РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антоанета А.а
Членове:Милен П. Петров
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело №
20224500500121 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ЦВ. СЛ. В. обжалва Решение № 260063 от 28.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 147/2020г. по описа на РС-Бяла, с което е отхвърлен иска срещу М.Г.
В./Й. да се признае за установено между страните, че ответника дължи на
ищеца сумата от 3 095лв.,представляваща дължимо възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва от
19.12.2019г., като неоснователен и недоказан.
Излагат се оплаквания за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
Навеждат се доводи за недопустимост поради произнасяне на съда по
невъведено от ответника възражение за нищожност. Намира, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при изготвяне
на доклада си по чл. 146 ГПК, като не е указал на страните доказателствената
им тежест относно недействителността на договора. Смята, че съгласно ЗЗД и
ЗА, конкретно чл. 36, ал. 4 от ЗА, е допустимо уговарянето на резултативен
хонорар при този вид договори. Сочи, че претенцията за присъждане на
възнаграждение в минимален размер за свършената работа при оттегляне на
пълномощното не накърнява добрите нрави. Намира, че дори да бъде приета
клаузата за нищожна, тя не влече нищожност на целия договор, а бива
заместена от императивните правни норми на Наредба № 1 МРАВ на осн. чл.
1
26, ал. 4 ЗЗД. Поддържа, че е изправна страна по правоотношението, като
намира оттеглянето на пълномощното за неоснователно. Счита, че
упълномощаването от непълнолетно лице е било извършено законосъобразно
със съгласието на родител и при сключване на договора не са били налице
сочените от ответника основания за унищожаемост.
Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд и да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендират се
разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 02.11.2017г. е сключен Договор за правна защита и съдействие
между адв. ЦВ. СЛ. В., АК- София, и М.Г. В./Й., която към тази дата е била
на 14 години, приподписан от Н.К.П., неин родител, упражняващ
попечителско съдействие, по смисъла на чл. 4, предл. 2 ЗЛС, с предмет
представителство във връзка с определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило ПТП от 27.10.2017г., в с. К., обл. Русе, на ул.
„А.И.“ пред дом № *. В предложение първо на раздел IV се предвижда, че
клиента се задължава да заплати възнаграждение на адвоката в размер на 30
% от присъдените обезщетения при получаването им. В предложение
последно на раздел IV е уговорено, че клиента се задължава, при
неоснователен отказ от услугата по договора, да заплати на адвоката
възнаграждение, пропорционално на извършената работа.
Едновременно със сключване на договора на адв. В. е било
предоставено и нотариално заверено пълномощно от М.Г. В./Й.,
приподписано от Н.К.П., неин родител.
Адвокат В. съгласно приложеното по делото пълномощно е
представлявала М. В./Й., в качеството на пострадала, по Досъдебно
производство № 336-Д-2351/2017г., по пр.пр.№ 1307/2017г. което е било
прекратено с Постановление на РП- Бяла от 12.07.2018г.
Изготвена е била молба до РП- Бяла за предоставяне на заверени
преписи от документи, находящи се в ДП № 336-Д-2351/2017г., по пр.пр.№
1307/2017г.
Предявила е застрахователна претенция от името на доверителя си М.
В./Й. до ЗК „Олимпик- клон България“ за изплащане на застрахователно
обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП от 27.10.2017г., в с. К., обл.
Русе, на ул. „А.И.“ пред дом № . Като в последствие е подала и молба-
уточнение до застрахователя ЗК „Олимпик- клон България“.
2
Депозирала е искова молба с вх. № 100906/24.07.2018г. пред СГС
против ЗК „Олимпик- клон България“ от името на М. В./Й. за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 30 000лв. По същото дело е подала
и допълнителна искова молба с вх. № 2734/10.01.2019г.
Подала е молба до НАП, офис Русе, за издаване на удостоверения за
данъчни задължения и др. на М. В./Й..
Депозирала е частна жалба срещу Определение от 25.02.2019г. по гр.д.
