№ 1056
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000501299 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 261323 от 30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 928/2021
г. на СГС, ГО, 3-ти състав, ответното застрахователно АД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ е осъдено да заплати на ищеца Г. Р. Д. на основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 144 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 03.12.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2 580.60 лв., обезщетение за
имуществените вреди, ведно със законната лихва считано от 22.01.2021 г. до
окончателното плащане, които вреди са причинени от ПТП, настъпило на
09.07.2019 г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“. Със същото решение
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва върху главницата за
периода от 09.07.2019 г. до 03.12.2019 г., са отхвърлени, като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
1
с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния
закон и необоснованост.
Във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество се
поддържа, че за настъпване на произшествието в случая водачът и
пострадалият имат еднаква вина, поради което необосновано и в нарушение
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът е приел, че съотношението в съпричиняването на
вредоносния резултат от двамата участници е 20 % към 80 % в тежест на
застрахования водач. По този начин се е стигнало до присъждане на
прекомерно по размер обезщетение, което не съответства на характера и
степента на доказаните телесни увреждания. На самостоятелно основание се
навеждат доводи, че неправилно съдът не е приложил никакъв процент
съпричиняване по отношение на присъдените имуществени вреди. Освен това
са изложени съображения за неправилно определяне на началния момент, от
който се дължи лихвата за забава върху присъдените обезщетения. Искането
към въззивния съд е да отмени обжалваното решение, евентуално да намали
размерът на присъдените обезщетения.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила и насрещна
въззивна жалба от ищеца Д., който поддържа, че в тази част то се явява
неправилно, доколкото при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, от една страна, неправилно е приспаднат процент
съпричиняване от страна на ищеца, а от друга страна, съдът реално не е отчел
вида и характера на уврежданията, продължителността на процеса на лечение
и възстановяване, както и факта, че и към момента ищецът не е напълно
възстановен и не се очаква пълно възстановяване. Моли въззивната инстанция
да уважи изцяло исковите претенции.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявените от Г. Р. Д. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ искове
са с правно основание чл. 432, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и с предмет –
заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
2
претърпени неимуществени вреди, както и заплащане на сумата от 2 580.60
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
получени при ПТП, реализирано на 09.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че на 09.07.2019 г., около
21:30 ч. в гр. София, в тъмната част на денонощието, по платното за движение
на ул. „Суходолска” в дясната му част, се движил пешеходецът Г. Д., който
непосредствено преди кръстовището с ул. „307” е бил застигнат от лек
автомобил марка „Фиат” модел „Дукато”, рег. № ********, управляван в
същата посока със скорост около 40 км/ч. от Д. Л., застрахован при ответника
по застраховка «гражданска отговорност» с покритие към датата на
настпъване на събитието. Последвал е удар в гърба на пешеходеца, който
счупил десния фар и десния преден пътепоказател, достигнал до челното
стъкло и паднал напред и вдясно на платното за движение. Не е спорно също
така, че автомобилът е спрял след мястото на удара, и малко по - късно е
продължил.
От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че причината за настъпване на произшествието са подценяване на
опасността, която представлява пешеходецът, от страна на водача на
автомобила, и несвоевременно реагиране за спирането или заобикалянето му.
Експертът е изчислил, че водачът на автомобила е бил в състояние да
предотврати произшествието технически, както чрез своевременно спиране,
така и чрез осигуряване на безопасна дистанция между дясната габаритна част
на автомобила и пешеходеца, тъй като пешеходецът е бил видим за него от
момента на осветяване с фаровете. ТОва е така, защото пострадалият се е
намирал в осветената част от късите светлини пред автомобила и в дясно на
разстояние 55 метра, а опасната зона на спиране на автомобила при 40 км/ч е
била 27 метра. Същевременно според вещото лице ако пешеходецът се бе
движил по тротоара или банкета на пътното платно или ако се бе движил по
платното, но противоположно на посоката на движение на пътните превозни
средства, произшествието не би настъпило.
