Р Е Ш Е Н И Е
№
…….
гр.
Провадия, 16.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на втори ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 559 по
описа за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от М.Х.Й. с ЕГН ********** *** срещу С.М.Х., А.Р.Х. с ЕГН **********
и двамата с адрес с.Б. и срещу П.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба ищеца излага, че на
14.02.1995г. е закупил недвижим имот находящ се в с.Б.,ул***, общ.Ветрино,
обл.Варна, а именно: 830 кв.м. идеални части от дворно място с пространство от
1000 кв.м. съставляващо планоснимачен номер 238 с включени от имота 900 кв.м. в
урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на селото,при граници:от две
страни улица и поземлени имоти 237,VII-239,X-241 ведно с построената в южната
част на това дворно място жилищна сграда ,ведно с принадлежащото й мазе. Ищецът
твърди, че бил заплатил уговорената продажната цена веднага и в брой и от 1995г.
бил във владение на имота, като го владеел, поддържал, плащал данъци и такси за
него, правил текущи и основни ремонти на сградата и оградата на същия, засаждал
и обработвал дворното място. Ищецът твърди, че от 1995г. имал съзнание че бил
единствен собственик на идеалните части от процесния недвижим имот и описаната
по-горе сграда, с декларация с вх.номер 2704875/28.05.1998г. декларирал
собствеността си пред Община Ветрино и плащал данък за имота. Твърди, че към
2005г. в негова полза бил изтекъл изискуемия законов период от 10г. и той
придобил процесния имот по давност. Въпреки това през 2011г. когато ответниците
Х. и Х. се снабдили с нотариален акт за придобиване на собственост по давност с
номер 198, том 11, дело 2201/04.11.2011г. на СВ при PC-Провадия за целия
имот заедно с другата построена къща и
стопанска постройка в него, без основание. Ищецът твърди, че бил демонстрирал
правото си на собственост пред всички, поставил
ограда между имота, който владеел и този на ответника, като никой не
оспорвал правото му на собственост.
Ищецът твърди, че от 1995г. до
предявяване на исковата молба – 03.07.2014г. бил във владение на посочения
по-горе недвижим имот и осъществявал непрекъснато и необезпокоявано фактическа
власт, със съзнание че е единствен собственик, поради което го придобил чрез
давностно владение. Твърди че през 2014г. ответниците Х. са продали на
ответника П. А. с нотариален акт № 18, т.IV, рег.№ 2582, дело № 576/2014
процесния имот, от което произтича правният му интерес към насочване на иска
срещу третия ответник. Иска съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на 400 кв.ид.части от дворно място с площ от 1000 кв.м. с включени
от имота 900 кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на с.Б.,
при граници: от две страни улица и поземлени имоти УПИ VIII-237, УПИ X-241
ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда със
застроена площ 36 кв.м.,ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ 9
кв.м. и ведно с прилежащия й таван със застроена площ от 36 кв.м. и да отмени
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владение с номер 113 дом VI рег.номер 8028, дело с номер 1055/03.11.2011г. на
Нотариус Илко Кънев с район на действие PC-Провадия вписан в службата по
вписвания при ПРС с номер 198 дом XI, дело 2201/04.11.2011г. на РС- Провадия,
както и нотариален акт № 18, т.IV, рег.№
2582, дело № 576/2014. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника С.Х. особен представител – адв.П.И.. В него се излага, че заведеният иск е недопустим, тъй
като за ищецът не било възникнало твърдяното право на собственост и той не бил
активно легитимиран да предяви иска. Твърди, че иска е и неоснователен, оспорва
фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е
упражнявал
непрекъсната,постоянна,необезпокоявана фактическа власт върху имота с
намерение за своене. Твърди, че
ответника Х. е владял целия имот повече от 10 години и го е придобил по
давност, както било констатирано в издадения нотариален акт от 2011г. за
придобиване на собственост по давност върху процесното дворно място. Твърди, че
имота бил предоставен на ищеца само за ползване и пазене и той не е могъл да
придобие собствеността му по давност. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника А.Х. особен представител – адв.Б.В.. Оспорва предявения иск, с твърдение че представения
от ищеца писмен договор за покупко-продажба бил недействителен в него не били
посочени ЕГН-та на продавачите, имота не бил описан по действащия план на
селото към момента на подписване на договора.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.А.
чрез упълномощеният от него адв.К.С..
В него се излага, че иска е неоснователен. Твърди, че е собственик на дворно
място с площ 1000 кв.м., съставляващо ПИ № 238 в кв.9, по плана на с. Б., в
едно с изградените в дворното място сгради, подробно посочени в НА № 114, том
XI, дело 2132/2014 г., вх. per. № 4181 от 11.09.2014 г. на Служба по вписванията
- Провадия. Описания в нотариалния акт имот бил придобил чрез покупко-продажба,
от С.Х. и А.Х., легитимирали се при извършване на сделката с НА № 198, том XI,
дело 2201/2011 г., вх. per. № 4524 от 03.11.2011 г. на Служба по вписванията -
Провадия. Оспорва твърденията на ищеца, че е закупил процесния имот и то на
сочената от него дата - 14.02.95 г. Оспорва датата и съдържанието на
представения - договор от 14.02.95г., включително отразеното в него
обстоятелство, че сумата е изплатена. Твърди, че договора не се отнася за
процесния имот. Оспорва твърдението, че процесните 400 кв.м.ид.ч. били оградени
с ограда и отделени от целия имот с площ от 1000 кв.м. Твърди, че другите
ответници са владели целия имот, така както било описано в НА № 198, том XI,
дело 2201/2011 г., вх. per. № 4524 от 03.11.2011 г. на Служба по вписванията -
Провадия, придобили са го въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като са се позовали на нея пред нотариус. Оспорва иска по чл.537, ал.2
от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде уважен. Ответниците
чрез процесуалният си представител молят предявеният иск да се отхвърли.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От копие на договор за покупко-продажба от 14.02.1995 г.
се установява, че ищецът е сключил на
14.02.1995г. договор в с.Б.. В него страните са договорили ищеца да закупи
собствеността от Б. Х. И., Г. А. К. и Г. С. К. на наследствена къща с дворно
място от 830 кв.м. за 30 000 лева., която ищецът е следвало да заплати на
21.06.1995г. на наследниците на Х. К. Съдът намира, че този договор
представлява предварителен такъв, но същият е нищожен поради липса на
индивидуализация на предмета му – не е конкретизирано местонахождението на
дворното място, нито границите му. Договорът е нищожен поради липса предмет
относно, който страните по него са постигнали съгласие за покупко-продажбата му
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Видно от удостоверение по декларирани данни с изх. №
**********/11.11.2013 г. и от Удостоверение за постоянен адрес с изх. №
208/11.11.2013 г. изд. от к-во с. Б., обл. Варна ищецът е с регистриран постоянен адрес *** като е декларирал в Община
Ветрино собствеността върху жилище с площ от 36 кв.м., мазе 9 кв.м., таван 36
кв.м. и земя 400 кв.м., находящи се в с.Б., ул****.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка с
изх. № **********/22.01.2013 г.,
данъчната оценка на жилище с площ от 36 кв.м., мазе 9 кв.м., таван 36 кв.м. е
782,30 лева и на земя 400 кв.м. е 1307,20 лева, находящи се в с.Б.,
ул.“Зеленика“ № 3. Собственик на имота в Община Ветрино се води ищецът.
Видно от Скица № 238/04.06.2007 г. изд. от Община
Ветрино към 04.06.2007г. процесният имот представлява ПИ 238, за което е
отредено УПИ IX-238, в кв.9 по регулационния план на с.Б., одобрен
със Заповед № 7279/20.06.1958г. с площ от 1000 кв.м. на ПИ 238 и с площ от 900
кв.м. на УПИ IX-238, в кв.9, при граници: от две стани улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по
плана на с.Б.. В имота има построени две паянтови жилища едното находящо се в
северната му част, а другото в южната му част, до което е долепена паянтова
стопанска сграда. Имота в община Ветрино към момента на издаване на скицата се
води собственост на Х. и Ш. А. К. Видно от копие на скица № 189/15.11.2011 г.
индивидуализацията на процесният имот е същата, като по предходната скица, но
отразените в него сгради се водят в северната част една сграда – паянтово
масивно жилище, а в южната му част две долепени постройки с отбелязване, че са
паянтово масивно жилище. Според тази скица имота е записан като собственост на
С. М.Х.. Видно от скица № 8/20.01.2015 г. изд. от Община Ветрино индивидуализацията
на имота и на сградите в него е като това от скицата от 2011г., като собственик
е отразен П.Д.А..
Видно от
Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № 94АХ/57 от
16.01.2015 г. изд. от Община Ветрино на Х. и от Удостоверение за семейно
положение на П.Д.А. с изх. № 94АХ/2161 от 25.09.2015 г. Х. е женен за А.Р.Х., а
П.А. е неженен.
Видно от копие на
нот.акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия, копие на
нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на АВ Провадия, предварителен
договор за покупко-продажба от 29.10.2013 г., удостоверение от община Ветрино с
изх. № 48/25.08.2011 г., удостоверение от областен управител на област Варна с
№ ОП-11-9300-235/3/ от 27.09.2011 г., протокол
от разпит на свидетели на нотариус Илко Кънев от 03.11.2011 г.се установява, че на
03.11.2011г. ответника С.Х. е признат за собственик на поземлен имот находящ се
в с.Б., съставляващ ПИ № 238, в кв.9 по плана на с.Б., с площ от 1000 кв.м.,
находящо се в с.Б. при граници: от двете страни улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по
плана на с.Б. ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, находяща
се в северната му част с площ от 100 кв.м. ведно с прилежащото и мазе от 100
кв.м. и жилищна сграда , находяща се в южната част на дворното място с площ от
70 кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 30 кв.м, с
включени от имота 900 кв.м. в УПИ IX. С нотариален акт от
09.09.2014г. С.Х. и А.Х. продават на П.А. гореописаният имот за сумата от 7000
лева, като на 29.10.2013г. са сключили предварителен договор по между си за
покупко-продажба на същия имот. Процесният имот не се води общинска или
държавна собственост, за него няма извършено отчуждаване или възстановяване по
реда на реституционните закони. Нотариус Илко Кънев с район на действие РС
Провадия е съставил протокол по извършва на обстоятелствена проверка относно
установяване на придобивна давност за ответника С. Х. за гореописания имот.
Видно от разписен лист на с.Б. като
собственици на ПИ №238 по плана на с.Б. са записани С.Х., Х. А. и наследници на
брат му, горепосочените лица са зачеркнати, последно имота е записан на П.А..
От Удостоверение за наследници на Х. К.
се установява, че същия е починал на 30.06.1987г. и е оставил за свои
наследници Б. А. И. – дъщеря, А. Х. К. – син починал на 19.05.1993г. и оставил
за свои наследници Г. А. Ю. – дъщеря и Г. А. К. – син.
От удостоверение за идентичност на лице с
различни имена се установява, че имената Х. А. К. и Х. А. К. са имена на едно и
също лице.
От събраните гласните доказателства чрез
разпит на св.М., св.Ю., св.Х., св.К. се установява, че процесното дворно място
било на двама братя Х. К. и брат му, които си построили в него две къщи, като
тази в северната част била на брата на Х.К., а тази в южната част била на Х. К..
Къщите били в един двор, който бил ограден, но самите къщи не били разделени с
ограда една от друга, като граници за ползването на дворното място на двамата
братя служило орехово и черничево дърво. След смъртта на К. къщата му находяща
се в южната част на дворното място била продадена не по установеният ред на
ищеца през 1995г.. От тогава той заедно със семейството си живеел в нея, той
поддържал къщата, направил ремонти, сайванти, плащал данъци за къщата, поправил
оградата на дворното място, ползвал дворното място пред къщата си и никой не
оспорвал правото му на собственост. В къщата находяща се в северната част на
дворното място живеели ответника С.Х. и А.Х., а от 4-5 години живеел П.А.,
който купил къщата от С.Х. и А.Х., като той ползвал само двора пред неговата
къща, а двора пред къщата на ищеца се ползвал от него.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея
петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение
на ответниците на правото на собственост на ищеца по отношение на 400 кв.м.
идеални части от процесния недвижим имот, ведно с построената в него жилищна
сграда и прилежащите й таван и мазе. За основателността на иска ищецът следва
да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките
за възникване на въведеното от него придобивно основание, а именно че е
упражнявал давностно владение върху процесните иделани част от дворното място,
къщата находяща се в южната част на дворното място ведно с прилежащите й таван
и мазе.
По допустимостта
на иска:
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от
завеждане на настоящият иск, относно придобиването по давност на процесните
имоти, поради оспорването на правото му на собственост от ответниците с
издаването на нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр.
Провадия и нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на СВ при РС гр.
Провадия. Поради това възражението на процесуалният представител на ответника
С.Х. в тази насока е неоснователно.
По
основателността на иска:
Съдът намира, че с оглед събраните по
делото доказателства предявеният иск е основателен. Ищецът се позовава на
оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност,
вследствие на упражнявана непрекъсната и
необезпокоявана фактическа власт върху 400 кв.ид.части от дворно място с площ от 1000 кв.м. с включени
от имота 900 кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на с.Б.,
при граници: от две страни улица и поземлени имоти УПИ VIII-237, УПИ X-241
ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда със
застроена площ 36 кв.м., ведно с принадлежащото на къщата мазе със застроена
площ 9 кв.м. и ведно с прилежащия й таван със застроена площ от 36 кв.м.с намерение
за своене от него в периода от 1995г. до 03.07.2014г. – подаване на исковата молба в
съда. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС
е самият факт на владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой
собствен, следва да е налице animus – намерение за своене на имота и corpus –
външно обективиране на намерението за своене. От събраните по делото гласни
доказателства и писмени такива – удостоверение по декларирани данни,
удостоверение за постоянен адрес на ищеца, удостоверение за данъчна оценка на
имота се установи, че ищецът безспорно е ползвал процесните недвижими имоти със
съзнанието, че е техен собственик от 1995г., когато е получил владението върху
него въз основа на нищожна правна сделка – предварителен договор за
покупко-продажба. Съзнанието за ползване на процесните имоти като свои собствени
ищецът е обективирал и външно демонстрирайки собственическите си намерения – живял
е със семейството си в процесния имот - къщата в южната част, ползвал е двора
пред нея, декларирал е имота като своя собственост пред данъчните служби на
Община Ветрино, регистрирал е постоянният си адрес в този имот, поддържал го е,
като е извършвал ремонти и подобрения възприети от всички свидетели по делото.
Владението е било явно, необезпокоявано и безспорно. Ответниците са ползвали
само къщата находяща се в северната част на дворното място и дворното място
пред нея, но не и къщата в южната част и дворното място пред нея. Съдът намира, че ищеца успя да докаже, че е
владял именно 400 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място, което се установява
от удостоверение
по декларирани данни с изх. № **********/11.11.2013 г. и от Удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/22.01.2013 г., в които е отразено, прилежащото към къщата мазе с площ от 9 кв.м. и
таван с площ от 36 кв.м., от скиците на имота, видно от които претендираната
къща е разположена под средата му и от свидетелските показания. Поради
гореизложеното иска следва да бъде уважен
Възражението на ответника Х. и А., че Х. е придобил
собствеността върху процесните имоти чрез давностно владение не беше доказано.
Ответникът Х. успя да докаже, че е придобил собствеността върху къщата находяща
се в северната част на дворното място и на дворното място пред нея, но не и
върху двете къщи и цялото дворно място.
Възражението на ответницата Х. за нищожност на
предварителен договор за покупко-продажба от 14.02.1995г., сключен между ищеца
в качеството му на купувач и Б. Х. И., Г. А. К. и Г. С. К. в качеството им на
продавачи е основателно въз основа на мотивите посочени при коментиране на
договора като писмено доказателство.
Съобразно
изхода на спора на основание чл.537,
ал.1 от ГПК следва да бъде отменен на
нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия в
частта, в която ответникът С. Х., е признат за собственик въз основа на
давностно владение върху поземлен имот находящ се в с.Б., съставляващ ПИ № 238,
в кв.9 по плана на с.Б., с площ от 1000 кв.м., находящо се в с.Б. при граници:
от двете страни улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по плана на с.Б. ведно с построената в това дворно
място жилищна сграда , находяща се в южната част на дворното място с площ от 70
кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 30 кв.м.
Ищецът има право на присъждане на
сторените по делото разноски, каквото искане е направил. Съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК от ищеца претендира разноски в общ размер на 1330 лева,
от които 600 лева – депозити за особени представители на С.Х. и А.Х., 600 лева
– адвокатски хонорар, 50 лева – съдебни удостоверения, 10 лева – за скица на
имот, 10 лева за данъчна оценка, 10 лева за удостоверения за семейно положение
на ответниците С. и А. Х. и 50 лева държавна такса по делото. Според
доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са : 50 лева – държавна
такса, 30 лева за съдебни удостоверения, 14 лева за заверен препис, 320 лева –
депозит за особен представител на ответника А. Х. и 300 лева – депозит за
особен представител на ответника С.Х., 585 лева – адвокатски хонорар. Съдът
намира, че на ищеца следва да се присъдят само разноските сторени по делото и
то горепосочените, за които има доказателства в общ размер на 1299 лева, като
от тях Х. следва да заплати 300 лева – депозит за назначения му особен
представител и 1/3 от останалите разноски в размер на 226,33 лева или общо
526,33 лева. Ответницата А.Х. следва да заплати 320 лева - депозит за
назначения й особен представител и 1/3 от останалите разноски в размер на 226,33 лева или общо 546,33 лева.
Ответникът А. следа да заплати разноски в размер на 226,34 лева. Ответникът П.
А. е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед развитието по делото
то не следва да се уважава.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на С.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** и П.Д.А.
с ЕГН ********** с адрес ***, че М.Х.Й.
с ЕГН ********** с адрес *** е собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.Б.,
общ.Ветрино, област Варна, а именно: на
400 кв.ид.части от дворно място съставляващо ПИ 238 по плана на с.Б.,
общ.Ветрино, с площ от 1000 кв.м. с включени от него 900 кв.м. в урегулиран
поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на с.Б., при граници на дворното място: от
две страни улица, поземлени имоти УПИ VIII-237 и УПИ X-241 по плана на с.Б.,
общ.Ветрино ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна
сграда със застроена площ 36 кв.м., а по нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011
г. на СВ при РС гр. Провадия и нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г.
на СВ при РС гр.Провадия с площ от 70
кв.м. ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 9 кв.м., а по
нотариален акт
№198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия и нотариален акт №
114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на СВ при РС гр.Провадия с площ от 30 кв.м., ведно с прилежащия на къщата
таван със застроена площ от 36 кв.м., придобити въз основа на
давностно владение упражнявано през периода от 1995г. – 03.07.2014г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. ,
вх.рег.№ 4524/04.11.2011г. на СВ при РС гр. Провадия в частта, в която С.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, е признат за собственик въз основа на
давностно владение върху поземлен имот находящ се в с.Б., съставляващ ПИ № 238,
в кв.9 по плана на с.Б., с площ от 1000 кв.м., находящ се в с.Б. при граници:
от двете страни улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по плана на с.Б. ведно с построената в това дворно
място жилищна сграда, находяща се в южната част на дворното място с площ от 70
кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 30 кв.м, на
основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Х. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на М.Х.Й.
с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 526,33 лева - разноските по производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на М.Х.Й. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на
546,33 лева -
разноските по производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.Х.Й. с ЕГН **********
с адрес *** сума в размер на 226,34 лева - разноските по производството, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………