Решение по дело №5651/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6711
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20121100105651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, ……………….2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                               

при участието на секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5651 по описа за 2012 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от Р.С.Д. против „З.А.Д.“Б.  В.и.г.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.03.2010 г. сключил с ответника договор за застраховка “Пълно каско“  на л.а „БМВ“, модел „Х5“, рама WBAFF41040L129806, двигател № 306D322046912, рег. № ********за което била издадена застрахователна полица № 51318047 за периода 18.03.2010г. - 18.03.2011г. Съгласно сключения застрахователен договор, ищецът, в качеството на „застрахован”, поел задължение да заплати на ответника, в качеството на „застраховател”, определена застрахователна премия, а ответникът следвало, при настъпване на застрахователно събитие, да заплати застрахователно обезщетение. На 29.03.2010 г. настъпило застрахователно събитие – автомобилът бил противозаконно отнет от ищеца, за което своевременно уведомил ответника, но ответното дружество, без основание, отказало да заплати застрахователно обезщетение. Отказът бил обективиран в решение от 01.10.2010г.  Застрахователната сума за пълна загуба възлизала на 71 000 лв. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 70 617 лв., представляващо част от общо дължими 71 000 лв., и 11 192 лв., представляващо част от общо дължими 11 252.70 лв. - обезщетение за забава за периода 01.10.2010г.-12.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. до окончателното изплащане./уточняваща молба от 23.03.2013г.- л.69 и допуснато изменение на размера на предявените искове в съдебно заседание от 07.05.2014г./. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: застрахователният договор не породил действие, тъй като липсвали доказателства да е заплатена дължимата премия; ищецът умишлено премълчал обстоятелство от значение на  риска и не уведомил ответника за новонастъпили обстоятелства от значение за риска; ищецът не бил правоимащ по договора за застраховка, тъй като не бил собственик на вещта; договорът бил недействителен, поради липса на застрахователен интерес, тъй като ищецът сключил договор за чужда вещ; оспорва претенцията за мораторна лихва - твърди, че не е изпаднал в забава по застрахователната щета, тъй като не са представени всички поискани документи; в съдебно заседание от 07.05.2014г. ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на увеличения размер на исковете.  Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото застрахователна полица № 51318047 от 18.03.2010 г. между страните е сключен договор за застраховка „Бонус Каско“ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, рама № WBAFF41040L129806, двигател № 306D322046912, рег. № ********цвят светло сив, година на производство 2008 г., която  включва всички рискове, вкл. и кражба на автомобила, съгласно общите условия на застраховка “Бонус Каско“, с период на действие на застраховката от 14.00 часа на 18.03.2010г. до 14.00 часа на 18.03.2011г. В договора е посочена застрахователна сума при пълна загуба от 71 000 лв. Договорена е премия в общ размер на 4164.70 лв., чието изплащане е разсрочено на 4-ри вноски, първата от които – 1041.16лв. следва да се плати на 18.03.2010г., а останалите три – по 1041.18 лв. са с падежи съответно на 18.06.2010г., 18.09.2010г.  и на 18.12.2010г.

Ищецът е заплатил първата вноска по застрахователния договор в размер на 1041.16 лв. на 18.03.2010 г./денят на сключване на застрахователния догово/. Сумата е постъпила по сметка на ответника и е осчетоводена на 18.03.2010г., което се установява от заключението на  приетата по делото счетоводна експертиза.

От удостоверение от 13.04.2010г. на МВР, 06 РУ – СДВР и постановление от 15.12.2010г. на СРП по ЗМ № 1181/2010г. по описа на 06 РУП – СДВР, пр. пр. № 13838/2010г. на СРП се установява, че е образувано наказателно производство  срещу неизвестен извършител за това, че на 29.03.2010г. противозаконно е отнел от владението на Р.С.Д. чужда движима вещ – л.а „БМВ“, модел „Х5“, рама № WBAFF41040L129806, двигател № 306D322046912, рег. № рег. ********- собственост на К.В.С..  

