Определение по дело №443/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Й. К. И. от [населено място] дол, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, чрез адв. К. Ч., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2950/05.08.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП спрямо жалбоподателката e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата, адресирана до съда, е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед. В същото се излагат доводи, че жалбата срещу оспорената заповед е вероятно основателна поради незаконосъобразност на административния акт на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Навеждат се аргументи, че неоснователното лишаване на жалбоподателката от възможността да ползва СУМПС ще доведе до възникване на имуществени и неимуществени вреди, тъй като същата работи, грижи се за болните си родители, за което й е необходим автомобил. С тези аргументи се сочи, че предварителното изпълнение на заповедта би причинило значителни и трудно поправими вреди, които могат да се противопоставят по тежест и значимост на презумирания интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение. Моли да бъде спряно предварителното изпълнение на процесната заповед.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по административната преписка и съобрази доводите в искането, приема за установено следното:

Искането е процесуално допустимо, като подадено в срок, от надлежна страна, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателката е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

Такива обстоятелства в случая не са налице. Оспорващата не е представила доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт. Видно от искането за спиране, в същото липсват аргументи за наличието на значителна и труднопоправима вреда, която би настъпила от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Твърдението на оспорващата, че автомобилът е от необходимост за придвижването й, тъй като е млада работеща жена с двама болни родители, за които се грижи, не са обстоятелства, които могат да причинят значителна или трудно поправима вреда на адресата на заповедта, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Изложеното не води до извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни превозни средства. Отделно, обстоятелството, че с изпълнение на заповедта за близките на жалбоподателката биха настъпили труднопоправими вреди с оглед здравословното им състояние са неотносими към настоящото производство, тъй като близките на жалбоподателката не са страна в производството. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно предвид чл. 144 АПК, никой не може да защитава от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, каквато законова регламентация в случая не е налице. Твърдяните от жалбоподателката вреди са последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение.

В случая, следва да бъде отбелязано, че по отношение на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателката вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, като законосъобразността на същата ще се установи в хода на спора по същество.

По изложените съображения, съдът намира искането за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Кюстендил,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. К. И. от [населено място] дол, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил за спиране предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2950/05.08.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.