Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 09.10.2020г.

                                              

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети септември  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2075 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 119 от КМЧП.  

 

С искова молба по делото с вх. № 122327/09.10.2019г. от ищеца „S.-L.” („С.Л.“ ООД), дружество със седалище и адрес на управление Република Молдова, гр. Тараклия, ул.”*********МД-7401, и с държавен идентификационен код 1003610001842,  е изложено, че  съгласно  съдебно решение от 26.02.2018г. по гражданско дело № 49-2с-303-2803216 на съд Кахул, седалище Тараклия, Република Молдова, ответникът  „ЕСО 70” ЕООД, с предишно наименование „Е.А.“ ЕООД, е бил осъден да заплати на „С.Л.“ ООД обезщетение за вреди, настъпили в резултат на евикция на автомобил марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код WMAH06ZZ97W091934 в размер на 20 000 евро стойност на автомобила, 65 800 леи загубена печалба, 77 000 леи стойност на обмитяването в Р.М.и разноски за държавни такси от 17 466 леи. За заведеното съдебно производство българското търговско дружество е било надлежно уведомено, като включително с него е водена кореспонденция преди започване на делото. Видно от справка изх. № 941/14.03.2019. на компетентния съд в гр. Тараклия, решението   е влязло в законна сила на 29.03.2018г.

Ищецът иска съдебното решение да бъде признато и допуснато до изпълнение на територията на Република България, с присъждане на разноските по делото.

 

Ответникът „Е.70” ЕООД, българско търговско дружество, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***,  оспорва исковете като неоснователни.

Конкретно възразява, че съдебното решение, чието признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България се иска, е било постановено при липса на международна подведомственост. Съдът се е позовал на чл. 460, ал. 1, б.f от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова, съгласно който съдебните инстанции в РепубликаМ.са компетентни да разгледат дела с международен елемент, ако съгласно договора пълното или частично негово изпълнение има място в Република Молдова, но изпълнението в случая е било на територията на България.  Ответникът представя Договор за покупко-продажба на моторно-превозно средство от 08.10.2012г. и разрешение за временно движение за установяване, че МПС-то е било предадено на купувача на българска територия и се е придвижило до РепубликаМ.на собствен ход. Не се е касаело за  условия DAP Тараклия, съгласно И.2010г. Необосновано съдът Кахул е приел, че на основание чл. 460, ал. 1, б.f от Гражданския процесуален кодекс на РепубликаМ.спорът му е подведомствен за решаване. С оглед на това единствено годно основание за разглеждане на спора от този съд остава само обстоятелството, че ищецът е юридическо лице със седалище и регистрация в РепубликаМ.(чл. 117, т. 1 от КМЧП).

Налице са и допуснати нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП. На ищеца не е била връчена исковата молба и той не е бил редовно призован за проведеното по делото заседание. Ответникът оспорва истинността на представената справка на чуждестранния съд изх. № 940/14.03.2019г. за уведомяване на ответника за стартиралото производство. Макар и издадена от съд, тя съдържа невярна информация. Ищецът не е получавал искова молба с приложения по делото.  Ответникът оспорва и истинността на удостоверените в документа  изх. № 22/26.03.2019г. на Държавно предприятие „Поща Молдова“ обстоятелства с известието за доставяне. На ищеца не е връчвано такова писмо. Към датата на връчване 05.02.2018г. той не е имал адрес на управление ***, на който адрес е било връчено писмото. От 17.05.2017г. адресът на дружеството е бил гр. Казанлък, ул.“********В дружеството не работи служител с името, посочено в обратната разписка за получател на писмото. Същевременно в документа на съда е посочено, че книжата са били получени на 03.01.2018г. РепубликаМ.не е ратифицирала Хагската конвенция относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от 15.11.1965г. и сезираният съд е следвало да извърши необходимите справки и да отправи исковата молба и доказателствата на коректния адрес на управление, отразен в търговския регистър. 

