МОТИВИ към ПРИСЪДА № 109 от 02.10.2014г.
по
НОХД № 124/2014г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Н.Г. *** за престъпления
по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК и по чл.347, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени по
време, място и начин, опсисани в обвинителния акт.
Повдигнато е обвинение срещу П.В.П. *** за престъпления по чл.195, ал.1,
т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК и по чл.347, ал.1 вр. чл.20,
ал.4 вр. ал.1 от НК, извършени по време, място и начин, опсисани в обвинителния акт.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимите признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителя на Районна прокуратура-Кърджали
пледира, че по делото било установено по несъмнен начин извършването на процесните
престъпления от страна на подсъдимите, както от обективна, така и от субективна
страна. В тази връзка изтъква, че самопризнанията на подсъдимите, направени в
хода на проведеното съкратено съдебно следствие, се подкрепяли и от
доказателствата по досъдебното производство - свидетелски показания, експертизи
и иззети веществени доказателства. При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Н.Д., следвало да се вземе предвид като отегчаващо
обстоятелство единствено миналата му съдимост, която предвид настъпилата
реабилитация по право можела да се разглежда само като характеристични данни, в
какъвто смисъл била съдебната практика. Смекчаващи обстоятелства за този
подсъдим съставлявали направеното самопризнание и добрата му характеристика по
местоживеене. Моли за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и
предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, на Д. да бъде
определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 3 месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК
да бъде намалено с 1/3. За престъплението по чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, прокурора предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание 9
месеца „лишаване от свобода“, което също да бъде намалено с 1/3 на основание
чл.58а, ал.1 от НК. За двете престъпления следвало да се определи едно общо
наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за срок от 10
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от 3 години. Обосновава това искане с настъпилата реабилитация по право за
Д., за което излага и подробни аргументи. Относно подсъдимия П.П., прокурора
сочи, че имало само смекчаващи отговорността обстоятелства като липса на
съдимост, самопризнания и изразено съжаление за извършеното. Предлага на този подсъдим за престъплението по чл.195, ал.1,
т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК да бъде определено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 9
месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, а за
престъплението по чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК - наказание „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, също с редукцията от 1/3. Изпълнението на
общото наказание за П. следвало да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съдът следвало да се произнесе и по въпроса за веществените доказателства,
както и да възложи в тежест на подсъдимите разноските по делото.
Подсъдимия Н.Д. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че му предстояла
операция в друга държава и моли за условна присъда, дори и максимална по
размер. Защитника на подсъдимия Д. не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт. Моли при определяне на наказанието, съдът да вземе предвид самопризнанието
на подсъдимия, добрите характеристични данни и това, че към момента бил
неосъждан. Моли за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и
предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, на Д. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с прилагане на чл.58а, ал.1
от НК. За престъплението по чл.347,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, моли да бъде определено минимално
наказание на подсъдимия, както и съдът да определи най-тежкото от двете с
прилагане на чл.66, ал.1 от НК при тригодишен изпитателен срок. Такова
наказание щяло да изиграе възпитателната и поправителна роля, предвидени в НК.
Подсъдимия П.П. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за постъпката
си и моли за условна присъда. Защитника на П. не се спира на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като същите били признати от
подсъдимите. Нямало спор относно двете деяния и дадената от обвинението правна
квалификация. Подсъдимия П. направил самопризнания още в първия момент и
процесуалното му поведение още от самото начало сочело за проявена критичност
към извършеното. Касаело се за млад човек, който към датата на деянието бил и
неосъждан. Счита, че били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
следвало да се приложи чл.55 от НК. Предлага за престъплението по чл.195, ал.1,
т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, на П. да бъде наложено
наказание 9 месеца „лишаване от свобода“, а за престъплението по чл.347,
ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от
НК - 6 месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.23 от НК моли да
бъде определено едно общо наказание, което при условията на чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от 3 години.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимия Н.Г.Д. е роден на ***г***., български
гражданин, разведен, със средно образование, безработен, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН **********.
Подсъдимия П.В.П. е роден на ***г***,
обл.Хасково, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
неосъждан към датата на деянието, с ЕГН **********.
Подсъдимия П.В.П.
*** и подсъдимия Н.Г. *** се познавали от м.
ноември 2012г. На 12.12.2012г. около 08.30 часа подсъдимия Д. се обадил по
телефона на подсъдимия П. и поискал да се срещнат в гр.Харманли. Двамата се
срещнали същия ден в гр.Харманли, като Д. предложил на П. да го закара със своя
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № X 2794 AH до землището
на с.Даскалово, община Черноочене, област Кърджали, до пътя за гр.Асеновград,
за да огледа местност за наличие на подземни кабели, които след това да вземе.
Същия ден в лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № Х 2794 AH, управляван от П., подсъдимия Д. взел със себе си дълбочинен
металотърсач със самоделна търсеща сонда във вид на рамка, състояща се от 4 ПВЦ тръби с Ф 30, всяка тръба с дължина 120 см. свързани с прокаран в тях непрекъснат многожилен проводник, увит с
черен изолирбанд с метална букса, който металотърсач се използвал за откриване
на тръби, кабели, потънали и заровени машини на дълбочини от 1 до 6 метра. След това
двамата с автомобила тръгнали в посока към землището на с.Даскалово. По обед на
посочения ден, на около 500 метра преди разклона за с.Даскалово, вляво от път II-58 с.Черноочене - гр.Асеновград, в гориста местност, Д. включил апарата и
започнал да обикаля с него. На едно място спрял и казал на подсъдимия П.: „Тук
има кабел“. След това двамата се качили в лекия автомобил, управляван от П. и
тръгнали да се прибират към гр.Харманли. По пътя подсъдимия Д. предложил на П.П.
надвечер същия ден с автомобила си да докара срещу заплащане няколко човека,
който той щял да ангажира да копаят на мястото, където открил кабела с
металотърсача, за да извадят след това кабела. Подсъдимия П. се съгласил, но
отказал да копае. Уговорили се около 17.30 часа на 12.12.2012г. П. да изчака Д.
с автомобила си пред болницата в гр.Харманли.
На уговореното място и час Н.Д. пристигнал с лек автомобил марка „Форд“,
модел „Ескорт“ с peг. № X 0945 ВС. Той довел на мястото общо седем
неустановени по делото лица, които наел, за да копаят дупки в земята, за да
извадят кабела, който същия ден открил в землището на с.Даскалово. Три от тези
лица се качили в автомобила марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № X 2794 AH, управляван от подсъдимия П.П., а другите четири се качили в автомобила,
управляван от Д..
Между 18.30 часа и 21.00 часа на 12.12.2012г. двата леки
автомобила с лицата в тях пристигнали на около 500 метра преди разклона за с.Даскалово, вляво от
път II-58 с.Черноочене -
гр.Асеновград, в гориста местност, в землището на с.Даскалово, където същия ден
подсъдимия Н.Д. оглеждал за наличие на кабели под земята с металотърсача. Там
от автомобила на подсъдимия П. слезли трите лица, както и четирите лица от
автомобила на Д., след което всички лица с прави лопати, въже, ножици за рязане
на метал и с дълбочинен металотърсач със самоделна търсеща сонда във вид на
рамка, състояща се от 4 ПВЦ тръби с Ф 30, който металотърсач
се използвал за откриване на тръби, кабели, потънали и заровени машини на
дълбочини от 1 до 6 метра, се насочили към мястото, на което със същия металотърсач същия
ден подсъдимия Д. открил кабела. В горския масив, на около 500 метра преди разклона за с.Даскалово, вляво от
път II-58 с.Черноочене - гр.Асеновград,
в землището на с.Даскалово, наетите от подсъдимия Д. седем лица копали с
правите лопати на местата, които той им показвал с металотърсача, като
направили общо 13 изкопа на разстояние 15 метра един от друг над кабелното трасе. В
процеса на копаенето на изкопите дръжката на една от правите лопати се счупила
и металната част на лопатата оставили на мястото. От дупките наетите от Д. седем
лица изтеглили и извадили общо 159 метра медни жила от съобщителен кабел тип
МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2, собственост на „Българска телекомуникационна компания“
АД, гр.София, нарязали ги с ножиците за рязане на метал, навили ги на няколко
топа, след което около 03.30 часа на 13.12.2012г., натоварили топовете медни
жила, правите лопати, въжето и ножиците за рязане на метал в багажника на лекия
автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с peг. № X 0945 ВС. Н.Д. скрил с цел
последващо ползване в храст под метална мантинела в близост до изкопите
самоделната търсеща сонда във вид на рамка на металотърсача, представляваща 4
броя ПВЦ тръби Ф 30 всяка с дължина от 120 см., свързани с прокаран в тях
непрекъснат многожилен проводник, увит с черен изолирбанд с метална букса. В
автомобила на подсъдимия Д. се качили четири от наетите от него лица, а в
автомобила на подсъдимия П. се качили три лица, след което всички се отправили
към гр.Димитровград. Вляво от пътя от с.Узунджово, община Хасково, към с.Воден,
община Димитровград, в землището на с.Воден, в гориста местност на поляна
запалили огън и обгорили обвивките на 159-те
метра медни жила от съобщителен кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2.
Докато обгаряли проводниците, Н.Д. се обадил на някого по телефона, след което
на мястото пристигнал мъж с джип марка „Мерцедес“. В джипа натоварили
обгорените медни жила, като мъжът платил на Д. парична сума и напуснал мястото.
Подсъдимия Д. дал от парите 50.00 лева на П.П., както и на наетите от него да
копаят лица. Преди да се разделят, подсъдимите П. и Д. се уговорили същия ден
13.12.2012г. надвечер отново да се срещнат пред болницата в гр.Харманли, за да
отидат отново за кабели на същото място на около 500 метра преди разклона за с.Даскалово,
вляво от път II-58 с.Черноочене - гр.Асеновград, в гориста местност, в
землището на с.Даскалово.
Вследствие на извършената кражба на 159 - те метра медни жила от
съобщителен кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2 била повредена телефонната линия
на „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр.София, свързваща с.Даскалово
с трасето с.Черноочене - с.Комунига и с това били прекъснати съобщенията в
с.Даскалово на 18 телефонни поста за времето от 22.00 часа на 12.12.2012г. до
14.00 часа на 14.12.2012г.
На 13.12.2012г. в РУП-Кърджали бил получен сигнал за извършената кражба
на 159 метра медни жила от съобщителен кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2,
собственост на „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр. София.
На мястото на кражбата на 13.12.2012г. за времето от 15.00 часа до
15.45 часа бил извършен оглед, в хода на който е установено, че в гористата
местност, посочена по-горе, са направени 13 изкопа в земята, на разстояние
около 15 метра един от друг. На втория изкоп била намерена метална права лопата
без дървена дръжка. До изкопите била открита спираловидна хартия, предназначена
за изолация на кабели, както и 3 броя ПВЦ бутилки от минерална вода с
вместимост от по 1,5 литра, едната от които с надпис „DEVIN“, а другите две с
надпис „DIVNA“. До пътя в началото на горския масив се намерила ПВЦ бутилка от
0,5 литра от айран с надпис „Нюанс“. От другата страна на пътя под метална
мантинела в храст била открита скритата от подсъдимия Д. самоделна търсеща
сонда във вид на рамка на металотърсача, представляваща 4 броя ПВЦ тръби Ф 30,
всяка с дължина от 120 см., свързани с прокаран в тях непрекъснат многожилен
проводник, увит с черен изолирбанд с метална букса. От същата страна, на разстояние
200 метра в посока към с.Лясково, община Черноочене, била открита опаковка от
шоколад „Милка“ 100 грама с надпис „Alpine Milk Chocolate Noisette“. Откритите
предмети, без металната права лопата и спираловидната хартия, били иззети като
веществени доказателства по делото.
Във връзка с извършената кражба на 159 метра медни жила от съобщителен
кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2, собственост на „Българска телекомуникационна
компания“ АД, гр. София и откритата при огледа на 13.12.2012г. самоделна
търсеща сонда във вид на рамка на металотърсача, скрита от извършителите за
последващо ползване, полицията в РУП-Кърджали организирала на 13.12.2012г.
акция, в която полицаите - св.Д.К.П. и св.И.С.А., около 18.30 часа с автомобил
отишли на мястото на кражбата, скрили се в гората и зачакали извършителите
отново да се появят.
Междувременно на 13.12.2012г. около 17.30 до болницата в гр.Харманли се
събрали подсъдимия П., подсъдимия Д. и още седем лица, шест от които установени
по делото - св.С.Т.А., св.Б.Б.М., св.О.Н.М., св.И.А.М., св.П.Д.Р. и св.П.Т. ***.
На последните шест лица подсъдимия Н.Д. обещал да им плати по 80 до 100 лева на
човек, ако отидат с него да изкопаят кабел на място, което той ще им посочи.
Три от лицата се качили в управлявания от подсъдимия П.П. лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № X 2794 AH, а другите четири лица се качили
в управлявания от подсъдимия Н.Д. лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с peг. № X 0945 ВС.
Около 19.00 часа на 13.12.2012г. двата леки автомобила с лицата в тях
пристигнали в близост до гористата местност на около 500 метра преди разклона
за с.Даскалово, вляво от път II-58 с.Черноочене - гр.Асеновград, в землището на
с.Даскалово, където на 12.12.2012г. и на 13.12.2012г. подсъдимия Д., подсъдимия
П. и неустановените по делото седем лица изкопали, изтеглили и извадили 159 -
те метра медни жила от съобщителен кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2,
собственост на „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр. София. Двата
леки автомобила обвиняемите паркирали в близост до мястото на копаене, след
което всички се отправили с прави лопати, въже, ножица за рязане на метал и
дълбочинен металотърсач към мястото на изкопите от предната вечер. Полицаите И.А.
и Д. П. видели светлините на двата
идващи по пътя с.Черноочене - гр.Асеновград леки автомобили, навлизащи в
гората, и тръгнали в посока към автомобилите. Подсъдимия Н.Д. видял полицаите и извикал на всички да
бягат. Подсъдимия П.П. тръгнал да бяга в посока към гр.Хасково край пътя, а
останалите се пръснали на групи и се разбягали в гората, като успели да избягат
от полицията. Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № X 2794 AH
и лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с peг. № X 0945 ВС останали
заключени на мястото, където били паркирани, съответно от подсъдимия П. и
подсъдимия Д.. Полицаите И.А. и Д.П. установили чрез справка с дежурната част
на РУП-Кърджали чии са двата автомобила и останали на мястото, за да установят
лицата, които ще дойдат да ги приберат.
На следващия ден, 14.12.2012г. около 09.30 часа на мястото подсъдимите Н.Д. и П.П. пристигнали с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № X 1618 В А, управляван от св.Я.Д.Ж. ***.
Полицаите отвели лицата в РУП-Кърджали за изясняване на случая.
Със заповед с peг. № 500 на 14.12.2012г. подсъдимия П.П. бил задържан
за срок до 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с
извършеното престъпление.
Със заповед с peг. № 501 на 14.12.2012г. подсъдимия Н.Д. бил задържан
за срок до 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с
извършеното престъпление.
В хода на разследването било установено, че св.В.В.К. *** е ръководител
на екип „Кабелна мрежа“ район Хасково на „Алкател-Лусент България“ ЕООД, гр.София,
а последното дружество било упълномощено от „Българска телекомуникационна
компания“ АД, гр. София да поддържа изправността на съобщителните кабели, вкл.
на 159-те метра медни жила от съобщителен кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2.
Последните били отнети от владението именно на св.В.К..
На 15.12.2012г. разследващ полицай извършил оглед на иззетите с протокола
за оглед от 13.12.2012г. веществени доказателства, в хода на който последните
били обработени в лабораторията на НТЛ при ОДМВР -Кърджали за откриване на
годни дактилоскопни следи. В средната част от бутилката от 1,5 литра от
минерална вода с надпис „DEVIN“ се намерила, фиксирала и снела дактилоскопна
следа, която се поставила на картон с подписите на поемните лица. От опаковка
на шоколад „Milka“ 100 грама с надпис „Alpine Milk Chocolate Noisette“ до
марковия й надпис се намерила, фиксирала и снела дактилоскопна следа, която
също се поставила на картон с подписите на поемните лица. Бутилката от
минерална вода с надпис „DEVIN“ се запечатала отделно с подписите на поемните
лица като веществено доказателство №1, а опаковката от шоколад „Milka“ се
запечатала като веществено доказателство №2 с подписите на поемните лица.
Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебната дактилоскопна
експертиза № 256/18.12.2012г., дактилоскопната следа, намерена и снета на
15.12.2012г. при огледа на вещественото доказателство №1: 1,5 литрова ПВЦ
бутилка от минерална вода „DEVIN“, е била оставена от среден пръст на лявата
ръка на подсъдимия Н.Д..
Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебната дактилоскопна
експертиза № 257/18.12.2012г., дактилоскопната следа, намерена и снета на
15.12.2012г. при огледа на вещественото доказателство №2 - опаковка от шоколад
„Milka“, е била оставена от показалец на лявата ръка на подсъдимия П.П..
От заключението на вещото лице, извършило съдебната стоково-оценителна
експертиза № 92/26.04.2013г., се установява, че стойността на 159 метра медни
жила от съобщителен кабел тип МККБ 4x4x1,2 + 15x4x1,2 възлиза на 3770.40 лева
към момента на извършване на деянието.
От заключението на вещото лице, извършило по делото съдебна техническа
експертиза от 24.04.2013г., се установява, че приобщените по делото 4 броя ПВЦ
тръби с кабели и метална букса представляват самоделна търсеща сонда във вид на
рамка за дълбочинен металотърсач. Същата е част от металотърсач за дълбочинно
търсене, който работи с „импулси“ и се използва за откриване на тръби, кабели,
потънали и заровени машини на дълбочини от 1 до 6 метра, в зависимост от
големината на металния предмет.
Така изложената
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в
съдебно заседание доказателства, посредством приложените по досъдебното
производство писмени и веществени доказателства, както и чрез показанията на
свидетелите и заключенията на вещото лице, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на подсъдимите в съдебно
заседание, одобрени от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимия
Н.Г.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй
като в периода от 12.12.2012г.-13.12.2012г.
в землището на с.Даскалово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, на около 500 метра
преди разклона за с.Даскалово, вляво от пътя посока с.Черноочене-гр.Асеновград,
в съучастие като извършител с П.В.П. ***, действащ като помагач, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег.№ Х 0945 ВС и на технически средства - металотърсач за
дълбочинно търсене на кабели, лопати и ножици за рязане на метал, отнел чужди
движими вещи - 159 метра медни жила от съобщителен кабел тип МККБ
4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност 3 770.40 лв., собственост на „Българска телекомуникационна
компания“ АД гр.София, от владението на В.В.К. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои. Престъплението
е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 от НК. За извършване на
кражбата са използвани технически средства, а именно металотърсач за дълбочинно търсене на
кабели, лопати и ножици за рязане на метал, с които дееца на инкриминираната
дата си е послужил, за да отнеме медните жила от съобщителен кабел тип МККБ
4х4х1,2+15х4х1,2, собственост на „Българска телекомуникационна компания“ АД
гр.София. За превозване на отнетите вещи и отдалечаване от местопрестъплението,
за да установи трайна фактическа власт върху тях, дееца е използвал и моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег.№ Х 0945
ВС. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимия Н.Д. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Наред с това той е
съзнавал, че извършва деянието в съучастие с П.П., който е действал като
помагач и го е улеснил при осъществяване на престъплението.
Подсъдимия
Н.Г.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.347,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй
като в периода от 12.12.2012г.-13.12.2012г. в землището на
с.Даскалово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, на около 500 метра преди разклона за
с.Даскалово, вляво от пътя посока с.Черноочене-гр.Асеновград, в съучастие като
извършител с П.В.П. ***, действащ като помагач, повредил телефонна линия на
„Българска телекомуникационна компания“ АД гр.София, свързваща с.Даскалово с
трасето с.Черноочене-с.Комунига и с това прекъснал съобщенията в с.Даскалово на
18 телефонни поста за времето от 22.00
часа на 12.12.2012г. до 14.00 часа на 14.12.2012г. Престъплението е
осъществено при евентуален умисъл, подсъдимия Н.Д. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване, макар и
преследвайки друга цел - да отнеме чужди движими вещи, представляващи 159 метра
медни жила от съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, собственост на
„Българска телекомуникационна компания“ АД гр.София. Наред с това Д. е съзнавал, че извършва деянието в съучастие с П.П.,
който е действал като помагач и го е улеснил при осъществяване на
престъплението.
Подсъдимия
П.В.П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от 12.12.2012г.-13.12.2012г.
в землището на с.Даскалово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, на около 500 метра
преди разклона за с.Даскалово, вляво от пътя посока с.Черноочене-гр.Асеновград,
в съучастие като помагач с Н.Г. ***, действащ като извършител, чрез използване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с
рег.№ Х 0945 ВС и на технически средства - металотърсач за дълбочинно търсене
на кабели, лопати и ножици за рязане на метал, отнел чужди движими вещи - 159
метра медни жила от съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност
3 770.40 лв., собственост на „Българска телекомуникационна компания“ АД
гр.София, от владението на В.В.К. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Престъплението е
квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 от НК. За извършване на
кражбата са използвани технически средства, а именно металотърсач за дълбочинно търсене на
кабели, лопати и ножици за рязане на метал, с които дееца на инкриминираната
дата си е послужил, за да отнеме медните жила от съобщителен кабел тип МККБ
4х4х1,2+15х4х1,2, собственост на „Българска телекомуникационна компания“ АД
гр.София. За превозване на отнетите вещи и отдалечаване от местопрестъплението,
за да устканови трайна фактическа власт върху тях, дееца е използвал и моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег.№ Х 0945
ВС. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимия П.П. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Наред с това той е съзнавал,
че действа в съучастие като помагач на извършителя Н.Д., който е осъществил
самото изпълнително деяние на престъплението.
Подсъдимия
П.В.П. е осъществил от
обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1
от НК, тъй като в периода от 12.12.2012г.-13.12.2012г. в землището на
с.Даскалово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, на около 500 метра преди разклона за
с.Даскалово, вляво от пътя посока с.Черноочене-гр.Асеновград, в съучастие като помагач
с Н.Г. ***, действащ като извършител,
повредил телефонна линия на „Българска телекомуникационна компания“ АД
гр.София, свързваща с.Даскалово с трасето с.Черноочене-с.Комунига и с това
прекъснал съобщенията в с.Даскалово на 18 телефонни поста за времето от 22.00
часа на 12.12.2012г. до 14.00 часа на 14.12.2012г. Престъплението е осъществено
при евентуален умисъл, подсъдимия П. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е допускал тяхното настъпване, макар и преследвайки друга цел по
отнемане на чужди движими вещи, представляващи 159 метра медни жила от
съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, собственост на „Българска
телекомуникационна компания“ АД гр.София. Наред
с това П. е съзнавал, че действа в съучастие като помагач на извършителя Н.Д.,
който е осъществил самото изпълнително деяние на престъплението.
Относно наказанието по отношение на
подсъдимия Н.Г.Д.:
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д. за престъплението по
чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото
от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е
настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението;
смекчаващите отговорността обстоятелства - липсата на съдимост към датата на
деянието, положителната характеристика, с която дееца се ползва по местоживеене
и тежкото му материално положение; отегчаващите отговорността обстоятелства -
високата стойност на отнетите вещи, извършването на деянието в съучастие, при
което водеща роля и принос е имал именно подсъдимия Д., който е действал като
извършител. Тъй
като подсъдимия се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г.
по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В настоящият случай съдът прие, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвиденото в чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание е „лишаване от свобода” от една до десет години,
при което и констатирайки липсата на предпоставките по чл.55 от НК, съдът прие,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния размер, а именно 3 години „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с
1/3. Така на дееца бе определено наказание от 2 години „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК, чието приложение бе предложено от прокурора и защитата, като
действително подсъдимият към инкриминирания период не е бил осъждан на „лишаване
от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното му
наказание е под три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да
изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради
това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 4
години.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д. за престъплението по
чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието - типична за престъплението; смекчаващите
отговорността обстоятелства - липсата на съдимост към датата на деянието,
положителната характеристика, с която дееца се ползва по местоживеене и тежкото
му материално положение; отегчаващите отговорността обстоятелства -
извършването на деянието в съучастие, при което водеща роля и принос е имал
именно подсъдимия Д., който е действал като извършител. Тъй като подсъдимия се
съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В настоящият случай съдът прие, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвиденото в чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание е „лишаване от
свобода” до пет години, при което и констатирайки липсата на предпоставките по
чл.55 от НК, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно 9 месеца „лишаване от свобода”,
което да бъде намалено с 1/3. Затова на дееца бе определено наказание от 6 месеца
„лишаване от свобода”. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, чието приложение бе
предложено от прокурора и защитата, като действително подсъдимият към
инкриминирания период не е бил осъждан на “лишаване от свобода” за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното му наказание е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално
за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3 години.
Тъй като и двете процесни престъпления са извършени от подсъдимия Н.Д. в
условията на идеална съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и
да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо
наказание - най-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2
години, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 4 години.
За да приложи институтът на условното
осъждане спрямо подсъдимия Д., съдът прие, че той е реабилитиран по право.
Видно от приложената справка за съдимост, Д. е имал следните осъждания: Първото
е като непълнолетен, с присъда по НОХД № 32/1983г. на РС-Харманли, влязла в
сила на 06.05.1983г., за извършени на 02.11.1982г. и 19.01.1983г. деяния по
чл.252 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и
чл.252 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за които на основание
чл.23 от НК му е било наложено едно общо наказание 1 година „лишаване от
свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години по реда на чл.66 и
чл.69 от НК. Второто осъждане на подсъдимия е с влязла в сила на 10.05.1988г.
присъда по НОХД № 326/1987г. на РС-Стара Загора за извършени през 1986г. деяния
по чл.233, ал.2 и чл.234, ал.1 от НК, за които той е бил амнистиран на
15.01.1990г. С влязла в сила на 10.11.2005г. присъда по НОХД № 138/2005г. на
РС-Харманли, на Д. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за
извършено на 08.05.2002г. деяние по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК. Последното
осъждане е с влязла в сила на 16.06.2006г. присъда по НОХД № 437/2005г. на
РС-Свиленград за извършено в периода 11-13.12.2001г. деяние по чл.280, ал.2,
т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК, за което на подсъдимия Д. са били
наложени наказания 1 година „лишаване от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок,
глоба в размер на 1 000 лв. и конфискация. Видно
е, че преди извършване на процесните деяния, Д. е бил осъждан четири пъти за
престъпления от общ характер, за първото от които е реабилитиран по право като
непълнолетен извършител, а за второто осъждане е бил амнистиран. Третото и
четвъртото осъждане са в реална съвкупност. Независимо че няма данни за
кумулиране на наказанията по тези две дела, наложеното наказание „лишаване от
свобода“ от 1 година по НОХД № 437/2005г. на РС-Свиленград е най-тежкото от съвкупността, което му се е следвало за
определяне по реда на чл.23, ал.1 от НК. Тригодишния срок, с който е било отложено изпълнението на това
наказание е започнал да тече от 16.06.2006г. и е изтекъл на 16.06.2009г., т.е.
преди инкриминирания период по настоящото дело - 12.12.2012г.-13.12.2012г. Затова следва се счита, че за подсъдимия са настъпили правните
последици на реабилитация по право на пълнолетно лице, съгласно чл.86, ал.2 вр. ал.1, т.1
от НК. За да
стигне до този извод, съдът съобрази и Решение
№ 201 от 12.06.2009г. на ВКС по н. д. № 662/2008г., III н. о., НК, в което се
сочи, че налагането на наказание глоба по предходно осъждане на
дееца не е формална пречка за последващо прилагане на института на условното
осъждане, при липсата на другите ограничения, предвидени в чл.66 от НК. Реабилитацията по право,
настъпила за осъждането като непълнолетен извършител, не лишава осъдения от
правните последици на реабилитацията, настъпваща по право за престъпление,
извършено от него като пълнолетен, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода, ако в срока на отлагане изпълнението му, той не е извършил друго
престъпление. От последната, съгласно закона, той може да се ползва само
еднократно.
Относно наказанието
по отношение на подсъдимия П.В.П.:
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П. за престъплението по
чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.4 вр. ал.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно
целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Освен посочените разпоредби, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието - типична за престъплението; смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца, младата възраст
и тежкото му материално положение, изразеното съжаление за извършеното; отегчаващите
отговорността обстоятелства - високата стойност на отнетите вещи и извършването
на престъплението в съучастие, както и негативните характеристични данни на
дееца по местоживеене. Тъй като подсъдимия се съгласи съдебното производство да бъде проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не
може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР
№1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В настоящият случай съдът прие,
че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй
като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи
вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Предвиденото в чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от
НК наказание
е „лишаване от свобода” от една до десет години, при което и констатирайки
липсата на предпоставките по чл.55 от НК, съдът прие, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание към минималния размер, а именно 12 месеца „лишаване от свобода”,
което да бъде намалено с 1/3. Така на дееца бе определено наказание от 8 месеца
„лишаване от свобода”. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, чието приложение бе
предложено от прокурора и защитата, като действително подсъдимият към
инкриминирания период не е бил осъждан на “лишаване от свобода” за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното му наказание е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално
за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3 години.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П. за престъплението по
чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр.
ал.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието - типична за престъплението; смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца, младата възраст
и тежкото му материално положение, изразеното съжаление за извършеното; отегчаващите
отговорността обстоятелства - извършването на престъплението в съучастие. Тъй като подсъдимия се
съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В настоящият случай съдът прие, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвиденото в чл.347, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК наказание е „лишаване от
свобода” до пет години, при което и констатирайки липсата на предпоставките по
чл.55 от НК, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ориентирано
към минимума, а именно 6 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3. Така на дееца бе
определено наказание от 4 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК, чието приложение бе предложено от прокурора и защитата, като
действително подсъдимият към инкриминирания период не е бил осъждан на
“лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното
му наказание е под три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите
на наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той
да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради
това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3
години.
Настоящата инстанция определи едно общо
наказание по отношение на подсъдимия П.П. за осъжданията му по НОХД №
871/2013г. по описа на РС-Хасково и по настоящото НОХД № 124/2014г. по описа на
РС-Кърджали, а именно най-тежкото от
тях - „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, като на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години. Налице са условията на чл.25 във вр. с чл.23 от НК за определяне на
общо наказание по посочените осъждания на подсъдимия. Двете процесни
престъпления по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК и чл.347,
ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, П. е извършил в периода 12.12.2012г.-13.12.2012г.,
което е преди 14.04.2014г. - датата на
влизане в сила на присъдата по НОХД
№ 871/2013г. по описа на РС-Хасково.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК настоящата инстанция постанови отнемане в полза на
държавата на вещественото доказателство - самоделна търсеща сонда във
вид на рамка за металотърсач, представляваща 4 броя ПВЦ тръби Ф 30, всяка с
дължина 120 см., свързани с прокаран в тях непрекъснъснат многожилен проводник,
увит с черен изолирбанд с метална букса, тъй като
същото принадлежи на подсъдимите и е послужило за извършване на умишленото
престъпление.
Съдът постанови след влизане на присъдата в
сила веществените доказателства - 3 броя ПВЦ бутилки с безцветна течност в тях,
с вместимост от по 1,5 литра, едната от които с надпис „DEVIN“, а другите две с надпис „DIVNA“, ПВЦ бутилка от айран с вместимост 0,5
литра с надпис „Нюанс“, както и опаковка от шоколад „Милка“, да бъдат унищожени
като вещи без стойност.
Съдът постанови след влизане на присъдата в
сила вещественото доказателство - 1 брой СД /магнитен носител/ със справка от
„Глобул“, да остане към делото.
С оглед изхода на
делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимите Н.Г.Д. и П.В.П., да заплатят солидарно направените по делото
разноски в размер на 370.29 лв. по сметка на РС-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: