№ 509
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120107215 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на С. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Ц. Ц., със съдебен адрес за
призоваване: гр. Б. ***, СРЕЩУ „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, регистрирано в
Търговския регистър на Германия под № HRB 68540, със седалище и адрес на
управление в Германия, Хамбург 20099, „Щайндам“ № 71, представлявано от
управителите К. В. и Ю. Х.-В., чрез пълномощниците му: „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В., „***“, ЕИК: ***, Старозагорска
адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. С. З., ***, при Окръжен съд – гр. Стара
Загора, рег. с решение по ф. дело № 1771/2006 г., представлявано от адв. И. С.
И. и адв. Ж. Д. Д., и двамата от Старозагорска адвокатска колегия и адв. Н. К.,
вписана в регистъра на Старозагорска адвокатска колегия, с адрес за
кореспонденция: гр. С. З., ***.
От съда се иска да се постанови решение с което да се ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът С. Н. Н., не дължи на ответника „ЕОС
ФАЙНЪНС“ ООД, сумите по изпълнителен лист от 11.01.2013 г., издаден по
ЧГД № 762/2012 г. по описа на Районен съд - Поморие, а именно: 1250 лева –
главница, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 3487,15
лева по договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г., законната
лихва върху главницата от 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.
В обстоятелствената част на исковата молба се
сочи, че ищецът бил осъден да плати на ответното дружество описаните суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 09.05.2013 г. било образувано
1
изпълнително дело № 341/2013 г. по описа на ЧСИ И. М.. Твърди се, че след
образуване на изпълнителното дело кредиторът не е поискал извършване на
изпълнителни действия. По изпълнителното дело са извършвани единствено
справки, като последната е от 06.06.2016 г. Ищецът счита, че в случая
перемпцията е настъпила по силата на закона на 09.05.2015 г., т. е. 2 години
след образуване на изпълнителното дело на 09.05.2013 г. Предвид
изложеното, счита задължението за погасено по давност, тъй като е изтекла
петгодишната погасителна давност за задължението.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1
от ГПК. Материалноправното основание, на което ищцовата страна се
позовава е изтекла в нейна полза погасителна давност, поради което съдът
приема, че е налице предвиден от закона факт за допустимостта на
производството, настъпил след приключването на производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от пълномощника на
ответника - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който оспорва предявения иск.
Твърди, че за ищецът липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй
като няма издаден изпълнителен лист за процесното вземане, не е налице
висящ изпълнителен процес, както и не са предприемани принудителни
изпълнителни действия. Моли делото да бъде прекратено поради липса на
правен интерес, както и поради липса на спорен предмет. Прави искане за
присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Липсват ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ц., с представено по делото пълномощно. Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. По постъпила молба от
пълномощник на ищеца, се посочва, че той няма банкова сметка на свое име и
моли в случай че му бъдат присъдени суми по делото, същите да бъдат
изплатени по банковата сметка на дъщеря му. Адв. Ц. заявява, че не възразява
по проекто-доклада, направен с определението по чл. 140 ГПК. Тя поддържа
исковата молба и счита, изложените доводи на ответника в отговора на
исковата молба за неоснователни и неотговарящи на установените факти –
липсата на издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.
Твърди, че е налице правен интерес от установяване на липсата на дължимост
на задължението, както и че са настъпили нови факти от образуването на
изпълнителното дело – погасяване на задължението по давност. Моли за
положително произнасяне по предявения иск, като претендира за
присъждане и сторените по делото разноски, за което представя списък.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ответникът „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД се е снабдил с изпълнителен лист
2
от 11.01.2013 г., издаден по ЧГД № 762/2012 г. по описа на Районен съд -
Поморие, срещу ищеца С. Н. Н., за сумата от 1250 лева – главница,
представляваща част от общо дължимата сума в размер на 3487,15 лева по
договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г., законната лихва
върху главницата от 12.11.2012 г. до изплащането на вземането, както и
сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.
С оглед на изисканото от Съда и приложено Изпълнително дело №
00341/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., кредиторът-ответник, след като се е
снабдил с изпълнителния лист, на 08.05.2013 г. е подал молба за образуване
на изпълнително дело – съгласно чл. 426 и сл. ГПК. Видно е от писмените
доказателства, че такова е било образувано на 09.05.2013 г. под № 00341/2013
г. от ЧСИ, по описа на ЧСИ И. М.. Взискателят е поискал наред с
образуването на изпълнителното дело, връчване на длъжника-ищец покана за
доброволно изпълнение, както и съотвените разноски по изпълнението,
извършване на справка в ТД на НАП относно наличие на сключени трудови
договори и съответно налагане на запори върху трудовите му
възнаграждения, ако има такива. Приложени по делото са изисканите справки
от ТД на НАП – гр. Бургас, от регистъра на трудовите договори, за лицата,
които работят по трудово правоотношение, като са представени съответно:
Справки за актуално състояние на трудовите договори към 31.05.2013 г.,
18.06.2015 г., 09.06.2016 г., 03.07.2018 г., от които е ясно, че сключените
трудови договори са прекратени. Видно от приложеното изпълнително дело
взискателят не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия,
като единственото е именно налагане на запор върху трудови възнаграждения
на длъжника, какъвто не е последвал поради липсата на съществуващи
трудови договори. Налице е покана на доброволно изпълнение, в
съответствие с разпоредбата на чл. 428 ГПК, редовно връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Не е налице надлежен акт на ЧСИ
Миндова за прекратяване и/или приключване на изпълнителния процес.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439, ал. 1
ГПК.
Погасителната давност на вземането на длъжника, започва да тече от датата
на издаване на приложения по делото изпълнителен лист – а именно:
11.01.2013 г. Стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 416 във вр. с чл.
410 ГПК има последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че срокът
на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде съблюдаван с оглед
разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – а именно петгодишен. Кредиторът е
имал активни действия, с оглед принудителното осъществяване на вземането
си, изразяващи се в подаване на молба и образуване на изпълнително
производство.
Изпълнителното производство е образувано на 09.05.2013 г. Към онзи
3
момент са били в сила задължителните постановки, дадени в Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, съгласно които
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Сега действащата уредба на
изпълнителния процес е противоположна на действащата съдебна практика
преди 1991 г. Тя предвижда, че кредиторът-взискател трябва със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ и т.н., като
бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правно
значение както за неговото развитие, така и за давността. Това преди 1991 г.
не е било необходимо, с оглед съществувалите задължения на органите по
принудително изпълнение да проведат служебно принудителното
изпълнение. Установеното със по-старата съдебна практика положение бе
променено с ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. Съгласно т. 10
изрично се отменя Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС,
като то поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т. 10
от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства. С оглед на така
дадените разяснения, след образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ
Миндова – 09.05.2013 г., до датата на постановяване на ТР - 26.06.2015 г.
давност не е текла. В тази насока съдът споделя изцяло доводите на ищеца, че
с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Единственото действие по принудително изпълнение е направеното
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което обаче е
направено към моментът, в който давността не е текла, с оглед действието на
цитираното по-горе Постановление на ВС.
Съдът не установи извършени други изпълнителни действия след
образуването на изпълнителното производство, доколкото съгласно мотивите
към т. 10 на горепосоченото ТР, изпратената и връчената покана за
доброволно изпълнение и извършените справки не представляват
изпълнителни действия и не прекъсват давността. Това води до извода, че
след влизане в сила на ТР – 26.06.2015 г. давността не е прекъсвана, поради
бездействието на кредитора и следва вземането да се счита погасено поради
изтичането на петгодишната давност, която тече от 26.06.2015 г.
На следващо място, съдът споделя и доводите на ищеца, че
изпълнителното производство, следва да се счита прекратено, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. „перемпция”, която настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението
си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
4
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е обаче дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, защото този акт има декларативен, а не
контитутивен (т. 10 ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС).
В заключение, съдът приема, че от 26.06.2015 г. – постановяване на ТР
2/2013 на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност, която е изтекла на 26.06.2020 г., тъй като по делото не са налице
данни давността да е била прекъсвана или спряна. По предявеният иск да се
приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
1250 лева – главница, представляваща част от общо дължимата сума в размер
на 3487,15 лева по договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г.,
законната лихва върху главницата от 12.11.2012 г. до изплащането на
вземането и 25 лв., представляваща разноски по делото, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение и искът, че е основателен и
следва да бъде уважен.
Претенцията за присъждане на разноски е основателна и такива следва
да се възложат в тежест на ответника в претендирания размер от 401,00 лева,
за които е представен списък.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С. Н. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Ц. Ц., със съдебен адрес за призоваване:
гр. Б. ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, регистрирано в
Търговския регистър на Германия под № HRB 68540, със седалище и адрес на
управление в Германия, Хамбург 20099, „Щайндам“ № 71, представлявано от
управителите К. В. и Ю. Х.-В., чрез пълномощниците му: „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В., „***“, ЕИК: ***, Старозагорска
адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. С. З., ***, при Окръжен съд – гр. Стара
Загора, рег. с решение по ф. дело № 1771/2006 г., представлявано от адв. И. С.
И. и адв. Ж. Д. Д., и двамата от Старозагорска адвокатска колегия и адв. Н. К.,
вписана в регистъра на Старозагорска адвокатска колегия, с адрес за
кореспонденция: гр. С. З., ***, сумата от 1250 лева – главница,
представляваща част от общо дължимата сума в размер на 3487,15 лева по
договор за потребителски паричен кредит от 23.01.2008 г., законната лихва
върху главницата от 12.11.2012 г. до изплащането на вземането и 25 лв.,
представляваща разноски по делото, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение, на основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439, ал. 2 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД, регистрирано в Търговския
5
регистър на Германия под № HRB 68540, със седалище и адрес на управление
в Германия, Хамбург 20099, „Щайндам“ № 71, представлявано от
управителите К. В. и Ю. Х.-В., чрез пълномощниците му: „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В., „***“, ЕИК: ***, Старозагорска
адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. С. З., ***, при Окръжен съд – гр. Стара
Загора, рег. с решение по ф. дело № 1771/2006 г., представлявано от адв. И. С.
И. и адв. Ж. Д. Д., и двамата от Старозагорска адвокатска колегия и адв. Н. К.,
вписана в регистъра на Старозагорска адвокатска колегия, с адрес за
кореспонденция: гр. С. З., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Н. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Ц. Ц., със съдебен адрес за призоваване:
гр. Б. ***, СУМАТА от 401,00 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6