Представен е договор за покупко - продажба на МПС – лек автомобил от 17.03.2010г. между К.В.С. и Р.С.Д., с който С. е продал на Д. процесния автомобил за сумата от 15 000 лв. В договора е отразено, че продавачът е получил изцяло сумата към момента на продажбата./л.14/.

С писмо изх.№ АЗ 01558/19.01.2012г. от „ЗАД “Б.В.и.г.“ АД до адв. Д. – пълномощник на ищеца, ответното дружество е заявило, че по образувана щета № 51-01310-067/10 е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, за което е изпратено писмо с изх.№ 00783/01.10.2010 г. Цитираното писмо изх. № 00783/01.10.2010 г. не е представено по делото, респ. не са представени доказателства за конкретните мотиви за отказа по щетата.   

Видно от удостоверение № 4448/22.06.2012г. на нотариус С.С.с рег.№ 245 на НК с район на действие - районът на БРС в общия регистър на 17.03.2010г. с  рег.№ 2702 е регистрирана нотариална заверка на подписите на страните по договор за продажба на  МПС, сключен между К.В.С. и Р.С.Д..

Видно от заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема,  действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие – 29.03.2010г., е 70 617 лв.

С писмо от 09.08.2013г. от Областна дирекция на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“,  до застрахователя е заявено, че при полицейска проверка по повод на подаден сигнал от ответника за процесния автомобил, са установили, че л.а „БМВ Х5“ с рама № WBAFF41040L129806 не съществува в регистрите на германските власти. Немските свидетелства за регистрация част I ********* и част II UP190769, които са използвани пред служители на КАТ- Бургас при регистрацията на автомобила в България, са били откраднати от службата по регитрация Vogelsbergkries, Hasse в Германия. В писмото е посочено, че данните, отразени в немските свидетелства за собственика на автомобила, са неистински – лицето и адреса са непознати на властите./л.75/.

Видно от удостоверение № МК - 5001/29.10.2013г., издадено от Областна дирекция на МВР – Бургас, л.а „БМВ Х5“ с рег. № рег. ********е регистриран на името на К.В.С. от 04.02.2010г. до датата на издаване на удостоверението – 29.10.2013г. На 25.06.2010г. е регистриран договор за покупко-продажба № 2702 от 17.03.2010г. при нотариус С.С.с „предстоящ собственик“ Р.С.Д.. /л.88/

Представено е и второ удостоверение от Областна дирекция на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ № МК – 6248/13.12.2014г., в което е посочено, че л.а. „БМВ Х5“ с рег. № рег. ********е регистриран на името на К.В.С. през периода  04.02.2010г. - 25.06.2010г. При регистрацията е издадено свидетелстнво за регистрация на МПС I и II част № *********./л.129/.

По делото са представени оригиналите на документите, послужили при  регистрацията на процесния автомобил в България – немско свидетелство за регистрация, състоящо се от част I ********* и част II UP190769, договор за продажба  на автомобила в Германия от м.01.2010г., декларации, фактури, протокол за преглед за техническа изправност/л.254-264/.

Немското свидетелство за регистрация, състоящо се от част I ********* и част II UP190769, е оспорено от ответника по реда на чл.193 от ГПК. По негово искане са допуснати и събрани доказателства за установяване неистинността на тези документи. 

От заключението на техническата експертиза, което съдът приема, се установява, че бланките на част първа и част втора на немското свидетелство за регисрация на МПС са истински, но „не са издадени официално“, не са издадени от компетентен орган. Стикерите  за заверка на данните в част първа и част втора от немското свидетелство за регистрация се различават от оригиналните по начин на отпечатване и отсъствие на УВ видими изображения. Налице е несъотвествие и  в данните, попълнени в отделни графи в част пъва и част втора, както и несъответствие на мястотото на регистрация, според текста и според стикерите.

По искане на ответника чрез международна съдебна поръчка по регламент № 1206/2001г. е отправена молба за правна помощ до Градски съд Мюнхен за събиране на доказателства във връзка с оспорване истинността на немското удостоверение за регистрация, като са направени искания за събиране на доказателства от „БМВ“АД, от Службата по гражданска регистрация на окръг Vogelsbegkries и от Полицията на окръг  Vogelsbegkries, Германия.

