Решение по дело №559/2014 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 287
Дата: 16 ноември 2016 г. (в сила от 27 февруари 2018 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20143130100559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. Провадия, 16.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 559 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Х.Й. с ЕГН ********** *** срещу С.М.Х., А.Р.Х. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.Б. и срещу П.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба ищеца излага, че на 14.02.1995г. е закупил недвижим имот находящ се в с.Б.,ул***, общ.Ветрино, обл.Варна, а именно: 830 кв.м. идеални части от дворно място с пространство от 1000 кв.м. съставляващо планоснимачен номер 238 с включени от имота 900 кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на селото,при граници:от две страни улица и поземлени имоти 237,VII-239,X-241 ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда ,ведно с принадлежащото й мазе. Ищецът твърди, че бил заплатил уговорената продажната цена веднага и в брой и от 1995г. бил във владение на имота, като го владеел, поддържал, плащал данъци и такси за него, правил текущи и основни ремонти на сградата и оградата на същия, засаждал и обработвал дворното място. Ищецът твърди, че от 1995г. имал съзнание че бил единствен собственик на идеалните части от процесния недвижим имот и описаната по-горе сграда, с декларация с вх.номер 2704875/28.05.1998г. декларирал собствеността си пред Община Ветрино и плащал данък за имота. Твърди, че към 2005г. в негова полза бил изтекъл изискуемия законов период от 10г. и той придобил процесния имот по давност. Въпреки това през 2011г. когато ответниците Х. и Х. се снабдили с нотариален акт за придобиване на собственост по давност с номер 198, том 11, дело 2201/04.11.2011г. на СВ при PC-Провадия за целия имот  заедно с другата построена къща и стопанска постройка в него, без основание. Ищецът твърди, че бил демонстрирал правото си на собственост пред всички, поставил  ограда между имота, който владеел и този на ответника, като никой не оспорвал правото му на собственост.

Ищецът твърди, че от 1995г. до предявяване на исковата молба – 03.07.2014г. бил във владение на посочения по-горе недвижим имот и осъществявал непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт, със съзнание че е единствен собственик, поради което го придобил чрез давностно владение. Твърди че през 2014г. ответниците Х. са продали на ответника П. А. с нотариален акт № 18, т.IV, рег.№ 2582, дело № 576/2014 процесния имот, от което произтича правният му интерес към насочване на иска срещу третия ответник. Иска съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 400 кв.ид.части от  дворно място с площ от 1000 кв.м. с включени от имота 900 кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на с.Б., при граници: от две страни улица и поземлени имоти УПИ VIII-237, УПИ X-241 ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м.,ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ 9 кв.м. и ведно с прилежащия й таван със застроена площ от 36 кв.м. и да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение с номер 113 дом VI рег.номер 8028, дело с номер 1055/03.11.2011г. на Нотариус Илко Кънев с район на действие PC-Провадия вписан в службата по вписвания при ПРС с номер 198 дом XI, дело 2201/04.11.2011г. на РС- Провадия, както и  нотариален акт № 18, т.IV, рег.№ 2582, дело № 576/2014. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника С.Х. особен представител – адв.П.И.. В него се излага, че заведеният иск е недопустим, тъй като за ищецът не било възникнало твърдяното право на собственост и той не бил активно легитимиран да предяви иска. Твърди, че иска е и неоснователен, оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е упражнявал  непрекъсната,постоянна,необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене.  Твърди, че ответника Х. е владял целия имот повече от 10 години и го е придобил по давност, както било констатирано в издадения нотариален акт от 2011г. за придобиване на собственост по давност върху процесното дворно място. Твърди, че имота бил предоставен на ищеца само за ползване и пазене и той не е могъл да придобие собствеността му по давност. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника А.Х. особен представител – адв.Б.В.. Оспорва предявения иск, с твърдение че представения от ищеца писмен договор за покупко-продажба бил недействителен в него не били посочени ЕГН-та на продавачите, имота не бил описан по действащия план на селото към момента на подписване на договора.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.А. чрез упълномощеният от него адв.К.С.. В него се излага, че иска е неоснователен. Твърди, че е собственик на дворно място с площ 1000 кв.м., съставляващо ПИ № 238 в кв.9, по плана на с. Б., в едно с изградените в дворното място сгради, подробно посочени в НА № 114, том XI, дело 2132/2014 г., вх. per. № 4181 от 11.09.2014 г. на Служба по вписванията - Провадия. Описания в нотариалния акт имот бил придобил чрез покупко-продажба, от С.Х. и А.Х., легитимирали се при извършване на сделката с НА № 198, том XI, дело 2201/2011 г., вх. per. № 4524 от 03.11.2011 г. на Служба по вписванията - Провадия. Оспорва твърденията на ищеца, че е закупил процесния имот и то на сочената от него дата - 14.02.95 г. Оспорва датата и съдържанието на представения - договор от 14.02.95г., включително отразеното в него обстоятелство, че сумата е изплатена. Твърди, че договора не се отнася за процесния имот. Оспорва твърдението, че процесните 400 кв.м.ид.ч. били оградени с ограда и отделени от целия имот с площ от 1000 кв.м. Твърди, че другите ответници са владели целия имот, така както било описано в НА № 198, том XI, дело 2201/2011 г., вх. per. № 4524 от 03.11.2011 г. на Служба по вписванията - Провадия, придобили са го въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като са се позовали на нея пред нотариус. Оспорва иска по чл.537, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде уважен. Ответниците чрез процесуалният си представител молят предявеният иск да се отхвърли.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От копие на договор за покупко-продажба от 14.02.1995 г. се установява, че ищецът е сключил на 14.02.1995г. договор в с.Б.. В него страните са договорили ищеца да закупи собствеността от Б. Х. И., Г. А. К. и Г. С. К. на наследствена къща с дворно място от 830 кв.м. за 30 000 лева., която ищецът е следвало да заплати на 21.06.1995г. на наследниците на Х. К. Съдът намира, че този договор представлява предварителен такъв, но същият е нищожен поради липса на индивидуализация на предмета му – не е конкретизирано местонахождението на дворното място, нито границите му. Договорът е нищожен поради липса предмет относно, който страните по него са постигнали съгласие за покупко-продажбата му на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Видно от удостоверение по декларирани данни с изх. № **********/11.11.2013 г. и от Удостоверение за постоянен адрес с изх. № 208/11.11.2013 г. изд. от к-во с. Б., обл. Варна ищецът е с регистриран постоянен адрес *** като е декларирал в Община Ветрино собствеността върху жилище с площ от 36 кв.м., мазе 9 кв.м., таван 36 кв.м. и земя 400 кв.м., находящи се в с.Б., ул****.