№ 10048/2018г. по описа на СГС, 1-1 състав, което е образувано по
предявения от нея иск срещу ЗК „Олимпик- клон България“. В последствие
жалбата е била уважена, а определението за спиране отменено.
Предявила е вземането на доверителката си в производството по
несъстоятелност на ЗК „Олимпик- клон България“ с Формуляр № ПВА-
1242/25.09.2019г.
На 14.01.2019г. с Акт за брак № 0001 М. В./Й., родена на 06.12.2002г. се
е оженила за М.Й., като по този начин тя се е еманципирала на осн. чл. 6, ал. 4
СК, съгласно който с встъпването в брак непълнолетният става дееспособен.
По делото е приложено копие от пълномощно, с което М. В./Й.
упълномощава адв. Л.Б. да я представлява по гр.д. № 10048/2018г. по описа на
СГС, 1-1 състав, като изрично и на ръка е записано, че го упълномощава и да
оттегли пълномощното на адв. ЦВ. СЛ. В..
От протокол от съдебно заседание, проведено на 22.10.2019г. по гр.д. №
10048/2018г. по описа на СГС е видно, че като процесуален представител на
М. В./Й. се явява адв. Б. с пълномощно, представено в това заседание.
Съдът съобразява и отговорите на страните на зададените им въпроси
по реда на чл. 176 ГПК, както и показанията на свидетелите Я.К., Н.П.,
разпитани в първоинстанционното производство, така и на св. И.А., разпитан
във въззивната инстанция.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
решението на първоинстанционния съд за частично неправилно.
Съдът смята, че е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само когато нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства. В случая
първоинстанционният съд се е позовал на противоречие с добрите нрави на
клауза от договора, като нищожността произтича от самия договор, а
именно поради прекомерност на уговорения размер на възнаграждението от
30%, водещ до нееквивалентност на престациите. Във връзка с изложеното
съдът намира, че решението на първоинстанционния съд не е недопустимо,
тъй като нищожността на договора подлежи на служебна проверка, когато е
видна от съдържанието му.
Съдът смята, че е длъжен да уведоми страните за предполагаемата
3
нищожност с нарочно определение като им даде възможност да изразят
становище и посочат доказателства. Въззивният съд следва сам да установи
основанията за нищожност на сделка, относима към правата на страните, ако
в първоинстанционното производство надлежно са въведени фактите, от
които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на ТР
1/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед горепосоченото разбиране, въззивният
съд с определение, постановено в съдебно заседание на 25.03.2022г., е дал
възможност на страните да изразят становище и да посочат доказателства за
нищожността на договора. По този начин е било отстранено посоченото във
въззивната жалба процесуално нарушение.
Действително клаузата на раздел IV-ти, предложение първо, съгласно
която клиентът дължи на адвоката възнаграждение в размер на 30% от
размера на присъдените обезщетения е недействителна поради противоречие
с добрите нрави. Принципното уговаряне на резултативен хонорар като
процент върху определен интерес на осн. чл. 36, ал. 4 ЗА не е забранено от
закона. Въпреки това, съгласно посоченото от първоинстанционния съд
Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, а
и др., при възнаграждение, уговорено в размер на 25 %, се достига до такава
нееквивалентност на престациите, която води до противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Като допълнителен
аргумент за неморалност е въведен предмета на делото - за обезщетение от
причинена смърт от ПТП, подобен на процесния - ПТП, от което са
последвали телесни увреждания.
Като взе предвид горното съдът намира, че следва да се приложи чл. 26,
ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на
закона. В случая тази клауза в договора се замества от нормите на чл. 36, ал. 1
ЗА и нормите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към които препраща чл. 36, ал. 2 ЗА. Поради това съдът
намира, че договора като цяло не е нищожен и останалите му клаузи
пораждат действие спрямо страните.
Възнаграждение се претендира на основание предл. последно на раздел
IV от Договора, съгласно който ако адвоката е изпълнил част от работата и
възложителя неоснователно се откаже от по-нататъшното изпълнение на
услугата по договора, адвоката има право на част от така уговореното
възнаграждение, пропорционално на извършената работа.