Дори исковата молба да е била връчена редовно, то разглеждането на делото е станало в нарушение на чл. 190, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова.  Съгласно разпоредбите на този кодекс, делата се насрочват за разглеждане по начин, че от датата на получаване на призовката да има не по-малко от 15 дни за подготовка и защита на страната. Такъв срок на ответника не е бил даден. Решението по делото е било постановено на 26.02.2018г.

Няма доказателства, че ответникът е бил призован за конкретното съдебно заседание.

Ответникът е бил лишен от възможността да обжалва съдебното решение. Решението е можело да се обжалва в 30-дневен срок от датата на обявяване на диспозитивната му част. Не е ясно кога  е станало това. Съгласно чл. 236, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс на РепубликаМ.на неучаствалите при огласяването на диспозитива на решението страни се изпраща копие от решението в 5-дневен срок. Едва след получаването му от страната тече срок за обжалване. В случая решението не е било изпращано и получавано от ответника. Ответникът е научил за постановеното решение с връчената искова молба по настоящото дело. Било е нарушено правото на обжалване на съдебното решение, съответно принципа на българското процесуално право – правото на всеки субект за обжалва постановеното от първата инстанция съдебно решение. Ответникът оспорва и истинността на справка изх. № 941 от 14.03.2019г. за влизане в сила на съдебното решение.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

 

И от двете страни в срок са представени писмени защити.       

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

Ищецът, търговско дружество с регистрация в Република Молдова, е предявил  пред съда Кахул, седалище Тараклия, РепубликаМ.искове срещу ответника, търговско дружество, регистрирано в Република България,  за заплащане на обезщетение за загубите, понесени в резултат на евикция на автомобил (влекач) марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код WMAH06ZZ97W091934, в размер на 20 000 евро стойност на автомобила, 65 800 леи размер на пропусната полза, 77 000 леи стойност на митническото оформяне  в Р.М.и разходи по заплащане на държавна такса  от 17 466 леи.

По исковете е било образувано по гражданско дело № 49-2с-303-2803216, № 2с-13/2016, приключило с уважаването им със съдебно решение от 26.02.2018г.

Съгласно решението чуждестранният съд е приел, че е компетентен да разгледа делото по правилата на чл. 460, ал. 1, б.f от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова, тъй като договорът между страните  (договор за международна продажба на стоки), към който е приложима Конвенцията на ООН относно договорите  за международна продажба на стоки, има място на изпълнение Република Молдова. В този смисъл е била клаузата DAP по фактура № ********** от 08.10.2012г. Делото е било водено по съдопроизводствения ред на РепубликаМ.(Граждански процесуален кодек на Република Молдова).    

Съгласно посоченото в решението от 26.02.2018г., страните са можели да го обжалват пред Апелационната палата Кахул в 30 дневен срок от датата на обявяване на диспозитивната част.

При липса на обжалване от страните, за решението е било удостоверено от съда, че е влязло в сила от дата 29.03.2018г.  

Обстоятелствата се установяват от представените от ищеца официално заверени преписи от съдебното решение на молдовския съд и справка изх. № 941/14.03.2019г. за влизане в сила на съдебното решение.  Документите, на руски и молдовски език, са легализирани по реда на Хагската конвенция от 05.10.1961г. и  са придружени с превод на български език, заверен от преводач, с нотариална заверка на подписа,  по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, като с последното е спазено изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП за заверяване на документите от Министерство на външните работи на Република България.

Представена е и справка изх. № 940/14.03.2019г. на чуждестранния съд, съгласно която  копие на исковото заявление и приложените към него документи са връчени на ответника на 03.01.2018г. За обстоятелството се представя и пощенско известие за доставяне, с дата на връщане 05.02.2012г. Съгласно известието, до ответника с посочено наименование „Е.А.” ЕООД, е било изпратено съобщение на адрес ул.“************, получено от Е.Т..

От 17.05.2017г. наименованието на ответника е било „ЕСО 70” ЕООД, а не  „Е.А.” ЕООД, седалището и адресът на управление ***, а управител е бил А.Т..

Не се установява кое е получилото от името на ответното дружество съобщението лице конкретно, какво е връзката му с дружеството и че фактически съобщението е било предадено на лице с представителна власт по отношение на дружеството. По делото няма посочени и представени доказателства за такива обстоятелства, а единствено съображения (изложени в писмената защита на ответника), че вероятно това лице има връзка с управителя на ответното дружество.

Не се установява още, че съгласно правото на РепубликаМ.е допустимо призоваване и изпращане на съобщения по пощата, както и при какви предпоставки конкретно постановено на 26.02.2018г. съдебно решение се счита влязло в сила след изтичане на срок от обявяването му, без да бъде съобщавано на ответника. По делото е представен единствено препис от Гражданския процесуален кодекс наМ.за влизане в сила на решения, включително при условията на чл. 254, ал. 2 от този кодекс, на който се е позовал и чуждестранният съд

В съдебното решение на молдовския съд  по същество на спора е било посочено, че ответникът е бил уведомен освен за  мястото и часа на разглеждане на делото и  за негови права и задължения. Не се установява какви са били те конкретно. 

За доставката на автомобила (влекач) марка „МАН“ е била съставена фактура по ЗДДС от 08.10.2012г. с доставчик ответникът. При посочване на извършваната доставка на стока във фактурата  (№ **********) е било отразено „DAP Тараклия”.   Съставен  е бил и отделен писмен договор от същата дата, в който местоизпълнение на договора не е изрично посочено, съответно  клауза DAP на фигурира.

Не се установява по делото при изпълнение на договора ответникът да е доставил автомобила (влекач) в Молдова.  За такива обстоятелства не е свидетелствал  свидетелят на ищеца С.С.. Той е бил шофьорът, прекарал влекача от гр. Казанлък до Тараклия, Молдова, но по уговорка с И.П.,  управител на ищцовото дружество. На място в Казанлък е бил и представител на това дружество, с когото се върнали обратно в Молдова. Свидетелят изрично е посочил, че не знае нищо за отношенията между И.П. и ответника, а единствено  е чул разговор, че шофоьор трябвало да закара автомобила, но нещата не са се случили. В този смисъл необосновани са твърденията на ищеца в писмената защита, че имало установен разговор с българското дружество за промяна на начина на превоз на влекача, както и че превозът бил два месеца след покупката. Влекачът е получил транзитен номер (разрешение за напускане на страната от КАТ) на 15.10.2012г. и на тази дата са били оформени митническите документи, като тези отМ.са били от 17.10.2012г., в какъвто смисъл са изложените обстоятелства по решението на молдовския съд. Обстоятелствата се установяват и от показанията на свидетеля на ответника Ш.М., който  е бил ангажиран от ответника да превози автомобила до КАТ и за митническо оформяне на документите, свидетелствал, че непосредствено след това автомобилът е бил вдигнат от паркинга на ответника. Същевременно ответникът има автокъща, доставя автомобили от Германия, за което ползва един шофьор, но при продажба не доставя автомобилите в чужбина. На свидетеля не е известна такава практика. Първоначалното твърдение на ищеца по делото е било, че трето лице е извършило превоза по договорка с ответника, което също не е доказано.         

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 117, т. 1 и т. 2 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, освен другото, когато чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите  на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда, както и когато на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита.

Според разпоредбите на българското право при отношения във връзка с договор за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави,  българският съд би бил компетентен, ако ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България (чл. 4, ал. 1 от КМЧП) или ако мястото на изпълнение на задължението е в Република България (чл. 15 от КМЧП). Място на изпълнение на задължението е мястото на доставката – там, където продавачът трябва да достави стоката, съгласно уговореното между страните, като характерна за договора престация.

Когато местата на дейност на страните по договора са в различни държави и те са договорящи държави по Конвенцията на ООН относно договорите  за международна продажба на стоки, към договора е приложима конвенцията (чл. 1, б.”а”), като задълженията на продавача за доставяне на стоката са уредени в разпоредбите на чл. 30 и чл. 31. 

