№ 14
гр. Ямбол, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20242300500344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. К. И. с ЕГН **********, чрез адв.Д. П. от
САК против Решение №43/21.06.2024г., постановено по гр.дело № 340/2023г. по описа на
ТРС, с което първоинстанционният съд УВАЖАВА предявения иск от ищеца „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, бул."България" №49,
бл.53Е, вх.В срещу П. К. И. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*** №****, с правно основание
чл.422, вр.чл.415 от ГПК, като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение, възникнало на основание
неизпълнение на договор за потребителски кредит №40004445608, в общ размер на 8801,16
лева, от които главница 4216,89 лв.; непогасено договорно възнаграждение 1774,98 лв.,
дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г.- дата на предсрочна изискуемост;
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.; възнаграждение за
закупена и използвана услуга Флекси - 1663,99 лева, законна лихва - 242,50 лева, дължима от
05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. и законна лихва от датата на
подаване на заявлението - 28.08.2023 г. до изплащане на вземането. ОСЪЖДА ответницата
П. К. И. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Профи Кредит България" ЕООД - гр.София разноски,
както следва: по ЧГД 289/2023 г. на ТРС - 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 176,83
лева държавна такса и по настоящото дело: 360,00 лева юрисконсултско възнаграждение и
176,02 лева държавна такса в исковото производство или всичко в общ размер на 892,85
лева.
С въззивната жалба на П. И. първоинстанционното решение се оспорва изцяло с
твърдения за неправилност, като постановено в нарушение на материалния, процесуалния
закон и необосновано. Направено е възражение, че съдът неправилно е приложил правилата
1
за разпределяне на доказателствената тежест между страните и не е ценил доказателствената
стойност на част от писмените доказателства съобразно правилата на ГПК, което е довело до
необосновани фактически и правни изводи в решението. Въззивницата сочи, че съвкупната
преценка на изброените писмени доказателства опровергават извода на съда, че разликата от
3 283.52 лв. под някаква форма е поискана и предоставена на или в полза на
кредитополучателката. Сочи още, че неправилната оценка на доказателствата е довела до
необосновани фактически изводи в решението по отношение на размера на предоставената
сума по договор за потребителски кредит №40004445608, а оттам и до установяване на
подлежащите на връщане главници, лихви и такси при уважаване на исковата претенция на
,,Профи кредит България" ЕООД. Направено е оплакване, че съдът без да обсъжда
доказателствата по делото е възприел изцяло твърденията на ищеца досежно дължимостта и
размера на вземането му за възнаграждения за закупени услуги Фаст - 902,80 лв. и Флекси -
1663,99 лв., общо 2566,79 лева. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че в
първоинстанционното решение липсват мотиви по отношение на направеното възражение
срещу дължимост на законна лихва в размер на 242,50 лева за период от 05.06.2023 г., което
било датата на предсрочната изискуемост, до 29.08.2023 г., но било налице диспозитив, че
приема за установено това вземане. Излага се още, че решението не кореспондира с
доказателствата по делото. Жалбоподателката възразява, че съдът не е осъществил в цялост
дължимата служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, съгласно
чл.7, ал.3 от ГПК, като освен това неправилно бил приложил материалните разпоредби на
ЗПК. Жалбоподателката е изложила твърдения, че с договорните клаузи за допълнителните
услуги било извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗКП и
било постигнато заобикаляне на закона, като на основание чл.19, ал.5 и чл.21 от ЗПК същите
клаузи били нищожни. Посочена е съдебна практика на СЕС. Изложени са подробни
съображения по направените оплаквания. Моли ЯОС да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което
да отхвърли изцяло предявения от „Профи кредит България" ЕООД иск срещу П. И..
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
По повод жалбата на П. И. и в предвидения от закона срок е постъпил писмен
отговор „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:*********, чрез пълномощника юрк. Г. С., в
който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение,
като се твърди, че оценката на доказателствата по делото е правилна и не били налице
необосновани фактически изводи, както погрешно се твърдяло във въззивната жалба.