Договорът за правна защита и съдействие между адв. ЦВ. СЛ. В., АК-
София, и М.Г. В./Й. е сключен в съответствие с правилото на чл. 4, предл. 2
ЗЛС. Той е бил подписан от непълнолетната М.Г. В., към тази дата на 14
години, и приподписан от нейната майка - Н.К.П., с което същата е изразила
съгласието си за сключването му. Съдът приема, че договорът е бил сключен
от разстояние, което е напълно допустимо съгласно правилата на чл. 13 и чл.
14 ЗЗД. Този договор първоначално е бил подписан от М. В./Й. и Н.П. в гр.
4
Бяла, по показания на св. Я.К. и св. Н.П., като същото се признава в отговор
на въпрос № 4 от обясненията на адв. В.. Така оформеното изявление
представлява оферта/предложение по смисъла на чл. 13 ЗЗД. Тази оферта е
била приета от адв. В. с подписването на Договора в гр. София, за което е
била уведомена насрещната страна по телефона и от този момент е
възникнало валидно договорно правоотношение. Действително записаното в
шапката място на сключване на договора- гр. София не съответства на
разпоредбата на чл. 14, предл последно от ЗЗД, но това не влияе на
валидността на сключения договор.
Съдът установи, че на 22.10.2019г. пред зала 8 в съдебната палата в гр.
София представителя на М. В./Й., адв. Б., е оттеглил пълномощното на адв. Ц.
В. и се е явил вместо преупълномощеният от нея адв. И.А. в съдебно
заседание по гр.д. № 10048/2018г. по описа на СГС, 1-1. Съдът кредитира
изцяло дадените от св. И.А. показания, тъй като същите са последователни,
вътрешно непротиворечиви и изключително подробни. Те не биват
опровергани и от останалия доказателствен материал по делото. Напротив,
индиция за настъпване на този факт е изрично изписания текст в
пълномощното на адв. Б., с което М. В. го упълномощава да оттегли
пълномощното на адв. В.. В противовес на тези доказателства са обясненията
на М. В., които съдът не кредитира, поради очевидната им невярност.
Например на въпрос № 4, в който се пита дали е изготвено гореописаното
пълномощно с въпросното съдържание, което е несъмнено доказано чрез
представянето му по делото, ответницата отговаря, че не е подписвала
подобно пълномощно. Още повече на всеки от зададените въпроси тя
отговаря по един и същи начин, което съдът взема предвид при оценката на
обясненията . Тя казва, още, че не е заявила, че не желае да бъде
представлявана от адв. В. на въпросната дата пред заседателната зала на СГС.
В тази им част съдът приема обясненията за достоверни, доколкото
съвпадат с казаното от св. А., според който оттеглянето на пълномощното е
осъществено от страна на адв. Б., а не от страна на М. В.. Това обаче не
означава, че пълномощното не е било оттеглено по надлежния ред, тъй като
оттеглянето е сторено от изрично упълномощен неин представител.
Несъмнено при сключен договор с предмет правна защита и съдействие
оттеглянето на пълномощното е равнозначно на прекратяването му.
Действително за някои видове договори за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД не е
необходимо създаването на пълномощно, но договора за адвокатска защита е
специфична разновидност на този вид договор. При договора за правна
защита, за да може да бъде изпълнено задължението от страна на
адвоката/довереника, следва да му бъде предоставено пълномощно, което да
представя пред лицата, търговските дружества и институциите, пред които
представлява доверителя си. Поради изложеното при този вид договори
оттегляне на пълномощното се приравнява на оттегляне на поръчката по
смисъла на чл. 287 ЗЗД, което се потвърждава и от чл. 26, ал. 1 ЗА. Като
последиците от това са уредени в чл. 288 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗА, като са били и
5
уговорени по сходен начин в предл. последно на раздел IV от Договора.
Когато поръчката е била оттеглена съгласно предл. последно на раздел
IV от Договора довереникът дължи възнаграждение на доверителя за
положения труд. Както се посочи по-горе положения труд следва да се оцени
въз основа на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чиито норми заместват недействително уговорения размер
на възнаграждение по договора.
