№ 12817
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110160739 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А.
срещу „Стик-кредит“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че му е начислена неустойка за непредоставяне на обещано
обезпечение в размер на 135 лв. по сключен между А. А. и „Стик-Кредит“ АД
договор за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г., съгласно които
кредитодателят „Стик-кредит“ АД се задължава да предостави в заем на
кредитополучателя сума в размер на 500 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 36,00%, при ГПР от 42,58%, срещу задължението на
1
кредитополучателя А. А. да върне в 30-дневен срок след предоставяне на
кредита сума в общ размер от 515 лв. Твърди, че в чл. 27 от договора е
предвидено, че при неизпълнение на задължението на длъжника да
предостави обезпечение – двама солидарни длъжници, отговарящи на
условията, предвидени в общите условия или банкова гаранция в 3-дневен
срок от сключване на договора, дължи на кредитодателя неустойка в размер на
0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката е уговорено да се
заплаща разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. Поддържа, че въз
основа на посочената клауза му е начислена неустойка в размер на 135 лв. По
този начин размерът на общо дължимата сума по кредита е 650 лв. Излага
подробни съображения, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване
на формата по чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 22 ЗПК – поради непосочване на ГПР (тъй
като ГПР са посочени единствено като число, но не са описани
компонентните, включени при формиране на ГПР), респективно – поради
грешно посочване на ГПР в договора (тъй като при изчисляване на ГПР
следва да се включи неустойката за непредоставяне на обезпечение, която е
скрита печалба за кредитора). Поддържа, че ако таксите за непредоставяне на
обезпечение бяха включени в ГПР, щеше да бъде надвишен 5-кратния размер
на законната лихва. Намира, че посочената клауза представлява заобикаляне
на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК, че при забава на потребител кредиторът има
право единствено на законна лихва за забава, докато в случая за неизпълнение
на акцесорно задължение на длъжника е начислена неустойка в значителен
размер. Оспорва посочената неустойка и поради противоречие на
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗПотр., тъй като посочената неустойка
предвижда прекомерно високо обезщетение при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя. Позовава се на заобикаляне на закона –
чл. 21, ал. 1 ЗПК. Оспорва договора за кредит като нищожен противоречие с
добрите нрави, тъй като на договорната възнаградителна лихва е прекомерна.
Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено между страните, че договор за кредит № ******* от
05.04.2024 г. е нищожен поради липса на форма, противоречие или
заобикаляне на чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и поради противоречие
на добрите нрави, евентуално – съдът да обяви за нищожна клаузата на чл. 27
от договор за кредит № ******* от 05.04.2024 г., предвиждаща
възнаграждение за непредоставяне за обезпечение поради заобикаляне на чл.
2
33, ал. 1 ЗПК и като неравноправна клауза в потребителски договор по чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗПотр. Претендира разноски по делото, в това число и адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
******* от 05.04.2024 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сума в
заем в размер на 500 лв. Посочва, че процесната неустойка за непредоставяне
на обезпечение е начислена, но не е заплатена и не е изисквана извънсъдебно
от ищеца. Оспорва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е
нищожна. Поддържа, че неустойката е самостоятелно съглашение,
материализирано в един документ с основния договор за кредит, поради това
евентуалната й недействителност не води до нищожност на целия договор за
кредит. Посочва, че процесната неустойка изпълнява типичната си
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, а също така, че
задължението за осигуряване на обезпечение, което обезпечава неустойката не
е невъзможно за изпълнение. В подкрепа на посочената теза поддържа, че
неустойката се начислява единствено за периода, през който не е предоставено
обезпечение и при предоставяне на такова неустойката спира да се начислява.
Посочва, че в закона няма изискване кога да бъде предоставено обезпечението
– преди или след сключване на договора за кредит, поради което за
неизпълнение на задължение, изискуемо след сключване на договора за
кредит на общо основание може да се начисли неустойка. Моли съдът да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са евентуално обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД,
вр. с чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и ал. 2, предл. 3 ЗЗД за
установяване спрямо ответника „Стик-кредит“ АД, че договор за
потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г. е нищожен поради
противоречие и заобикаляне на закона, липса на форма или противоречие
на добрите нрави
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1, предл. 1,
2 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗПотр. за
3
установяване спрямо ответника „Стик-кредит“ АД, че клаузата на чл.27
от договор за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г.за
уговаряне на такса за експресно разглеждане е нищожна като
неравноправна клауза в потребителски договор и поради заобикаляне на
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения иск за нищожност на договор за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните при посочените
условия, както и посочените основания за нищожност – противоречие на
императивна разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради надвишаване на
императивния максимален размер на ГПР, липса на форма поради различие
между посочен в договора и действително приложен ГПР и противоречие на
добрите нрави поради прекомерност на договорната възнаградителна лихва.
Ответникът следва да докаже, че договорът не е нищожен на посочените
основания.
По предявения иск за нищожност на договорна клауза:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните при посочените
условия, наличието на посочената договорна клауза, както и посочените
основания за нищожност – противоречие или заобикаляне на императивна
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и че клаузата е неравноправна на посоченото
основание (има значително несъответствие между правата на страните, както
и че договорът е потребителски – едната страна по него е търговец,
предоставящ кредити в рамките на своята професионална и търговска
дейност, а другата страна е потребител-физическо лице, който сключва
договора извън своята професионална дейност).
Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените
основания, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна
клауза в потребителски договор – да докаже, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
4
ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: наличие
на договорно правоотношение между ищеца А. Г. А. и „Стик-кредит“ АД, по
договор за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г., в който е
включително клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер
на 0,9% от стойността на усвоения кредит и му е начислена неустойка в
размер на 135 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото
съдебно заседание да представи Стандартен европейски формуляр и
погасителен план по договор за потребителски кредит № ******* от
05.04.2024 г.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която след
като се запознае с документите по делото и след справка в счетоводството на
ответника да даде отговор на поставения от ищеца въпрос, като посочи два
варианта: 1/ въз основа на параметрите по кредита да посочи дали ГПР е
правило посочен, ако не се включва неустойката за непредоставяне на
обезпечение; 2/ да посочи какъв ще бъде размер на ГПР, ако при
изчисляването му се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 300 лв., платима от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
(като неотносимо).
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
5
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.05.2025 г., от 14,10 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Вещото лице да се уведоми, след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6