Р
Е Ш Е
Н И Е № 35
гр.Кюстендил, 07.03.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 403 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.11, ал.1,т.1,б. „б“ от Закона за
автомобилните превози.
„С.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.П.,
чрез пълномощника адв. Л.В., оспорва
заповед № РД-01-544/10.11.2021г., издадена от
изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Налице са оплаквания
за липса на мотиви на заповедта, относими към фактическото основание за
постановяването й. Твърди се и материалноправна незаконосъобразност на заповедта поради
недоказаност на основанията по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр. Прави се искане за отмяна на оспорената
заповед.
В съдебно заседание,
пълномощникът на оспорващия адв. В., поддържа предявените с жалбата оплаквания,
като допълнително навежда доводи за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради ненадлежно връчване на административните
актове, във връзка с които е постановена оспорената заповед, както и на последната.
Сочи се, че връчването е на лице, което няма представителна власт. Претендират
се деловодни разноски.
Ответникът
- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
чрез пълномощника си гл. юк Генади Иванов, представя писмено становище за оспорване на жалбата като неоснователна. Сочи се, че
обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган, в надлежната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Налице са
доводи за осъществено материалноправно
основание по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр, доколкото превозвачът не е
представил доказателства за установяване на финансова стабилност, а и в жалбата
си прави признание за наличие на
публични задължения. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
С оспорената заповед
№
РД-01-544/10.11.2021г.,
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на
осн. чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.
6, чл.9, ал.3, т.2, б. „а“ и чл.14а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, прекратява
правата, произтичащи от лиценз на Общността № 11215 за превоз на товари,
издаден на „С.т.“ ЕООД /т.1/; отписва 3
броя заверени копия към лиценза /т.2/ и нарежда незабавно връщане от
дружеството на притежаваните 3 броя заверени копия от лиценза /т.3/.
Заповедта е мотивирана с оглед данните от направена справка в регистър
„Лицензи“ на ИА „АА“, при която е
установено, че превозвачът „С.т.“ ЕООД
не отговаря на изискването за финансова стабилност по чл.7, ал.2, т.3
и ал.6 от ЗАвтПр. и чл.6, ал.4 от Наредба № 11/2002г. Във връзка с горната констатация, органът е
цитирал доклад изх. № 11-17-4707/21.06.2021г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, както и
издадената от последния заповед № РД-14-49/06.01.2021г.,
с която на осн. чл.107, ал.1 вр. с
чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“ и ал.2, т.5 от ЗАвтПр. е наложена принудителна
административна мярка на дружеството-превозвач
„временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на
товари до отстраняване на несъответствието с изискването за финансова
стабилност, но не повече от три месеца“. Сочи се, че в 3-месечния срок, превозвачът не е представил документи,
предвидени в закона и Наредбата, удостоверяващи, че отговаря на изискването
за финансова стабилност, вкл. че няма
публични задължения. Извън горното е посочено, че в уведомление с рег. №
12-00-250/20.10.2020г., издадено на осн. чл. 182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 от ДОПК на кмета на община Кюстендил се
съдържат данни, че „С.т.“ ЕООД има публични задължения. Предвид
установеното органът е приел, че дружеството
не отговаря на изискванията за финансова стабилност по чл.7,
ал.6 вр. с ал.2, т.3 от ЗАвтПр. във вр.
с чл.6, ал.4 от Наредба № 11/2002г. и
конкретно на изискването да няма публични задължения, и се следва прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността №
11215/19.11.2013г.; отписване от
регистъра по чл.6, ал.1 от закона на МПС, с които се извършва дейността от
превозвача, както и връщане на заверените копия на лиценза общо 3 броя. Налице
са данни за изпратено на осн. чл.26 от АПК, уведомление на превозвача за доказване
на финансова стабилност, но същият не е представил изискуемите се документи по чл.6 от Наредба №
11/2002г.