Претендира се възнаграждение в размер на 500 лв. на осн. чл. 12, вр. чл.
13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ за представителство по Досъдебно
производство № 336-Д-2351/2017г., по пр.пр.№ 1307/2017г. Съдът намира, че
оказване на защита и съдействие в наказателно производство не е част от
предмета на договора, както е уреден в раздел II от Договора. Предмета на
договора е ограничен до действия, свързани с определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. Действително граждански иск в наказателния
процес е допустим и срещу лице, различно от подсъдимия, което може да
бъде конституирано като граждански ответник, в случая застрахователното
дружество. Въпреки това възнаграждението по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 МРАВ се отнася само за защита на подсъдимия, частния обвинител или
частния тъжител. Докато в изпълнение на въпросния договор довереникът би
бил длъжен да представлява доверителя само в качеството му на граждански
ищец, което се придобива в съдебната фаза на процеса и за което чл. 13, ал. 1
от Наредбата не предвижда възнаграждение. Още повече едно такова
договаряне би противоречало на закона - чл. 36, ал. 4 ЗА и чл. 17 от Наредба
№ 1 МРАВ, съгласно който е недопустимо договаряне на резултативен
хонорар по наказателни дела, включително и за граждански иск, предявен в
наказателния процес. С оглед горното съдът тълкува текста на договора в
смисъл, че не се отнася за процесуално представителство по наказателни дела,
независимо че има упълномощаване за такова в съпровождащото го
пълномощно. Поради това на основание Договора за правна защита и
съдействие не се дължи възнаграждение за представителство в досъдебното
производство.
Претендира се възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 6, т.
5 от Наредба № 1 МРАВ за предявена извънсъдебно застрахователна
претенция от името на М. В. до ЗК „Олимпик- клон България“ за изплащане
на застрахователно обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП от
27.10.2017г., в с. К., обл. Русе, на ул. „А.И.“ пред дом № *. Съдът намира, че
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ предвижда възнаграждение за изготвяне на
молби, какъвто по съществото си е и горепосочения документ, в минимален
размер от 50лв. Както се изложи по-горе след заместване на
недействителните части на договора с нормите на Наредба №1 МРАВ
възнаграждение се дължи в границите на минималния размер. За извършената
работа- подаване на молба, следва да се присъди минималния, предвиден в
наредбата размер от 50лв.
6
Претендира се възнаграждение в размер на 1 430 лв. на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ за процесуално представителство по гр.д. №
10048/2018г. по описа на СГС, 1-1 състав. Минималното възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата по дело с материален интерес от
30 000лв. се изчислява по формулата: 830 лв. + 3 % от 20 000 /горницата над
10 000 лв./ или общо 1 430лв.
Съдът намира, че възнаграждението по гр.д № 10048/2018г. по описа на
СГС следва да се определи въз основа на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 МРАВ. Това е така, защото от данните по делото е видно, че
извършената от довереника работа е - изготвяне на искова молба, без
процесуално представителство, тъй като в единственото проведено по делото
заседание на 22.10.2019г. за М. В./Й. се е явил адв. Б.. Следователно
дължимото възнаграждение за изготвяне на искова молба и допълнителна
искова молба по гр.д. № 10048/2018г. е в размер от 3/4 от 1 430лв. или
1 072.50лв.
Претендира се, на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ,
възнаграждение в размер на по 50 лв., общо 150 лв., за три на брой молби:
молба - уточнение до застрахователя ЗК „Олимпик- клон България“; молба до
НАП, офис Русе, за издаване на удостоверения; молба до Районна
прокуратура- Бяла. Съдът приема, че на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
МРАВ се дължи възнаграждение за вяска една от молбите в размер на по 50
лв. или общо 150 лв.
Претендира се възнаграждение в размер на 200лв. на основание чл. 11
от Наредба № 1 МРАВ за защита по частна жалба срещу Определение от
25.02.2019г. по гр.д. № 10048/2018г. по описа на СГС, 1-1 състав. Съгласно
чл. 11 от Наредбата за изготвяне на частни жалби минималното
възнаграждение е в размер от 200 лв. С оглед горното и като съобрази, че
жалбата е била уважена и определението отменено, съдът приема, че за
изготвяне на частната жалба следва да бъде присъдено възнаграждение в
размера на минималното.
Претендира се възнаграждение в размер на 715лв. на основание чл. 7,
ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 МРАВ за предявяване на вземането на М.
В. в производството по несъстоятелност на ЗК „Олимпик Лимитид“ АД
Кипър, принципал на ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ с Формуляр №
ПВА-1242/25.09.2019г. Съгласно чл. 7, ал. 3, пр. 2-ро от Наредбата за
изготвяне на молба за предявяване на вземане в производство по
несъстоятелност, без процесуално представителство, възнаграждението е в
размер 1/2 от предвиденото по ал. 2. Предвиденото възнаграждение по чл. 7,
ал. 2 от Наредбата е, както се посочи по-горе, е в размер от 1 430лв., т.е. 1/2
от него се равнява на 715лв., което следва да се присъди.
Общо дължимото възнаграждение за извършената работа от доверителя
е 2 187.50лв.
В отговора на исковата молба са били въведени възражения за
7
унищожаемост на договора на осн. чл. 29 ЗЗД - измама и чл. 31 ЗЗД -
недееспособност към момента на сключване на договора.
Не е доказано лицето М. В., нито указващият попечителско съдействие
родител Н.П., да са били в състояние, което да прави невъзможно разбирането
или ръководенето на действията им, към момента на сключване на договора
на осн. 31 ЗЗД. В отговора се твърди, че М. В. е била в шок и не е могла да
разбира последиците на действията си. Св. Н.П. казва, че дъщеря - М. В. е
била уплашена след катастрофата, а също и след като е излязла от болницата
и се е явила пред нотариус Сашенка Костадинова, където е било изготвено
пълномощното. Тя самата твърди, че е била в „паника и страх“ и че е
подписвала книжа без да ги прочете. Свидетелят Я.К., който е присъствал на
подписването на договора, обаче, не е забелязал външно М. В. и Н.П. да
изглеждат уплашени. Следва да се посочи, че състоянието на афект, по време
на което лицето може да бъде прието за недееспособно, е с изключително
кратка продължителност след настъпване на травматичното събитие и
продължава не повече от един час, в редки случаи. Като по казуса се
установява, че Договора е подписан на 02.11.2017г., а ПТП-то е настъпило на
27.10.2017г. Няма данни лицето да е било в безсъзнание нито след настъпване
на инцидента, нито по време на болничния престой, както твърди, а
напротив от материалите на досъдебното производство се констатира точно
обратното (например от Епикриза, на л. 85 ДП: „обективно състояние: в
съзнание, контактна, ориентирана“). Невъзможно е след такъв продължителен
период от време - една седмица, М. В. да е в състояние на шок или
патологичен афект от претърпяната злополука. Обикновените или дори
засилени чувства на страх или притеснение, изпитвани в момента на
сключване на договора, не биха могли да предизвикат неговата
унищожаемост, поради липса на дееспособност. Още повече съдът не би
могъл да прецени за наличието на такова състояние, водещо до
недееспособност, доколкото не притежава необходимите специални знания.
За установяването на това обстоятелство, обаче, не е било поискано изготвяне
на експертиза от страната на ответника, чиято е тежестта на доказване.
Не е налице и твърдяната от ответника унищожаемост на осн. чл. 29
ЗЗД, породена от гражданскоправна измама. Твърдяното от страната
заблуждение се изразява във неразясняването от страна на довереника на
възможността застрахователя по застраховка гражданска отговорност, след
като бъде осъден да заплати обезщетение, да води регресен иск срещу водача,
предизвикал ПТП-то. На първо място следва да се изтъкне, че в отговора на
въпрос № 11 в обясненията си адв. В. е посочила, че е уведомила
доверителката си за евентуалните последици за причинителя на вредата М.Й.,
понастоящем съпруг на М. В./Й., от воденото производство. Същото се
потвърждава от св. Я.К., който казва, че правата на пострадалата са били
разяснени от него и адв. В. по телефона. Дори да се приеме, че М. В./Й. не е
била уведомена за това обстоятелство, то не се намира в пряка причинно-
следствена връзка със сключения договор, а се обуславя от действията на
8
трети лица, а именно от предявяване на иск от страна на ЗК „Олимпик- клон
България“ срещу М.Й.. Важно е да се посочи, че застрахователя принципно
няма регресни права спрямо водача на МПС, освен в изрично изброените от
чл. 500 КЗ хипотези. Поради липсата на пряка връзка между воденото от адв.
В. дело и евентуалното предявяване на регрес от страна на застрахователя,
съдът намира, че неразкриването на това обстоятелство не представлява
въвеждане в заблуждение при сключване на процесния договор.
Още повече, следва да се посочи, че се твърди за въвеждане на
съдоговорителя в заблуждение от трети лица- Я.К. и Н.П., при което следва
да бъде доказано знание за заблуждението от насрещната страна по договора,
а именно адв. В. на осн. чл. 29, ал. 2 ЗЗД. Такова знание, като субективен
елемент на състава, също не е било доказано.
Останалите въведени в отговора обстоятелства не подлежат на
обсъждане, тъй като са ирелевантни.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за частично неправилно и намира, че следва да бъде отменено в частта, в
която не съвпада с констатациите на въззивният съд и вместо това уважава
предявения иск до сумата от 2 187.50лв.
По разноските: С оглед изхода на делото разноските в заповедното
производство и в първата инстанция следва да се преразпределят. Съответно
размера на предявения иск е 3 095лв., а уважената част е 2 187.50лв.
Общи положения:
Действително допустимо е да бъде предоставяна безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА от адвокатско дружество, а не от конкретен адвокат,
като съдът присъжда дължимото възнаграждение директно на дружеството на
осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА. Така Определение № 676 от 15.11.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1664/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 122 от
19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3581/2014 г., II т. о., ТК; Определение № 203
от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3437/2019 г., III г. о., ГК; Определение №
356 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1401/2018 г., I т.о., ТК и др.
Смисълът на безплатната адвокатска помощ е да предостави
възможност на лице, което не може или не желае да се защитава само, да
упълномощи адвокат или адвокатско дружество да го представлява пред съда.
Напротив, когато страната защитава сама себе си, независимо от
обстоятелствата, не се дължи възнаграждение, адвокатско или друго. С
оглед целта на този институт би било приемливо адвокат да упълномощи
дори и собственото си адвокатско дружество да го представлява. Но
възнаграждение на дружеството ще се дължи само, когато друг адвокат от
същото извършва процесуалната защита. Когато самият упълномощител
представлява себе си, от името на дружеството, той дефакто осъществява
лична защита. В случая не може да се приеме, че на страната, която
представлява сама себе си, се дължи възнаграждение за безплатна адвокатска
помощ. По тази причина съдът намира, че следва да се присъди
9
възнаграждение на адвокатското дружество само за действията, извършени от
различни от страната- Ц.В., адвокати.
По делото не е представено доказателство/удостоверение за
регистрация на дружеството по ЗДДС, независимо че е било записано като
приложение към списъка за разноски и в първата и във втората инстанция,
поради което не следва да му се присъжда ДДС на осн. §2а от Наредбата.
В заповедното производство: Направени са разноски за държавна
такса в размер от 62 лв./л. 6 ЗП/, внесена с платежно нареждане. Дължима
съответно уважената част от иска е сумата от 43.82лв.
В първата инстанция: Направени са разноски за : Държавна такса в
размер от 61.80лв./л. 60 дело/, внесена с платежно нареждане.
С оглед посоченото в общите положения възнаграждение не се дължи
за изготвяне на исковата молба, която е подписана само от адв. В., за
представителство в съдебни заседания, проведени на 11.05.2021г.;
15.06.2021г.; 28.09.2021г., в които страната се е явила лично и без
пълномощник. Възнаграждение се дължи за процесуално представителство в
съдебни заседания, проведени на 15.09.2020г.; 03.11.2020г.; 23.03.2021г., на
които се е явявала адв. М., като пълномощник на страната и за изготвяне на
писмена защита. Следователно съдът намира, че на „Адвокатско дружество В.
и Б.“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, /дог. на л. 8 от делото и пълн.
на л.79/ се дължи възнаграждение в по-нисък размер от минималното по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ, тъй като защитата е осъществена отчасти
лично. Съдът оценява дължимото възнаграждение за всяко явяване от адв. М.
в с.з. в размер от 100лв., или общо за трите явявания в размер от 300лв.,
както и 50лв. за изготвена писмена защита.
Не се дължат посочените в списъка по чл. 80 разноски в размер на
425лв. за процесуално представителство пред РС-Бяла. Те по своето естество
представляват командировъчни, дневни и пътни пари. Константна практика
на ВКС е, че сумите за пътни и дневни командировъчни пари не са
съдебноделоводни разноски, нито адвокатски хонорар, поради което не могат
да се претендират на осн. чл. 78 ГПК. Така например Решение № 192 от
25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК.
Дължимата сума за разноски на ищеца в първата инстанция съответно
уважената част от иска е 291.05лв.
Ответницата в първоинстанционното производство е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. /дог. на л. 80
делото/ и депозит за довеждане на свидетел в размер на 5лв. /л.153 от делото/.
Дължимата сума за разноски на ответника в първата инстанция
съответно отхвърлената част от иска е 192.06лв.
Във въззивната инстанция: Държавна такса в размер от 61.80 лв./л. 16
дело/, внесена с платежно нареждане.
С оглед посоченото в общите положения възнаграждение се дължи за
10
изготвяне на въззивната жалба, която е подписана само от адв. М.,
представляваща жалбоподателя Ц.В., преупълномощена от „Адвокатско
дружество В. и Б.“ с пълномощно, находящо се на л. 79 /дело №147/2020 РС-
Бяла/. Не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, тъй
като в съдебно заседание, проведено на 25.03.2022г., адв. В. се явява лично,
без пълномощник.
На осн. чл. 9, ал. 1 Наредба № 1 за изготвяне на въззивна жалба без
процесуално представителство се дължи възнаграждение в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 , ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ изчислено по
формулата 300 лв. + 7 % от 2095лв./ горница над 1000 лв./, което се равнява
на 446.65лв., като в резултат се получава сумата от 334.99лв.
Дължимата сума за разноски на ищеца във въззивната инстанция
съответно уважената част от иска е 280.45лв.
Няма данни за направени от въззиваемата страна разноски.
Предвид изложеното Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260063 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.№
147/2020г. по описа на РС-Бяла, в частта с която е отхвърлен иска на ЦВ. СЛ.
В. срещу М.Г. В./Й. да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата до 2 187.50лв., представляваща дължимо
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, ведно със
законната лихва от 19.12.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Г. Й. ЕГН: ********** , с
адрес: с. ************** ДЪЛЖИ на адв. ЦВ. СЛ. В., ЕГН: *******, с адрес
за призоваване: гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 303А, ет. 5, офис 21, сумата от
2 187.50лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 02.11.2017г., за което е издадена Заповед за
изпълнение № 455/20.12.2019г. по ч.гр.д. №1119/2019г. на РС-Бяла, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 19.12.2019г. до
окончателното му плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260063 от 28.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 147/2020г. по описа на РС-Бяла в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Г. Й. ЕГН: ********** , с адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Банат“ № 11 -13, офис 5,
сумата от 615.32лв. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЦВ. СЛ. В., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.
София, ж.к. Младост 3, бл. 303А, ет. 5, офис 21, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Й.,
ЕГН: ********** , с адрес: *********** сумата от 192.06лв., представляваща
разноски по делото.
11
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12