Въззиваемата страна счита, че наведените от жалбоподателката възражения и твърдения са
недоказани и неоснователни. По отношение възраженията, които не присъстват в отговора
на исковата молба, изразява становище, че същите не следвало да бъдат разглеждани като
преклудирани по силата на закона. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на
заявената теза. Моли ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба, като
неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лева. Направено е възражение за прекомерност на
разноските на въззивницата за адвокатско възнаграждение в производството, в случай че
надвишават минимално определения размер, съгласно Наредба №1 за минималните размери
на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на правна сложност.
В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. В предварително депозирана
писмена молба, чрез адв. Д. П. от САК заявява, че поддържа жалбата и претенцията за
присъждане на разноски за двете инстанции. Излага подробни аргументи в писмена защита.
2
Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемата страна, не изпраща представител. В предварително подадена
писмена молба от юрисконсулт Г.С.-К. заявява, че оспорва жалбата, като поддържа доводите,
изложени в писмения отговор. Иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
ТРС е бил сезиран с иск от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София против П. К.
И. с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на
ответника в размер на 8801.16 лв., в т.ч. главница - 4216,89 лв.; непогасено договорно
възнаграждение - 1774,98 лв., дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г. - дата на
предсрочна изискуемост; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.;
възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси - 1663,99 лв.; законна лихва - 242,50
лева, дължима от 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.08.2023 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№289/2023 г. по описа на ТРС. Ищецът е посочил, че между страните е бил сключен
процесния договор за сумата от 5000 лева, при срок на кредита – 36 месеца, размер на
вноската – 242.94 лева, годишен процент на разходите – 49.08%; годишен лихвен процент –
41.00% или общото задължение възлиза на 8745,92 лв. Ответникът е закупил и пакет от
допълнителни услуги, за които дължи възнаграждение, както следва: за услуга "Фаст" - 1250
лв. и за услуга "Флекси" - 2300 лв., или общо - 3550 лв. и размерът на вноската по тези
пакети услуги е 98,61 лв., като общото задължение по кредита и по пакетите от
допълнителни услуги става 12295,92 лв., с общ размер на вноската – 341,55 лв. Кредиторът
твърди, че с част от предоставената сума /2461,77 лв. и 821,75 лв./ по искане на длъжника е
извършено рефинансиране на нейни задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, а
остатъка от 1716,48 лв. е превел на 07.06.2021 г. по банкова сметка на ответника. Ищецът
твърди, че длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си, като последното извършено
плащане е на 31.05.2023 г., а общо заплатената от длъжника сума възлизала на 3840 лв.
Предвид това и съгласно т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит на
05.06.2023 г. договорът бил прекратен от страна на кредитора и била обявена предсрочна
изискуемост на задълженията по него. За това на П. И. било изпратено уведомително писмо.
При прекратяването на договора предсрочно изискуеми са непогасените вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждението по закупените пакети от допълнителни
услуги, лихви за забава и такси. Погасеното от ответника задължение било общо 3840 лв., а
общо дължимата сума възлизала на 8801,16 лв., която включва: неизплатена част от главница
- 4216,89 лв.; непогасено договорно възнаграждение - 1774,98 лв., дължимо за периода от
10.05.2022 г. до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; възнаграждение за закупена
и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.; възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекси - 1663,99 лв.; законна лихва - 242,50 лева, дължима от 05.06.2023 г. - дата на
предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г.
По делото е установено, че страните са сключили Договор за потребителски кредит
№40004445608/07.06.2021 г. за сумата от 5000 лева, със срок на погасяване 36 месеца, при
годишен процент на разходите – 49.08%; годишен лихвен процент 41,00%, с общ размер на
кредита - 8745,92 лв. Не е спорно, че ответницата е закупила и пакет от допълнителни
услуги, за които, съгласно договора за кредит, дължи възнаграждение, както следва: за
услуга "Фаст", предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
3
потребителския кредит - 1250 лв. и за услуга "Флекси", предоставяща право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит - 2300 лв., или общо - 3550 лв. като размерът
на вноската по тези пакети услуги е 98,61 лв., при което общото задължение по кредита и по
пакетите от допълнителни услуги става 12295,92 лв., а общия размер на вноската – 341,55
лв. Към договора са изготвени и двустранно подписани два броя погасителни планове
/втория - поради отлагане плащането на една погасителна вноска/, съобразно втория от
които крайния срок за погасяване на кредита е 10.07.2024 г.
Видно от приложените по делото искане за отпускане на потребителски кредит и
отразеното в самия договор, с част от предоставената сума /2461,77 лв. и 821,75 лв./ по
искане на длъжника е извършено рефинансиране на нейни задължения към „Профи Кредит
България“ ЕООД, а остатъка от 1716,48 лв. е преведен на 07.06.2021 г. по банкова сметка на
ответницата. По повод оспорване от ответницата, че предоставената сума по кредита е в
размер само на само преведените й 1716,48 лв., т.к. не е имала други задължения към
„Профи Кредит България“ ЕООД, които да бъдат рефинансирани, ищеца сочи, че
ответницата е имала 5 сключени договора за кредит с него и още 4 пъти е кандидатствала, но
не е била одобрена, твърдение което не е оспорено от ответницата.
Съгласно чл.12.2 от Общите условия към договора за потребителски кредит, в
случай, че длъжникът просрочи плащането на две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер, кредитора може да обяви предсрочна изискуемост, с писмено
уведомление. Представено е Уведомително писмо от 07.06.2023 г. до длъжника, с което
кредиторът заявява, че поради неизпълнение на задълженията по договора, считано от
05.06.2023 г. обявява кредита за предсрочно изискуем. Няма данни писмото да е било
връчено на длъжника.
Не е спорно по делото, че ответницата е погасила по договора общо сумата от
3840,00 лева /това се признава от ищеца в ИМ и от ответницата в ОИМ/, като извършила
плащане на девет пълни вноски по погасителния план и частично е платила 10-та вноска. Не
е спорно, че част от платената сума е била за покриване на възнагражденията по закупения
пакет от допълнителни услуги - 9 вноски по 98,61 лв. Според ищеца със заплатената сума са
погасени и лихви за забава, и такси.
Установено е по делото и издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответницата за вземане в общ размер на
8841.67 лв., в т.ч. главница - 4216,89 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 28.08.2023 г. до изплащане на сумата; 1774,98 лв. - неплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г.; 902,80 лв. - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 1663,99 лв. - неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси; 40,51 лв. - лихва за забава за периода от
11.07.2021 г. до 05.06.2023 г.; 242,50 лева - законна лихва, дължима от 05.06.2023 г. - дата на
предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г.; 176,83 лв. - разноски и 180 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, видно от приложеното ч.гр.д.№289/2023 г. по описа на ТРС. Тъй като
длъжника И. е възразила срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, на осн.
чл.415, ал.1 ГПК на заявителя е указано да предяви установителен иск за вземането си, което
последния е сторил.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ТРС уважил изцяло
предявения иск, като основателен, приемайки че отпуснатата в заем сума е в размер на 5000
лв., а извършеното с част от нея рефинансиране на други задължения към ищеца е поискано
и съответно предвидено в самия договор за потребителски кредит; възраженията за
недействителност на договора приел за изцяло неоснователни; относно ГПР приел, че
4
изцяло съответства на законовите изисквания и е неоснователно възражението на
ответницата за неправилното му изчисляване; приел е, че изборът и закупуването на
допълнителните услуги не е задължително условие, а избор на клиента и че
възнаграждението за двете услуги е индивидуално договорено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата
е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество - атакуваното решение се прецени за неправилно, като краен
резултат.
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили процесния договор за
кредит, както и че ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги, за които
съгласно договора за кредит дължи възнаграждение. Въззивният съд прие така, както е
приел и ТРС, че предоставената в заем сума е в размер на 5000 лв., като с част от сумата
/2461,77 лв. и 821,75 лв./, по искане на длъжника, е извършено рефинансиране на нейни
задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, а остатъка от 1716,48 лв. е преведен на
07.06.2021 г. по банкова сметка на ответницата. Възражението на ответницата, че не е имала
други задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, които да бъдат рефинансирани, се
прие за неоснователно, като недоказано. Напротив, от доказателствата по делото се
установява, че рефинансирането е извършено по изрично искане на ответницата, заявено в
искането й за отпускане на потребителски кредит и съответно е отразеното и в самия
договор.
На въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния
договор за кредит, настоящия съд намира, че следва да се даде отрицателен отговор. И това е
така, т.к. няма данни уведомително писмо от 07.06.2023 г., с което кредиторът заявява, че
поради неизпълнение на задълженията по договора, считано от 05.06.2023 г. обявява кредита
за предсрочно изискуем, да е било връчено на длъжника.
Независимо от това обаче по време на съдебното производство е настъпил крайният
падеж на вземанията - 10.07.2024 г. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №8/2017
от 02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, допустимо е предявеният по реда
на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422,
ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно, след като всички вноски по процесния договор към настоящия
момент са падежирали - някои преди подаване на заявлението, а останалите – след това,
ответникът дължи връщане на заетата сума.
5
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на разбираем
език и да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно
т.10 договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Основателни са доводите на ищцата, че процесния договор за потребителски кредит
не отговаря на посочените нормативни изисквания. В договора са посочени: размер на
кредита, общо дължимите суми от потребителя и годишния процент на разходите, който по
размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК- пет пъти размера на законната лихва.
Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за
допълнителните услуги по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните такси.
Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
При изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното
поле на горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит,
поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите, като
неправилно районният съд е приел, че ГПР е правилно изчислен и е индивидуално
договорен, преповтаряйки доводите на ищеца. В случая ищецът - заемодател е обявил
параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за
възприемане от страна на потребителя-ответницата на действително поетата финансова
тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е
оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход
за възнаграждение за допълнителните услуги. Освен това и в приложения стандартен
европейски формуляр също не е посочено възнаграждението за допълнителни услуги.
Уговорените типизирани клаузи на договора за кредит и възнаграждението за пакета
допълнителни услуги, свързани с основния кредитен продукт, са изготвени едностранно от
търговеца, създават значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя
и търговеца. Тези уговорки на практика лишават потребителя от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Това договаряне е позволило на кредитора да заобиколи
изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера на ГПР да не надвишава
петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване на разходите за
допълнителни услуги размерът на ГПР би се увеличил над допустимия, с което се постига
6
заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Регламентираното от законодателя
ограничение за размера на всички разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му
оскъпяване чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения от страна на
търговеца, в нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на
чл.143 ЗЗП, който закон намира приложение съгласно чл.24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивните
разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.1 и 4 ЗПК, доколкото в уговорения годишен
процент на разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесните допълнителни услуги, чийто общ размер от 3550 лв. доближава
размера на главницата по кредита от 5000 лв. Същевременно длъжникът би могъл да получи
и в случая е получил промяна в срока за плащане на една от вноските по кредита, която не
може да се съизмери с това възнаграждение, което съда счита за прекомерно. Така
потребителят като икономически по-слабата страна е бил лишен от възможността да
извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът
на добросъвестността, а кредитора от своя страна чрез цената на пакетите по
допълнителните услуги „фаст“ и „флекси“ е достигнал до допълнително възнаграждение,
извън уговорената възнаградителна лихва и на скрити проценти от ГПР. В този аспект
следва да се посочи, че при извършено от съда чрез интернет калкулатор изчисление и при
включване на сумите по допълнителните пакети услуги, ГПР от определения в договора
размер от 49,08%, на практика възлиза на над 100% и надвишава максималния допустим
размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК - петкратния размер на законната лихва.
При всичко изложено до тук следва извод, че с договорните клаузи за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗКП и е постигнато заобикаляна на закона, като на основание чл.19, ал.5
и чл.21 от ЗПК същите клаузи са нищожни.
Нормата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Съобразявайки цитираните норми, съдът счита, че потребителят – ответник по
настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява и постановеното
Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответницата дължи връщане на част от
претендираната като неизплатена главница /чистата стойност по кредита/ до размер на
сумата от 1160 лв. /изчислена като разлика между стойността на отпуснатия кредит от 5000
лв. и платената от ответницата сума от 3840 лв./. Именно до посочената сума положителният
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението /29.08.2023 г./ до изплащане на вземането, а в частта на
претендираните главница за горницата над 1160 лв. до предявения размер от 4216,89 лв.,
7
договорна лихва и мораторна лихва за забава и възнаграждение за ползвани услуги "Фаст" и
"Флекси", искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, при съобразяване
цитираната по-горе разпоредба на чл.23 ЗПК.
Решението на районния съд, с което искът е уважен изцяло е неправилно,
постановено е в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна, вместо
което въззивният съд следва да постанови ново решение в горепосочения смисъл.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по делото, в
съответствие с уважената, съответно отхвърлена част от иска.
Искането на въззиваемата страна - ищец пред ЯРС за присъждане на разноски, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно
на уважената част от иска. Пред първата и въззивната инстанция сторените от тази страна
разноски са в размер на 176,02 лв. - заплатена ДТ, от които дължими са 23,20 лв. Съгласно
ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са
дължими разноски, съразмерно на уважената част от искането в размер на 23,20 лв. Тъй
като ищеца е защитаван от юрисконсулт и тъй като е поискано, то следва да се присъди
възнаграждение за това в размер общо на 300 лв. за цялото производство. Или на
въззиваемата страна - ищец пред ЯРС, са дължими разноски за исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска, в размер общо на 346,40 лв., в т.ч. ДТ
и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивницата - ответник пред ЯРС има право да й се присъдят направените от нея
разноски пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от предявения иск. Пред първата инстанция ищцата е направила разноски в размер на
1200 лв. – за адвокатско възнаграждение. Пред въззивната инстанция въззивницата - ищца е
направила разноски в размер на 176,02 лв. - ДТ и 1500 лв. - адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е заявила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че надвишават минимално
определения размер, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение. При произнасяне по това възражение настоящият състав на въззивния съд
намира, че следва да се съобрази с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024
г. по дело С-438/22 и формираната след него практика на ВКС, при което приема, че не е
обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба
№1/2004 г., а те са само ориентир и следва да се прецени цената на предоставените услуги в
зависимост от фактическата и правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В
случая съобразно цената на предявеният иск, фактическата и правна сложност на
първоинстанционното и въззивното производство, проведените само по едно о.с.з. и пред
двете инстанции, в които процесуалния представител на ищцата не се е явил, при
съобразяване на положения от същия труд за осъществяване на процесуалното
представителство на ищцата пред първата и настоящата инстанция, изразяващи се в
изготвяне на отговор на ИМ пред първата инстанция и въззивна жалба и писмена защита
пред въззивната такава, претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение от 1200
лв. за първата инстанция и 1500 лв. за въззивната инстанция се явява прекомерно и следва да
се намали до размера на по 800 лв. за всяка инстанция или 1600 лв. общо.
При изложеното до тук, на осн. чл.78, ал.3 ГПК и в съответствие с отхвърлената
част от иска, на въззивницата следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ
размер на 1628,76 лв.
8
Мотивиран от горното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №43/21.06.2024г., постановено по гр.д.№340/2023 г. по описа
на ТРС, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, основание чл.422 ГПК, че П. К. И. с ЕГН
********** от гр.*, ул.*** №**** дължи на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В сумата 1160 лв.,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №40004445608,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 28.08.2023 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№289/2023 г. по описа на ТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК-
********* против П. К. И. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*** №****, иск по чл.422 ГПК да
бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми по Договор за
потребителски кредит №40004445608, а именно: горницата над 1160 лв. до предявената сума
от 4216,89 лв., представляваща главница; договорно възнаграждение - 1774,98 лв., дължимо
за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост;
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.; възнаграждение за
закупена услуга Флекси - 1663,99 лв.; законна лихва - 242,50 лв., дължима от 05.06.2023 г. -
дата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№289/2023 г. по описа на ТРС., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. К. И. с ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД София, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски за
първата и въззивната инстанции, и по заповедното производство в общ размер на 346,40 лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД София, ЕИК ********* да заплати на
П. К. И. с ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски за
първата и въззивната инстанции в общ размер на 1628,76 лв.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9