Издадената заповед е изпратена по пощата с писмо рег. № 11-17-4707/2/10.11.2021г. на изп. директор на ИА „АА“ на адреса на дружеството и е
връчена на 18.11.2021г. на А.Г.– служител
с пълномощно, видно от известие за доставяне на л.15 от делото. Жалбата е подадена чрез органа на 26.11.2021г.
Административният орган е приложил
цитираната в оспорения акт, заповед № РД-14-49/06.01.2021г., издадена от
началника на ОО“АА“ - гр. Кюстендил за налагане на ПАМ, която е издадена въз
основа на данните в получено уведомление изх. № 12-00-250/20.10.2020г. по чл.182, ал.2, т.2 и
чл.221, ал.6 от ДОПК на кмета на община Кюстендил с адресат ИА „АА“, за
наличие на непогасени публични задължения на „С.т.“ ЕООД *** в размер на
14 531,87лв. Същото е приложено на
л. 37 и сл. от делото. Заповедта за ПАМ е връчена на превозвача на 08.01.2021г. чрез лицето Антоанета Димитрова
Георгиева.
Административното производство,
приключило с оспорената заповед, е започнало въз основа на доклад на началника на ОО “АА“ - гр. Кюстендил с рег. №
11-17-4707/21.06.2021г. В същия е
цитирана заповедта за налагане на ПАМ, като се сочи, че в тримесечния срок по заповедта, превозвачът не е погасил
публичните общински задължения и дължи сумата 14 764,78лв. – данък върху
превозните средства, което е видно от писмо изх. № 12-00-250/28.05.2021г. на
кмета на община Кюстендил / л.29 и сл. от делото/. Приема се, че превозвачът не
отговаря на изискванията за финансова стабилност и се прави предложение за
започване на процедура за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза за
превоз на товари.
Следва писмо изх. № 11-17-4707/1/28.07.2021г.
на изп. директор на ИА „АА“, с което на
осн. чл.26, ал.1 от АПК уведомява превозвача за образуваното административно
производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността,
като му предоставя 7-дневен срок за изразяване на становище и представяне на
доказателства, вкл. такива, удостоверяващи финансова стабилност. Посочено е, че при
непредставяне
на документи за финансова стабилност ще се издаде
заповед за прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на
Общността. Писмото е получено
на 30.07.2021г. от А.Г./вж. л.20 от
делото/.
Във връзка с представителната
власт на лицето, чрез което са съобщавани на превозвача издадените
административни актове и писма, по делото е представено пълномощно от
13.08.2013г. с нотариална заверка по
подписите, с което управителят на дружеството упълномощава Антоанета Димитрова
Георгиева да получава и подава лично и по интернет с електронен подпис,
всякакви документи свързани с дейността на дружеството / т.4/.
Органът е представил като част от
административната преписка: справка за наличие/липса на задължения от
електронната система RegiХ, разпечатана на 06.12.2021г. от интернет страницата “Система за
международен обмен на информация RegiХ“ на Държавна агенция „Електронно управление“,
видно от която „Спиро транспорт“ с ЕИК,
идентичен с този на превозвача, има задължения към НАП, както и заповед №
РД-08-344/17.08.2018г., изд. от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с която оправомощава изпълнителния директор на ИА
„АА“ да издава лицензии на Общността,
както и да отнема заверени копия на издадени лицензии на Общността.
Към административната преписка са
приложени: заявление вх. № 30-02-17-1084/30.10.2018г. на А.Г.като пълномощник на управителя на „С.т.“
ЕООД, ведно със справка за доказване на
финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г.
за три броя заверени копия на
лиценза; договори за ползване на гаражна
площ и за счетоводно обслужване; граждански и трудови договори с персонал; справка
за наличие/липса на задължения от електронната система RegiХ, разпечатана на 02.11.2018г. от
интернет страницата “Система за международен обмен на информация RegiХ“ , видно от която субект с ЕИК, идентичен с този на превозвача,
няма задължения към държавата над 5000,00лв. Налице е справка рег. №
30-02-17-1084/2/07.11.2018г. от ИА „Автообилна администрация“, видно от
която на „С.т.“ ЕООД е издаден лиценз на
Общността за извършване на товарни превози № 11215/19.11.2013г. с три броя копия от
същия.
По делото допълнително ответникът
е представил: заявление № 30-01-17-7832/09.01.2013г. от управителя на „С.т.“ ЕООД за издаване на
лиценз на Общността за международен
автомобилен превоз, ведно със справка от 08.10.2013г. за доказване на
финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г. за
два броя заверени копия на лиценза; застрахователна полица от 04.10.2013г. за
сключен договор за застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г., със срок
от 1 година и трудов договор за
длъжността „ръководител транспорт“.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 АПК за подаването й; същата изхожда от представител
на адресата на заповедта, която представлява индивидуален
административен акт, засягащ пряко неговите права и интереси. Жалбата е редовна, като изпълняваща
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, счита
същата за
законосъобразен индивидуален административен акт. Съображенията са следните:
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като
орган по см. на чл.11, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. вр. с чл.7, ал.1 от ЗАвтПр във
вр. със Заповед № РД-08-344/17.08.2018г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Страните не спорят по
компетентността.
Заповедта е в
писмена форма, съдържа дата на издаване и издател, адресат, ясна разпоредителна
част, посочен е реда за оспорване и
фигурира подпис на издателя. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдът
счита, че в заповедта освен правното
основание за нейното издаване, са изложени и ясни
фактически основания, с оглед на което е
изпълнено изискването за надлежно мотивиране на административния акт по чл.59, ал.2,
т. 4 от АПК. В заповедта е посочено изрично на кое от изискванията за
финансова стабилност не отговаря превозвачът. Органът е приел, че същият не е
представил документи, предвидени в закона и Наредбата, удостоверяващи, че
отговаря на изискването за финансова
стабилност и конкретно, че няма публични задължения. Цитирано е уведомление с
рег. № 12-00-250/20.10.2020г., издадено на осн. чл. 182, ал.2, т.2 и чл.221,
ал.6 от ДОПК на кмета на община
Кюстендил в което се съдържат данни,
че „С.т.“ ЕООД има публични задължения.
Предвид установеното органът е приел, че
дружеството не отговаря на изискванията за финансова стабилност по чл.7,
ал.6 вр. с ал.2, т.3 от ЗАвтПр. във вр.
с чл.6, ал.4 от Наредба № 11/2002г. да
няма публични задължения. Същото фактическо основание за издаването на
оспорената заповед се извежда и от документите, съдържащи се в
административната преписка и предхождащи издаването й, а именно – докладът от
началника на ОО“АА“ – Кюстендил и заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. В последната е
посочено, че с представеното уведомление по чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.7 от ЗАвтПр. на кмета на Община Кюстендил за наличие на
непогасени публични задължения, превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за
финансова стабилност, уредени в параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент
(ЕО) №1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, и на чл. 7, ал. 2, т.
3 , ал. 6 и ал.7 от ЗАвтПр. С оглед
изложеното и препращането към условията, свързани с изискването за финансова
стабилност по параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1071/2009
г., следва да се приеме, че възприетото от органа фактическо основание за
издаване на процесната заповед е във
връзка с втората предпоставка за
установяване на финансовата стабилност на превозвача по чл. 7,
ал. 6, изр. 1 от ЗАвтПр.
Съдът не констатира
допуснати от органа
нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
административен акт. Административното производство по издаване на заповедта е
образувано служебно от органа въз основа на доклада от началника на ОО
„Автомобилна администрация“. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, съдът счита, че същият е надлежно уведомен за започване
на административното производство, т.е. предоставена
му е възможност да участва в производството като страна, вкл. да изрази становище, да направи искания и да представи доказателства за установяване на
релевантните
факти,
в това число за финансова
стабилност. Както се посочи, писмото с изх. № 11-17-4707/1/28.07.2021г. на
изп. директор на ИА „АА“, с което на осн. чл.26, ал.1 от АПК се уведомява превозвача за образуваното
административно производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза
на Общността, е получено на 30.07.2021г. от лицето Антоанета Георгиева,
за което по делото е доказано,че е пълномощник на дружеството. На същото лице е
връчена и заповедта за прилагане на ПАМ, както и оспорената по делото заповед.
Анализът на съдържанието на приложеното пълномощно сочи на изводи, че лицето А.Г.има
качеството на търговски пълномощник по см. на чл.26, ал.1 от ТЗ. Видно е, че управителят на „С.т.“ ЕООД е предоставил права на А.Г.да го представлява
пред държавни органи, вкл. да получава и подава лично и по интернет с електронен
подпис, всякакви документи свързани с дейността на дружеството. От горното следва, че органът е изпълнил задължението си за уведомяване на
дружеството за
образуваното административно производство, с което е обезпечил правната
възможност за същото да упражни правата по чл.34, ал.1
и ал.3 от АПК. Не е налице заявеното в хода на делото от пълномощника на жалбоподателя, съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон поради следното:
Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност на превозвачите. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира е обусловила детайлната й регламентация на национално и на европейско ниво.
Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1071/2009) посочва изискванията за упражняване на професията автомобилен превозвач от предприятия, сред които б. "в" нормира, че същите следва да имат необходимата финансова стабилност.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАвтПр, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на определени изисквания, като съгласно ал. 6 от същата разпоредба, изискването за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 е изпълнено, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира нормалното функциониране на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.7, ал.7 от ЗАвтПр., изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Условията и редът за установяване съответствието
със законовите изисквания по отношение на превозвачите, едно от които е
финансовата стабилност, се определят с наредба, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съответствие с чл. 5
от Регламент (ЕО) № 1071/2009. Визираният нормативен акт е Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 108 от
19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г.), разпоредбата на чиито чл. 3
указва, че лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава
на превозвач, който отговаря на следните изисквания: благонадеждност (добра
репутация); професионална финансова стабилност; компетентност и установяване на
територията на Република България. Критериите и реда за доказване наличието на
финансова стабилност са регламентирани в чл. 6 от
същата Наредба, като съгласно ал. 7,
превозвачите доказват финансова стабилност в следните четири случая: 1. при
кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на
Общността; 2. при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на
лиценза на Общността; 3 всяка година: а) в 10-дневен срок от заверяването на
годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б)
преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или
срока, за който е издадена банковата гаранция. С разпоредбата на чл. 6 от Наредбата
, е създаден специален механизъм за
установяване на финансова стабилност, като са посочени необходимите документи
(чл. 6, ал. 8 от наредбата) и срокът (чл. 6, ал. 7 от наредбата), в който те
следва да се представят пред ИААА.
Съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата, не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за
оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и
осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Описаната регламентация налага извод, че на законово равнище е определено задължение за ежегодно доказване на финансовата стабилност на превозвача, а последиците от неизпълнението на същото са уредени в нормата на чл. 11, ал. 1, б. "б" ЗАвтПр, като в подобна хипотеза лицензиращият орган разполага с правомощието да прекрати правата на превозвача, произтичащи от издадения лиценз в случай, че същият престане да отговаря на законоустановените изисквания на чл. 7, ал. 2 от ЗАвтПр.
В случая съдът приема за безспорно, че “С.т.“ ЕООД е притежател на валиден лиценз на Общността с № 11215 за обществен международен превоз на товари, независимо, че същият не е представен по делото. Данни за съществуването на лиценза на дружеството се съдържат в документите към административната преписка. Както се посочи, фактическото основание за издаване на заповедта е наличието на публични задължения на превозвача, с оглед на които същият е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност по чл.7, ал.2, т.3, ал.6, предл.2 и ал.7 от ЗАвтПр. и чл.6, ал.4, пр.2 от Наредба № 11. Съществуването на задължения за данъци и осигурителни вноски като отрицателна предпоставка за финансова стабилност, е надлежно доказано от събраните писмени доказателствени средства. В административното производство за налагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.6, б. „в“ от ЗАвтПр. е представено уведомление изх. № 12-00-250/20.10.2020г. по чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 от ДОПК на кмета на община Кюстендил с адресат ИА „АА“, за наличие на непогасени публични задължения към Община Кюстендил на превозвачи, сред които и „С.т.“ ЕООД, като задължението на последния е посочено в размер на 14 531,87лв. за данък върху превозни средства. Информация за публични задължения на жалбоподателя се съдържа и в изисканата служебно справка в системата на НАП, разпечатана от интернет страницата “Система за международен обмен на информация RegiХ“. От друга страна, в доклада на началника на ОО “АА“ - гр. Кюстендил с рег. № 11-17-4707/21.06.2021г., с който е инициирано административното производство, приключило с издаването на оспорената заповед, се сочи, че в тримесечния срок по заповедта за налагане на ПАМ, превозвачът не е представил доказателства за финансова стабилност, вкл. за погасяване на публичните общински задължения, като за удостоверяване на горното е приложено писмо изх. № 12-00-250/28.05.2021г. на кмета на община Кюстендил, видно от което „С.т.“ ЕООД към 28.05.2021г. дължи сумата 14 764,78лв. – данък върху превозни средства. Съдът квалифицира визираните документи, като такива по чл.7, ал.7 от ЗАвтПр. и чл.6, ал.12 от Наредбата. Според разпоредбата на закона, изискването за липса на публични задължения е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според разпоредбата от наредбата, за установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски, лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая органът е приел както уведомление по ДОПК, така и справка от НАП. Следват изводи, че жалбоподателят като превозвач, притежаващ валиден лиценз на Общността, не е изпълнил изискването за финансова стабилност като не е доказал, че няма задължения за данъци и осигурителни вноски, което от своя страна обективира основанията по чл. 11, ал.1, т. 1, б. "б", вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр. за прекратяване на лиценза. Прекратяването на правата по лиценза на Общността влече и последиците по чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/31.10.2002 г. – отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр на моторните превозни средства към лиценза, както и задължението за незабавно връщане на заверените копия от лиценза.
Несподелим е доводът на касатора, че органът е бил длъжен да посочи конкретния критерий за оценка на финансовата стабилност, за който се иска съответствие със законовата регламентация. От една страна в случая е прието основанието – наличие на публични задължения, а от друга страна финансовата стабилност представлява съвкупност от обстоятелства, изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 6 ЗАвтП. Доказването на последните от страна на превозвачите е уредено за тях като ежегодно задължение, а неспазването му е скрепено със съответната санкция – отнемане на предоставения лиценз. В тежест на превозвачите е задължението всяка година да доказват пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност. Неизпълнението на това задължение корелира с правомощието на административния орган да прекрати правата по издадения лиценз. Правопораждащ властническото волеизявление юридически факт е самото бездействие на превозвача в рамките на определения срок, а не обективното му несъответствие със заложените икономически параметри за финансова стабилност.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Предвид характерната за
лицензионните режими императивна уредба, административният орган действа при
условията на обвързана компетентност. Той
няма право на субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в
хипотезата на правната норма – чл. 11, ал. 1,
т. 1, б. „б”
във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
3 от ЗАП,
факти, е длъжен да приложи автоматично нейната санкция и да издаде заповед за
прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз.
По изложените съображения
процесната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК.
При този изход на спора е
основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Последното съдът определя в размер на 100,00лв. по правилото на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалбата на „С.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, против заповед № РД-01-544/10.11.2021г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА „С.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: