Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
Бургас, 28.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, първи състав, на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
при секретаря К.Л.и
в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Генков
административно дело номер 2155 по описа за 2017 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 248, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС) вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба на И.М.С., ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. София., с която е предявен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000
лева за периода 24.07.2017 г. до 30.07.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание лично и чрез адвокат К.К. –
служебен защитник поддържа изцяло исковата претенция. От процесуалният
представител адвокат К. са представени писмени бележки.
Ответникът
по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - София, не
изпраща представител. Депозиран е писмен отговор, видно от който оспорва
основателността на иска. По същество счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата, поради липса на елемент от фактическия
състав, а именно - незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Представя
административната преписка и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен
и недоказан, тъй като се касае за кратък период от време и лицето е претърпяло
само дисконфорт и неудобства, в който смисъл е
Решение № 569/16.01.2014 г. на ВАС, постановено по адм.д.
№ 7207/2013 г. Алтернативно счита, че следва да се определи размер на
обезщетение в много по – нисък размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
Съгласно
справка с изх. № 287/16 от 20.10.2017 г., изготвена от Началника на Затвора –
Бургас, за периода 24-07.2017 г. до 30.07.2017 г. С. е бил настанен за кратка в спално помещение № 210, но поради
влага е бил преместен в спално помещение № 208, къде е изтърпял наказанието си
заедно с лишения от свобода В.И.А.. В помещение № 208 е посочено, че има 2
легла, същото е с площ от 6 кв.м., има 1 прозорец с размери 65/125 см., като
прозорецът е с две крила и двете крила се отварят. Посочено е, че помещението
няма самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Обяснено е, че достъпът до
течаща вода става по график, идентичен с този на останалите лишени от свобода.
В справката е отбелязано, че са извършвани периодични ремонти на наказателните
килии – шпакловане, боядисване, подмяна на дограма, но до момента на справката
ремонтът на корпуса на затвора (вътрешно преустройство, включително ремонт на
наказателните килии) не е приключен. Изградена е външна топлоизолация и мазилка
на всички помещения на корпуса на затвора.
С
хода на съдебното производство са ангажирани и свидетелски показания. Съгласно
показанията на свидетеля В.И.А., двамата с ищеца се познават от затвора. Заявява, че двамата
са лежали заедно в карцера и условията са били гадни, имало е хлебарки, скъсани
дюшеци, имало е прозорец, който се е отварял, но е бил счупен и все едно е
постоянно отворено. По отношение на наличието на санитарен възел посочва, че са
извършвали нуждите си в кофа или шише. Обяснява, че храненето се е извършвало в
килията, като си държиш яденето в ръцете. Пояснява, че е С. трудно е понасял
тези условия, даже по едно време е станал целият червен на петна и са му давали
лекарство, но не са прекъснали карцера.
Въз основа на изложените факти, съдът, намира от правна страна следното:
Искът е
процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода - Затвора Бургас, където ищецът е търпял
наказание лишаване от свобода и в частност дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия за срок от седем денонощия“ през исковия период – 24.07.2017
г. – 30.07.2017 г.
Разпоредбата на
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 285, ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи
като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София
съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация
да отговаря по предявеният иск.
За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3
от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция и връзка между тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал.2).
В настоящия
случай ищецът твърди бездействие, което се изразява в не спазване изискванията
за минимална жилищна площ в помещенията на затвора, където е търпял наказание
лишаване от свобода, липсата на естествено осветление, приток на чист въздух,
не осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ищецът твърди,
че поради бездействието на ответника да му осигурят адекватни условия, в които
да търпи наказанието си, така както разпорежда закона, за него са настъпили
неимуществени вреди, защото бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко
отношение.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на
човека(решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите
условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията.
Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се
счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.
3 от Конвенцията.
В този смисъл е
и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3,
ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на
чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова
среда в местата за лишаване от свобода. Следва да бъде отчетена и нормата на
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г., и която според чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на РБългария, е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена
в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички
помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията,
в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като
следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на
кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление
и проветряване.
11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б) изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
Следва да се има
предвид и пилотното решение на Съда по правата на човека по делото Н. и други
срещу България от 27 януари 2015 г., в което категорично се сочи, че
пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия
в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и
унизително отношение) по отношение на настанените в тях, лишени от свобода.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева за това, че в
периода 24.07.2017 г. - 30.07.2017 г., когато е изтърпявал дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия“ е бил
настанен в помещения, без достъп до санитарен възел и течаща вода, като през деня
и нощта е можел да удовлетворява всички физиологични нужди само в кофа, която
се намира в спалното помещение. Бил е лишен от достатъчно жилищна площ,
достатъчно осветление и възможност за естествено проветряване в помещенията в
които е бил настанен да изтърпи наложеното дисциплинарно наказание.
В случая е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по
отношение на повечето от твърденията в ИМ, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен
регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е
развит в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗИНЗС помещенията, устроени като наказателни
килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат
влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се
отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Разпоредбата на
чл. 20, ал. 5 от ЗИНЗС предвижда, че на наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС
лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта
необходимото съобразно конкретния случай време за личен тоалет, ако в килията
няма самостоятелен санитарен възел, а в ал. 6 е посочено, че храненето се
извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.
Установените
факти по делото водят до извода, че килията, в която е бил настанен ищецът не
отговаря на посочените изисквания. За него е бил препятстван достъпа до
санитарен възел и течаща вода, което е в разрез с всички нормални етични
стандарти и човешко отнасяне, тъй като е бил принуден да облекчава
физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В това
помещение се осъществяват всички битови дейности, извършвани от лишения от
свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските показания се
установи, че кофата за физиологични нужди е поставена под леглото където спят
лишените от свобода. Установено е още и, че в същото това помещение сутрин,
обед и вечер лишените от свобода закусват, обядват и вечерят като държат
храната си в ръце, което е в разрез с установеното в чл. 96, ал. 6 от ЗИНЗС,
тъй като не са осигурени необходимите условия за хранене. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от
свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за неговото здраве, поради
липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти - в едно помещение, в което
лишеният от свобода е длъжен да спи, да пребивава през деня и нощно време, да
се храни, да облекчава физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща
вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество,
телесна цялост, здраве и душевно състояние. В конкретния случай по делото чрез
гласни доказателствени средства са събрани
доказателства, които установяват какво е било емоционалното и психично
състояние на ищеца по време на престоя му в наказателната килия в Затвор Бургас
през претендирания период.
От друга страна, поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си
представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание. Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с принудата
ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където
спи и се храни, липсата през същия период на течаща вода в помещението, както и
нормални условия за хранене са от такова естество, че предизвикват във всяко
нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания,
които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него (в този
смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу
България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото Ш. срещу България и др.).
Ищецът в
релевантния по делото период, е бил настанен в наказателна килия, чиято площ
според представената по делото справка е 6 кв.м. и има разположени 2 легла.
Видно от свидетелските показания през периода 24.07.2017 г. – 30.07.2017 г. ищецът
е бил настанен в наказателната килия заедно с В.А., т.е. на всеки от тях се
пада по 3 кв.м. площ. Площта, която ищецът е обитавал в това помещение е
по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Този факт, сам по себе
си е достатъчен за да се направи извод, че ответника, чрез неговите служители
не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на
ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане,
преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
По тези
съображения, съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е произвела у
ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при всяко психично
здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му
позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в исковата
молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на унизително
отнасяне.
Като се вземе
предвид кумулативният ефект от тези установени по делото неблагоприятни за
ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото
му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране следва да се
направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди.
В заключение
следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства, с които да обори
законово въведената презумпция с нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, като не
прояви процесуална активност в тази посока. Изпълнението на задълженията на
ответника да осигури законосъобразни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и в частност наложеното на ищеца дисциплинарно наказание
„Изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия“ се установява
единствено с недоказани твърдения, изложени в отговора на исковата молба и
представените справки, подписани от началника на Затвора Бургас.
С оглед
изложеното, съдът счита, че искът е доказан по основание и размер. Съгласно чл.
52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението
по справедливост. В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено
от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на
претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху
лицето на условията, размера на престоя на ищеца в наказателната килия в
Затвора Бургас - за периода 24.07.2017 г. – 30.07.2017 г. - 7 дни, , съдът
счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 200 лева. В останалата
част до претендирания размер от 1 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Поради
частичната основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без
уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като съгласно чл. 286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен
изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.
78, ал. 3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието гр. София да заплати на И.М.С.,
ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 200 (двеста) лева, в едно със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на
сумата за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно
бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна
свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за
периода на изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание "Изолиране
в наказателна килия за срок от 7 денонощия" в Затвора Бургас за периода от
24.07.2017 г. до 30.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.М.С.,
ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието гр. София, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови
условия на живот в останалата част за размера над 200 (двеста) лева до пълния
предявен размер от 1 000 (хиляда) лева за периода от 24.07.2017 г. до
30.07.2017 г.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: