№ 187
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500163 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 122 ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Ихтиманския районен съд и
Софийския районен съд относно определяне на компетентния съд, който да разгледа
молба на директора на ТД С. на КПКОНПИ за разкриване на тайна по чл. 62, ал. 6, т. 4
ЗКИ вр. чл. 115, ал. 1 ЗПКОНПИ.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе
предвид следното.
Молбата е подадена от директора на ТД С. на КПКОНПИ до Софийския
районен съд.
С определение от 01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 4761/2022 г.,
Софийският районен съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа молбата, с
която е сезиран. Поради това и въз основа на факта, че лицето Н.Р.Ч., по отношение на
което е била образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество,
е с постоянен и настоящ адрес в гр. Д. б., съдът е прекратил производството и е
изпратил делото по подсъдност на РС – Ихтиман.
С определение от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. 144/2022 г. Ихтиманският районен
съд е повдигнал спор за подсъдност, като е счел, че съдът не разполага с правомощие
служебно да прекрати производството и да го изпрати по местна подсъдност.
По съществото на спора за подсъдност Софийски окръжен съд намира
следното:
1
Както правилно са отбелязали и двете спорещи съдилища, ЗПКОНПИ не
определя местно компетентния районен съд, който да разгледа искането по чл. 115 от
този закон. Разпоредбите на чл. 135 и чл. 138 от него препращат към ГПК за
неуредените въпроси, но само в рамките на раздел I и II от глава 12 (Раздел І
"Обезпечителни мерки" и Раздел ІI "Действия след налагането на обезпечителните
мерки"). Поради това няма основание да се приеме, че те важат и по отношение на
производството по чл. 115 ЗПКОНПИ, доколкото последното е регламентирано в глава
11 "Правомощия на органите на комисията при извършване на проверка по повод
установяване на незаконно придобито имущество". Освен това, дори препращанията
да се отнасят и за това производство, те са общо към ГПК и не сочат конкретни
нормативни текстове, които да се прилагат, т. е. те биха могли с еднакво основание да
обосноват както прилагане на правилата за местната подсъдност в исковия процес (чл.
105 - 117 ГПК), така и прилагане на правилото по чл. 531, ал. 2 ГПК за местната
подсъдност на охранителните производства.
При така очертаните предпоставки съдът намира, че местната подсъдност на
производството по чл. 115 ЗПКОНПИ следва да се определи с оглед неговия вид
(доколкото за различните видове производства има различни правила за местна
подсъдност) и въз основа на принципите на гражданския процес, обусловили
установяване на определена местна подсъдност в съответните производства.
Съдебната намеса в рамките на производството по чл. 115 ЗПКОНПИ
несъмнено съставлява администриране (съдебно управление) на граждански
правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.
Охранителните производства (едностранни и безспорни) са част от
безспорната съдебна администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция,
предпоставят правомерно развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват
чрез създаване на изгодни за молителя правни последици, които не засягат правната
сфера на друго лице. Постановеният акт има превантивен, а не репресивен характер и
не подлежи на принудително изпълнение. Самото решение, с което се уважава молбата
за издаване на охранителен акт, не подлежи на обжалване (чл. 537, ал. 1 от ГПК).
За разлика от безспорната, спорната съдебна администрация не е
кодифицирана от ГПК и се възлага на съдилищата само от отделни материални закони.
При нея съдебната намеса се предприема в защита на обществения интерес, като се
постига такова изменение на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната
страна и неизгодно за другата. Постановеният съдебен акт променя съществуващите
граждански отношения по волята на едната от страните в правоотношението и
независимо от волята на другата страна. Същият е обжалваем, с което се гарантира
защита на евентуално накърнените от него права.
Отнесени към настоящия случай, така очертаните принципни разлики водят
2
до извода, че по своя едностранен и безспорен характер и предвид необжалваемостта
на съдебния акт, производството по чл. 115 ЗПКОНПИ се доближава до охранителните
производства, а от гледна точка на преценката за целесъобразност, едностранното
изменение на гражданските правоотношения и целенасоченото засягане на правната
сфера на лице, различно от молителя – до спорната съдебна администрация.
С оглед гореизложеното съдът намира, че производството по чл. 115
ЗПКОНПИ е специфично и не съставлява нито спорна, нито безспорна съдебна
администрация на граждански правоотношения в чист вид, доколкото притежава
белези и на двата вида производства. Поради това няма основание местната му
подсъдност да се определя въз основа на причисляването му към някой от тях.
Производството по чл. 115 ЗПКОНПИ е едностранна съдебна процедура, тъй като
започва и се развива само с участието на молителя, без страна по него да бъде лицето,
спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията,
представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в
производството и няма право на жалба срещу постановения акт. То не разполага със
законово предвидени възможности и средства за защита, което обезсмисля
определянето на подсъдността в зависимост от неговото местожителство.
Произнасянето по молбата не е свързано с извършване на фактически или правни
действия от местно компетентния съд в съдебния му район.
От друга страна, производството чл. 115 ЗПКОНПИ се подчинява на
необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго
производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения.
Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна
принадлежи единствено на КПКОНПИ и на директорите на териториалните й
дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се
постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия
молбата орган (КПКОНПИ или съответната й териториална дирекция).
С оглед гореизложеното съдът намира, че няма нормативно основание за
определяне на подсъдността на производството по чл. 115 ЗПКОНПИ въз основа на
местожителството на проверяваното лице и такава подсъдност не би съответствала на
принципите за определянето й. Същевременно най-пълно съответствие с принципите
за бързина и процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се
определи съобразно седалището на молителя.
Ето защо в настоящия случай компетентен да разгледа молбата по чл. 115
ЗПКОНПИ на директора на ТД С. на КПКОНПИ за разкриване на тайна по чл. 62, ал. 2
ЗКИ е Софийският районен съд.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата с вх. № 17525 от
01.02.2022 г. по описа на СРС, подадена от директора на ТД С. на КПКОНПИ
за разкриване на тайна по чл. 62, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 115, ал. 1 ЗПКОНПИ, е
Софийският районен съд.
Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийския районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Ихтиман
за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4