Решение по дело №178/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 163

гр. Видин, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и шести юни

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

178

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Д.Б.Ц. *** против решение № 146/11.04.2023г. по АНД № 1064/ 2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 19 – 0953 - 001308 от 12.09.2019г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - Видин, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП. Обжалва се и определение № 107 от 24.04.2023г., с което е осъден да заплати на ОДМВР Видин разноски в размер на 150 лева за ю.к. възнаграждение.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е постановил едно незаконосъобразно и неправилно решение, тъй като към момента е изтекла давността по чл.80,ал.1,т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Посочва, че ВРС не е взел предвид това обстоятелство, поради което и решението, с което е потвърдено НП е незаконосъобразно.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП, както и да бъде отменено и определението за присъждане на разноски на другата страна. Моли в случай, че съдът прецени, че е налице необходимост от събиране на допълнителни доказателства, делото да бъде върнато на РС със съответните указания.

Ответната страна моли жалбата да не бъде уважавана, тъй като не е основателна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Административният съд, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти от Административният съд.

Установено е пред ВРС, че на 04.09.2019г. в гр.Видин, касаторът е управлявал лек автомобил СУБАРУ ИМПРЕЗА, с рег. № ВН****ВС. Не е ясно чия собственост е бил автомобилът, чужда или лична на водача. При проверката е установено, че автомобилът не е представен на ГТП, както и че водачът не представя СУМПС и контролен талон към него.

За установените нарушения бил съставен акт от 04.09.2019 г., който бил връчен на нарушителя.

Въз основа на установеното с акта Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин издал обжалваното пред ВРС наказателно постановление.

Във връзка с наложените административни наказания по чл.185 и чл.183,ал.1,т.1,предл.1 и предл.2 от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че Д.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на административните нарушения по чл.147,ал.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което и правилно са му наложени описаните по – горе наказания.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима

Административен съд – Видин не споделя становището на Районен съд - Видин по следните съображения :

Наказващият орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗДвП, според който текст регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. С оглед твърденията на касатора, че той не е собственик на автомобила, респ. не е негово задължението да го представя на ГТП, поради което и не подлежи на санкция по посочения текст, то следва да се посочи, че такива доказателства по делото пред ВРС не са събирани.

На следващо място според Административен съд Видин, съставът на ВРС не е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства и да изясни относимите към спора факти и обстоятелства, което е довело до неправилни правни изводи по същество. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на допълнителни доказателства, от съществено значение за разкриване на обективната истина и правилното приложение на материалния закон, които не могат да бъдат извършени от настоящата инстанция, предвид забраната за нови фактически установявания по чл.220 от АПК.

Видно от делото е, че касаторът е направил възражение за изтекла давност за налагане на административно наказание по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим в настоящото производство на основание чл.11 от ЗАНН. По такова възражение ВРС не се е произнасял. С оглед момента на извършване на нарушението, издаване на НП и респ. настоящото производство според съда следва да бъде взето становище относно приложението на института на давността. Според изричната разпоредба на чл.11 от ЗАНН и от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, съгласно т.2 на което чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Според това постановление давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание и се погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание.

За извършване на описаните в наказателното постановление нарушения, както към момента на извършването им, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл.80,ал.1,т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на посочените по-горе норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл.80, ал.1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай деянието е извършено на датата, посочена в АУАН, а именно на 04.09.2019г., а НП е издадено на 12.09.2019 г. Следователно отнесена към датата на извършване на процесното деяние – 04.09.2019г. абсолютната погасителна давност /четири години и половина/, не е изтекла. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към настоящият момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81,ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

От доказателствата по делото обаче не може да бъде установено дали е изтекла обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. От административнонаказателната преписка се установява, че е изпращана кореспондеция от ОДМВР до адресати на наказателни постановления, издадени от органи в системата на ОДМВР-Видин, но няма доказателства кога е връчено процесното пред ВРС НП на уличеното като нарушител лице, респ. да са предприемани други действия от страна на наказващия орган, които да са довели до прекъсване на давността и започване на нов тригодишен давностен срок. Поради изложеното следва да се укаже на първоинстанционния съд да събере всички възможни доказателства, сочещи за извършени от касатора действия, които биха довели до прекъсване на давността и започването на нов давностен срок, след което да се прецени дали е изтекла обикновената давност по чл.80,ал.1,т.5 от НК.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане и събиране на доказателства от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Неправилността на решението на ВРС и неговата отмяна води до отмяна и на постановеното допълнително определение с № 107 / 24.04.2023г., с което е допълнено решението, в частта му за разноските.

С оглед връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на касатора не следва да се присъждат разноски.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.222,ал.2,т.2 от АПК, Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 146/11.04.2023г. и определение № 107 от 24.04.2023г., двете по АНД № 1064/ 2022г. по описа на Районен съд гр. Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Видин при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                          2.