От удара на пешеходеца са причинени множество телесни увреждания,
който са потвърдени и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
3
включващи мозъчна контузия, счупване на дясна слепоочна и дясна тилна
кост, перфорация на дясна тъпанчева мембрана, увреда на лицевия нерв
(фациалис), увреда на отвеждащия нерв (състояние, което се характеризира с
отклоняване на очните ябълки навътре) и двойно виждане при поглед вдясно.
Лечението е проведено първоначално в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ –
Детска реанимация, впоследствие и в Детска неврохирургия, а след това е
продължило медикаментозно в домашни условия. Възстановителният процес е
продължил около две години, от които за период от около 6 месеца
самостоятелното придвижване и най-вече самообслужването е било
затруднено. За период от около 6 – 8 месеца ищецът е търпял болки и
страдания като за първите 2 месеца те са били с интензивен характер.
Ищецът неколкократно е консултиран с офталмолог и невролог. При
назначените от вещото лице контролни прегледи със специалисти –
офталмолог, невролог и УНГ е отразено обективното състояние на ищеца, а
именно от специалист невролог обективното състояние е отразено: „без
СМРД (синдром на менинго-радикулерно дразнене). ЧМН (черепно-мозъчни
нерви) – без диплопия и нистагъм, лицева симетрия, език и небни дъги по
срединна линия, СНР (сухожилно-надкостни рефлекси) – двустранно умерено
живи, без патологични координационни проби – изпълнява добре, парези не
се маркират. ТР (тазови резервоари) контролира. Походка нормална“. От
специалист УНГ в обективното състояние е отразено: Отоскопия – б.о.;
Риноскопия – леко оточна и ливидна носна лигавица, оскъден серозен секрет;
Гърло спокойно. Снимка на околоносни кухини – б.о. От специалист очни
болести в обективния статус е отразено: ВОД - 1.0; ВОС – 1.0. Първа позиция
орто, ПОС спокоен, прозрачни очни среди, запазени зенични реакции, очни
дъна – папили витални, макули с рефлекс, съдове с нормален ход и калибър.
Не се налага оптична корекция. Направен е извод за липса на патологични
отклонения и възстановяване на получените увреди. Вещото лице приема, че
от извършеното на 27.02.2020 г. КТ изследване е установило състояние след
фрактура на базата на черепа вдясно в областта на пирамидата, състояние след
темпорална мозъчна контузия вляво, посттравматична енцефаломалация
(вляво темпорално и темпорополаро се открива разширение на
субарахноидалното пространство в дълбочина до 16 мм при приблизителен
размер на тази зона 40/57 мм; това разширение е за сметка неравномерата
редукция на мозъчния паренхим там), хроничен пансинуит. Описаното
4
състояние е последица от мозъчната контузия и нарушеното кръвоснабдяване
с развитие на некроза и е възможно в бъдеще да доведе до късни последици с
паметови, поведенчески и емоционални разстройства, както и развитието на
посттравматична епилепсия. Възникването на описаните усложнения ще
наложат извършването на насочени изследвания, консултации и лечение.
Експертът приема, че описаните травматични увреждания са в пряка и
непосредствена причинна връзка с процесното ПТП.
За търпените болки от травмата пред първоинстанционния съд са
събрани и свидетелски показания, дадени от лице (леля на ищеца), която има
непосредствени наблюдения за протеклия възстановителен период от деня на
травмата. В показанията си сочи, че възстановяването е продължило около
година, в който период ищецът се нуждаел от постоянни грижи. Едва към
шестия-седмия месец след инцидента той е започнал да става сам, да има
сили. Продължителен период от време е спал с отворено око, имал е дразнене
от шум и светлина.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд споделя
изводът на първоинстанционния съд от правна страна, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по предявения срещу него
пряк иск от пострадалия за поправяне на вредите, причинени от застрахования
водач, чието поведение е било виновно и противоправно. По спорния въпрос,
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и при какво съотношение
на двамата участника в произшествието настоящата въззивна инстанция
съобрази, че приносът по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД винаги има обективен
характер. Ето защо, правно релевантно е конкретното поведение, с което
пострадалият създава предпоставки за възникване на вредите или улеснява
механизма на увреждането. В случая ищецът е имал поведение, което
обективно е допринесло за настъпване на произшествието – движел се е
попътно с гръб към застигащите го превозни средства, вместо в другото
платно, и така не е могъл нито да ги види, нито да избегне сблъсък с тях.
Същевременно според мястото на настъпване на удара той не е използвал
банкета, какъвто видимо е съществувал от приложения от вещото лице
снимков материал (л.191 от делото). Поради доводът на ищеца във въззивната
жалба за пълно изключване на приноса му в каузалитета на настъпилите
вредоносни последици, обоснован единствено с поведението на водача на
5
лекия автомобил, се явява неоснователен.
За наличието на съпричиняване от значение е дали и доколко
пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл за
настъпване на вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка причина, а
последните - негово следствие. На кои действия или бездействия (на
деликвента или на пострадалия) ще бъде отдаден превес, е относимо към
определяне на степента, т.е. на съотношението между тях, а не на
съществуването или отсъствието на съпричиняване. В константната
задължителна съдебна практика, израз на която са напр. решение № 45 от
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 58 от 29 04.2011 г.
по т. д. N 623/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 134 от 19.11.2015 г. по т. д. №
3495/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. относно приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, е
застъпено становище, което се възприема изцяло от настоящия състав, че за да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се обезщетение, е необходимо
поведението на пострадалия да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 от
ЗЗД е обусловено от наличието на обективно дадени предпоставки за
настъпване на увреждането.
В случая пострадалият Д. се е движил по платното за движение на ул.
„Суходолска” в дясната му част, в посоката на движение на попътните
превозни средства. С това си поведение пешеходецът е нарушил чл.160, ал.2
от ППЗДвП, като се е движил по платното за движение в посоката на
движение на пътните превозни средства, а не по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства.
Както се посочи, заедно с това той не се е движил и възможно най-близо до
лявата му граница, нито е ползвал банкета / тротоара от дясно. Тези негови
действия, съпоставени с другата успоредно установена причина за настъпване
на произшествието, а именно бездействието на водача на лекия автомобил,
който е подценил опасността, която представлява пешеходецът, и
несвоевременно е реагирал за спиране или заобикалянето му, макар да е имал
възможността да го възприеме на разстояние от 55 метра, налагат извода, че
поведението на двамата участника в произшествието е равноценно. Това е
6
така, защото всеки от тях би могъл да избегне сблъсъка и неговите
неблагоприятни последици, т.е. и за двамата ударът е бил предотвратим.
Поради това съдът приема, че следва да се определи паритет от 50 %
съпричиняване на вредоносния резултат и на двамата.
Меродавно при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от ищеца са броя, характера и степента на
уврежданията - мозъчна контузия с оток на лявата голямомозъчна хемисфера
и контузионни промени в паренхима вляво темпорално и темпорополарно, -
счупване на базата на средната черепна ямка вдясно – полифрагментна
фрактура на дясна темпорална (слепоочна) кост и дясна окципитална (тилна)
кост, - кръвотечение от десния слухов проход и перфорация на дясна
тъпанчева мембрана, - увреда на лицевия нерв (н. фациалис), - увреда на
отвеждащия нерв (н. абдуценс) с наличие на конвергиращ страбизъм
(състояние, което се характеризира с отклоняване на очните ябълки навътре) и
диплопия (двойно виждане) при поглед вдясно, - контузия, подкожен
кръвоизлив и охлузване в дясната тилна област на главата. От значение също
така е продължителността на оздравителния период – в случая около 2 години,
включително 6-месечния период, в който болките са били значително по-
интензивни, а придвижването и обслужването на ищеца е било немисилимо
без неговите близки. Към неблагоприятните последици следва да бъдат
посочени и дразненето от силен шум и ярка светлина, които ищецът е
изпитвал. Следва да се отчете и установената посттравматична
енцефаломалация, хроничен пансинуит, възможността от късни паметови,
поведенчески и емоционални разстройства в бъдеще, както и развитието на
посттравматична епилепсия. Съдът съобрази и младата възраст на ищеца – 16
години, преживения стрес и уплаха, продължителното обездвижване на тялото
и нуждата от чужда помощ. Не на последно място съдът взе предвид
икономическата конюнктура към момента на произшествието, както и
практиката на съдилищата в други подобни случаи. Въз основа на посочените
факти и обстоятелства ценени в техния комплексен и многопосочен вид,
настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по
смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на 200 000 лв. След приспадане на определения по-горе процент на
съпричиняване, на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение за търпените
от него неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
7
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която
обезщетението за неимуществени вреди е присъдено за разликата над сумата
от 100 000 лв. до уважените от 144 000 лв.
Същият процент на съпричиняване следва да бъде приложен и по
отношение на причинените имуществени вреди, съставляващи разходи за
лечение, чийто доказан размер от 2 580.60 лв. след корекция с 50% се свежда
до 1 290.30 лв. До тази сума искът е основателен, а за разликата над нея
обжалваното решение следва да се отмени.
Върху посочените застрахователни обезщетения за неимуществените и
за имуществените вреди се дължи законна лихва за забава, чието начало
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т.2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ нормативно свързва с
изтичането на три месеца от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 от
КЗ пред застрахователя. Първоинстанционният съд правилно е приложил
посочените норми на действащия Кодекс за застраховането, като е съобразил и
представените доказателства по делото, касаещи датата на предявяване на
претенцията от ищеца пред ответната застрахователна компания. Поради това
в тази му част решението следва да се потвърди.
При този изход на делото на адв. Н. Г. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 7 930 лева,
единствено за производството пред първата инстанция, с оглед изричното му
изявление, че пред настоящата не претендира разноски. На основание чл.78,
ал.3 вр. ал.8 от ГПК на ответната застрахователна компания следва да се
присъди сума в размер общо на 1 069.50 лв., представляващи разноски и за
двете инстанции, като и сума в размер на 400 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение (по 200 лв. за всяка инстанция).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261323 от 30.11.2023 г., постановено по гр. д. №
928/2021 г. на СГС, ГО, 1-3 състав, В ЧАСТТА, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Г. Р. Д. на основание чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 44 000 лв., представляваща разликата над дължимите 100 000 лева
до присъдените от 144 000 лв., като обезщетение за неимуществените вреди,
8
претърпени от ПТП, настъпило на 09.07.2019 г., В ЧАСТТА, в която са
присъдени 1290.30 лв., представляващи разлика над дължимите 1 290.30 лв.
до присъдените 2580.60 лв., ведно с лихвата за забава считано от 22.01.2021 г.
до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. ***,
ул. «***» № *, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ , с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. «Г. М. Димитров» №1 иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата от 44 000 лв.,
представляваща разлика над дължимите 100 000 лв. до присъдените 144 000
лв. като застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на 09.07.2019 г., ведно с лихвата за забава от
03.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. ***,
ул. «***» № *, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ , с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. «Г.М. Димитров» №1, иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 1290.30 лв.,
представлаваща разликата над дължимите 1 290.30 лв. до присъдените
2580.60 лв. като застрахователно обезщетение за имуществените вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на 09.07.2019 г., ведно с лихвата за забава
считано от 22.01.2021 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261323 от 30.11.2023 г., постановено по
гр.д.№928/2021 г. на СГС, ГО, 3-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. «Г.М.Димитров» №1, да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв. Н. Г., сумата от 7 930 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение общо за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА Г. Р. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул. «***» №*, да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. «Г.М.Димитров» №1, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, сумата от 1 069.50 лв., представляваща
разноски за двете инстанции и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
9
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10