 Видно от Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/22.01.2013 г., данъчната оценка на жилище с площ от 36 кв.м., мазе 9 кв.м., таван 36 кв.м. е 782,30 лева и на земя 400 кв.м. е 1307,20 лева, находящи се в с.Б., ул.“Зеленика“ № 3. Собственик на имота в Община Ветрино се води ищецът.

Видно от Скица № 238/04.06.2007 г. изд. от Община Ветрино към 04.06.2007г. процесният имот представлява ПИ 238, за което е отредено УПИ IX-238, в кв.9 по регулационния план на с.Б., одобрен със Заповед № 7279/20.06.1958г. с площ от 1000 кв.м. на ПИ 238 и с площ от 900 кв.м. на УПИ IX-238, в кв.9, при граници: от две стани улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по плана на с.Б.. В имота има построени две паянтови жилища едното находящо се в северната му част, а другото в южната му част, до което е долепена паянтова стопанска сграда. Имота в община Ветрино към момента на издаване на скицата се води собственост на Х. и Ш. А. К. Видно от копие на скица № 189/15.11.2011 г. индивидуализацията на процесният имот е същата, като по предходната скица, но отразените в него сгради се водят в северната част една сграда – паянтово масивно жилище, а в южната му част две долепени постройки с отбелязване, че са паянтово масивно жилище. Според тази скица имота е записан като собственост на С. М.Х.. Видно от скица № 8/20.01.2015 г. изд. от Община Ветрино индивидуализацията на имота и на сградите в него е като това от скицата от 2011г., като собственик е отразен П.Д.А..

Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № 94АХ/57 от 16.01.2015 г. изд. от Община Ветрино на Х. и от Удостоверение за семейно положение на П.Д.А. с изх. № 94АХ/2161 от 25.09.2015 г. Х. е женен за А.Р.Х., а П.А. е неженен.

Видно от копие на нот.акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия, копие на нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на АВ Провадия, предварителен договор за покупко-продажба от 29.10.2013 г., удостоверение от община Ветрино с изх. № 48/25.08.2011 г., удостоверение от областен управител на област Варна с № ОП-11-9300-235/3/ от 27.09.2011 г., протокол от разпит на свидетели на нотариус Илко Кънев от 03.11.2011 г.се установява, че на 03.11.2011г. ответника С.Х. е признат за собственик на поземлен имот находящ се в с.Б., съставляващ ПИ № 238, в кв.9 по плана на с.Б., с площ от 1000 кв.м., находящо се в с.Б. при граници: от двете страни улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по плана на с.Б. ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, находяща се в северната му част с площ от 100 кв.м. ведно с прилежащото и мазе от 100 кв.м. и жилищна сграда , находяща се в южната част на дворното място с площ от 70 кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 30 кв.м, с включени от имота 900 кв.м. в УПИ IX. С нотариален акт от 09.09.2014г. С.Х. и А.Х. продават на П.А. гореописаният имот за сумата от 7000 лева, като на 29.10.2013г. са сключили предварителен договор по между си за покупко-продажба на същия имот. Процесният имот не се води общинска или държавна собственост, за него няма извършено отчуждаване или възстановяване по реда на реституционните закони. Нотариус Илко Кънев с район на действие РС Провадия е съставил протокол по извършва на обстоятелствена проверка относно установяване на придобивна давност за ответника С. Х. за гореописания имот.