 В отговор на отправеното искане, чрез Градски съд Мюнхен, е постъпило писмо от „БМВ“ АД от 15.03.2016г. и отговор от Градски съд Мюнхен от 28.04.2016г. 

С писмо от 15.03.2010г. „БМВ“ АД заявява, че процесният автомобил е бил произведен за Европа. Не могат да дадат отговор на въпроса на коя страна е продаден и чрез кои търговци, защото нямат контрол върху дейността на търговците. По съображения за правна защита на лични данни не е предоставена справка дали автомобилът е бил обслужван в сервиз, в кои държави и в какво се е изразило техническото обслужване на превозното средство /л.230-233/.

 С отговор от 28.04.2016г. Градски съд Мюнхен, Германия, информира СГС  че не може да бъде извършена справка в Гражданска служба и Полиция на окръг Фогелсберг по въпросите, поставени в молбата за правна помощ, тъй като в Германия няма населено място с име Фогелсберг с пощенски код 37048. Съществува населено място Фогелсберг с друг пощенски код - 99610, но то се намира в областта на Градски съд Зьоммерда. Запитване е отправено и до Градски съд Зьоммерда, но при проверката се е оказало,  че лице с името Ruht Dаniel не живее в района на Фокелсберг. В провинция Хессен няма населено място Фогелсберг, а Градски съд Зьоммерда се намира в провинция Тюрингия. В Германия има още един окръг с името Фогелсбергкрайс, но окръжното управление на този окръг се намира в населено място 36341 Лаутербах. Пощенски код 37047, вместо 37048, би дал германският град Гьотгтинген. /л.234 - 237/.

По искане на ответника, чрез международна съдебна поръчка, по регламент № 1206/2001г. е отправена молба за правна помощ до Районен съд Алсфелд, пощенски код 36304, за получаване на удостоверение от службите за гражданско състояние и полицията в област  Vogelsbegkries  дали е регистриран Д.Р.на адрес: *********пощенски код 37048, Vogelsberg,  и притежавал ли е процесният автомобил, а от полицията в  област  Vogelsbegkries да се предостави информация  дали свидетелства част I ********* и част II UP190769 са били откраднати, на коя дата е извършена кражбата и на коя дата са заявени за издирване в шенгенската информационна система, регистриран ли е на територията на ФРГ и в частност в тази област процесният автомобил, кой  е негов собственик, кога и на кого е прехвърлена собствеността, какви са цифровите или буквени префикси, които се придават на регистрационните номера на леките автомобили в област Фогелсбергкрайс./л.270, л.277 - 281/.

Видно от върнатия формуляр от 19.04.2017г. Районен съд Алсфелд  не е изпълнил молбата за правна помощ, тъй като е приел, че искането касае вид следствена дейност, която не е компетентен да извърши, и не е внесен депозит или аванс. /л.313- 314/.

Представено е писмо от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, от 06.06.2018г. до „ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, в което е посочено, че от германските полицейски власти по канала на Интерпол е получена следната информация от Интерпол, Висбаден: бланка с номер UP 190796 на германско свидетелство за регистрация е обявена за открадната на 09.01.2007г. от регистрационната служба в Wartenberg. Няма данни за свидетелство за регистрация с номер *********. Извършените справки за лице Daniel RUTH, адрес 37048, Vogelsberg, *********не са дали резултат. Пощенски код 37048 отговаря на град Goettingen, Lower Saxony. (Soemmerda, Thuringia е c пощенски код 99610, а пощенските кодове на градовете в Vogelsbergkreis, Hesse, започват с 35 и З6). Регистрационни табели *********не са германски регистрационни табели. Регистрационни табели *********не са германски регистрационни табели. Регистрационни табели*********отговарят на стандарта на издаваните в Stuttgart. Baden-Wuerttemberg, но тази комбинация никога не е била издавана./л.357/.

При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./:

За да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да е сключен валиден застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието  и  размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срок от 15 дни.

От представената по делото застрахователна полица се установи, че на 18.03.2010г. между ищеца, в качеството на застрахован, и ответника, в качеството на застраховател, е сключен договор за застраховка ”Бонус Каско” на л.а „БМВ“, модел „Х5“, рама № WBAFF41040L129806, двигател № 306D322046912, рег. № ********със срок на действие от 14.00 часа на 18.03.2010г. до 14.00 часа на 18.03.2011г.

Спорен въпрос е дали този договор е действителен. Според ответника, ищецът не е заплатил първата вноска по премията, поради което договорът не е породил действие. На второ място поддържа становището, че ищецът не е бил собственик на автомобила, поради което договорът е недействителен, тъй като липсва застрахователен интерес.

Първото от възраженията е неоснователно. От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установи, че ищецът е заплатил  първата застрахователна вноска в размер на 1041.16 лв. в деня на сключване на договора -18.03.2010г./заключение на счетоводната експертиза/.

Второто от възраженията съдът намира за основателно, поради следните съображения:

Ищецът твърди, че е собственик на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователния договор/18.03.2010г./, като се позовава на договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2010г. с нотариална заверка на подписите и удостоверения от Областна дирекция на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, № МК - 5001/29.10.2013г. и  МК – 6248/13.02.2014г., според които към 17.03.2010г. за собственик на автомобила е бил регистриран продавачът по договора за покупко - продажба на МПС от 17.03.2010г. – К.В.С..  

От представения договор от 17.03.2010г. се установява, че К.В.С. е продал процесния автомобил на ищеца Р.С.Д.. Нотариалната заверка на подписите е извършена на 17.03.2010г. от нотариус С.С.с рег. № 245 на НК с район на действие – районът на РС – Бургас.

Ответникът поддържа становището, че К.В.С. не е бил собственик на процесния автомобил, поради което продавачът не би могъл да прехвърли правото на собственост върху него на ищеца, като в тази насока оспори истинността на документите, въз основа на които автомобилът е регистриран на името на К.В.С..  

Видно от удостоверение на Областна дирекция на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ № МК – 6248/13.02.2014г. при регистрирането на автомобила на името на К.В.С. е издадено свидетелство за регистрация на МПС първа и втора част № *********/л.129/. Цитираното свидетелство за регистрация не е представено по делото. Вместо това са представени документите, въз основа на които Министерство на вътрешните работи е издало удостоверение за регистрация на К.В.С.: 1/немското удостоверение за регистрация на процесния автомобил, състоящо се от част I ********* и част II UP190769; 2/договор за покупко- продажба на МПС в Германия от м.01.2010г.; 3/декларации и фактура; 4/протокол за преглед за техническа изправност на МПС и др./л.253-264/.

         Ответникът оспори  истинността на немското удостоверение за регистрация на процесния автомобил, състоящо се от част I ********* и част II UP190769. Макар да не е постановено нарочно определение по чл.193 от ГПК, в хода на делото е проведено именно производство по чл.193 от ГПК, тъй като съдът е допуснал и събирал  доказателства за установяване неистинността на  двете части на немското удостоверение.

От назначената по делото техническа експертиза, която съдът приема, по категоричен начин се установи, че част първа и част втора на немското удостоверение за регистрация на процесното МПС са неистински документи. Попълнени са оригинални бланки, но не от компетентен орган, тъй като стикерите, удостоверяващи издаването на документите, са неистински.

 Този извод се подкрепя и от писмо от Градски съд Мюнхен от 28.04.2016г./л.234-237/ и писмо от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, от 06.06.2018г./л.357/. В немското удостоверение за собственик на автомобила в Германия е посочен Daniel RUTH с адрес: 37048, Vogelsberg, *********който е вписан като продавач и в договор за продажба на автомобила, сключен в Германия, през м.01.2010г./л.258/. Видно от писмо от 28.04.2016г. от Градски съд Мюнхен в Германия няма населено място с име Фогелсберг с пощенски код 37048. Съществува населено място Фогелсберг с друг пощенски код - 99610, но то се намира в област Зьоммерда. При запитване, отправено  до Градски съд Зьоммерда, и извършена проверка не е установено лице с името R.D.l да живее в района на Фокелсберг. В провинция Хессен няма населено място Фогелсберг, а Градски съд Зьоммерда се намира в провинция Тюрингия. В Германия има още един окръг с името Фогелсбергкрайс, но окръжното управление на този окръг се намира в населено място 36341 Лаутербах. Пощенският код 37047, вместо 37048, би дал германският град Гьотгтинген. /л.234- 237/.

Същите данни са установени и чрез писмо от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, от 06.06.2018г. за получена информация от германските полицейски власти чрез Интерпол, Висбаден, според която бланка с номер UP 190796 на германско свидетелство за регистрация е обявена за открадната на 09.01.2007г. от регистрационната служба в Wartenberg. Няма данни за свидетелство за регистрация с номер *********. Извършените справки за лице Daniel RUTH, адрес 37048, Vogelsberg, *********не са дали резултат. Пощенски код 37048 отговаря на град Goettingen, Lower Saxony. (Soemmerda, Thuringia е c пощенски код 99610, а пощенските кодове на градовете в Vogelsbergkreis, Hesse, започват с 35 и З6). Регистрационни табели *********не са германски регистрационни табели. Регистрационни табели *********не са германски регистрационни табели. Регистрационни табели*********отговарят на стандарта на издаваните в Stuttgart. Baden-Wuerttemberg, но тази комбинация никога не е била издавана./л.357/.

С оглед на техническата експертиза по делото, писмо от Градски съд – Мюнхен от 28.04.2016г. и писмо от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, от 06.06.2018г., съдът приема, че немското удостоверение за регистрация на процесния автомобил в двете си части /първа и втора/ е неистинско, поради което не удостоверява, че собственик на автомобила е лицето D.R..

След като Daniel Ruth не е собственик на процесния автомобил, не би могъл да прехвърли правото на собственост върху автомобила на К.В.С. с договора от м.01.2010г./л.258/. Тъй като представените пред Областна дирекция на МВР - Бургас документи – първа и втора част на удостоверение за регистация в Германия на автомобил л.а „БМВ“, модел „Х5“, рама WBAFF41040L129806, двигател № 306D322046912, са с невярно съдържание и неавтентични, а въз основа на тях е издадено свидетелство за регистрация от Министерство на вътрешните работи, това удостоверение в частта, в която за собственик на автомобила е посочен К.В.С., също е с невярно съдържание.

Така с договора от 17.03.2010 г. К.В.С. не би могъл да прехвърли правото на собственост върху процесния автомобил на ищеца, защото той самият не притежава това право.

Поради изложените доводи, тъй като ищецът не е собственик на процесния автомобил, същият не е имал застрахователен интерес да сключи договор за застраховка „Каско” за него, поради  което договорът е недействителен./аргумент от чл. 201, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1 от КЗ - отм/.

Липсва основен елемент от ФС на чл. 208, ал. 1 от КЗ/отм/, поради което  предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По иска за мораторна лихва:

Поради неоснователността на иска за главницата, неоснователен е и искът за мораторна лихва, който също следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1078 лв.

Мотивиран така, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.Д., ЕГН **********,*** против „З.А.Д.“Б.В.и.г.“ АД със седалище и адрес на управление:***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД: за заплащане на сумата от 70 617 лв., представляваща част от 71 000 лв./ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на собственика на л.а „БМВ“, модел „Х5“, рама WBAFF41040L129806, двигател № 306D322046912, с рег. № ********настъпили на 29.03.2010г., в следствие на застрахователно събитие „кражба”, дължими по застрахователен договор за застраховка ”Бонус Каско” от 18.03.2010г., обективиран в застрахователна полица № 51318047/18.03.2010г./ и сумата от 11 192 лв., представляваща част от 11 252.70 лв. /мораторна лихва за периода 01.10.2010г.-12.04.2012г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Р.С.Д. да заплати на „З.А.Д.“Б.В.и.г.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1078 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

                                                                                        

СЪДИЯ :