DAP (Delivered at Place) е код, включен в Incoterms 2010 (в сила от 01.01.2011г.) – международни правила за тълкуване на търговските термини (International commercial terms), издавани от Международната търговска камара в Париж.

DAP  се тълкува като уговорка включително за доставка на стока до определено място (задължение на продавача да продаде стоката на определено място), освен относно представяните документи, рисковете и разходите по доставката. Тя може да бъде от значение и при сключен договор за международна продажба на стоки, уреден при действие на посочената Конвенция  относно договорите  за международна продажба на стоки ( чл. 30 и чл. 31 от Конвенцията относно задълженията на продавача за предаване на стоката), но при включване на такава клауза в съдържанието му. Страните  трябва да се позовали на клаузата  в договора, за да бъде тя обвързваща за тях.

В случая не се установява категорично в договора между страните за международна продажба на стока, сключен по правилата на  Конвенцията на ООН относно договорите  за международна продажба на стоки, по която и Република България, и РепубликаМ.са договарящи държави и където са седалищата и местата на дейност на страните, да е включена уговорка DAP, съответно  задължението на ответника - продавач да продаде стоката (влекач) да е било с място в Република Молдова. Съгласно възприетото от фактическа страна такава уговорка липсва в изричния писмен договор между страните, както и не се подкрепя от начина, по който договорът е бил изпълнен – с предаване на автомобила на сключилото договора за продажба от името на ищеца лице в България и превозването му до РепубликаМ.на собствен ход от водач, ангажиран от управителя на това дружество, след като ответникът, който по правило не доставя автомобили в чужбина при продажбата им, е оформил документите за напускане на страната на влекача и митническите документи. Този начин на доставяне на автомобила не е бил оспорван от ищеца като извършен в нарушение на договора, а спорът между страните е бил относно предпоставките за евикция – установяване в последствие, че от ответника е била продадена чужда вещ, от която ищецът е бил лишен. Изготвената във връзка с доставката фактура е включвала уговорка DAP, но документът е съставен за целите на счетоводното отчитане и данъчно облагане и при изложените по-горе обстоятелства не може да се приеме решаващ при установяване на клаузите от договора между страните.

Както се посочи, без установяване на място на изпълнение на договор на територията на страната или без ответник  с  обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България, българският съд не би бил местнокомпетентен да разгледа делото.

В представеното за признаване и допускане до изпълнение чуждестранно съдебно решение ответникът е със седалище и място на дейност извън Република Молдова, както и липсва установено категорично местоизпълнение по договора, предмет на делото, на територията на тази държава. Поради това е налице пречка по чл. 117, т. 1 от КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на решението на чуждестранния съд – не се установява чуждестранният съд да е бил компетентен да разгледа и реши спора според разпоредбите на българското право. Обстоятелството, оспорвано изрично от ответника, но и за което съдът следи служебно (чл. 120, ал. 1 от КМЧП) е било в доказателствена тежест на ищеца, но е останало недоказано.    

 При възприетото от фактическа страна следва да се приеме липса на условие за признаване и допускане на изпълнението на съдебното решение и по чл. 117, т. 2 от КМЧП.

Съдопроизводственият ред е по процесуалните правила на съда, разглеждащ и решаващ делото, при което спазването им трябва да е съответно на правото на чуждия съд, но което да отговаря и на основаните принципи на българското право, свързани със защитата на страните.

В случая такива обстоятелства не се установяват.

Въпреки липсата на двустранен или многостранен договор във връзка с връчване на съдебни книжа между Република България и РепубликаМ.това може да е при условия на взаимност. В случая от съда вМ.е било предприето уведомяване на ответника по пощата. Не се установява това да е допустимо по молдовското процесуално право.

Същевременно връчването на книжата на ответника за делото, за което единствено се представят доказателства като действие, осигуряващо участието му в производство, е при посочване на негово предходно наименование, на адрес, който вече не е бил вписания в търговския регистър при Агенция по вписванията като адрес на управление на дружеството и на лице без установена категорично връзка с дружеството. И най-същественото - по делото липсват събрани доказателства,  че въпреки това съобщението е достигнало фактически до ответника. Поради това не може да се приеме и че има връчен препис от исковата молба. 

По делото пред чуждестранния съд е имало постановено решение в сравнително кратък срок  от приетото връчване на съобщението до ответника – 03.01.2018г., и отбелязване за влизане в сила на решението в едномесечен срок  от датата на обявяване на диспозитива – 29.03.2018г. Не се установява при какви конкретни процесуални норми, гарантиращи редовното уведомяване на ответника, е било направено това удостоверяване и тяхното спазване. Само позоваването и цитирането на разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс наМ.от ищеца  не е достатъчно за установяване на това обстоятелство.

С оглед на всичко изложено  не се установява спазване на основни принципи на българското право, свързани със защитата на страните (чл. 4, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБ) - принципа на законност, предвиждащ всяко процесуално действие да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон; принципа на състезателност, изискващ осигуряване на възможност всяка страна да участва в производството, по реда на което ще бъде постановено обвързващото я съдебно решение; както и принципа на процесуалното равенство на страните. Възраженията на ответника са и по приложимостта на чл. 117, т. 2 от КМЧП (с позоваване на конкретни разпоредби на  чл. 190, ал. 2 и чл. 236, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова) и в тежест на ищеца е било да установи спазването и на тези условия за признаване и допускане на изпълнението, което не е направено. Тези условия, както се посочи, съдът проверява и служебно.

Без значение е дали и кога ищецът е уведомявал ответника за отнемането на влекача, съответно е отправял претенции в тази връзка преди образуване на делото. Не се установява, че това е относимо съгласно процесуалното право на РепубликаМ.обстоятелство, обосноваващо установените като извършени процесуални действия на този съд като законосъобразни.

По делото от ищеца не се твърдят, нито се установяват обстоятелства по чл. 120, ал. 2 от КМЧП – че ответникът е могъл да изтъкне пред чуждестранния съд  нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП (чл. 120, ал. 2 от ГПК).

Справка изх. № 941/14.03.2019. на  съда в гр. Тараклия за  влизане в  сила на 29.03.2018г. на съдебното решение не е официален документ с невярно удостоверяване по чл. 193 от ГПК и оспорването на ответника в този смисъл е неоснователно. Съгласно доказателствата по делото документът удостоверява преценката на чуждестранния съд за това обстоятелство и е достатъчен като приложение към молбата на ищеца по чл. 119, ал. 2 от ГПК. Това удостоверяване обаче не е достатъчно за установяване на условията по чл. 117, т. 2 от ГПК, които както се посочи се проверяват и служебно от съда. 

Същото е по отношение на удостовереното от чуждестранния съд относно връчването на препис от исковата молба с приложенията на ответника и надлежното му призоваване по делото, съгласно второто оспорено от ответника съдебно удостоверение. Настоящият съдебен състав дължи самостоятелна преценка на тези обстоятелства.

             

По разноските

           

При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК такива са дължими на ответника – 3 600 лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2019г.

 

            Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 119 от КМЧП, предявени от „S.-L.” („С.Л.“ ООД), дружество със седалище и адрес на управление Република Молдова, гр. Тараклия, ул.”*********МД-7401, и с държавен идентификационен код 1003610001842,  представлявано от И.П., с посочен съдебен адреса*** – адв. Д.Р., срещу „ЕСО 70” ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на съдебно решение от 26.02.2018г. по гражданско дело № 49-2с-303-2803216, на съд Кахул, седалище Тараклия, Република Молдова.

ОСЪЖДА „S.-L.” („С.Л.“ ООД), дружество със седалище и адрес на управление Република Молдова, гр. Тараклия, ул.”*********МД-7401, и с държавен идентификационен код *******,  представлявано от И.П., с посочен съдебен адреса*** – адв. Д.Р., да заплати на  „ЕСО 70” ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3 600 лева (три хиляди и шестстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: