Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №145
гр. ВРАЦА, 5.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и
двадесета година , в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
при участието на секретаря Виолета
Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`98 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид:
„Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 19,чрез юрисконсулт М.Б.С. ,са подали въззивна жалба против решение
№ 1066/06.12.2019 г по гр.д.№ 1488/19 г
по описа на РС-Враца, в частта
в която е отхвърлен частично предявения
от тях против Г.Н.Н. осъдителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Твърди се ,че неправилно
решаващият съдия е приел ,че сключения договор за кредит с лицето Н. не отговарял на изискванията на чл.11
ал.1, т.9 и 9а от ЗПК/Закона за потр. кредит/,както и че неправилно било посочено липса на
ясно разписана процедура относно
методиката за изчисляване на пазарните индекси и индикатори, във връзка с договорената промяна на лихвения процент в
процесния договор за кредит. Напротив всичко било публикувано на интернет
страницата на банката. Освен това вещото лице по делото било установило ,че
кредитополучателят не бил изпълнил условията за
предоставяне на преференциален лихвен процент, защото в разплащателната му
сметка при сключване на договора за кредит не постъпвала раб. му заплата и още
през м. май 2018 г е изгубил правото на преференциален лих. процент.
От друга страна
следвало да се приеме ,че е налице пълна добросъвестност по смисъла на ЗЗП от
страна на кредитора- жалбоподател,спазени били изискванията на чл. 11 от ЗПК И
тези по чл. 11 ал.1, по т.9 и т. 9а от ЗПК и незаконосъобразно решаващият ВРС е приел недействителност
на сключения потр. договор и осъждане
кредитополучателя да върне само главницата по него.
Моли се жалбата да бъде уважена , като се
отмени решението на ВРС в отхвърлената
част и постанови ново решение ,с което ответникът бъде осъден да заплати на кредитора сумите :
- 1 215,50
лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за
периода от 10.03.2018 г. до 10.04.2019 г.,
- сумата 31,71
лева – лихвена надбавка за забава за периода от 11.04.2018 г. до 10.04.2019 г.,
както и
- 120,00 лева –
такса разходи при изискуем кредит, както
и всички разноски като се определи и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока за
отговор на въззивната жалба адв. В.Л. от ВрАК, в качеството си на особен
представител на Г.Н.Н. *** поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена с всички законни последици. Първоинстанционният съд
бил приложил правилно материалния закон прилагайки ЗПК и ЗЗП в съответствие със
събраните по делото доказателства.
Моли се решението на ВРС да бъде потвърдено с всички
законни последици.
Съд. състав
приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите.
Разгледана по същество същата е н е
о с н о в а т е л н а.
Пред ВРсъд „Банка
ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 е предявила срещу
Г.Н.Н. с ЕГН ********** ***. осъдителен
иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК и във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение
въз основа на договор за кредит от 02.03.2018
г., в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника банков потребителски
кредит в размер на 10 000,00 лева, който бил изцяло усвоен на 02.03.2018 г. по
негова банкова сметка ***, която същевременно служела и за превод на работна
заплата, както и за погасяване на кредита.
Преди подписване
на договора за кредит банката ищец предоставила на кредитополучателя
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, което
кредитополучателят удостоверил с подписа си под договора, както и с нарочна
декларация от 02.03.2018 г. Съгласно договора, Общите условия и Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, прилагани от „Банка ДСК“ ЕАД към него са
определени фиксирана възнаградителна лихва
в размер на 9,10 процентни пункта годишно, формирана от стойността на
6-месечен СОФИБОР 0,163 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,937 % при
изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс (приложение № 2 към
договора). Последните, във варианта си за договори, сключени до 28.02.2018 г.,
били подписани от кредитополучателя, но тъй като Условията по програма ДСК
Партньори плюс, във варианта си за договори, сключени до 31.05.2018 г. били по-изгодни
за кредитополучателя и именно това били приложимите към договора условия, "
Банка ДСК" ЕАД начислявала горепосочения по-нисък процент на
възнаградителната лихва до 10.09.2018 г., когато поради неизпълнението на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по кредита /чрез
превод на работна заплата по сметката, по която следвало да се изплаща кредита/,
за повече от два последователни месеца кредитодателят започнал да начислява
стандартния процент на възнаградителна лихва по потребителски кредити, а именно
13,45 %. Поради допусната от
кредитополучателя забава в плащанията над 90 дни, считано от 11.04.2018 г. банката начислявала и лихвена надбавка за
забава в размер на 10 %.
С исковата
молба се посочва, че ответникът е заплатил обща сума по процесния договор за
кредит в размер на 141,61 лв. (първата вноска в размер на 131,72 лв. с падеж
10.03.2018 г., както и допълнителна сума в размер на 9,89 лв., с която е
погасена частично договорната лихва, дължима към тази дата). С оглед допуснатото
от ответника просрочие на плащанията по кредита над 90 дни ищцовата банка счита
задълженията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми, считано от
получаване на препис от исковата молба от ответника.
Жалбоподателят е посочил в ИМ още ,че поради
неизпълнението на ответника, на 30.01.2019 г. са подали срещу него заявление по чл. 417 от ГПК. Било образувано ч. гр. дело № 327/2019 г. на Врачански районен съд, като с
влязло в сила разпореждане № 856 от 01.02.2019 г. по същото съдът отхвърлил
изцяло като неоснователно заявлението, по което е образувано делото, приемайки,
че волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на всички
вземания по договора за кредит не е надлежно връчено на кредитополучателя и
съответно че предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение не е
настъпила, поради което е предявен настоящият иск.
В исковата
молба се сочи изрично, че с връчването на исковата молба на ответника ищецът
отнема преимуществото на срока по чл. 71 от ЗЗД и обявява на ответника
предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение.
С ИМ е посочен петитум ВРС да осъди ответника да заплати на ищеца
сумите, за които е подадено заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 1488/30.01.2019
г. на Врачански районен съд, последното отхвърлено изцяло като неоснователно с
разпореждане от 01.02.2019 г. по ч. гр. дело № 327/2019 г. на Врачански районен
съд, влязло в сила на 13.03.2019 г., а именно: сумата 9 893,00 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за
кредит за текущо потребление от 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.01.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 215,50 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
10.03.2018 г. до 10.04.2019 г., сумата 31,71
лева – лихвена надбавка за забава за периода от 11.04.2018 г. до 10.04.2019
г., както и сумата 120,00 лева –
такса разходи при изискуем кредит. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.Н.Н.,
чрез назначения му особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Л., е подал писмен отговор ,с който оспорва
исковете относно тяхната допустимост,както
и по основание и размер. Сочи, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си да обяви на ответника предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор за кредит преди подаването на заявление по чл.
417 от ГПК, евентуално – че исковете са
неоснователни поради същото обстоятелство. Поддържа, че исковете са недоказани ,
тъй на ответника не е бил предоставен
Стандартен европейски формуляр, в отклонение на изискването на чл. 5, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит; договора за кредит между страните съдържал
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и следващите от Закона за защита на
потребителите, както и в същия липсвала ясна и разбираема методика за
изчисляване на дължимите по кредита лихви; претендираните от ищеца лихвена
надбавка за забава и разходи при изискуемост били незаконосъобразно начислени.
Изрично са оспорени всички приложени към исковата молба
доказателства по съдържание и по автентичност, както и твърдението, че
подписите на ответника в договора за кредит и приложенията към него не са
изпълнени от Г.Н..
Пред ВРСъд е
приета и изслушана специализирана почеркова експертиза относно автентичността на подписите в
договора за кредит и приложенията към него
за кредитополучателя ,както и специализирана счетоводна експертиза
относно дължимостта на посочените в ИМ суми
по осъдителните искове.
Предвид
събраните по делото доказателства въз. състав приема за установено от фактическа страна:
От представения
договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018 г. ищецът и ответника са
се договорили "Банка ДСК"ЕАД като кредитор да предостави
на Г.Н.-кредитополучател кредит в размер на 10 000,00 лв за срок от 120 месеца, считано от неговото усвояване,
с падежна дата 10-то число на месеца. В договора е посочено, че страните са
постигнали съгласие кредитът да се
олихвява с преференциален лихвен процент
в размер на 9,10 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на
6-месечен СОФИБОР 0,163 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,937 %, при
изпълнение на Условията по програма ДСК Pay, подробно описани в приложение 2 към договора, а при
тяхното нарушаване кредитополучателят губи преференциалните условия и лихвеният
процент се увеличава, като максималният му размер може да достигне променливия
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, а именно
6-месечния СОФИБОР към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер 13,257 %. Договореният
годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 11,34 %.
С договора
са представени подписани от
ответника Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление от
„Банка ДСК“ ЕАД, Условия по програма ДСК Pay 2 бр. /но относими само тези с
промоция до 31.05.2019 г/,както и Тарифа на „Банка ДСК“ ЕАД за таксите по
кредити за текущо потребление (приложение № 3 към договора).
От чл. 18.2 от
Общите условия за предоставяне на кредити, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, се
установява, че целия непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
По делото е
изготвено и прието от ВРС заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е
оспорено от особения представител на Г.Н.-адв.Л.,
без искане за допускане на повторна експертиза. От същото се установява, че
заемната сума от 10 000 лв. по договора е усвоена от ответника в деня на подписване договора за кредит на 02.03.2018 г. като преведена му по банкова сметка ***. Датата, от която е
преустановено плащането, е 10.04.2018
г., а датата на промяна на първоначално уговорения лихвен процент е 10.09.2018 г., съгласно обясненията на
вещото лице в съдебно заседание, проведено на 17.10.2019 г. От заключението
се констатира също ,че ответникът е
извършил погашения по договора в общ размер на 137,11 лв. След 11.04.2018 г., с
оглед неизпълнение на Условията по програма ДСК Pay плюс, ищцовата банка е прилагала лихвен процент в
размер на 13,257 %, вследствие на което е променен първоначалният погасителен
план и същият е придобил друг вид посочен в таблица на стр. 5-6 от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Остатъкът от дължимата главница по погасителен
план е в размер на 9 893,00 лв., размерът на дължимата непогасена договорна
лихва за периода от 10.03.2018 г. до 10.04.2019 г. е 1 215,47 лв., размерът на
дължимата непогасена наказателна лихва за забава е 37,46 лв., а размерът на
таксата при изискуем кредит е 120,00 лв. Методологията,
по която ще се начисляват лихвите по процесния договор за кредит е посочената в
чл. 8 от договора за кредит, а именно
преференциален лихвен процент в размер на 9,10 % годишно или 0,03 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР 0,163 %. От 01.07.2018 г. СОФИБОР е
спрял да се прилага като индекс и е заместен от Референтни лихвени проценти,
който за ищцовата банка е в размер, по-висок от последно отчетената стойност на
СОФИБОР, поради което и за да не се ощетяват клиентите й, ищцовата банка е
приложила изравнителен дисконт, който е оставил размера на лихвения процент
непроменен, а именно 9,10 %.
Изготвено е и е
прието от съда и заключение на съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от
страните, видно от което подписите за „кредитополучател“ в договор за кредит от
02.03.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Г.Н. са изпълнени от
ответника.
При
гореизложеното се налагат следните правни
изводи:
1.От събраните по
делото писмени доказателства и две експертизи приети от съда се установява, че страните по делото са били
в облигационни отношения по сключения
договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018 г за сумата от 10 000 лв,
която се доказа ,че същия ден на
02.03.208 г е преведена по сметка на ответника Г.Н. ***.
От събраните доказателства е видно, че договорната лихва
по кредита е била с променлив лихвен
процент 9,10%, при определени условия в приложение2 към договора , подписани от
кредитополучателя.
Тъй като след две погасени вноски ответникът спира да погасява кредита,
"Банка ДСК"ЕАД, според ОУ за
забава над 90 дни били налице условията
за предсрочна изискуемост. В случая обявяването на договора за предсрочно
изискуем се съдържа в ИМ и при условията
на чл.47 ал.6 и чл. 47 1-5 от ГПК, с
връчването на ИМ на назначения особен представител на Н. ,вече е налице
обябяване на длъжника предсрочната
изискуемост.
2. Законосъобразно решаващият съдия е приел ,че към момента на сключване на
процесния договор за кредит е действал Закона
за потребителския кредит/ЗПК/ от
2010 г, с изм. от 2016 г, който урежда особени изисквания за предоставяне на
потребителски кредит, както и Закона за
защита на потребителите/ЗЗП/ от 2005
г с изм. 2018 г, който урежда защита на особена категория длъжници. Процесния
договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички
техни предписания го обвързват. Относно изискванията към съдържанието на
договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и
чл. 24 от ЗПК.
Разпоредбите на
чл. 10-12 от ЗПК поставят определени изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, които са задължителни, а когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съобразно
чл. 22 от ЗПК.
В настоящия казус
представения договор за потребителски кредит следва да има необходимото съдържание съобразно
сочените разпоредби както следва: в чл.
11, ал. 1, т. 9 и 9а от ЗПК в приложимата му, действала към датата на
сключване на процесния договор редакция е предвидено, че договорът следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както ясна и
разбираема методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а.
: в чл. 19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
По делото са
събрани доказателства ,че преди
10.09.2018 г банката- кредитор е прилагала по кредита един лихвен процент
възнаградителна лихва, а след тази дата
– друг, по-висок лихвен процент, а с договора е приложен и погасителен план към момента на сключване договора за кредит.
3.Тъй като съгласно чл.8 от договора за кредит същият се олихвява с преференциален лихвен процент в
размер на 9,20 % годишно или 0,03%
на ден при изпълнение на Условията по програма ДСК PAY плюс (приложение 2), а при тяхното нарушаване кредитополучателя губи
преференцията и лихвеният процент се увеличава, като максималният му размер
може да достигне променливия лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, а именно 6-месечния СОФИБОР към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер
13,257 %,то в В чл. 7, от приетите по делото към договора Промоционални условия по кредитна програма
пакет " ДСК Pay плюс" са уредени случите, при които уговорените
преференции в размера на лихвения процент се губят, но не е уговорено по ясен, категоричен и несъмнен начин с колко
се увеличава размерът на лихвения процент след загубата на съответната
преференция. Предвидено е единствено, че приложимият лихвен процент се
променя, съобразно изпълнените условия по т. 2.1 и т. 2.2, като максималният
размер на лихвения процент в резултат на изпълнението на Условията може да
достигне променливия лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити и посочен в договора за кредит, който от своя страна се формира от
6-месечния СОФИБОР към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер 13,257 %.
Освен това в приложения
първоначален погасителен план на стр.4 е посочено ,че информацията съдържаща се в погасителния план е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на доп. разходи, съгласно договора
за кредит.
4.Според чл.14 от договора за кредит страните са се договорили при промяна на
променливия лихвен индекс, банката ще уведомява ответника на посочения ел.
адрес на стр.2 от договора.
По делото обаче няма доказателства ответникът да е
бил запознат какъв ще бъде лихвеният процент по кредита му, в случай че настъпи
някое от предвидените условия за загубване на преференциалния лихвен процент.
Кредитополучателят е следвало да бъде
предварително известен за нейния размер и условията за промяна в лихвата, при
съответните условия, както и да му се предостави нов погасителен план, съгласно
написаното в първоначалния погасителен план
приложен към договора.
Основателно и законосъобразно с оглед доказателствата , ВРсъд е приел ,че банката
-кредитор е нарушила изискванията на чл.11 ал.1 т. 9а от ЗПК, тъй като липсва
методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от същия
закон. Банката може едностранно да
увеличава базовия лихвен процент, но условията затова следва да са
формулирани ясно, методът на изчисляване на съответния лихвен процент следва да
съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти. Необходимо е между съконтрахентите
да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне на
възнаградителната/договорна/ лихва, която е съществен елемент от този вид
банкова сделка. Методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен
процент, също е елемент от договора за кредит, което, само по себе си, изключва
възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя.
По делото няма
никакви доказателства ответника да е уведомяван нито на адреса, нито на посочената от него в договора ел. пощ.
адрес за конкретната промяна и размера на
лихвения процент и нов погасителен план. Въпреки ,че ответникът
е подписал условия по стандартния кредит за текущо
потребление по време на промоция до 31.05.2018 г, в т.7 от тях начина на отнемане на преференциите е общ, без конкретика и как се изменя променливата компонента? А според чл.33а ал.3 ЗПК методиката не може
да бъде изменяна едностранно от кредитора след сключването на договора т.е
дължи се уведомяване на
кредитополучателя,независимо от това ,че съгласно ал.4 на чл. 33а от ЗПК,Банката
следва да публикува и е публикувала методиката
на интернет страницата си с посочване
референтния лихвен процент.
С оглед гореизложеното въз. състав споделя
крайния извод на ВРСъд, че жалбоподателят- кредитодател не е спазил изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 9а от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит е
недействителен. При недействителност на договора
за потребителски кредит, какъвто е настоящия казус , съгласно чл. 23 от ЗПК , потребителят
дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Затова
предявения осъдителен иск е основателен само за сумата от 9 893 лв ,след приспадане две платени
вноски.
Поради
съвпадение на изводите на първоинстанционния
и въззивен съд, решението
атакувано с жалбата следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното Врачанският Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1066/06.12.2019 г по гр.д.№
1488/19 г по описа на ВРСъд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на
страните.
Председател :
Членове: 1/ 2/