумата от 359.06 лв. /триста петдесет и девет лева и шест стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ****/2017
г. по описа на РС-Б..
Банкова сметка, ***и:
IBAN: ***, BIC/***: C., С.Е. АД, клон Б.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :