МОТИВИ към присъдата по НЧХД №136 по описа на Провадийският районен съд
за 2020 година, ІV-ти наказателен
състав.
Частният тъжител Й.К.Й. ЕГН:********** *** е депозирала пред Провадийския
районен съд частна тъжба, по която на 22.05.2020г. е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.М.З. ЕГН:********** *** за извършено
престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.
В частната тъжба е посочено,
че:
Подс.Н.М.З.:
На 26.04.2020г. около 17.15часа в
района на пистата на бившия конезавод в гр.Д., Варненска област е уронил честта
и достойнството на Й.К.Й., като му нанесъл обида, отправяйки му унизителни думи и изрази в негово присъствие: „боклук“,
„Да еба майка му, да еба и боклук“, „дърво“, „Ще еба в палячото, ще еба“,
„Мишка“, „На майка ти в путката пусни жалба“, „Палячо“, „Ще дойда и щи еба
майката на тебе, ей палячо“, „смешник“, „бъйльо“.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет граждански иск, предявен от пострадалия срещу
подсъдимия за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от престъплението.
В съдебно заседание тъжителя, чрез своя
процесуален представител адв. Д.И. ***, поддържа обвинението, като моли съда,
да признае за виновен подсъдимия и да му наложи наказание.
Подсъдимия в съдебно заседание лично и
чрез своя процесуален представител адв. Ю.Г. ***, моли съда да бъде оправдан по
възведеното му обвинение по чл. 146 ал.1 от НК, като не се признава за виновен,
дава подробни обяснения, в които излага, че не е обиждал тъжителя. В последната
си дума подсъдимия, счита че е невинен.
От фактическа страна съдът приема за
установени следните обстоятелства:
Подсъдимия и тъжителя живеели в гр.Д. и
се познавали отдавна.
На 24.04.2020 г. граждани на гр.Д., между които и тъжителя Й., подали чрез
Общинска служба „Земеделие“ – Д. до Областна Дирекция „Земеделие“- **** сигнал
срещу СД „МИХАЛЕВИ-61 И СИ-Е“ за допускане на нерегламентирано преминаване на
стада животни- говеда и овце през поземлени имоти- частна държавна собственост,
представляващи спортно съоръжение тип „Хиподрум“, използвайки я за пасище и
правейки невъзможно експлоатирането й. Семейството на подсъдимия Н.М.З. било
регистрирано като земеделски производител, като СД „МИХАЛЕВИ-61 И СИ-Е“ в Областна Дирекция „Земеделие“- **** от 2012г. и част от дейността им била
отглеждането на животни, предимно крави.
На 26.04.2020г. около 17.15 часа тъжителя Й.К.Й. се намирал в района на
пистата на бившия конезавод в гр.Д., Варненска област, пред една от конюшните
заедно със свидетелите К. И.К., Н.И.К., И.К.И. и Н.Щ.М. с прякор „Т.“. Тъжителя и свид.К. К., Н.К. и И.И. отглеждали коне в тази конюшня, а свид. Н.М.
бил техен работник и чистел конюшнята.Те били пуснали на пистата един от конете
си и го наблюдавали, когато от съседната конюшня, където били събрани около
десет човека и тренирали конете, към тях се приближил подсъдимия Н.З.. На
разстояние от около 30м
той започнал разговор със свид. И.К.И., като
двамата спорели кои от конете били по-хубави, тъй като и в съседната конюшня
отглеждали коне, а подсъдимият също отглеждал там кон. Конете се тренирали от жокеи и участвали в състезания. Подсъдимия продължил да се приближава към свид.И.К.И., до който в близост
бил седнал на пейката тъжителя Й.Й.. По време на спора той се обърнал и
започнал да говори и на тъжителя. Упрекнал го, че постоянно пише жалби срещу
тях и не им разрешава да ползват пистата, за да тренират и техните коне, а тя
била обществена, а не частна. Виждайки нарастващото напрежение между подсъдимия
и тъжителя, свид. И. Д. И. отишъл до подсъдимия и го дръпнал настрани, за да
предотврати евентуални конфликти.
Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите О. З., Е. И., И. Д. И., И.К.И., Д. Н., свидетелство за съдимост и всички други
писмени доказателства приобщени по реда на чл. 281 от НПК.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
свидетеля М. М.ов, който не е присъствал на мястото, а възпроизвежда казаното
му от тъжителя, като твърди, че е гледал видоклип заснет с телефон, в който се чувало как подсъдимия обижда
тъжителя. Такъв запис обаче по делото не е приобщаван и представян, като в тази
връзка има изрично изявление от страна на защитника на подсъдимия, че
подсъдимия няма да даде сравнителен материал за извършване на експертиза на
гласа му- което е негово право и същият в производството развило се по тъжба на
Й.Й. няма как да бъде сторено без негово съгласие. Предвид и на горното съдът
счита, че не може да приеме тези показания за достоверни и да ги приобщи безрезервно
към доказателствения материал по делото, тъй като те единствено пресъздават
обстановка разказана на този свидетел от частния тъжител Й..
По делото са разпитани и свидетелите К.
К. и Н.К., които твърдят, че са били на мястото на инцидента, при който
подсъдимия е обиждал частния тъжител, наричайки го с обидни думи. В частност
свидетеля К. К. твърди, че е чул подсъдимия да псува на майка частния тъжител и
да го нарича ,,педерас,,. Свидетелката Н.К. твърди, че е чула подсъдимия да отправя
към тъжителя следните думи : ,,педерас, палячо, майка ти да еба, да те еба в
гъза, кой си ти в този град,,.
Твърди също че е била на 7-8 метра от двамата, като до нея е бил баща й св.И.К.И..
В същото време обаче, свидетеля И.К.И., разпитан от съда твърди, че въпреки, че
е бил на мястото заедно с дъщеря си и сина си – св.К. К., не е чувал подсъдимия
да псува частния тъжител, въпреки, че ги е чувал какво си говорят. Твърди, че
подсъдимият е говорел на висок глас, като е казал, че ,,няма да е все този
кмет,, и е попитал тъжителя защо ходи все със служебната кола, при което
последния му е отговорил, че ще ходи както си иска.
При тези противоречиви гласни
доказателства, дадени от лица, които са били в непосредствена близост един до
друг /в случай брат и сестра и техният
баща/ съдът счита, че не може да даде вяра на показанията на свидетелите К. К.
и Н.К., тъй като те коренно се различават от показанията на техния баща- св.И.К.И.,
който категорично заявява, че подсъдимия не е обиждал частния тъжител.
Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия, които пресъздават фактическата обстановка до определена степен
припокриваща се с гласните доказателства
кредитирани от съда.
След като прецени, че всички
кредитирани доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават
всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДСЪДИМИЯ ЗА НЕВИНЕН В ТОВА,
ЧЕ
На 26.04.2020 г. около 17.15 часа
в района на пистата на бившия конезавод в гр. Д., област ****, умишлено
отправил обида към Й.К.Й., чрез думи, унизителни за честта и достойнството му в
негово присъствие „боклук“, „да еба майка му, да еба и боклука“, „дърво“, „ще еба
в палячото, ще еба“, „мишка“, „на майка ти в путката, пусни жалба“, „палячо“,
„ще дойда и щи еба майката на тебе, ей палячо“, „смешник“, „бъйльо“.
Горното решение, съдът взе по
следните правни съображения:
Подсъдимия Н.М.З. следва да бъде
оправдан по така възведеното обвинение
по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като същия не е осъществил състава на
престъплението "обида", като
не е налице обективния и субективния елемент от състава на това престъпление.
В частната тъжба е посочено, че подсъдимия е отправил обиди към
частния тъжител, в негово присъствие с
думи, използвайки обидни изрази. В хода на съдебното следствие обаче частния
тъжител не ангажира категорични
доказателства, на които съдът да даде вяра и които да докажат, че подсъдимият действително е отправил думи и изрази към
тъжителя, които са посочени в тъжбата:„боклук“, „Да еба майка му, да еба и
боклук“, „дърво“, „Ще еба в палячото, ще еба“, „Мишка“, „На майка ти в путката
пусни жалба“, „Палячо“, „Ще дойда и щи еба майката на тебе, ей палячо“,
„смешник“, „бъйльо“, в негово присъствие и съответно подсъдимия да се е почувствал унизен и че е
накърнено достойнството по какъвто и да е бил начин.
Не са категорични и не подкрепят обвинението показанията на свидетелите М. М.ов,
К. К. и Н.К., които твърдят, че са чули обидни думи, които подсъдимия да изрича
по отношение на частния тъжител. Това е
така, тъй като показанията на тези свидетели се поставят под съмнение, предвид
обстоятелството, че св.М. М.ов не е пряк очевидец, а показанията на К. К. и Н.К.
коренно се различават от показанията на всички събрани други свидетелски
показания, а именно на свидетелите О. З., Е. И., И. Д. И., Д. Н. /които също са
били на мястото при развилия се спор между подсъдимия и частния тъжител/, както
и в частност с показанията на техния баща – св.И.К.И., който първи е започнал
словесния спор с подсъдимия и през цялото време е бил в непосредствена близост
до подсъдимия и частния тъжител и е чул репликите отправени от тях един спрямо
друг и който с категоричност твърди, че подсъдимия не е обиждал частния
тъжител.
От изложеното по-горе съдът извежда
извод, че така депозираната тъжба е подадена от частния тъжител предвид
негативното отношение на същия спрямо подсъдимия датиращо от известен период от
време, като от друга страна от събраните
доказателства се установи, че подсъдимия не е осъществил от обективна страна
състава на престъплението „обида“, а щом това е така и престъплението не е
осъществено от обективна страна е лишено от логика по-нататъшното обсъждане на
наличието на неговата субективна страна.
За да постанови осъдителна присъда
обвинението следва да бъде доказано по безспорен начин, което в случая не е
така, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл.302 от НПК по отношение
на възведеното обвинение спрямо подсъдимия Н.М.З. по чл. 146, ал. 1 от НК.
Като призна за невиновен подсъдимия Н.М.З.
за деянието, по което е предаден на съд, с пострадал от него тъжителя Й.К.Й.,
съдът прие за неоснователен предявения от него и приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди и
го ОТХВЪРЛИ.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: