Определение по дело №56835/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34077
Дата: 23 август 2024 г. (в сила от 23 август 2024 г.)
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20231110156835
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34077
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110156835 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и
т.3 от КТ. На основание чл.310, ал.2 ГПК, производство не следва да се движи по реда на
глава ХХV “Бързо производство” ГПК, тъй като с исковата молба ищецът е предявил
освен исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ и искове по чл.224,
чл.225, ал.1 и ал.2, чл.226, ал.3 КТ, както и иск по чл.45 ЗЗД, които не подлежат на
разглеждане по реда на бързото производство, а по общия исков ред.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на
исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 и искове по
чл.224, чл.225, ал.1 и ал.2, чл.226, ал.3 КТ, както и иск по чл.45 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Д. Р. А. твърди, че по силата на трудов договор № 579 от
30.09.2009 г., изменен с Допълнително споразумение № 1879/05.09.2019 г. работи на
длъжност Лекар, лицево-челюстна хирургия, клас на професия: Аналитичен специалист код
НКПД 22127060 с безсрочен трудов договор, с работно време 7.00 ч. сумарно по график, в
т.ч. и нощен труд при ответника УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ с работно място
Мултипрофилно спешно отделение. На 24.04.2023 г. получил покана РД-41-629/21.04.2023 г.
от д-р В. Д. – изпълнителен директор на болницата за представяне на писмени обяснения, с
3-дневен срок за отговор, като на 27.04.2023 г. депозирал такъв. На 10.05.2023 г. получил
Заповед № РД – 36 – 12/05.05.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“,
която не е влязла в сила, поради атакуването и по съдебен ред. На 06.06.2023 г. получил
Заповед № РД-36-14/06.06.2023 г. за налагане на наказание предупреждение за уволнение,
която също не била
в
лязла
в сила поради атакуването и по съдебен ред. На 12.06.2023 г. получил трета покана РД-41-
920/09.06.2023 г. от изпълнителния директор на болницата за даване на писмени обяснения
1
във връзка с рапорт вх. № РД-41-920/31.05.2023 г. от д-р Д. Д.. На 15.06.2023 г. в срок
депозирал Отговор вх.№ РД-41-920/15.06.2023 г., в който подробно обяснява причините за
стъпките в лечението на всеки един от пациентите в отделните случаи, като посочва, че е
бил воден от правото си да лекува пациентите за заболявания, които те не са споменали в
оплакванията си по време на снемане на анамнезата. Допълва, че е била извършена
оперативна процедура на всеки един от описаните в докладната пациенти, съгласно
изискванията на амбулаторна процедура 26, като на пациентите била правена минимум по
една диагностични а и по една лечебна процедура. На 02.08.2023 г. получил четвърта Покана
№ РД-41-1274/28.07.2023 г. от директора на болницата, с искане за предоставяне на
обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, в срок от два дни, във връзка с рапорт на д-р Д. Д. изх.
№ РД-41-1274/20.07.2023 г. На 04.08.2023 г. депозирал Отговор вх. № РД-41-1274/04.08.2023
г., в който е дал подробни обяснения по всеки един от случаите в рапорта като посочва, че за
определяне на пациентите като спешни и за степента на спешност се е ръководил от Наредба
№ 12/30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарта „спешна медицина“. Посочва,
че за извършените от него дейности е пуснал амбулаторна процедура 26, поради което би
следвало извършените от него дейности да са заплатени. Отрича да е изпращал пациенти на
касата, както и да е взимал пари за извършените от него услуги. На 28.06.2023 г. бил в
болничен, поради което нямало как да му се вмени във вина дали контролните прегледи на
пациентите на тази дата са били отчетени по някакъв начин. Твърди, че страда от артериална
хипертония и само за два месеца срещу него били отправени четири жалба, което повлияло
негативно върху състоянието му. В отговор на доклад срещу него посочил, че е необходимо
за нощните дежурства да се осигури втори лекар и/или медицинска сестра, тъй като нямало
друго лице което да потвърди или отрече обстоятелствата по протичане на прегледите. На
17.08.2023 г. му била връчена Заповед № РД-36-21/14.08.2023 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ по мотивите посочени в същата. Оспорва
законосъобразността на уволнението, тъй като работодателят се позовал на две предходни
заповеди, цитирани по-горе, които не са влезли в сила, поради обжалването им. Посочва, че
срокът за даване на писмени обяснения не съответства с обема на случаите, за които се
изискват обяснения. Няма приложени доказателства, въз основа на които е издадена
заповедта за уволнение, няма мотиви и не е изготвен протокол. Твърди, че дисциплинарното
наказание ме у наложено тенденциозно, поради лично отношение на прекия му ръководител
д-р Д.. Допълва, че от посочените нарушения не е настъпил вредоносен резултат. Оспорва да
са налице доказателства за наличие на вредоносно поведение от негова страна. Оспорва
прегледите на пациентите в триажна зала неправилно да са били квалифицирани като
спешни. Оспорва твърдението, че състоянието на пациентите не е изисквало да бъдат
назначавани и извършвани в триажна зала „амбулаторни хирургични процедури“. Оспорва
правилността, доказаността и обосноваността на заповедта, с която му е наложено наказание
уволнение. Твърди, че не е извършена реална оценка на общото трудово и личностно
поведение на служителя, тъй като до сега нямал влезли в сила други наказания, порицания и
забележки. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не му били изплатени
следващите се по КТ обезщетени я. От съда се иска отмяна на процесната заповед за
прекратяване на трудовото и правоотношение на ищеца, възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника - работодател да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 26 439 лв. за периода от 17.08.2023 г. до
17.02.2024 г. за оставането без работа, поради незаконността на уволнението, както и на
основание чл.224 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 595 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендират се деловодни разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи /заверени за вярност
копия/, които следва да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, поради тяхната
2
относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса. Моли да му
бъде допуснат трима свидетел при режим на довеждане.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Заповед № РД 36-21/14.08-2023 г. е издадена на основание чл.195, ал.1
от КТ във вр. с чл.188, т.3, чл.190, т.3 и т.4, предл. първо, т.7, чл.187, ал.1, т.3, предл.първо и
т.10 от КТ и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. поради наличие на системни нарушения по смисъла
на чл.7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятията. Твърди, че е налице
хипотезата на чл.190, т.4 КТ, като твърди че работникът действа недобросъвестно, в
противоречие с доверието, което работодателят му е гласувал при сключване на договора.
Оспорва срокът за даване на писмени обяснения да е бил кратък. В двете отправени покани
подробно били описани случаите, като му е предоставената цялата необходима информация
за случаите. Нарушенията на ищеца се изразявали в поведението му като лекар в триажна
зала при определяне на спешни състояния, които не са такива и назначаване чрез медицинско
направление за провеждане на клинични процедури в полза на пациенти, чието състояние не
изисква спешна медицинска помощ. Констатираните с двата рапорта от 31.05.2023 г. и
20.07.2023 г. нарушения били твърде сериозни, засягали репутацията на лечебното
заведение. От съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Претендира разноски.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, досежно двата предявени иска за незаконно
задържане на трудов книжка в размер на 5244 лв. и за неимуществени вреди в размер на
3000 лв.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да изложи фактически
твърдения за това:
в какво се изразяват вредите от незаконно задържане на трудовата книжка, от кого и за
какъв период е била задържана;
в какво се изразяват неимуществените вреди, претърпени към датата на подаване на
исковата молба и намират ли се в причинна връзка с уволнението;
При неизпълнение на указанията в срок, производството по тези два иска ще бъде
прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 25.09.2024 г. от
13:30 часа.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДОПУСКА на ищеца 3 свидетели при режим на довеждане, след уточнение на фактите
и обстоятелствата, за които се иска допускането им.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди
уволнението;
2. размера на дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
процесния период;
3
3. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по
чл. 8, ал. 2 КТ);
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посочените в заповедта основания;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
СМЕ, тъй като тежестта на доказване на законосъобразността на уволнение на ищеца е
върху ответника, респ. на този етап няма нужда от провеждане на насрещно доказване.
ПО искането на ищеца за допускане на ССчЕ ОТЛАГА произнасянето си за открито
съдебно заседание, с оглед изслушване на становището на страните дали тези въпроси са
спорни по между им.
УКАЗВА на ищеца да уточни твърди ли,че съществува документ по т.7, I от
доказателствените си искания или отрича същестуването на такъв
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4