Решение по дело №118/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№  75/05.06.2019

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и пети април

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар: Соня Дичева

Прокурор: Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 118 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 16 по НОХД № 1411/2018г. по описа на същия съд, постановена на 25.02.2019г. е признал подсъдимата Д.Н.С. за ВИНОВНА в извършване на деяние, наказуемо по чл.249 ал.1 от НК, за това, че на 23.10.2017г. в гр.Варна използвала платежен инструмент - банкова дебитна карта, издадена от ЦКБ, като изтеглила сумата от 400 лева от банкомат на ОББ, ATM 621, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав" № 67, без съгласието на титуляря В.Г.Д. и деянието не представлява по-тежко престъпление. На основание чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54  от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „общ“  режим както и ГЛОБА в размер на 600 /шестотин/ лева.

На основание чл. 45 от ЗЗД подс. С. е била осъдена да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието в полза на гр. ищец В.Д. в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Със същата присъда подсъдимата С. е осъдена да заплати държавна такса върху уважения гр. иск, както и направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С. с твърдение за несправедливост на наложеното наказание и молба за намаляването му чрез приложение на разпоредбата на чл. 55 от НПК. Депозирано е и допълнение към жалбата, в което се развиват съображения в насока на твърдяното в жалбата нарушение.

В с.з. пред АС – Варна подс. С. се явява лично и се представлява от защитника си – адв. Б. ***/, който поддържа жалбата.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира жалбата на подс. С. като цяло за неоснователна, но навежда доводи за неправилност на преценката на първостепенния съд относно съдимостта на подс., като предлага присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, въпреки настъпилата реабилитация на подсъдимата, но предходните й осъждания да бъдат отчитани като негативни характеристични данни.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. С. изразява съжаление за извършеното деяние.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

 

Жалбата на подс. С. досежно оплакването за несправедливост на наложеното наказание е неоснователна по изложените по-долу съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. подсъдимата в присъствие на защитника си е направила подобно искане, заявявайки, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: На 23.10.2017г. пострадалата свидетелка В.Д. се качила на автобусна линия №409 за една спирка от „Катедралата“ до спирка „Тракия“. В автобуса тя показала на кондуктора  карата си за пътуване, след което я сложила в портмонето, а последното прибрала в чантата си, която закопчала с цип. След като слязла от автобуса, тя посетила магазин, където решила да закупи стока, при което установила липсата на портмонето си. В него тя държала дебитната си карта, издадена от ЦКБ, като ПИН кода на същата била написана на листче. Веднага посетила офис на ЦКБ в гр. Варна, с цел да блокира картата си. Банковата служителка й обяснила, че междувременно била извършена транзакция и от карата й е изтеглена сумата от 400 лева, посъветвала я на следващия ден да отиде, за да й бъде предоставен документ за това. Разбирайки, че е изтеглена от банковата й карта сумата от 400 лева, пострадалата депозирала жалба в полицията, като в хода на започналото разследване по досъдебното  производство тя предоставила на органите на разследването извлечение от банковата си сметка, от която е видно, че транзакцията е била извършена след кражбата на портмонето й  - на 23.10.2017г.  в 11,04 часа на АТМ 621 на ОББ, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ 67, гр. Варна. След даване на съгласие за разкриване на банкова тайна, ЦКБ предоставила извлечение от банковата й сметка на разследващите органи, в което било потвърдено тегленото на инкриминираната сума от 400 лева в 11,04 часа на 23.10.2017г. От банката била изискана и предоставена информация относно наличието на охранителна камера на процесния банкомат на ОББ, АТМ 621 ведно с диск със запис от инкриминираната дата. Този диск бил предоставен на св. Д.М., който след прегледа му разпознал като извършител на деянието подс. Д.С. ***.

От заключението по назначена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се установява, че лицето заснето да извършва операции на банкомат АТВ 621, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ №67 на 23.10.2017г е едно и също лице с подсъдимата Д.Н.С., ЕГН ********** – същата е преминала в 11.00.24 часа за пръв път в обхвата на камерата, с гръб; секунди по- късно се е върнала, като при това преминаване е заснето и се вижда лицето й; в 11.02.24 часа е застанала пред банкомата, оглеждайки се във всички посоки, извадила е банкова карта, която е поставила в устройството и започнала да борави с него. В 11.04.26 часа тя е  взела банкнотите от банкомата и секунди по- късно излязла от обхвата на камерата.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства. правилно и обосновано първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подс. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Първоинст. съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от това санкции. Логическо следствие от доброволно инициираната от подс. С. съкратена съдебна процедура е обхватът на доказателствената дейност на решаващия орган, съдържанието на която е предопределено от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние, и редуцирано в очертаните от представителя на обвинението рамки. Характерът и особеностите на диференцираното производство по чл.371, т.2 от НПК обосновават невъзможност за първоинстанционния /или въззивен/ съд, по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, или да приеме за установени, различни от посочените в него фактически обстоятелства. В тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия на страните и неминуемо редуцира претенциите за нарушени права.

Въззивната инстанция изцяло споделя и направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. С., че е извършила престъпление по смисъла на чл.249 ал.1 от НК. Изцяло се споделят изложените съображения и относно обективната и субективна съставомерност на деянието.

 

Относно  справедливостта на наложеното наказание: ВОС правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл.373 ал.2 от НПК, преценявайки всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, отчел е липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, закономерно отчитайки, че на практика е налице само формално изразено съжаление пред съда, с оглед проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК, доколкото на досъд. пр-во подс. С. е заявила, че не се признава за виновна. Правилна е била и преценката на ВОС, че наличието на две пълнолетни деца, не следва да се третира в полза на подсъдимата.

Въззивната инстанция обаче не може да се съгласи с извода на първоинст. съд, че подс. С. е с обременено съдебно минало и този факт следва да се отчита като отегчаващ наказателно-правното й положение. По делото са налични писмени данни за съдимостта на подсъдимата /л. 67 и 68 от ДП/, от които се установява, че  към 16.06.2010г /когато е последното й осъждане по НОХД № 1550/2009г на ВОС/ тя е била реабилитирана по право и именно това е дало възможност на съда към него момент да отложи по реда на чл. 66 от НК наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца. Т. е. предходните осъждания на подсъдимата следва да се разглеждат единствено само в насока на лоши характеристични данни за личността й, доколкото в основата на института на реабилитацията се съдържа разбирането, че след настъпването й се заличават всички последици на осъждането. Това е и основанието да се прецени, че с оглед разпоредбата на чл. 86 ал. 2 от НПК повторна реабилитация по право не може да настъпи /веднъж такава е настъпила/ и въпреки изтеклия изпитателен срок от 3 години към 23.10.2017г., подс. С. към момента на извършване на деянието, преедмет на настоящото производство,  се счита за осъждана, което безспорно е отегчаващо отговорността обстоятелство и пречка за приложението на чл. 66 от НК.

Не се споделя и виждането на ВОС, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетен и начинът на придобиване на дебитната карта от страна на подс. С. –чрез престъпление, тъй като портмонето на пострадалата е било откраднато от чантата й, ведно с други вещи, докато е пътувала  в автобуса. Няма спор, че портмонето на пострадалата Д. е било обект на кражба, но по делото липсват каквито й да е данни, че именно подсъдимата С. я е извършила, поради което и в сферата на предположенията остават догадките, по какъв начин тя се е сдобила с нея. Безспорен е единствено фактът, че именно подсъдимата е използвала тази карта, теглейки максимално възможната за деня сума от 400 лева.

С оглед на всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд счита, че правилно и обосновано наказанието на подс. С. е определено при условията на чл. 54 от НК /категорично липсват основанията на чл.55 от НК, каквото е искането на защитата - не са налични нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорности обстоятелства, които законодателят свързва с приложението на тази разпоредба/, но при сравнителен баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото обаче първоинстанционният съд, въпреки изложените съображения за превес на отегчаващите обстоятелства, е индивидуализирал правилно размера на наказанието на 3 /три/ години, същото не следва да се коригира в насока на намаляването му, респективно и редуцираното такова по чл. 58а от НК в размер на 2 /две години/. Същото следва да се изтърпи ефективно от подсъдимата при определения вече „общ“, т. к. е налице пречка за приложението на института на условното осъждане – подс. се счита за осъждана и както правилно е отбелязал ВОС, съгласно нормата на чл. 88а от НК, реабилитацията по право ще настъпи едва към 16.06.2018г.

Размерът на наложената глоба на подс. С. е изцяло съобразен с материално-правната разпоредба на чл. 249 ал. 1 от НК и размера на изтеглената сума.   

 

В този смисъл определените наказателни репресии за подсъдимата С. са съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

 

Па отношение гражданско-осъдителната част на присъдата: въззивният съд също намира, че гражданският иск за имуществени вреди, претърпени от пострадалата Д. е основателен по основание, т. к. в резултата на извършеното деяние, пострадалата е претърпяла материални вреди. Размерът на иска е съобразен със стойностния предмет на престъплението – 400  лева. Тази сума, ведно със законната лихва следва да овъзмезди претърпените вреди от пострадалата.

 

 Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че жалбата на подс. С. е неоснователна, а присъдата на ОС-Варна като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 16 на Окръжен съд-Варна, постановена по НОХД № 1411/2018г. на 25.02.2019г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.