Видно от разписен лист на с.Б. като собственици на ПИ №238 по плана на с.Б. са записани С.Х., Х. А. и наследници на брат му, горепосочените лица са зачеркнати, последно имота е записан на П.А..

От Удостоверение за наследници на Х. К. се установява, че същия е починал на 30.06.1987г. и е оставил за свои наследници Б. А. И. – дъщеря, А. Х. К. – син починал на 19.05.1993г. и оставил за свои наследници Г. А. Ю. – дъщеря и Г. А. К. – син.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че имената Х. А. К. и Х. А. К. са имена на едно и също лице.

От събраните гласните доказателства чрез разпит на св.М., св.Ю., св.Х., св.К. се установява, че процесното дворно място било на двама братя Х. К. и брат му, които си построили в него две къщи, като тази в северната част била на брата на Х.К., а тази в южната част била на Х. К.. Къщите били в един двор, който бил ограден, но самите къщи не били разделени с ограда една от друга, като граници за ползването на дворното място на двамата братя служило орехово и черничево дърво. След смъртта на К. къщата му находяща се в южната част на дворното място била продадена не по установеният ред на ищеца през 1995г.. От тогава той заедно със семейството си живеел в нея, той поддържал къщата, направил ремонти, сайванти, плащал данъци за къщата, поправил оградата на дворното място, ползвал дворното място пред къщата си и никой не оспорвал правото му на собственост. В къщата находяща се в северната част на дворното място живеели ответника С.Х. и А.Х., а от 4-5 години живеел П.А., който купил къщата от С.Х. и А.Х., като той ползвал само двора пред неговата къща, а двора пред къщата на ищеца се ползвал от него.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

      Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищеца по отношение на 400 кв.м. идеални части от процесния недвижим имот, ведно с построената в него жилищна сграда и прилежащите й таван и мазе. За основателността на иска ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, а именно че е упражнявал давностно владение върху процесните иделани част от дворното място, къщата находяща се в южната част на дворното място ведно с прилежащите й таван и мазе.

По допустимостта на иска:

Съдът намира, че ищецът има правен интерес от завеждане на настоящият иск, относно придобиването по давност на процесните имоти, поради оспорването на правото му на собственост от ответниците с издаването на нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия и нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на СВ при РС гр. Провадия. Поради това възражението на процесуалният представител на ответника С.Х. в тази насока е неоснователно.

По основателността на иска:

Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства предявеният иск е основателен. Ищецът се позовава на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност,  вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху 400 кв.ид.части от  дворно място с площ от 1000 кв.м. с включени от имота 900 кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на с.Б., при граници: от две страни улица и поземлени имоти УПИ VIII-237, УПИ X-241 ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., ведно с принадлежащото на къщата мазе със застроена площ 9 кв.м. и ведно с прилежащия й таван със застроена площ от 36 кв.м.с намерение за своене от  него в периода от 1995г. до  03.07.2014г. – подаване на исковата молба в съда. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самият факт на владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен, следва да е налице animus – намерение за своене на имота и corpus – външно обективиране на намерението за своене. От събраните по делото гласни доказателства и писмени такива – удостоверение по декларирани данни, удостоверение за постоянен адрес на ищеца, удостоверение за данъчна оценка на имота се установи, че ищецът безспорно е ползвал процесните недвижими имоти със съзнанието, че е техен собственик от 1995г., когато е получил владението върху него въз основа на нищожна правна сделка – предварителен договор за покупко-продажба. Съзнанието за ползване на процесните имоти като свои собствени ищецът е обективирал и външно демонстрирайки собственическите си намерения – живял е със семейството си в процесния имот - къщата в южната част, ползвал е двора пред нея, декларирал е имота като своя собственост пред данъчните служби на Община Ветрино, регистрирал е постоянният си адрес в този имот, поддържал го е, като е извършвал ремонти и подобрения възприети от всички свидетели по делото. Владението е било явно, необезпокоявано и безспорно. Ответниците са ползвали само къщата находяща се в северната част на дворното място и дворното място пред нея, но не и къщата в южната част и дворното място пред нея.  Съдът намира, че ищеца успя да докаже, че е владял именно 400 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място, което се установява от удостоверение по декларирани данни с изх. № **********/11.11.2013 г. и от Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/22.01.2013 г., в които е отразено, прилежащото към къщата мазе с площ от 9 кв.м. и таван с площ от 36 кв.м., от скиците на имота, видно от които претендираната къща е разположена под средата му и от свидетелските показания. Поради гореизложеното иска следва да бъде уважен

Възражението на ответника Х. и А., че Х. е придобил собствеността върху процесните имоти чрез давностно владение не беше доказано. Ответникът Х. успя да докаже, че е придобил собствеността върху къщата находяща се в северната част на дворното място и на дворното място пред нея, но не и върху двете къщи и цялото дворно място.

Възражението на ответницата Х. за нищожност на предварителен договор за покупко-продажба от 14.02.1995г., сключен между ищеца в качеството му на купувач и Б. Х. И., Г. А. К. и Г. С. К. в качеството им на продавачи е основателно въз основа на мотивите посочени при коментиране на договора като писмено доказателство.

Съобразно изхода на спора на основание чл.537, ал.1 от ГПК следва да бъде отменен на нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия в частта, в която ответникът С. Х., е признат за собственик въз основа на давностно владение върху поземлен имот находящ се в с.Б., съставляващ ПИ № 238, в кв.9 по плана на с.Б., с площ от 1000 кв.м., находящо се в с.Б. при граници: от двете страни улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по плана на с.Б. ведно с построената в това дворно място жилищна сграда , находяща се в южната част на дворното място с площ от 70 кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 30 кв.м.

Ищецът има право на присъждане на сторените по делото разноски, каквото искане е направил. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК от ищеца претендира разноски в общ размер на 1330 лева, от които 600 лева – депозити за особени представители на С.Х. и А.Х., 600 лева – адвокатски хонорар, 50 лева – съдебни удостоверения, 10 лева – за скица на имот, 10 лева за данъчна оценка, 10 лева за удостоверения за семейно положение на ответниците С. и А. Х. и 50 лева държавна такса по делото. Според доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са : 50 лева – държавна такса, 30 лева за съдебни удостоверения, 14 лева за заверен препис, 320 лева – депозит за особен представител на ответника А. Х. и 300 лева – депозит за особен представител на ответника С.Х., 585 лева – адвокатски хонорар. Съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят само разноските сторени по делото и то горепосочените, за които има доказателства в общ размер на 1299 лева, като от тях Х. следва да заплати 300 лева – депозит за назначения му особен представител и 1/3 от останалите разноски в размер на 226,33 лева или общо 526,33 лева. Ответницата А.Х. следва да заплати 320 лева - депозит за назначения й особен представител и 1/3 от останалите разноски  в размер на 226,33 лева или общо 546,33 лева. Ответникът А. следа да заплати разноски в размер на 226,34 лева. Ответникът П. А. е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед развитието по делото то не следва да се уважава.

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** и П.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***, че М.Х.Й. с ЕГН ********** с адрес ***  е собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Ветрино, област Варна, а именно: на 400 кв.ид.части от дворно място съставляващо ПИ 238 по плана на с.Б., общ.Ветрино, с площ от 1000 кв.м. с включени от него 900 кв.м. в урегулиран поземлен имот IX-238 в кв.9 по плана на с.Б., при граници на дворното място: от две страни улица, поземлени имоти УПИ VIII-237 и УПИ X-241 по плана на с.Б., общ.Ветрино ведно с построената в южната част на това дворно място жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., а по нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия и нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на СВ при РС гр.Провадия с площ от 70 кв.м. ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 9 кв.м., а по нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. на СВ при РС гр. Провадия и нотариален акт № 114, том ХІ, дело 2132/2014 г. на СВ при РС гр.Провадия с площ от 30 кв.м., ведно с прилежащия на къщата таван със застроена площ от 36 кв.м., придобити въз основа на давностно владение упражнявано през периода от 1995г. – 03.07.2014г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.   

ОТМЕНЯ нотариален акт №198, т. ХІ, дело № 2201/2011 г. , вх.рег.№ 4524/04.11.2011г. на СВ при РС гр. Провадия в частта, в която С.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, е признат за собственик въз основа на давностно владение върху поземлен имот находящ се в с.Б., съставляващ ПИ № 238, в кв.9 по плана на с.Б., с площ от 1000 кв.м., находящ се в с.Б. при граници: от двете страни улица, УПИ X-241, УПИ VIII-237 по плана на с.Б. ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, находяща се в южната част на дворното място с площ от 70 кв.м., ведно с принадлежащото й мазе със застроена площ от 30 кв.м, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.  

ОСЪЖДА С.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Х.Й. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 526,33 лева - разноските по производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

 ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на М.Х.Й. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 546,33 лева - разноските по производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

ОСЪЖДА П.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.Х.Й. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 226,34 лева - разноските по производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.         

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………