Р
Е Ш Е
Н И Е №36
20.02.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове: Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:Л.Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№528/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от №664 от 23.07.2019г. по гр.д.№2420/2019г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2 ,офис 4 срещу Е.К. Х. – Д., ЕГН ********** с адрес *** искова по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца в размер на **** – главница по договор за паричен заем, сключен между Е.К. Х.– Д. и „И.А.М.”АД, вземането по които е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, *****лева договорна лихва за периода 10.06.2013г. до 05.08.2013г, такса разходи ***** лева, лихва за забава в размер на ***** лева за периода от 19.03.2013г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.02.2018г. до окончателното изплащане, за които по ч.гр.д.№433/2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от ищеца чрез юрисконсулт Б..В жалбата е изразено несъгласие с извода на първоинстанционния съд за недоказаност съобщаването на извършената цесия на длъжника.Счита, че длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършената цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице, до момента на уведомлението, поради което фактът на кого и кога е връчено уведомлението за цесия не е от значение за основателността на иска, тъй като претендираното с исковата молба задължение не е погасено.Позовава се на съдебна практика а именно определение на ВКС по гр.д.№867/2011г., ІV г.о и решение на ВКС по гр.д.№788/2013г. ТК.Освен това поддържа, че получаването на уведомление в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не можа де бъде игнориран, с оглед дадените разрешения в решение на ВКС по т.д.№362/2015г. ІІ т.о, т.д.№12/2009г. ІІ т.о, 1711/2013г. І т.о, 2352/2013г. І т.о, 572/2016г. І т.о, като се позовава на връчване на приложено с исковата молба уведомление за цесия на особения представител на ответника.За валидността на посоченото връчване излага тезата, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като визира нарушение на нормите на чл.94, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗГрР, създадени в публичен интерес за осигуряване обществена сигурност в гражданския и търговски оборот.Счита, че след като ответникът е напуснал посочения в съответните регистри постоянен и настоящ адрес, не бива да извлича позитиви от това обстоятелство, а особения представител е надлежен адресат на уведомлението за извършена цесия, като се има предвид, че по аргумент от противното от чл.29, ал.2 ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно съгласно чл.34, ал.3 ГПК.Сочи съдебна практика решения както следва: на ОС – Разград по в.т.д.№101/2018г., на ОС –Перник по гр.д.№670/2017г., на ОС- Стара Загора по в.т.д.№1092/2015г., на ОС – Варна по в.т.д.№400/2017г. и №738/2016г. и 294/2019г., ОС – Плевен по в.гр.д.№176/2019г., решение на ОС – Ямбол по в.гр.д.№102/2019г.Позовава се и на решение на ВКС по гр.д.№193/2018г. според даденото с което разрешение особеният представител може да получава всякакви уведомления.Настоява, че е положил дължимата грижа за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, поради което е неоснователно да търпи неблагоприятни последици от неполучаване на уведомителни писма.Заявява че прехвърляне на вземането е доказано, както и със заключение на в.л. релевантните обстоятелства, обуславящи основателност на претенциите за посочените в исковата молба суми и периоди.Искането е решението да бъде отменено, а исковете уважени.Претендират се разноски в това число юрисконссултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
В законоустановения срок от получаване на препис от жалбата е подаден отговор от адв.Г., преупълномощена от особения представител адв.И..В отговора е изразено становище за допустимост и правилност на обжалваното решение респ. неоснователност на изложените в жалбата доводи.Формулирано е искане за постановяване на решение с което подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При извършената служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Въз основа на представените от страните доказателства, доводите и възраженията им първоинстанционният съд е приел за установени следните обстоятелства: на 11.03.2013г. между ответника и „И.А.м.” АД е сключен договор за паричен заем, по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника в заем сумата ***** лева, при договорена сума за връщане **** лева респ. лихва в размер на ****лева, която ответникът се бил задължил да върне на 21 седмични вноски, всяка в размер на **** лева, с падеж на последната 05.08.2013г.В договора било предвидено и плащане на такса разходи в размер на **** лева.Ответницата била погасила сума в размер на **** лева отнесена към договорната лихва.
С рамков договор от 16.11.2010г. и Приложение №12 към него от 01.10.2013г., сключен между „И.А.М.” АД и ищеца, вземането към ответника по посочения договор е прехвърлено на ищеца, като ищецът е упълномощен да уведоми ответника за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.Във връзка с това били изпратени две уведомления до ответника, върнати с отбелязване „непотърсен”, а второто с отметка” клиента не желае да получи документите” удостоверение от Български пощи и „*****”.Преписи от тези уведомления са приложени към исковата молба.
По ч.гр.д.№433/2018г. е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на ***** лева главница, по договор за паричен заем сключен между Е. Х.– Д. и „И.А.М.” АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ***** лева – договорна лихва за периода 10.06.2013г. до 05.08.2013г., такса разходи – **** лева, лихва за забава в размер на ***** лева за периода 19.03.2013г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.02.2018г. до окончателното изплащане.
Районният съд е споменал заключението на в.л. но не е посочил какви обстоятелства се установяват от същото.С оглед позоваването на ищеца в жалбата на същото, въззивният съд констатира, че със заключението на в.л. се установява, че размерът на дължимата лихва за забава за периода от 19.03.2019г. до 28.02.2018г. възлиза на 433.28 лева, дължимата главница в размер на ****** лева, а дължимата договорна лихва за периода от 19.03.2013г. до 05.08.2013г. след приспадане на погасените суми ****** лева.
Тъй като за нарушение на императивни норми от ЗПК, който е приложим с оглед датата на сключване на процесния договор за заем, съдът извършва служебна проверка, следва да се отбележи, че посочения договор за паричен заем №********г. е придружен от общи условия, като в самия договор, подписан от ответницата и чиято автентичност не е оспорена е отбелязано, че се приемат Общите условия, които са в сила към датата на сключване на договора, както и, че на същата е предоставен екземпляр от тези Общи условия.В договора е посочен размер на седмичната погасителна вноска в размер на ***** лева, срока на заема е определен на 21 седмици,плащането на погасителни вноски е предвидено да става в понеделник в дома на длъжника, падежа на първата вноска – 18.03.2013г., договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 142.10% и годишен процент на разходите на заема 941.54%.Посочен е общ размер на всички плащания ***** лева.В общите условия към договора е обективирано постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията по договора за заем – чл.2 т.3.Такова се съдържа в представените общи условия, като спор между страните за това, че представените по делото са общите условия, действали към момента на сключване на този договор няма.В договора не е посочен броя на погасителните вноски и датите на плащане на погасителните вноски, шрифта на договора се различава от този на общите условия.В общите условия към договора се съдържа информация за правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; като липсва информация, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.В т.5 на чл.4 от Общите условия се съдържат разяснения в съответствие с изискването на т.20 от чл.11 от ЗПК.Общите условия не са подписани от длъжника.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира обжалваното решение за неправилно в частта му за отхвърляне на предявения иск за признаване за установена дължимост на главница в размер на **** лева.Съображения:
Предявени
са искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.124 вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ал.1 и чл.9 и сл. ЗПК за главницата и дължимата
сума за такси, чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.240, ал.2 и чл.10, ал.2 ЗПК за претендираната възнаградителна лихва, по
чл.422, и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.33 ЗПК за претендираното обезщетение за
забава.
Исковете са допустими, доколкото от приложеното гр.д.№433/2018г. се установява, качеството на ищеца на заявител по чл.422 ГПК, предвид съответствието на изложените в заявлението обстоятелства и искане и тези по исковата молба и предявяване на иска в законоустановения преклузивен срок, считано от уведомяването му, за необходимостта от предявяване на иск.
|
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже наличието на валиден договор между цедента и ответника, по силата на който първият е предоставил в заем на втория претендираната с исковата молба главница, при договорена възнаградителна лихва и поето задължение за плащане на такси в претендираните с исковата молба размери, че цедентът е изправна страна по договора, изискуемостта на вземанията,наличието на изрично съгласие между страните относно прехвърляне на вземанията по договора, валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за извършената цесия от цедента.Задължението за установяване на съгласие от длъжника за прехвърляне на вземания по договор за потребителски кредит на трето лице следва от разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК съгласно която кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. |
|
|
|
В първоинстанционното производство ответникът е възразявал
относно наличието на уведомление за цесията, упълномощаване на цесионера за
извършване на уведомяването, с възражение за погасяване на вземанията поради
изтекла давност, с възражение за нищожност на договора, поради противоречие със
закона и липса на необходимата информация за условията за прилагане на лихвения
процент по заема, липса на яснота относно датата на прехвърляне на вземането.
В случая в Общите условия които страните са приели е предвидена възможност за прехвърляне на вземането по процесния договор за заем.С оглед отразеното в договора изрично писмено приемане и получаване на общи условия в случая и предвид нормата на чл.298, ал.1 т.1 ТЗ съгласно която общите условия, за страна която не е търговец са задължителни когато тя писмено заяви, че ги приеме и са и предадени при сключване на договора, съдът приема, че с оглед съдържащата се в тях уговорка за прехвърляне на вземането по договора за кредит законовото условие за валидност на цесията е налице.
Съдът констатира обаче, че представеният договор не отговаря на изискванията по чл.11 т.11, доколкото в същия не са посочени броя и датите на плащане на погасителните вноски, липсва посочения, като приложение към същия погасителен план.Предвид това, че с договора не е спазено горепосоченото изискване от императивен характер то той е недействителен на основание чл.22 ЗПК, а съгласно чл.23 ЗПК въз основа на същия би могло да се претендира само плащане – връщане на заетата главница в размер на *-*****, в този смисъл исковете за признаване дължимост на възнаградителна, мораторна лихва и такси,разходи се явяват неоснователни на това основание.
Относно съобщаването на извършената цесия. Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение, съществуващо до този момент между първоначалните страни.За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Договорът за цесия в случая се установява с оглед представения рамков договор за цесия и препис извлечение от 01.10.2013г., съдържащо информация за длъжника по прехвърленото вземане – в случая ответницата, датата на договора за заем, размера на отпусната главница, дължими общо по кредита суми - 948.15 лева и лихви.С прехвърляне на вземането в полза на цесионера преминават всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежност, в това число и изтеклите лихви – чл.99, ал.2 ЗЗД.За разлика от първоинстанционния, въззивният съд счита, че с връчването на преписи от исковата молба и приложения, сред които и уведомление за цесията ( уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента чрез цесионера) и данните по делото за упълномощаване на цесионера да уведомява всички длъжници на цедента за прехвърляне вземанията му към тях на цесионера ( пълномощно л.15 от д), ответницата е уведомена за извършената цесия.Данни за връчване на уведомлението по рано не са налице, с оглед отразените от пощенски оператор обстоятелства, във връзка с връчване от Български пощи и пощенски оператор „******”– непотърсена пратка и нежелание на клиента да получи документите, доколкото съгласно Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги в тези случаи не се презюмира връчване на документите.Изводът за надлежно съобщаване на цесията следва от получаването на препис от уведомлението от особения представител на ответницата.Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.С оглед утвърдилата се съдебна практика предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник – в този смисъл решение по т.д.№12/2009г. на ВКС.Доколкото в случая се установява такова упълномощаване и с оглед получаването от особения представител на уведомлението изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД е спазено.Фигурата на особеният представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.Особения представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл.29, ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34, ал.3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е сред тях.В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора. Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
|
|
|
|
|
Предвид изложеното и като се вземе предвид безспорния факт, че ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на *** лева, при недължимост на лихви, обезщетение за забава и такси, следва, че размерът на дължимата от нея сума възлиза на **** лева, получена невърната главница по договора за заем.Върху тази сума на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.02.2018г., към който момент вземането не е било погасено поради изтекла давност, която съгласно чл.110 ЗЗД е 5 години и видно от падежа на задължението, като към момента на подаване на заявлението не са били изминали 5 години от настъпването му. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора - решение 28/05.04.2012 г. по гр.д. 523/2011 г. по описа на ВКС, III ГО, решение 261/12.07.2011 г. по гр.д. 795/2010 г. на ВКС, IV ГО.Към момента на подаване на заявлението не са били изминали повече от 5 години считано от падежа на първата и останалите вноски по договора.
Предявения иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с
чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК е
доказан до сумата от 400.00 лева, а останалите са недоказани.Обжалваното
решение следва да се отмени в частта в която този иск е отхвърлен за сумата до *****
лева, и да се потвърди в останалата част.
С оглед преценката на съда по основателността на
предявените искове, на ищеца – жалбоподател следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 377.23 лева, съответстваща на уважения размер от исковете
част от сторените от него разноски по делото пред двете инстанции, в това число
заплатена такса за исковото производство ипо жалбата, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева, за двете
инстанции, определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на основание чл.37 от ЗПП вр. с чл.78, ал.8 ГПК,
както и възнаграждение на в.л.Следва да му се присъди и сумата 8.15 лева,
съответна на уважения размер на исковете част от разноските в заповедното
производство – заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното решение №664/23.07.2019г. по
гр.д.№2420/2018г. на Кюстендилския районен съд, в обжалваната му част, в която,
като неоснователен е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Е.К. Х.– Д., ЕГН **********
адрес *** иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК в частта му, за признаване
за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата до ******
лева, представляваща невърната главница по договор за паричен заем, сключен
между Е.К. Х. – Д. и „И.А.М.” АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, за която сума в полза на същия е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№433/2018г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.02.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.К. Х.– Д., ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 сумата до ***** лева, представляваща невърната главница по договор за
паричен заем №*******., сключен между Е.К. Х. – Д. и „И.А.М.” АД, вземането по
който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за която сума в полза на същия
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№433/2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №664/23.07.2019г. по
гр.д.№2420/2018г. на Кюстендилския районен съд, в обжалваната му, останалата
част, за отхвърляне, като неоснователни на предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Е.К. Х. – Д., ЕГН ********** *** искове по
чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата над ***** лева до **** лева, представляваща невърната
главница по договор за паричен заем, сключен между Е. Х. и „И.А.М.” АД,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ****** лв-
договорна лихва за периода 10.06.2013г. до 05.08.2013г, такса разходи – ***
лв., лихва за забава в размер на ***** лв, за периода 19.03.2013г. до
28.02.2018г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на заявлението 28.02.2018г. до окончателното изплащане, за
които суми в полза на същия е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№433/2018г.
Осъжда Е.К. Х.– Д. ЕГН ********** адрес *** да заплати на
Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 сумата ***** лева, представляваща съразмерно на уважения размер на
исковете част от сторените от ищеца разноски пред двете инстанции.
Осъжда Е.К. Х. – Д., ЕГН ********** адрес *** да заплати на
Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
сумата ва, представляваща съразмерно на уважения размер на исковете част от
сторените от дружеството в заповедното производство – гр.д.№433/2018г.
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: